Влязох в едно изпитание: Стефан от Фермата 7
Стефан Григоров си потегли на крачки от огромния край във "Фермата " 7, само че частично съумя да направи това, което е желал с присъединяване си - да предизвика освен участниците, само че и феновете, да погледнат на България по един напълно друг метод. 38-годишният IT бизнесмен от София е от хората, които не желаят да губят време, в което не е вложен смисъл. За него парите са единствено средство, само че не и цел - по този начин, както е концепцията обществото ни да стане по-полезно и хармонично във взаимоотношенията си. Стефан отпадна след елиминационен двубой с Кирил, само че си потегли задоволен от "Фермата ". Сигурни сме в това, изключително след този прям диалог с него, в който той не пести нито страсти, нито скъпи послания.
- Оправдаха ли се упованията, с които влезе във "Фермата "? И по какъв начин ти се отрази цялото прекарване вътре?
- Знаех, че влизам в едно тестване и бях с ясното схващане за този собствен избор. Целта не ми е била се развличам вътре или да изпитам някакви персонални удоволствия. По-скоро бях с настройката, че ще ми е мъчно, само че го направих, с цел да отговоря на вътрешното си чувство, че е редно да го направя.
Когато човек е дълго в познатото обграждане, в един миг узрява, пораства и стартира да вижда някакви свои решения, от които зависи това да живее по-добре. Поисках да кажа нещо на повече хора и „ Фермата “ се оказа точното място за това. Исках да покажа моята визия за това по какъв начин да живеем по-добре – най-много като набор от полезности.
- Добре, само че с каква цел?
- Исках да предизвикам на процедура един публичен спор. Например, в случай че сме недоволни за това по какъв начин живеем дружно, да дискутираме по какъв начин би трябвало да бъде, какво би трябвало да се промени, с цел да е по-добре. Какво се чака от всеки един от нас, с цел да проработи това и изцяло, за всички. И какво се случва, когато човек мисли единствено за себе си, без да мисли за останалата част от обществото.
Има ли някакъв най-малко, който всеки би трябвало да прави, като принос към останалата част от обществото, с цел да бъдем всички подобре дружно. Мисълта ми е, че когато нямаме социална отговорност, няма по какъв начин да чакаме, че ще живеем добре като общество. Докато не излезем от персоналното, няма по какъв начин да се получи и общото.
Аз съм човек, който е достигнал до състояние, при което съм основал някаква визия за живота – и своя, и този на останалите, и изпитах нужда да изляза и да я заявя пред хората.
- Да разбирам следователно, че присъединяване във "Фермата " по един или различен метод е дало отговор на тази нужда?
- Да, несъмнено, само че задачата ми не беше чак толкоз да получа отговори за себе си, едвам споделя с по-широка публика своята визия за живота. Човек, в случай че не е толкоз сериозен към другите, а е по-критичен към себе си, е по-добре. Ако му създадат нещо неприятно, само че той не отвърне, а се опита да потърси положителното в другите, също е по-добре. За подобен набор от полезности приказвам. А също и да не отстъпваш от себе си и от правилата си поради някаква парична премия, да вземем за пример.
Във „ Фермата “ за мен беше тестване да видя дали и кой от участниците би бил в положение да погази личните си правила в името на това да изманипулира останалите, с цел да завоюва огромната премия.
...
- Оправдаха ли се упованията, с които влезе във "Фермата "? И по какъв начин ти се отрази цялото прекарване вътре?
- Знаех, че влизам в едно тестване и бях с ясното схващане за този собствен избор. Целта не ми е била се развличам вътре или да изпитам някакви персонални удоволствия. По-скоро бях с настройката, че ще ми е мъчно, само че го направих, с цел да отговоря на вътрешното си чувство, че е редно да го направя.
Когато човек е дълго в познатото обграждане, в един миг узрява, пораства и стартира да вижда някакви свои решения, от които зависи това да живее по-добре. Поисках да кажа нещо на повече хора и „ Фермата “ се оказа точното място за това. Исках да покажа моята визия за това по какъв начин да живеем по-добре – най-много като набор от полезности.
- Добре, само че с каква цел?
- Исках да предизвикам на процедура един публичен спор. Например, в случай че сме недоволни за това по какъв начин живеем дружно, да дискутираме по какъв начин би трябвало да бъде, какво би трябвало да се промени, с цел да е по-добре. Какво се чака от всеки един от нас, с цел да проработи това и изцяло, за всички. И какво се случва, когато човек мисли единствено за себе си, без да мисли за останалата част от обществото.
Има ли някакъв най-малко, който всеки би трябвало да прави, като принос към останалата част от обществото, с цел да бъдем всички подобре дружно. Мисълта ми е, че когато нямаме социална отговорност, няма по какъв начин да чакаме, че ще живеем добре като общество. Докато не излезем от персоналното, няма по какъв начин да се получи и общото.
Аз съм човек, който е достигнал до състояние, при което съм основал някаква визия за живота – и своя, и този на останалите, и изпитах нужда да изляза и да я заявя пред хората.
- Да разбирам следователно, че присъединяване във "Фермата " по един или различен метод е дало отговор на тази нужда?
- Да, несъмнено, само че задачата ми не беше чак толкоз да получа отговори за себе си, едвам споделя с по-широка публика своята визия за живота. Човек, в случай че не е толкоз сериозен към другите, а е по-критичен към себе си, е по-добре. Ако му създадат нещо неприятно, само че той не отвърне, а се опита да потърси положителното в другите, също е по-добре. За подобен набор от полезности приказвам. А също и да не отстъпваш от себе си и от правилата си поради някаква парична премия, да вземем за пример.
Във „ Фермата “ за мен беше тестване да видя дали и кой от участниците би бил в положение да погази личните си правила в името на това да изманипулира останалите, с цел да завоюва огромната премия.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ