Стивън Фрай е британски актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор,

Стивън Фрай е английски артист, комедиант, публицист, публицист, стихотворец, режисьор, сценарист и драматург, притежател на премия „ Сателит “. Близък другар е с Хю Лори, с който дружно вземат участие в комедийната поредност A Bit of Fry and Laurie (1989–1995) и сериала „ Джийвс и Устър “ (1990–1993). През 2007 година той е почетен с премия за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Фрай играе в сериала на BBC „ Черното влечуго “, в „ Приятелите на Питър “, „ Уайлд “, „ Госфорд парк “, „ Пътеводител на галактическия стопаджия “, „ V като Вендета “, „ Шерлок Холмс: Игра на сенки “, „ 24 “ и доста други. Лежал е в пандиза за машинация, злоупотребявал е с кокаин, направил е най-малко два опита за самоубийство и страда от биполярно афективно разстройство. Открит педераст.Основното, в което бих желал да съм сигурен е, че в нашия свят над гения, над силата, концентрацията, целеустремеността и всичко останало - е добротата. Колкото повече добрина и бодрост в света, толкоз по-добър е той. И всички огромни думи - добродетел, правдивост, истина - са джуджета спрямо величието на добротата.Спрете да търсите какво е общото сред сполучливите хора, погледнете по-добре какво сплотява всички несполучливи хора: те приказват единствено за себе си от самото начало. „ Трябва да направя това, нуждая се от това... “ – първите две думи нормално са „ Трябва “. Ето за какво никой не ги обича и по тази причина те в никакъв случай няма да получат това, което желаят, поради безконечното си „ нуждая се, аз, аз, аз, моето “...  Интересувайте се от другите, използвайте очите си, с цел да гледате света в близост, а не себе си. Тогава ще се впишете в този свят, ще станете забавни и хората ще бъдат привлечени от вас. Те са привлечени от топлината и чара, които излъчват тези, които откровено се интересуват от другите.Много пъти слагах ръка на гърдите си, с цел да усетя по какъв начин под астматичния им боязън бие моторът на сърцето, белите дробове се надигат, кръвта циркулира. Бях изумен от това какъв брой огромна мощ владея. Не магия, а същинска мощ. Силата просто да пребивавам и да се опълчвам на компликациите сама по себе си към този момент е задоволителна, само че усетих, че имам и силата да сътворявам, умножавам, веселя, развличам и трансформирам.Веднъж съвсем стигнах до издаване на книга в жанра „ потребни препоръки ". Щеше да се споделя „ Стивън Фрай: Как да станеш благополучен. Успехът е обезпечен! ". Хората, откакто си купят книгата, щяха да видят, че тя се състои от празни страници и единствено на първата написа: „ Спри да се самосъжаляваш - и ще бъдеш благополучен. " А останалите страници щяха да са за изобразяване или записване на забавни хрумвания. Ето по този начин би изглеждала една книга за чистата истина. Кара те да искаш да възкликнеш: „ О, какъв брой просто е всичко! “ Но не, в действителност да спреш да се самосъжаляваш не е по никакъв начин елементарно, пъклен мъчно е. Тъй като постоянно се самосъжаляваме, в края на краищата цялата Книга Битие от Светото писание е тъкмо за това.Понякога ми оказва помощ да мисля за настроението и възприятията си, както мислим за времето. Ето някои явни обстоятелства: времето е действително, то не може да бъде променено, даже и да пожелаем да го променим. Ако е мрачно и вали, значи е сумрачно и вали - не можем да го изправим. Здрач и дъжд могат да продължат две седмици поред. Но някой ден още веднъж ще бъде слънчево. Не е в нашата власт да приближим този ден, само че слънцето ще се появи, ще изгрее.Същото е и с настроението, мисля. Погрешно е да мислим, че възприятията ни са илюзорни - не, те са напълно действителни. Депресията, тревогата, апатията са толкоз действителни, колкото времето и са също толкоз отвън нашия надзор. И никой не е отговорен за това. Но те ще отминат, сигурно ще отминат. Точно както се помиряваме с времето, би трябвало да се примирим и с това по какъв начин наподобява животът от време на време. „ Днес е гнусен ден “, заявяваме ние и това е доста реален метод, който ни оказва помощ да придобием нещо като мисловен чадър. „ Хей, хей, тук вали, не съм отговорен и не мога да направя нищо по въпроса, би трябвало да изчакам. И на следващия ден може да изгрее слънцето и тогава няма да пропусна каквото ми се поставя. " Някои считат, че самореализацията им е възпрепятствана от многото азиатци в Англия, съществуването на кралското семейство, интензивността на трафика под прозорците им, злонамереността на синдикатите, властта на безчувствените работодатели, нежеланието на здравните служби да одобряват съществено тяхното положение, комунизма, капитализма, атеизма, и каквото друго се сетите, само че не и личната им суетна и егоцентрична некадърност да се вземат в ръце.Имам доктрина, че огромна част от злините в нашия малоумен и опияняващ свят произтичат от обстоятелството, че ние непрекъснато се извиняваме за неща, за които въобще не би трябвало да се извиняваме. Но за това, за което би трябвало да се простим, ние считаме, че не е належащо. […] Трябва да желая амнистия за измяната, пренебрежението, измамата, жестокостта, неналичието на добрина, суетата и низостта, само че не и за поривите, подбудени от гениталиите ми, и сигурно не за импулсите на сърцето. Мога да скърбя за тези импулси, да оплаквам горчиво за тях, на моменти да ги хуля и да ги изпращам по дяволите, само че не мога да се извиня за тях, стига да не вредят на никого. Култура, която изисква хората да желаят амнистия за нещо, за което не са отговорни - това е положително определение за робия.Парадоксално, самоомразата е един от главните признаци на клиничния егоизъм. Само като споделяме на себе си и на света какъв брой доста се ненавиждаме, осигуряваме каскадата от похвали и изрази на удивление, които считаме, че заслужаваме.[...] Умъртвяването на душата е единственото непростимо закононарушение и в случай че щастието може да направи нещо, то е да прикрие умъртвяването на душата.Ако се замислите,  любовта няма цел - това я прави толкоз величествена. Сексът има цел, в смисъл на релаксация или от време на време възпроизвеждане, само че любовта, като всяко изкуство, по думите на Оскар Уайлд, е безполезна. Това са безполезните неща, които вършат живота да си заслужава да се живее и в това време цялостен със закани: вино, обич, изкуство, хубост. Без тях животът е безвреден, само че не си коства да се тревожите.Източник