Наш талант в Асколи: Имам много хубави спомени от Лудогорец
Стефан Статев мина в италианския втородивизионен отбор Асколи през лятото на 2019 година. Роденият през 2003 година нападател разкри пред BgDerby детайлности към живота си в Италия, разликата сред италианския и българския футбол, прекараното време в Лудогорец и спомен от първородния му клуб – Спартак (Варна).
- Как минават дните ти във време на ковид, намираш ли метод да тренираш и въобще по какъв начин ти се отразява цялата обстановка с изключителното състояние?
- Дните ми минават най-вече в тренировки, виждам колкото мога да подкрепям тялото си в оптимална форма. Ситуацията с вируса се отразява на всички ни доста неприятно, тъй като ни лишава от естествения метод на живот, само че и ни учи на доста нови неща и уроци.
- В началото на пандемията ти беше точно в Италия, която е една от най-засегнатите страни от Covid-19. Как изглеждаше Италия тогава и чуваш ли се с твоите другари там, какво ти описват за протичащото се?
- Когато към момента бях в Италия, мисля че нямаше Covid-19 в настоящия му тип, а всичко си беше обикновено, тогава вирусът не беше стигнал до Италия. Италия си изглеждаше естествена, всички си бяха на открито - естествен живот си живееха всички хора. Да, слушам се с шефа на тима, през вчерашния ден даже ми звънна да ме пита по какъв начин съм и дали упражнявам, само че не ги подпитвам за ковид, тъй като обстановката е тежка.
- Всъщност, повиквателната за Националния тим бе това, което те върна в България по-рано. Повиквателна, която бе много значима за теб, по какъв начин одобри това, че си част от България U17 и по какъв начин мина лагерът?
- Зарадвах се доста, когато разбрах, че съм извикан за България U17. Понеже в Италия не играех близо 3 месеца и нямах толкоз добра форма, само че желаех да дам всичко от себе си. Колкото и да бях изтощен, масажистът ми правеше постоянно разтривки, имаше ледени вани и всичко беше наред. Чувството да си още веднъж в националния на България беше ужасно. Лагерът мина доста добре, тъй като си извлякохме доста поучения и уроци, които за в бъдеще ще са от изгода.
- Ти си част от школата на италианския отбор от Серия " Б " Асколи. Как се случи прекосяването ти през лятото на 2019 година и привикна ли към този момент с ситуацията?
- Преминаването ми беше ненадейно, да не кажа ненадейно. Един ден се обадиха на моя сътрудник и му споделиха, че желаят да подпишат с мен и да ме вземат при тях. Така прекосих в Асколи, след доста трудности, нерви и тренировки се преборих и всичко стартира да ми се подрежда. Вече изцяло привикнах с ситуацията и всичко е наред.
- Каква е главната разлика сред италианския и българския футбол през твоите очи? На какво наблягате в подготвителния развой?
- Разликата е в темпото и мисленето, а и в тактиката също по този начин. Нашият треньор при U19 натъртва повече на нахлуване, само че също по този начин и на извънредно доста тактичност.
- Как е организиран животът ти в Италия, къде живееш, къде учиш и затруднява ли те италианският език?
- В началото доста ми беше мъчно, извънредно мъчно. Живея в общежитие с други юноши. Първоначално доста ме затрудняваше италианският език, само че след време го научих. Уча в локално учебно заведение със компетентност готварство. Щастлив съм в Италия.
- Преди прекосяването ти в Италия бе част от школата на Лудогорец, където завоюва Купата и даже означи победния гол във финалния мач. Какви са спомените ти от престоя в Разград и този миг ли бе най-паметният за теб?
- Имам доста хубави мемоари от Лудогорец. Помня предишното лято, когато бяхме част от шампионата „ Христо Бонев “, който го спечелихме. Играхме против доста положителни тимове, само че най-после ние бяхме късметлиите да вземем шампионата - тогава станах и голмайстор на шампионата. Иначе за финала за купата – да, това беше най-паметният гол за мен до в този момент. Да играеш пред цялото ти семейство и да вкараш гол, с който да решиш мача - това беше един от най-паметните ми моменти.
- Как реагираха в Лудогорец на прекосяването ти в Италия, защото ти до последно бе част от разградчани, даже изкара подготовителния лагер в Банско?
- Лудогорец се пробваха да ме задържат до последно, тъй като не беше в действителност положително време за тръгване. Първенството започваше тъкмо след 1-2 седмици и не беше доста хубаво за тях това, че аз заминавах за Италия. Не го чакаха, а и самият аз не го чаках.
- Ти си родом от Варна, следиш ли какво се случва с първородния ти клуб Спартак?
- Не проследявам доста Спартак, макар че имам близки другари от там. Спомням си, когато бях част от Спартак, за един шампионат, който беше преди доста време. Тогава беше най-хубавият ни шампионат, завършихме на втора позиция. Излязохме от групите с две победи и едно тъждество, както и стигнахме до край, само че тогава го загубихме. Взех и приз за голмайстор на шампионата.
- Каква ти е обичаната позиция на терена и на какъв пост играеш в Асколи?
- В Лудогорец се явявах като десен външен и нападател, а в Италия съм ляв външен нападател и зад нападателя. Най-добре на терена се усещам като ляво крило.
- Със сигурност неизвестността след COVID-19 сега е нещото, което най-вече те тревожи. Какво ти споделят от Асколи, чака ли се скоро да се завърнеш в Италия?
- Относно завръщането ми в Италия - към момента няма решение. Засега не са ми казвали нищо, не чакам да се върна скоро. Понеже в България е изключителното състояние до 13 май, в този момент съм се съсредоточил върху тренировките.
- Какви са твоите фантазии и упоритости във футбола?
- В момента съм окуражен да се потвърждавам. Всеки един от родните ни футболисти има късмет да пробие в Европа, тъй като имаме доста надарени момчета в България. Нищо не е несъмнено за моето бъдеще на 100-процента, аз упражнявам и съм се съсредоточил в това да давам всичко от себе си на терена.
- Как минават дните ти във време на ковид, намираш ли метод да тренираш и въобще по какъв начин ти се отразява цялата обстановка с изключителното състояние?
- Дните ми минават най-вече в тренировки, виждам колкото мога да подкрепям тялото си в оптимална форма. Ситуацията с вируса се отразява на всички ни доста неприятно, тъй като ни лишава от естествения метод на живот, само че и ни учи на доста нови неща и уроци.
- В началото на пандемията ти беше точно в Италия, която е една от най-засегнатите страни от Covid-19. Как изглеждаше Италия тогава и чуваш ли се с твоите другари там, какво ти описват за протичащото се?
- Когато към момента бях в Италия, мисля че нямаше Covid-19 в настоящия му тип, а всичко си беше обикновено, тогава вирусът не беше стигнал до Италия. Италия си изглеждаше естествена, всички си бяха на открито - естествен живот си живееха всички хора. Да, слушам се с шефа на тима, през вчерашния ден даже ми звънна да ме пита по какъв начин съм и дали упражнявам, само че не ги подпитвам за ковид, тъй като обстановката е тежка.
- Всъщност, повиквателната за Националния тим бе това, което те върна в България по-рано. Повиквателна, която бе много значима за теб, по какъв начин одобри това, че си част от България U17 и по какъв начин мина лагерът?
- Зарадвах се доста, когато разбрах, че съм извикан за България U17. Понеже в Италия не играех близо 3 месеца и нямах толкоз добра форма, само че желаех да дам всичко от себе си. Колкото и да бях изтощен, масажистът ми правеше постоянно разтривки, имаше ледени вани и всичко беше наред. Чувството да си още веднъж в националния на България беше ужасно. Лагерът мина доста добре, тъй като си извлякохме доста поучения и уроци, които за в бъдеще ще са от изгода.
- Ти си част от школата на италианския отбор от Серия " Б " Асколи. Как се случи прекосяването ти през лятото на 2019 година и привикна ли към този момент с ситуацията?
- Преминаването ми беше ненадейно, да не кажа ненадейно. Един ден се обадиха на моя сътрудник и му споделиха, че желаят да подпишат с мен и да ме вземат при тях. Така прекосих в Асколи, след доста трудности, нерви и тренировки се преборих и всичко стартира да ми се подрежда. Вече изцяло привикнах с ситуацията и всичко е наред.
- Каква е главната разлика сред италианския и българския футбол през твоите очи? На какво наблягате в подготвителния развой?
- Разликата е в темпото и мисленето, а и в тактиката също по този начин. Нашият треньор при U19 натъртва повече на нахлуване, само че също по този начин и на извънредно доста тактичност.
- Как е организиран животът ти в Италия, къде живееш, къде учиш и затруднява ли те италианският език?
- В началото доста ми беше мъчно, извънредно мъчно. Живея в общежитие с други юноши. Първоначално доста ме затрудняваше италианският език, само че след време го научих. Уча в локално учебно заведение със компетентност готварство. Щастлив съм в Италия.
- Преди прекосяването ти в Италия бе част от школата на Лудогорец, където завоюва Купата и даже означи победния гол във финалния мач. Какви са спомените ти от престоя в Разград и този миг ли бе най-паметният за теб?
- Имам доста хубави мемоари от Лудогорец. Помня предишното лято, когато бяхме част от шампионата „ Христо Бонев “, който го спечелихме. Играхме против доста положителни тимове, само че най-после ние бяхме късметлиите да вземем шампионата - тогава станах и голмайстор на шампионата. Иначе за финала за купата – да, това беше най-паметният гол за мен до в този момент. Да играеш пред цялото ти семейство и да вкараш гол, с който да решиш мача - това беше един от най-паметните ми моменти.
- Как реагираха в Лудогорец на прекосяването ти в Италия, защото ти до последно бе част от разградчани, даже изкара подготовителния лагер в Банско?
- Лудогорец се пробваха да ме задържат до последно, тъй като не беше в действителност положително време за тръгване. Първенството започваше тъкмо след 1-2 седмици и не беше доста хубаво за тях това, че аз заминавах за Италия. Не го чакаха, а и самият аз не го чаках.
- Ти си родом от Варна, следиш ли какво се случва с първородния ти клуб Спартак?
- Не проследявам доста Спартак, макар че имам близки другари от там. Спомням си, когато бях част от Спартак, за един шампионат, който беше преди доста време. Тогава беше най-хубавият ни шампионат, завършихме на втора позиция. Излязохме от групите с две победи и едно тъждество, както и стигнахме до край, само че тогава го загубихме. Взех и приз за голмайстор на шампионата.
- Каква ти е обичаната позиция на терена и на какъв пост играеш в Асколи?
- В Лудогорец се явявах като десен външен и нападател, а в Италия съм ляв външен нападател и зад нападателя. Най-добре на терена се усещам като ляво крило.
- Със сигурност неизвестността след COVID-19 сега е нещото, което най-вече те тревожи. Какво ти споделят от Асколи, чака ли се скоро да се завърнеш в Италия?
- Относно завръщането ми в Италия - към момента няма решение. Засега не са ми казвали нищо, не чакам да се върна скоро. Понеже в България е изключителното състояние до 13 май, в този момент съм се съсредоточил върху тренировките.
- Какви са твоите фантазии и упоритости във футбола?
- В момента съм окуражен да се потвърждавам. Всеки един от родните ни футболисти има късмет да пробие в Европа, тъй като имаме доста надарени момчета в България. Нищо не е несъмнено за моето бъдеще на 100-процента, аз упражнявам и съм се съсредоточил в това да давам всичко от себе си на терена.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ