![Стефан Стоянов [Капитал] КонференциятаКак се случва дигиталната трансформация на производството](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3958610.jpg)
Стефан Стоянов: Въпрос на време е в България да дойде голям производител на автомобили, защо не и два
Стефан Стоянов
[Капитал] Конференцията
Как се случва цифровата промяна на производството в района и какво е бъдещето на автомобилната промишленост в България. Това ще са главните тематики на конференцията " Индустрия 4.0 ", която ще се организира на 3 октомври в " Хотел Империал " в Пловдив. Регистрацията е отворена до 1 октомври, само че местата са лимитирани. Организатори на конференцията са " Капитал ", община Пловдив и " Тракия тех ". Повече информация вижте тук.
Какво стои зад триумфа на Пловдив и района, развивайки се като стопански мощна и работеща индустриална зона?
Потенциалът на Пловдив, положителната му съгласуваност, вложенията и доста работа. В района работят и живеят близо 800 хиляди души, а производството доближи 43% от локалния Брутният вътрешен продукт през 2018 година Други 26% се падат на бизнес услугите. Именно добре разпределената по браншове стопанска система и огромна динамичност през последните години обезпечава бърз напредък. Притокът на български и задгранични вложения е осезателен и движи напред локалната стопанска система. Тракия икономическа зона се трансформира в интернационална марка за сполучливо насърчаване на индустриални зони. Международното наличие се ускорява и имаме непрекъснат интерес от вложители.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Става въпрос за над 100 интернационалните предприятия най-вече от Западна Европа и Северна Америка, само че тук развиват сполучливи производства и доста български компании. Близо 4 хиляди са чужденците, които работят и живеят в града. Пловдив нараства бързо. Много българи избират да дойдат да живеят и работят тук. Само за 2018 година публично градът е повишен с 2400 души, само че действително те са доста повече. Хората са привлечени от бързо разрастващите се индустриални зони, само че и от IT и аутсорсинг промишлеността, от търговията и логистиката, както и от положителното качество на живот.
Освен това нашето публично-частно партньорство в " Тракия икономическа зона " продължава да работи доста дейно. 9 общини и разнообразни притежатели на 6 индустриални зони обединихме старания преди 6 години, с цел да улесним навлизането на вложения.
Колко близо сме и какво още би трябвало да създадат страната и локалната власт, за привличането на огромен производител?
България е към момента под междинните равнища на индустриализация за Централна Европа и това е огромен капацитет за нас. В момента продължава една трета вълна на вложения в производства, само че към този момент с по-висока добавена стойност. Това са компании, които създават елементи, съставни елементи или приключени артикули, които търсят и по-квалифицирана работна ръка и са подготвени да заплащат по-високи заплати. Тази наклонност и капацитетът на страната допускат навлизането на огромни вложения в скоро време. Разбира се, такава инвестиция няма по какъв начин да стане без основната интервенция на страната.
Големите вложители желаят преференциални условия от страните. Както виждаме през последните години, българското държавното управление е доста интензивно и това е добър знак за евентуалните вложители. Затова и в бранша има оптимизъм, че скоро ще имаме нов огромен вложител в България. Местните управляващи би трябвало да са готови да подкрепят този развой с подготвени индустриални зони, с изследвания и стопански отчети. Ние влагаме всяка година в изследвания за пазара на труда, локалната стопанска система, просветителната инфраструктура и така нататък Така спестяваме доста време и средства на вложителите и ги улесняваме. Работим интензивно с просветителната система. Тази година имаме голям интерес към дуалното професионално образование и от родители и възпитаници, и от компании, което е спомагателен плюс за бъдещите вложители, които в случай че изберат Пловдив, попадат в една добре развита екосистема.
Как съгласно вас ще наподобява зоната в идващите 5 години и къде е идващият капацитет за напредък?
Още по-високотехнологична. Производствата, които се построяват последните 5 години, са доста по-развити по отношение на преди. Автомобилната промишленост и машиностроенето са водещи в този развой. Това значи по-скъпи производства, само че и по-високи заплати за квалифицирани хора. Вероятно в границите на този интервал ще можем да обявим и най-малко един огромен вложител в района. Очакванията ни са динамичността на вложения да продължи, а по-ниско профилните производства, за които ще стане скъпо, да се реалокират в прилежащи области. Ако желаеме по-дългосрочен растеж на промишлеността, би трябвало да се опитваме да привличаме повече софтуерни компании, които не търсят просто евтина работна ръка, а желаят квалифицирани хора, подготвени са да влагат във високотехнологично произвеждане и са фокусирани върху интернационалните пазари. Индустрия 4.0 допуска повече автоматизация на процеси, само че и повече работни места за експерти.
Очаквам идващите 5 години водещото конкурентно преимущество на зоната да се измести от цената на труда към съществуването на гении на международно равнище, които са избрали да живеят и работят в Пловдив. Засега получаваме първи индикации за това, като виждаме от ден на ден нови екипи на софтуерни компании в града. Процесът се усилва и от организации като " Тракия тех ", които желаят да развият софтуерни стартъп инкубатори в града.
Какво може да създадат държавното управление и общините, с цел да бъде България готова за високотехнологичните промени в производството, и може ли България да се възползва от тези промени?
България към този момент се възползва. Виждаме една сериозна динамичност на задгранични вложения, само че и съществени вложения на български капитал. За да продължи възходящият тренд, преди всичко би трябвало като общество да помогнем на просветителната система да се модернизира и да е по-близо до българската стопанска система. Правителството приоритизира образованието и доста увеличи вложенията на обществени средства, което е добър знак за системата. Забелязва се и нараснал интерес на частния бранш - към този момент имаме доста положителни образци в IT бранша, в производството. Трябва да се погрижим децата да получават повече на практика знания да са по-подготвени за новия вид стопанска система.
Активното привличане на задгранични вложения би трябвало да продължи просто тъй като страната има огромен капацитет. България и Румъния несъмнено са водачи в района от позиция на индустриално произвеждане, само че имаме да догонваме страните от Централна Европа. Ако успеем да притеглим повече западни производства, това ще ни обезпечи резистентен растеж на стопанската система и положителни вероятности.
Профилирането на районите в страната също е забавна тематика. Това е комплициран въпрос, само че няма смисъл всички да райони да пилеят старания в една и съща посока. Да се пробват да имат мощни и индустриални зони, и земеделие, и IT, и туризъм, и логистика, и услуги, и така нататък Нужен е спор и сериозен разбор на мощните и слабите страни на българските райони и какво може да се случи в тях. Това значително е въпрос пред локалните общности.
Според вас автоматизацията и измененията в производството заплашват ли работните места?
Засега не изключително, само че в огромните западни стопански системи се вижда смяната към този момент и на битово равнище. Вече е несъмнено, че доста специалности ще изчезнат идващите 10 - 15 години. Новите супермаркети към този момент нямат касиери, а клиентите сами си маркират стоките, огромните телекоми от дълго време не употребяват чиновници за първите равнища на обслужване на своите клиенти. По-вероятно е, когато звъннете от телефона си в Германия на своя мобилен оператор, да разговаряте с машина. Виждаме сполучливи проби на самостоятелно шофиране на леки коли, даже и на тежкотоварни камиони. Публичните услуги също се автоматизират. За поточните линии и роботизирането им в производството се знае от дълго време. Индустрия 4.0 обаче основава и доста работни места. Затова наш дълг е да влагаме повече в модерно обучение и преквалификация и да подтикваме хората да не престават да учат.
Фокусът на тазгодишната конференция пада върху автомобилния бранш. Какво може да предложи България в тази сфера?
Югоизточна Европа е идващият парещ пазар за автомобилната промишленост и това към този момент е реалност. България и Румъния водят в класацията. Страните от Централна Европа към този момент са добре индустриализирани и за някои производства, които се местят от Западните страни е скъпа дестинация. Турция не е желано място последните 5-6 години. Членството в НАТО и Европейски Съюз, ниските разноски и налози и квалифицираните хора ни дават огромно преимущество. Потенциалът за напредък в този бранш е голям. В момента има близо 200 компании, които създават автомобилни елементи и непрекъснато се афишират нови вложения. Ако има повече създадени индустриални зони в страната, елементарно могат да се удвоят. Вече сме подготвени и за по-сериозна инвестиция като авто производител или основен снабдител. Защо не и два. Такава инвестиция ще се случи без подозрение. Въпросът е по кое време.
Трябва ли да бъде построена единна тактика за развиване на индустриални зони, в случай че да - на какво равнище и от кого би било най-удачно тя да пристигна?
Само българското държавно управление може да води подобен развой и да даде цели. Доколкото знам, към този момент се работи в тази посока. Такава тактика би помогнала доста както за районните профили и специализация, по този начин и за увеличение на вложенията. Когато работим по привличането на даден непознат вложител, се конкурираме с индустриални зони в разнообразни страни, а не между тях в България. Ако имаме повече благоприятни условия, които да предложим като страна, това би помогнало. Пловдив към този момент е безценен за някои производства, само че редица други райони биха приели такава инвестиция и биха я спечелили, в случай че имат подготовка.
[Капитал] Конференцията
Как се случва цифровата промяна на производството в района и какво е бъдещето на автомобилната промишленост в България. Това ще са главните тематики на конференцията " Индустрия 4.0 ", която ще се организира на 3 октомври в " Хотел Империал " в Пловдив. Регистрацията е отворена до 1 октомври, само че местата са лимитирани. Организатори на конференцията са " Капитал ", община Пловдив и " Тракия тех ". Повече информация вижте тук.
Какво стои зад триумфа на Пловдив и района, развивайки се като стопански мощна и работеща индустриална зона?
Потенциалът на Пловдив, положителната му съгласуваност, вложенията и доста работа. В района работят и живеят близо 800 хиляди души, а производството доближи 43% от локалния Брутният вътрешен продукт през 2018 година Други 26% се падат на бизнес услугите. Именно добре разпределената по браншове стопанска система и огромна динамичност през последните години обезпечава бърз напредък. Притокът на български и задгранични вложения е осезателен и движи напред локалната стопанска система. Тракия икономическа зона се трансформира в интернационална марка за сполучливо насърчаване на индустриални зони. Международното наличие се ускорява и имаме непрекъснат интерес от вложители.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Става въпрос за над 100 интернационалните предприятия най-вече от Западна Европа и Северна Америка, само че тук развиват сполучливи производства и доста български компании. Близо 4 хиляди са чужденците, които работят и живеят в града. Пловдив нараства бързо. Много българи избират да дойдат да живеят и работят тук. Само за 2018 година публично градът е повишен с 2400 души, само че действително те са доста повече. Хората са привлечени от бързо разрастващите се индустриални зони, само че и от IT и аутсорсинг промишлеността, от търговията и логистиката, както и от положителното качество на живот.
Освен това нашето публично-частно партньорство в " Тракия икономическа зона " продължава да работи доста дейно. 9 общини и разнообразни притежатели на 6 индустриални зони обединихме старания преди 6 години, с цел да улесним навлизането на вложения.
Колко близо сме и какво още би трябвало да създадат страната и локалната власт, за привличането на огромен производител?
България е към момента под междинните равнища на индустриализация за Централна Европа и това е огромен капацитет за нас. В момента продължава една трета вълна на вложения в производства, само че към този момент с по-висока добавена стойност. Това са компании, които създават елементи, съставни елементи или приключени артикули, които търсят и по-квалифицирана работна ръка и са подготвени да заплащат по-високи заплати. Тази наклонност и капацитетът на страната допускат навлизането на огромни вложения в скоро време. Разбира се, такава инвестиция няма по какъв начин да стане без основната интервенция на страната.
Големите вложители желаят преференциални условия от страните. Както виждаме през последните години, българското държавното управление е доста интензивно и това е добър знак за евентуалните вложители. Затова и в бранша има оптимизъм, че скоро ще имаме нов огромен вложител в България. Местните управляващи би трябвало да са готови да подкрепят този развой с подготвени индустриални зони, с изследвания и стопански отчети. Ние влагаме всяка година в изследвания за пазара на труда, локалната стопанска система, просветителната инфраструктура и така нататък Така спестяваме доста време и средства на вложителите и ги улесняваме. Работим интензивно с просветителната система. Тази година имаме голям интерес към дуалното професионално образование и от родители и възпитаници, и от компании, което е спомагателен плюс за бъдещите вложители, които в случай че изберат Пловдив, попадат в една добре развита екосистема.
Как съгласно вас ще наподобява зоната в идващите 5 години и къде е идващият капацитет за напредък?
Още по-високотехнологична. Производствата, които се построяват последните 5 години, са доста по-развити по отношение на преди. Автомобилната промишленост и машиностроенето са водещи в този развой. Това значи по-скъпи производства, само че и по-високи заплати за квалифицирани хора. Вероятно в границите на този интервал ще можем да обявим и най-малко един огромен вложител в района. Очакванията ни са динамичността на вложения да продължи, а по-ниско профилните производства, за които ще стане скъпо, да се реалокират в прилежащи области. Ако желаеме по-дългосрочен растеж на промишлеността, би трябвало да се опитваме да привличаме повече софтуерни компании, които не търсят просто евтина работна ръка, а желаят квалифицирани хора, подготвени са да влагат във високотехнологично произвеждане и са фокусирани върху интернационалните пазари. Индустрия 4.0 допуска повече автоматизация на процеси, само че и повече работни места за експерти.
Очаквам идващите 5 години водещото конкурентно преимущество на зоната да се измести от цената на труда към съществуването на гении на международно равнище, които са избрали да живеят и работят в Пловдив. Засега получаваме първи индикации за това, като виждаме от ден на ден нови екипи на софтуерни компании в града. Процесът се усилва и от организации като " Тракия тех ", които желаят да развият софтуерни стартъп инкубатори в града.
Какво може да създадат държавното управление и общините, с цел да бъде България готова за високотехнологичните промени в производството, и може ли България да се възползва от тези промени?
България към този момент се възползва. Виждаме една сериозна динамичност на задгранични вложения, само че и съществени вложения на български капитал. За да продължи възходящият тренд, преди всичко би трябвало като общество да помогнем на просветителната система да се модернизира и да е по-близо до българската стопанска система. Правителството приоритизира образованието и доста увеличи вложенията на обществени средства, което е добър знак за системата. Забелязва се и нараснал интерес на частния бранш - към този момент имаме доста положителни образци в IT бранша, в производството. Трябва да се погрижим децата да получават повече на практика знания да са по-подготвени за новия вид стопанска система.
Активното привличане на задгранични вложения би трябвало да продължи просто тъй като страната има огромен капацитет. България и Румъния несъмнено са водачи в района от позиция на индустриално произвеждане, само че имаме да догонваме страните от Централна Европа. Ако успеем да притеглим повече западни производства, това ще ни обезпечи резистентен растеж на стопанската система и положителни вероятности.
Профилирането на районите в страната също е забавна тематика. Това е комплициран въпрос, само че няма смисъл всички да райони да пилеят старания в една и съща посока. Да се пробват да имат мощни и индустриални зони, и земеделие, и IT, и туризъм, и логистика, и услуги, и така нататък Нужен е спор и сериозен разбор на мощните и слабите страни на българските райони и какво може да се случи в тях. Това значително е въпрос пред локалните общности.
Според вас автоматизацията и измененията в производството заплашват ли работните места?
Засега не изключително, само че в огромните западни стопански системи се вижда смяната към този момент и на битово равнище. Вече е несъмнено, че доста специалности ще изчезнат идващите 10 - 15 години. Новите супермаркети към този момент нямат касиери, а клиентите сами си маркират стоките, огромните телекоми от дълго време не употребяват чиновници за първите равнища на обслужване на своите клиенти. По-вероятно е, когато звъннете от телефона си в Германия на своя мобилен оператор, да разговаряте с машина. Виждаме сполучливи проби на самостоятелно шофиране на леки коли, даже и на тежкотоварни камиони. Публичните услуги също се автоматизират. За поточните линии и роботизирането им в производството се знае от дълго време. Индустрия 4.0 обаче основава и доста работни места. Затова наш дълг е да влагаме повече в модерно обучение и преквалификация и да подтикваме хората да не престават да учат.
Фокусът на тазгодишната конференция пада върху автомобилния бранш. Какво може да предложи България в тази сфера?
Югоизточна Европа е идващият парещ пазар за автомобилната промишленост и това към този момент е реалност. България и Румъния водят в класацията. Страните от Централна Европа към този момент са добре индустриализирани и за някои производства, които се местят от Западните страни е скъпа дестинация. Турция не е желано място последните 5-6 години. Членството в НАТО и Европейски Съюз, ниските разноски и налози и квалифицираните хора ни дават огромно преимущество. Потенциалът за напредък в този бранш е голям. В момента има близо 200 компании, които създават автомобилни елементи и непрекъснато се афишират нови вложения. Ако има повече създадени индустриални зони в страната, елементарно могат да се удвоят. Вече сме подготвени и за по-сериозна инвестиция като авто производител или основен снабдител. Защо не и два. Такава инвестиция ще се случи без подозрение. Въпросът е по кое време.
Трябва ли да бъде построена единна тактика за развиване на индустриални зони, в случай че да - на какво равнище и от кого би било най-удачно тя да пристигна?
Само българското държавно управление може да води подобен развой и да даде цели. Доколкото знам, към този момент се работи в тази посока. Такава тактика би помогнала доста както за районните профили и специализация, по този начин и за увеличение на вложенията. Когато работим по привличането на даден непознат вложител, се конкурираме с индустриални зони в разнообразни страни, а не между тях в България. Ако имаме повече благоприятни условия, които да предложим като страна, това би помогнало. Пловдив към този момент е безценен за някои производства, само че редица други райони биха приели такава инвестиция и биха я спечелили, в случай че имат подготовка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ