Стийв Маккъри и жените
Стийв Маккъри е един от знаците на актуалната портретна и репортажна снимка. Да се види негова галерия е осъществен сън за всеки фен на фотографското изкуство, а тъкмо това ми се случи предходната година. Една от изложбите му в Италия, „ Икони и дами ”, видях не един, а три пъти.
Стийв Макъри е знаменит с потрета на Шабат Гула – афганското момиче с пронизващите зелени очи, снимано в едномилионния бежански лагер в Пешавар (Пакистан) през 1984 година
Години по-късно (по-точно 17 години), след свалянето на талибанския режим в Афганистан, става допустимо да бъде издирена за един втори портрет, изработен с разрешението на брачна половинка ѝ. От този нов потрет ни гледа една стара жена, която е в ранните си 30 години, само че лицето ѝ е като че ли брулено от пустинни ветрове с десетилетия. Погледът е все по този начин изострен и безмилостен – взор на мощна, угнетена жена с доста тежък живот. Шабат Гула не е имала никаква визия, че е международна звезда, а момичешкият ѝ портрет е Мона Лиза на фотографията.
Шабат Гула обаче е непредвидения триумф на Стийв Макъри и като най-разпознаваема е и „ черешката на тортата ” в изложбата – на портетите ѝ е отдадена последната зала – дамата, претърпяла ужасите на войната. Да се види негова галерия е осъществен сън По време на цялата му кариера на топ фотограф на National Geographic обаче Маккъри прави безброй портрети на дами на всички места по света – без значение дали е в бурка, опасана с листа в джунглата или в настоятелен костюм, потретите и сцените постоянно разкриват едно и също – силата на дамата, макар събитията. Погледите са меки и любящи, когато има деца в близост, без значение от сцените на потресаваща бедност или остри и решителни, когато са снимани посред чудовищни условия на труд, обичай или война.
Втората част на изложбата показва войната и репортажната снимка на Стийв Макъри – тежки подиуми от военни дейности и последствия от опустошения и кошмари и живота, който се крепи и съществува макар невъзможния свят.
За да отиде от „ дамата ” до „ войната ” фенът прекосява пространство, в което фотосите са по-поетични и можеш да си поемаш мирис в мир и успокоение и даже да се усмихнеш, преди да потънеш в безсмислието на насилието.
За цялостното разбиране на сходни мощни фотографски изложения голяма роля играят освен обработката и принтът, който е с извънземно качество, а и самата конюнктура. Новите зали в музеите, които могат да реализират съвсем цялостен мрак и особено осветяване, подсигуряват незабавно „ wow ” резултата, който ще те накара да отидеш още веднъж. Но също по този начин така методът на окачване и не на последно място присъединяване на самия създател – аудиогидът е напълно на Стийв Маккъри, който споделя историята и събитията на множеството фотографии.
Подбрах в галерията някои от портретите от самата галерия (напълно аматьорски фотоси, множеството правени с телефон в тъмнината), уповавам се да забележим такава хубава галерия скоро и в България!
Стийв Макъри е знаменит с потрета на Шабат Гула – афганското момиче с пронизващите зелени очи, снимано в едномилионния бежански лагер в Пешавар (Пакистан) през 1984 година
Години по-късно (по-точно 17 години), след свалянето на талибанския режим в Афганистан, става допустимо да бъде издирена за един втори портрет, изработен с разрешението на брачна половинка ѝ. От този нов потрет ни гледа една стара жена, която е в ранните си 30 години, само че лицето ѝ е като че ли брулено от пустинни ветрове с десетилетия. Погледът е все по този начин изострен и безмилостен – взор на мощна, угнетена жена с доста тежък живот. Шабат Гула не е имала никаква визия, че е международна звезда, а момичешкият ѝ портрет е Мона Лиза на фотографията.
Шабат Гула обаче е непредвидения триумф на Стийв Макъри и като най-разпознаваема е и „ черешката на тортата ” в изложбата – на портетите ѝ е отдадена последната зала – дамата, претърпяла ужасите на войната. Да се види негова галерия е осъществен сън По време на цялата му кариера на топ фотограф на National Geographic обаче Маккъри прави безброй портрети на дами на всички места по света – без значение дали е в бурка, опасана с листа в джунглата или в настоятелен костюм, потретите и сцените постоянно разкриват едно и също – силата на дамата, макар събитията. Погледите са меки и любящи, когато има деца в близост, без значение от сцените на потресаваща бедност или остри и решителни, когато са снимани посред чудовищни условия на труд, обичай или война.
Втората част на изложбата показва войната и репортажната снимка на Стийв Макъри – тежки подиуми от военни дейности и последствия от опустошения и кошмари и живота, който се крепи и съществува макар невъзможния свят.
За да отиде от „ дамата ” до „ войната ” фенът прекосява пространство, в което фотосите са по-поетични и можеш да си поемаш мирис в мир и успокоение и даже да се усмихнеш, преди да потънеш в безсмислието на насилието.
За цялостното разбиране на сходни мощни фотографски изложения голяма роля играят освен обработката и принтът, който е с извънземно качество, а и самата конюнктура. Новите зали в музеите, които могат да реализират съвсем цялостен мрак и особено осветяване, подсигуряват незабавно „ wow ” резултата, който ще те накара да отидеш още веднъж. Но също по този начин така методът на окачване и не на последно място присъединяване на самия създател – аудиогидът е напълно на Стийв Маккъри, който споделя историята и събитията на множеството фотографии.
Подбрах в галерията някои от портретите от самата галерия (напълно аматьорски фотоси, множеството правени с телефон в тъмнината), уповавам се да забележим такава хубава галерия скоро и в България!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ