Сто картини, за които се смяташе, че са изчезнали или

Сто картини, за които се смяташе, че са изчезнали или изгорели по време на Втората международна война, са изложени в Йерусалим. Специалистите не са знаели, че тъкмо тези произведения на Курбе, Мане, Шагал, Реноар, Модилиани, Пикасо и други класици са съществували и по тази причина не са ги и търсили. Самото разкриване на шедьоврите е като сюжет за филм. Митничар се усъмнява в германец, който пътува за Швейцария, и ревизира багажа му. Открива огромна сума пари в брой и две навити на руло картини. Пътникът е Корнелиус, наследник на доверения на Гьобелс търговец на картини Хилдебрант Гурлит, който преди време изкупува на безценица творбите на авангардните художници по време на изложбата им в Мюнхен през 1937 година Артсъбитието минава под мотото " Дегенеративно изкуство " и картини за изложбата дават 36 немски галерии, като експозицията е съпроводена от предупредителни постове като „ Не се предлага за деца и бременни “ или „ Картините са бойкот към немската национална сигурност “. Гурлит обаче съумява да убеди Гьобелс, че в случай че най-хубавите от картините се отделят и се съхраняват, могат да бъдат продадени за доста пари в интерес на Германия. Самият той умира при автомобилна злополука през 1956 година Наследява го неговият наследник, който стартира да продава за милиони картини от крадения фонд на татко си. След злощастното му задържане на границата и при обиска на дома му са открити 1258 картини без рамки и 121 в рамки. В различен негов парцел са открити още няколкостотин произведения. След разкритията Корнелиус умира и отнася в гроба тайната дали е имало още скривалища на картини.

Съкровището се прави оценка на няколко милиарда евро. В наследството си Корнелиус декларира, че желае да подари сбирката си. Германия отхвърля. Съгласява се музеят в Берн и точно от този фонд са картините, изложени в Йерусалим. Една част от творбите са били показвани в музеи и галерии още преди фашистите да дойдат на власт и да разгласят за упадъчно модерното изкуство. Сред най-интересните експонати е картината на Пол Сезан „ Орач и сеяч “, предоставена на Гурлит против заричане от негова страна, че ще помогне на предходния й притежател да получи изходна виза от Германия, с цел да се избави със брачната половинка и децата си. Виза не е издадена и дамата, която страда от диабет, умира след излизането на закон, забраняващ да се продава инсулин на евреи.