Рудиментарни органи
Стига с метафорите и иносказанията, никой не ги схваща. Много са дебелашки. Тия интелектуалците са маса тъпи части, та ги употребяват. Трябва да се приказва непосредствено. Без лирика. С научни обстоятелства. Биологията ми е обичана просвета. Обичам я. Тя учи живите същества. Прасета и други сходни. Ето образец, щото на индивида е добре да му се приказва образно, другояче може да останат подозрения. А с образци и термини всичко е ясно. И по този начин, виждали ли сте кокошка да лети? Абсурд. Кокошките не летят заради една доста елементарна причина. Те не са употребявали крилцата си за полет доста генерации наред. Няколкостотин години. Когато един орган не се използва по предназначението, заложено от Създателя, той атрофира и се трансформира в недоразвит. Служи единствено като украса, в случай че нещо толкоз грозно може да бъде декоративно. Закърнялата анатомична част е също и удостоверение за предишното. Досещаме се, че в миналото кокошките са летели. Имали са фантазии. Гледали са света от различен ъгъл. Досещаме се, че дълбоководните риби са имали зрение, когато са живеели по-високо. Днес те са слепи, на мрачно, на дъното защо са им очи?
И в случай че се поозърнете, ще разберете, че въобще не се майтапя. Ако към момента не сте слепи като тия същите дънни риби, няма метод да не видите, че наклонността при хомосапиенсите е безусловно същата. И нашите крилца са закърнели, бройлерчета мои благи. Стават единствено за препичане на скарата. Но да летим с тях към този момент не умеем. До деветдесетте на предишния 20 век още летяхме. Личи си и по филмите, създавани тогава, и по книгите, които четяхме. Днес продават книги единствено тези с бизнес моделите. Правят кинти от някоя человеческа уязвимост. Исторически романи, „ мотивационни “ четива, паолокоелювски историйки с лигави поуки, все такива евтини гъделчета и бъркания по дупките. Но не и неща с обсег, не и просветляващи шедьоври. Въображението в този момент е рудимент. Вместо него единствено някакви напъни, стигащи до ялово фентъзи. Гола водица.
Атрофията завзема нови територии с всяка минала година. Атрофираха празниците ни. Превърнаха се в недоразвит публичен орган, свидетелстващ за стародавно огромно мъжество, някакъв някогашен блян към независимост. Критиците на 3 март попитаха – какво толкоз било станало, плювачите на 24 май осъдиха – светците били византийски шпиони, навредили на България с Православието. Изобщо, плюенето в 21 век е удостоверение за тежки душевен увреждания. И за отмиране на функционалностите на няколко органа. Закърняла е душата, трансформирала се е и в ненужно стеснение. Някога може и да сме разполагали с души – когато сме имали друго отношение към Словото. Днес са невъзможни даже такива елементарни неща като приемане на закон за запазване на езика от нападателните британски чуждици. Затова, благи мои сладки бройлерчета, ние от ден на ден кудкудякаме и все по-малко приказваме. Зяпаме безпомощно унижението и заличаването.
Убеден съм в нещо. Ще ви го кажа. Готови ли сте? Изчакайте една секунда да се настроя уместно. Да помоля Бог да ми даде правилните думи. Ние атрофирахме като общество заради една единствена елементарна причина. Тя не е външна. Не е дълбококонспиративна. Просто поотделно като човеци ние атрофирахме. Поради неизползване на съвестта ни тя надлежно спря да действа. Тази хубава дума – съвест – към този момент не отбелязва нищо от действителността. И я намразихме. Душата и разсъдъкът ни станаха рудиментарни. Сърцето си остана единствено елементарна помпа за кръв, а мозъкът към момента е запазил цели две гънки, изцяло задоволителни за извършване на покупки в мола. Гласът на Бога у нас вътре помръкна. Станахме способни на всичко. Явленията са безгранични, няма дъно. Няма светлина тук долу. Нямаме и криле. Влачим се без съвест, нов биологичен подвид. Интелигентните представители на новия подвид нечовеци вършат филми за дъното. По-елементарните изкачват стъпалата накъм Шипка и хвърлят найлоновите си опаковки по земята. Измененията като че ли са необратими. Бог ни бе основал като Човеци и съвестта ни си работеше обикновено в миналото. Днес нещата се омазаха. Така че не се съмнявайте, скоро ще свърши. Всичко.
Автор: Николай Фенерски
И в случай че се поозърнете, ще разберете, че въобще не се майтапя. Ако към момента не сте слепи като тия същите дънни риби, няма метод да не видите, че наклонността при хомосапиенсите е безусловно същата. И нашите крилца са закърнели, бройлерчета мои благи. Стават единствено за препичане на скарата. Но да летим с тях към този момент не умеем. До деветдесетте на предишния 20 век още летяхме. Личи си и по филмите, създавани тогава, и по книгите, които четяхме. Днес продават книги единствено тези с бизнес моделите. Правят кинти от някоя человеческа уязвимост. Исторически романи, „ мотивационни “ четива, паолокоелювски историйки с лигави поуки, все такива евтини гъделчета и бъркания по дупките. Но не и неща с обсег, не и просветляващи шедьоври. Въображението в този момент е рудимент. Вместо него единствено някакви напъни, стигащи до ялово фентъзи. Гола водица.
Атрофията завзема нови територии с всяка минала година. Атрофираха празниците ни. Превърнаха се в недоразвит публичен орган, свидетелстващ за стародавно огромно мъжество, някакъв някогашен блян към независимост. Критиците на 3 март попитаха – какво толкоз било станало, плювачите на 24 май осъдиха – светците били византийски шпиони, навредили на България с Православието. Изобщо, плюенето в 21 век е удостоверение за тежки душевен увреждания. И за отмиране на функционалностите на няколко органа. Закърняла е душата, трансформирала се е и в ненужно стеснение. Някога може и да сме разполагали с души – когато сме имали друго отношение към Словото. Днес са невъзможни даже такива елементарни неща като приемане на закон за запазване на езика от нападателните британски чуждици. Затова, благи мои сладки бройлерчета, ние от ден на ден кудкудякаме и все по-малко приказваме. Зяпаме безпомощно унижението и заличаването.
Убеден съм в нещо. Ще ви го кажа. Готови ли сте? Изчакайте една секунда да се настроя уместно. Да помоля Бог да ми даде правилните думи. Ние атрофирахме като общество заради една единствена елементарна причина. Тя не е външна. Не е дълбококонспиративна. Просто поотделно като човеци ние атрофирахме. Поради неизползване на съвестта ни тя надлежно спря да действа. Тази хубава дума – съвест – към този момент не отбелязва нищо от действителността. И я намразихме. Душата и разсъдъкът ни станаха рудиментарни. Сърцето си остана единствено елементарна помпа за кръв, а мозъкът към момента е запазил цели две гънки, изцяло задоволителни за извършване на покупки в мола. Гласът на Бога у нас вътре помръкна. Станахме способни на всичко. Явленията са безгранични, няма дъно. Няма светлина тук долу. Нямаме и криле. Влачим се без съвест, нов биологичен подвид. Интелигентните представители на новия подвид нечовеци вършат филми за дъното. По-елементарните изкачват стъпалата накъм Шипка и хвърлят найлоновите си опаковки по земята. Измененията като че ли са необратими. Бог ни бе основал като Човеци и съвестта ни си работеше обикновено в миналото. Днес нещата се омазаха. Така че не се съмнявайте, скоро ще свърши. Всичко.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ