Столетник от Дългопол кара всеки ден велосипед. Това е единственото

Столетник от Дългопол кара всеки ден велосипед. Това е единственото транспортно средство, с което той се придвижва в града. Яню Тодоров не пропуща и един ден от живота си да излезе на открито, с цел да се разноски и да се срещне с членовете на локалния пенсионерски клуб.

Дългопол

За първи път Яню Тодоров се качва на велосипед по време на Втората международна война. Бил е телеграфист. Изгубил е не малко бойни приятели, множеството не от патрони, а от заболявания.
Яню Тодоров: Много мъчителна беше тази война. България има четири армии. Едната сме там. Аз ходя на фронта, Дългопол фронтоваци сме излезли 200 индивида.Много мъчително, но идва повиквателната и айде.
След войната дядо Янчо е работил в земеделието, благоустрояването и в жп-то. Сега, към този момент на 100 години, възрастният мъж избира да си почива. Отдавна е изоставил и земята, която има. Но има сили за велосипеда.
Яню Тодоров: Имам за пай път. Ходя на гробищата. Насам се изтощавам и слизам да ходя. Трябва сили да натискаш. То не е мотор, колело. Ама добре съм, не мога да се оплаква.Живко Петров: Винаги е с колелото. Вечно е облечен с летни облекла горе-долу. Никога не се облича с балтони, с шуби и постоянно е разсъблечен. Здрав, не съм помнил да боледува.
За столетника от Дългопол се грижат двете му дъщери и внуците му. Посещават го съвсем всеки ден.
Яню Тодоров: Какво си пожелава един човек на 100 години? Да ме няма. То не е живот, бе. Акраните ми, всичко е отпътувало. Приятелите – всичко е изчезнало. Самотен живот, туй не е живот.
За стотния си рожден ден дядо Янчо получи орден за заслуги във втората международна война от Министерството на защитата.