Стефан Георгиев: Не ни достигат пистите в България
Стефан Георгиев, един от най-хубавите ни състезатели по ски алпийски дисциплини от близкото минало, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Участник е на четири следващи олимпийски игри. Дебютира на най-големия състезателен конгрес преди 20 години на паметната за България олимпиада в Нагано 1998 година. След това Георгиев кара в Солт Лейк Сити, Торино и Ванкувър. Най-успешно се показа в американския зимен център, където финишира 16-ти в комбинацията. Част е от седем международни шампионати, като топ класирането му още веднъж е 16-то място на шампионата във Вал д‘Изер през 2009 година. Има 60 старта за Световната купа и 46 за Европейската. 25 пъти е републикански първенец. Дългогодишен капитан на националния тим. Към „ белите “ спортове го насочва татко му. Качва се на ски още преди да навърши 3 години и по-късно повече от три десетилетия се спуска по пистите като играч. Продължава да го прави и през днешния ден, само че към този момент в ролята на треньор.
-Здравей, Стефане! Две седмици олимпиадата в Пьонгчанг е най-голямото спортно събитие. По традиция надпреварите в ски алпийските дисциплини провокират максимален интерес. Какво ти направи усещане в стартовете?
- Наистина алпийските ски постоянно са в центъра на олимпийските игри. Минаха доста умерено, без кой знае какви изненади. С изключение на супергигантския слалом при дамите, в който победи чехкинята Ледецка. Иначе всичко е обикновено, любимците си взеха своето. От видяното по малкия екран, считам, че е добре проведена олимпиада. Разбира се, друго е да си там на място. Има положителни терени, равни условия за всички. Това е една от положителните олимпиади за алпийските ски.
- Как оценяваш през днешния ден конкуренцията в алпийските ски? По-трудно ли е да вземем за пример да пробиеш в топ 30 спрямо твоето време?
- Според мен, да. С всяка една година става все по-трудно и по-трудно. Спортът се развива, федерациите влагат ужасно доста пари в алпийските ски. С всяко едно потомство нещата са по-трудни. От една страна има и някои по-лесни неща като терени, условия, по-добра екипировка, до която преди време ние нямахме достъп. Но в този момент още веднъж изоставаме в това отношение, тъй като те постоянно ще бъдат една-две крачки пред нас.
- Алберт Попов стана трети в гигантския слалом на международното за младежи. Очакванията към него стават все по-големи. Може ли обаче да направи идната крачка и действително да се бори с одобрени школи в ските?
- Наистина той направи доста положителни класирания, както на международното в Давос, по този начин и на олимпиадата. Като цяло един добър сезон. При него нещата стоят по този начин, че би било допустимо, само че ще пристигна моментът, в който огромните сили може и да не разрешат. Втори сезон той не тренира с българския тим, а с германци по някаква тяхна организация, която направиха федерацията взаимно с родителите на Алберт. А там конкуренцията е доста огромна. Това му оказва помощ, само че да забележим когато стане доста добър, а той върви по тази линия, дали ще му разрешат и дали ще желаят да упражняват с него и дали няма да го отлъчат от тима. Просто не съм доста осведомен в тази обстановка с него. Но в действителност той върви добре. Всички чакаме да стане играч от топ 30 най-много в гигантския слалом.
- Ще те върна към началото– първият ти спомен от планината, по какъв начин се разви кариерата ти, какво би трансформирал?
- Ако се върнем към Алберт, неговата кариера е плавна, доста точна. Докато при мен беше комбинация - тези години обратно в комунизма, когато съм израснал, след това промяната на дължината на старите ски към „ карвинг “, липса на каквито и да било проведени тренировки в първите години. Даже бих споделил, че се чудя по какъв начин съм стигнал и дотук. В началото цялото нещо беше доста непрофесионално и продължи по този начин съвсем до 26-27-ата ми година. Но в случай че в този момент мога да върна нещата обратно по някакъв метод, несъмнено бих упражнявал доста повече. А и доста постоянно се концентрирах върху странични неща, върху проблеми, които не мога да реша. Може би тези неща щях да ги изчистя. Предполагам, че бих имал шансове да бъда в топ 30 от самото начало в слалома в Световната купа.
- Имаше ли кумир в тези първи години, когато имаше доста митове в ски алпийските дисциплини?
- Много харесвах Алберто Томба. Опитвах се да му имитирам. Впоследствие съм харесвал и Бенямин Райх, и Марио Мат. Състезатели със жанр. Опитвах се да ги копирам, тъй като до 2004-2005 година нямахме някаква страхотна организация. Да не кажа, че не сме имали видео разбор, когато сме карали ски, което сега е неприемливо и няма метод да го нямаш. Това ме караше да се стремя към фалшификати. Понякога се получаваха, различен път – не. Много харесвах и Боде Милър, с който сме карали дружно доста години, само че след това той отиде доста надалеч.
- Допитвал ли си се за съвет до родната икона в ските Петър Попангелов?
- Не, съвсем в никакъв случай. Като цяло откогато е спрял да се състезава, той е доста надалеч от ските. Никога не е бил с треньорски умения. Винаги когато е ставало въпрос, той е казвал неговите неща, които е правил в годините, само че не и нещо съответно за това по какъв начин би трябвало да се случат нещата. При него е било още по-различно от това, което аз съм заварил.
- А има ли късмет България да получи като подарък различен алпиец като него?
- Смятам, че е допустимо. Аз съм бил на прага, Алберт сега е доста близо, има и други момчета. Но би трябвало доста добре да се получат нещата. Най-вече да имаш състезателя, по-късно тил от родителите, екипировка, федерацията и спонсорите да са зад теб. Цялата тази цялост е нужна, с цел да се получи огромният резултат. В никакъв случай не е невероятно, само че сигурно е доста мъчно.
- Коя е обичаната ти дисциплинираност в ските и за какво? Най-трудната писта, на която си се спускал?
- Не че слаломът ми е най-любимата дисциплинираност, само че се представях най-добре в нея. Имаше моменти, когато доста ми се караше великански слалом, различен път обичах да карам супергигантски слалом. Но несъмнено най-добре се справях със слалома. Нещата се получаваха доста по-добре за мен. А най-трудните писти, на които съм карал са тези от олимпиадите или в комбинациите за Световните купи. В Бормио беше доста мъчно, Венген също, олимпиадата в Нагано през 1998 година Може би в случай че в този момент я видя, няма да мисля по този начин, само че тогава ми се видя доста комплицирана. Но в случай че не си квалифициран, всяка една писта ще ти бъде сложна. Повечето писти се поливат с вода, с цел да станат доста компактни. Може би това ги прави сложни. В Кицбюел е най-сложната за втурване, само че там не съм карал.
- Кое от достиженията си цениш най-вече?
- Честно казано започнаха малко да ми се губят нещата, колкото и необичайно да звучи. Имам спомен за доста от достиженията и каранията си. Има няколко интернационалните надпревари, които не са били топ равнище като олимпиада или Световна купа, само че съм имал страхотни достижения. Побеждавал съм най-хубавите навръх такива надпревари, когато сме били на равни условия. Може би 22-о ми място в слалома в Нагано през 1998 година е най-хубавото ми каране и несъмнено последният ми старт за огромно състезание във Ванкувър. Първият и последният старт ми бяха най-хубавите.
- Състезавал си се с огромни имена като Херман Майер, Дидие Кюш, Бенямин Райх, Боде Милър, Ивица Костелич, Тед Лигети. Запази ли другарство с някой от тях през годините?
- Приятелство мощно казано, тъй като към този момент не се виждаме всеки ден. С някои от тях сме на „ здравей-здрасти “. Добър другар съм с Ивица Костелич, с който съм упражнявал доста години. Ходя по надпревари, само че към този момент не вземам участие в мъжките Световни купи, а когато няма контакт, се губят връзките с тези хора.
- Ще има ли лимит рискът?
- Започва да става доста силово. Силата господства и който съумява със мощ да извършва завоите, се оправя доста добре. Не знам до каква степен ще стигнат нещата. В момента ските са на ръба, с цел да се получи качество и атрактивност. Смениха още веднъж радиуса на гигантския слалом, с цел да бъде малко по-лесно. Не знам какво да чакаме, само че може би ще има промени, които още веднъж ще се отразят на доста от състезателите. Каквото преценяват водещите сили, това ще се случи.
- Работеше с деца. В сноуборда има взрив с помощта на Сани Жекова и Радо Янков. Какво е ситуацията в ските?
- Работих четири години с децата на локалния клуб в Банско. Нещата се случиха, потеглиха към 4-5 деца, колкото и да беше мъчно да ги накараш. Сега се занимавам с дамите в националния тим. Има голяма повсеместност при децата на 8-10 години. Всеки един клуб има по 50-60-70 деца. И когато стартират компликациите, към този момент би трябвало да бъдат профилирани и да стартират да упражняват доста интензивно, множеството родители вземат решение, че е по-добре да не хващат този път. Много са малко хората, които не престават, тъй като ските са доста сложен спорт. Има огромни ограничения, трябват извънредно доста средства и с цел да стигнеш върха, се изисква нещо неповторимо. През всички години би трябвало да бъдеш на високо равнище, а не всеки съумява да го направи. В България доста малко хора имат визия от същински ски спорт. Имаме прелестни курорти. Много малко страни имат такива условия, с изключение на алпийските народи, само че все пак нямаме традициите на огромните страни.
- Доколко е значимо по-рано да стъпиш на сняг от съперниците?
- Марсел Хиршер стартира рано тази година, само че по-късно се контузи и се включи към надпреварите съвсем към декември. Виждате какво прави цялостен сезон. Но това са построени състезатели и при тях може да се възнамерява подготовката по друг метод. При подрастващите е хубаво лятото да се вършат лагери на глетчер. По-добрите и по-богатите вървят в Чили, Аржентина, Нова Зеландия и т. н. Със сигурност е по-добре, когато караш повече ски. Един мой сътрудник попита преди време огромния Иван Абаджиев и той му сподели: „ Ще би трябвало да карате 365 дни, в случай че желаете да бъдете сполучливи. “ Може би той е прав.
- От това, което сподели, всичко опира до финанси…
- Нашите условия никога не са неприятни. Има екипировка – дават се ски, имаме превоз. Имаме едно положително лице, само че истината е, че това, което имаме ние, те го имаха преди 6-7 сезона. Ние постоянно ще изоставаме, тъй като бюджетите на огромните тимове са изключителни. А всеки един спорт в България изостава в това отношение. Финансите са водещи, тъй като програмата се прави по отношение на тях.
- Бил си в най-големите ски центрове. Би ли направил един паралел сред тях и Банско, който стана хазаин на Световни купи и по ски, и по сноуборд?
- Банско в действителност е доста хубаво място, доста добре развито в последните години. Докараха се Световни купи, на моите сътрудници постоянно доста им е харесвало там, тъй като е нещо по-различно от това, което има в Алпите. Но има курорти, които като мащаби са големи. Например Вейл или Бийвър Крийк в Америка с хиляди писти и лифтове. Няма база за съпоставяне. Банско е доста хубаво място, само че е лимитирано заради това, че са малко пистите. Ако един тим желае да тренира, би трябвало да ни затворят една писта, само че това не може да се случи, тъй като има доста туристи. Все едно националният тим по футбол на България да тренира за някой мач и в този миг да си ритат дилетанти и деца. Горе-долу това се случва в България. Затова ставаме рано, отиваме от 6 до 9 часа, до момента в който няма хора. Но в един миг това тежи. Не може състезателите непрестанно да ги вдигаш в 6 часа. Истината е, че трябват повече писти, с цел да може нещата да станат. А знаете полемиката в последно време….
- Да, колкото и „ гореща “, толкоз и банална тематика за втора кабинкова линия. Знаем, че обичаш природата не по-малко от спорта. Каква е твоята позиция?
- Моята позиция е като на всички. Едната страна споделя: „ Те желаят да си вършат не знам си какво… “. Другата споделя: „ Не, ние желаеме да правим… “ Аз не знам кой какво желае да прави, само че истината е, че потенциалът не доближава. Как би трябвало да се направи – една кабина, две кабини… На Банско може би и три кабини да се създадат, няма да бъдат задоволителни във времето. В цялата работа има нещо необичайно. Но в последна сметка за нас най-важното е да имаме условия да упражняваме и децата да се развиват, тъй като истината е, че не доближават пистите. Да не кажа за Витоша, която е на две крачки. Аз съм израснал там, само че не съм се качвал от години, тъй като няма къде да тренираш. Просто е парадокс! Абсолютно незаконно! По някакви политически претекстове, които не знаем, ние нямаме курорт, който е на няколко километра от София и нямаме скиори. Гората във Витоша години наред е унищожена от така наречен корояд, а ние се занимаваме с две дървета. Не го разбирам. На мен като софиянец, който е израснал на Витоша, ми е болно, че планината е в такова положение.
- Когато през 2011 година постави завършек на кариерата си съобщи, че съжаляваш, че не си по-млад с 10 години, с цел да се възползваш от изискванията, които имат сегашните скиори. Промени ли се нещо с това, че Цеко Минев стана президент на федерацията?
- До 2005 година, когато пристигна той, нещата бяха доста неразбираеми. В интерес на истината имаше много състезатели, само че нямахме тези благоприятни условия. Дори нямахме превоз и пътувахме доста мъчно. Откакто той пристигна, е доста по-добре. Имаме доста неща, само че изоставаме от огромните народи и това е истината. Дори не от най-хубавите народи изоставаме като финансиране. Финансирането е голямо, само че не е задоволително. Трябва да бъде доста повече, в случай че желаеме да отговорим на опциите на най-хубавите.
- Нямаме писта за сноуборд, само че имаме край на олимпиадата, нямаме ски шанца, само че имаме международен първенец за младежи в ски-скока – това е България, само че не може да продължава постоянно. Догодина българската федерация по ски ще празнува 100-годишнината си, допускам ще има някакви изненади за феновете на спорта. Знаеш ли нещо от кухнята по въпроса?
- Нямам никаква визия какво се възнамерява да се прави. За мен значимото е изненадата да бъде такава, че да се усъвършенстват изискванията и да има повече състезатели. Тревожното, което виждам е, че нямаме състезатели и изпод стартира да става една дупка. Има хиляди деца по пистите, само че те би трябвало по някакъв метод да тръгнат към спорта, а родителите не ги насочват. Иска ми се да има по-голям избор, тъй като в този момент имаме един или двама и се опитваме от тях да създадем пет. Докато австрийците от 100 вадят двама. В България се опитваме да поддържаме огромни тимове, само че това няма да стане. Може би ще почнем с единични случаи да се придвижваме – Сани Жекова, Радо Янков, Алберт…
- И в другите спортове към този момент е по този начин.
- Да, натам вървим. Вече няма да можем да поддържаме тази повсеместност, за жалост.
- Вестник „ Труд “ пое една акция – „ София – хазаин на зимни олимпийски игри “. Смяташ ли, че това може да стане факт при променените днешни условия – към този момент не сме зад „ Желязната завеса “, член сме на Европейския съюз?
- Предполагам, че един ден ще стане. Много скърбя, че не стана 1992 година, тъй като може би тогава щяха да се трансформират доста нещата. Бил съм на олимпиади с огромния Иван Славков – човек със размах, от който останах впечатлен. Надявам се още веднъж да има подобен човек, който да лобира за това в България да има олимпиада. Но както знаете, олимпиада се дава по политически аргументи. Надявам се и това да се случи. Малко ми е необичайно, че след четири години игрите ще бъдат покрай сегашния хазаин, тъй като Европа не гледа олимпиада, когато е през нощта. Виждате и какъв брой малко хора има на надпреварите. Дай боже, един ден и България да има олимпиада. Но в случай че ни я дадат, може би ще бъде дружно със Сърбия, Румъния и Гърция.
- Ските са спорт номер 1 за теб, само че следиш ли и други надпревари? Фен ли си на други спортове?
- Бих споделил, че съм много квалифициран за всички спортове. Имам доста добра обща просвета за българския спорт. Трудно бихте ме изненадали в някоя област. Смятам, че всеки един водещ играч, би трябвало да има обща просвета за спорта. А има ръководители в спорта, които не знаят половината спортове, което за мен е неприемливо. Разбира се виждам футбол, само че в последно време малко се пренаситих от него.
- Кой е за теб най-големият български състезател?
- Трудно ми е да отговоря, само че на първо четене, мисля че е Стоичков.
- Коя е обичаната ти дестинация за релакс? Би ли избрал зимен курорт или предпочиташ нещо по-екзотично и топло?
- Никакъв късмет! Не ми остава време, откогато преди две години детето се роди, комбинирам и лагери. Ходим, когато можем, наоколо – в Гърция или в България.
- Като цяло Карибите, вместо зимен курорт, по този начин ли?
- На Карибите не съм ходил, само че бих отишъл на драго сърце. (смее се)
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
-Здравей, Стефане! Две седмици олимпиадата в Пьонгчанг е най-голямото спортно събитие. По традиция надпреварите в ски алпийските дисциплини провокират максимален интерес. Какво ти направи усещане в стартовете?
- Наистина алпийските ски постоянно са в центъра на олимпийските игри. Минаха доста умерено, без кой знае какви изненади. С изключение на супергигантския слалом при дамите, в който победи чехкинята Ледецка. Иначе всичко е обикновено, любимците си взеха своето. От видяното по малкия екран, считам, че е добре проведена олимпиада. Разбира се, друго е да си там на място. Има положителни терени, равни условия за всички. Това е една от положителните олимпиади за алпийските ски.
- Как оценяваш през днешния ден конкуренцията в алпийските ски? По-трудно ли е да вземем за пример да пробиеш в топ 30 спрямо твоето време?
- Според мен, да. С всяка една година става все по-трудно и по-трудно. Спортът се развива, федерациите влагат ужасно доста пари в алпийските ски. С всяко едно потомство нещата са по-трудни. От една страна има и някои по-лесни неща като терени, условия, по-добра екипировка, до която преди време ние нямахме достъп. Но в този момент още веднъж изоставаме в това отношение, тъй като те постоянно ще бъдат една-две крачки пред нас.
- Алберт Попов стана трети в гигантския слалом на международното за младежи. Очакванията към него стават все по-големи. Може ли обаче да направи идната крачка и действително да се бори с одобрени школи в ските?
- Наистина той направи доста положителни класирания, както на международното в Давос, по този начин и на олимпиадата. Като цяло един добър сезон. При него нещата стоят по този начин, че би било допустимо, само че ще пристигна моментът, в който огромните сили може и да не разрешат. Втори сезон той не тренира с българския тим, а с германци по някаква тяхна организация, която направиха федерацията взаимно с родителите на Алберт. А там конкуренцията е доста огромна. Това му оказва помощ, само че да забележим когато стане доста добър, а той върви по тази линия, дали ще му разрешат и дали ще желаят да упражняват с него и дали няма да го отлъчат от тима. Просто не съм доста осведомен в тази обстановка с него. Но в действителност той върви добре. Всички чакаме да стане играч от топ 30 най-много в гигантския слалом.
- Ще те върна към началото– първият ти спомен от планината, по какъв начин се разви кариерата ти, какво би трансформирал?
- Ако се върнем към Алберт, неговата кариера е плавна, доста точна. Докато при мен беше комбинация - тези години обратно в комунизма, когато съм израснал, след това промяната на дължината на старите ски към „ карвинг “, липса на каквито и да било проведени тренировки в първите години. Даже бих споделил, че се чудя по какъв начин съм стигнал и дотук. В началото цялото нещо беше доста непрофесионално и продължи по този начин съвсем до 26-27-ата ми година. Но в случай че в този момент мога да върна нещата обратно по някакъв метод, несъмнено бих упражнявал доста повече. А и доста постоянно се концентрирах върху странични неща, върху проблеми, които не мога да реша. Може би тези неща щях да ги изчистя. Предполагам, че бих имал шансове да бъда в топ 30 от самото начало в слалома в Световната купа.
- Имаше ли кумир в тези първи години, когато имаше доста митове в ски алпийските дисциплини?
- Много харесвах Алберто Томба. Опитвах се да му имитирам. Впоследствие съм харесвал и Бенямин Райх, и Марио Мат. Състезатели със жанр. Опитвах се да ги копирам, тъй като до 2004-2005 година нямахме някаква страхотна организация. Да не кажа, че не сме имали видео разбор, когато сме карали ски, което сега е неприемливо и няма метод да го нямаш. Това ме караше да се стремя към фалшификати. Понякога се получаваха, различен път – не. Много харесвах и Боде Милър, с който сме карали дружно доста години, само че след това той отиде доста надалеч.
- Допитвал ли си се за съвет до родната икона в ските Петър Попангелов?
- Не, съвсем в никакъв случай. Като цяло откогато е спрял да се състезава, той е доста надалеч от ските. Никога не е бил с треньорски умения. Винаги когато е ставало въпрос, той е казвал неговите неща, които е правил в годините, само че не и нещо съответно за това по какъв начин би трябвало да се случат нещата. При него е било още по-различно от това, което аз съм заварил.
- А има ли късмет България да получи като подарък различен алпиец като него?
- Смятам, че е допустимо. Аз съм бил на прага, Алберт сега е доста близо, има и други момчета. Но би трябвало доста добре да се получат нещата. Най-вече да имаш състезателя, по-късно тил от родителите, екипировка, федерацията и спонсорите да са зад теб. Цялата тази цялост е нужна, с цел да се получи огромният резултат. В никакъв случай не е невероятно, само че сигурно е доста мъчно.
- Коя е обичаната ти дисциплинираност в ските и за какво? Най-трудната писта, на която си се спускал?
- Не че слаломът ми е най-любимата дисциплинираност, само че се представях най-добре в нея. Имаше моменти, когато доста ми се караше великански слалом, различен път обичах да карам супергигантски слалом. Но несъмнено най-добре се справях със слалома. Нещата се получаваха доста по-добре за мен. А най-трудните писти, на които съм карал са тези от олимпиадите или в комбинациите за Световните купи. В Бормио беше доста мъчно, Венген също, олимпиадата в Нагано през 1998 година Може би в случай че в този момент я видя, няма да мисля по този начин, само че тогава ми се видя доста комплицирана. Но в случай че не си квалифициран, всяка една писта ще ти бъде сложна. Повечето писти се поливат с вода, с цел да станат доста компактни. Може би това ги прави сложни. В Кицбюел е най-сложната за втурване, само че там не съм карал.
- Кое от достиженията си цениш най-вече?
- Честно казано започнаха малко да ми се губят нещата, колкото и необичайно да звучи. Имам спомен за доста от достиженията и каранията си. Има няколко интернационалните надпревари, които не са били топ равнище като олимпиада или Световна купа, само че съм имал страхотни достижения. Побеждавал съм най-хубавите навръх такива надпревари, когато сме били на равни условия. Може би 22-о ми място в слалома в Нагано през 1998 година е най-хубавото ми каране и несъмнено последният ми старт за огромно състезание във Ванкувър. Първият и последният старт ми бяха най-хубавите.
- Състезавал си се с огромни имена като Херман Майер, Дидие Кюш, Бенямин Райх, Боде Милър, Ивица Костелич, Тед Лигети. Запази ли другарство с някой от тях през годините?
- Приятелство мощно казано, тъй като към този момент не се виждаме всеки ден. С някои от тях сме на „ здравей-здрасти “. Добър другар съм с Ивица Костелич, с който съм упражнявал доста години. Ходя по надпревари, само че към този момент не вземам участие в мъжките Световни купи, а когато няма контакт, се губят връзките с тези хора.
- Ще има ли лимит рискът?
- Започва да става доста силово. Силата господства и който съумява със мощ да извършва завоите, се оправя доста добре. Не знам до каква степен ще стигнат нещата. В момента ските са на ръба, с цел да се получи качество и атрактивност. Смениха още веднъж радиуса на гигантския слалом, с цел да бъде малко по-лесно. Не знам какво да чакаме, само че може би ще има промени, които още веднъж ще се отразят на доста от състезателите. Каквото преценяват водещите сили, това ще се случи.
- Работеше с деца. В сноуборда има взрив с помощта на Сани Жекова и Радо Янков. Какво е ситуацията в ските?
- Работих четири години с децата на локалния клуб в Банско. Нещата се случиха, потеглиха към 4-5 деца, колкото и да беше мъчно да ги накараш. Сега се занимавам с дамите в националния тим. Има голяма повсеместност при децата на 8-10 години. Всеки един клуб има по 50-60-70 деца. И когато стартират компликациите, към този момент би трябвало да бъдат профилирани и да стартират да упражняват доста интензивно, множеството родители вземат решение, че е по-добре да не хващат този път. Много са малко хората, които не престават, тъй като ските са доста сложен спорт. Има огромни ограничения, трябват извънредно доста средства и с цел да стигнеш върха, се изисква нещо неповторимо. През всички години би трябвало да бъдеш на високо равнище, а не всеки съумява да го направи. В България доста малко хора имат визия от същински ски спорт. Имаме прелестни курорти. Много малко страни имат такива условия, с изключение на алпийските народи, само че все пак нямаме традициите на огромните страни.
- Доколко е значимо по-рано да стъпиш на сняг от съперниците?
- Марсел Хиршер стартира рано тази година, само че по-късно се контузи и се включи към надпреварите съвсем към декември. Виждате какво прави цялостен сезон. Но това са построени състезатели и при тях може да се възнамерява подготовката по друг метод. При подрастващите е хубаво лятото да се вършат лагери на глетчер. По-добрите и по-богатите вървят в Чили, Аржентина, Нова Зеландия и т. н. Със сигурност е по-добре, когато караш повече ски. Един мой сътрудник попита преди време огромния Иван Абаджиев и той му сподели: „ Ще би трябвало да карате 365 дни, в случай че желаете да бъдете сполучливи. “ Може би той е прав.
- От това, което сподели, всичко опира до финанси…
- Нашите условия никога не са неприятни. Има екипировка – дават се ски, имаме превоз. Имаме едно положително лице, само че истината е, че това, което имаме ние, те го имаха преди 6-7 сезона. Ние постоянно ще изоставаме, тъй като бюджетите на огромните тимове са изключителни. А всеки един спорт в България изостава в това отношение. Финансите са водещи, тъй като програмата се прави по отношение на тях.
- Бил си в най-големите ски центрове. Би ли направил един паралел сред тях и Банско, който стана хазаин на Световни купи и по ски, и по сноуборд?
- Банско в действителност е доста хубаво място, доста добре развито в последните години. Докараха се Световни купи, на моите сътрудници постоянно доста им е харесвало там, тъй като е нещо по-различно от това, което има в Алпите. Но има курорти, които като мащаби са големи. Например Вейл или Бийвър Крийк в Америка с хиляди писти и лифтове. Няма база за съпоставяне. Банско е доста хубаво място, само че е лимитирано заради това, че са малко пистите. Ако един тим желае да тренира, би трябвало да ни затворят една писта, само че това не може да се случи, тъй като има доста туристи. Все едно националният тим по футбол на България да тренира за някой мач и в този миг да си ритат дилетанти и деца. Горе-долу това се случва в България. Затова ставаме рано, отиваме от 6 до 9 часа, до момента в който няма хора. Но в един миг това тежи. Не може състезателите непрестанно да ги вдигаш в 6 часа. Истината е, че трябват повече писти, с цел да може нещата да станат. А знаете полемиката в последно време….
- Да, колкото и „ гореща “, толкоз и банална тематика за втора кабинкова линия. Знаем, че обичаш природата не по-малко от спорта. Каква е твоята позиция?
- Моята позиция е като на всички. Едната страна споделя: „ Те желаят да си вършат не знам си какво… “. Другата споделя: „ Не, ние желаеме да правим… “ Аз не знам кой какво желае да прави, само че истината е, че потенциалът не доближава. Как би трябвало да се направи – една кабина, две кабини… На Банско може би и три кабини да се създадат, няма да бъдат задоволителни във времето. В цялата работа има нещо необичайно. Но в последна сметка за нас най-важното е да имаме условия да упражняваме и децата да се развиват, тъй като истината е, че не доближават пистите. Да не кажа за Витоша, която е на две крачки. Аз съм израснал там, само че не съм се качвал от години, тъй като няма къде да тренираш. Просто е парадокс! Абсолютно незаконно! По някакви политически претекстове, които не знаем, ние нямаме курорт, който е на няколко километра от София и нямаме скиори. Гората във Витоша години наред е унищожена от така наречен корояд, а ние се занимаваме с две дървета. Не го разбирам. На мен като софиянец, който е израснал на Витоша, ми е болно, че планината е в такова положение.
- Когато през 2011 година постави завършек на кариерата си съобщи, че съжаляваш, че не си по-млад с 10 години, с цел да се възползваш от изискванията, които имат сегашните скиори. Промени ли се нещо с това, че Цеко Минев стана президент на федерацията?
- До 2005 година, когато пристигна той, нещата бяха доста неразбираеми. В интерес на истината имаше много състезатели, само че нямахме тези благоприятни условия. Дори нямахме превоз и пътувахме доста мъчно. Откакто той пристигна, е доста по-добре. Имаме доста неща, само че изоставаме от огромните народи и това е истината. Дори не от най-хубавите народи изоставаме като финансиране. Финансирането е голямо, само че не е задоволително. Трябва да бъде доста повече, в случай че желаеме да отговорим на опциите на най-хубавите.
- Нямаме писта за сноуборд, само че имаме край на олимпиадата, нямаме ски шанца, само че имаме международен първенец за младежи в ски-скока – това е България, само че не може да продължава постоянно. Догодина българската федерация по ски ще празнува 100-годишнината си, допускам ще има някакви изненади за феновете на спорта. Знаеш ли нещо от кухнята по въпроса?
- Нямам никаква визия какво се възнамерява да се прави. За мен значимото е изненадата да бъде такава, че да се усъвършенстват изискванията и да има повече състезатели. Тревожното, което виждам е, че нямаме състезатели и изпод стартира да става една дупка. Има хиляди деца по пистите, само че те би трябвало по някакъв метод да тръгнат към спорта, а родителите не ги насочват. Иска ми се да има по-голям избор, тъй като в този момент имаме един или двама и се опитваме от тях да създадем пет. Докато австрийците от 100 вадят двама. В България се опитваме да поддържаме огромни тимове, само че това няма да стане. Може би ще почнем с единични случаи да се придвижваме – Сани Жекова, Радо Янков, Алберт…
- И в другите спортове към този момент е по този начин.
- Да, натам вървим. Вече няма да можем да поддържаме тази повсеместност, за жалост.
- Вестник „ Труд “ пое една акция – „ София – хазаин на зимни олимпийски игри “. Смяташ ли, че това може да стане факт при променените днешни условия – към този момент не сме зад „ Желязната завеса “, член сме на Европейския съюз?
- Предполагам, че един ден ще стане. Много скърбя, че не стана 1992 година, тъй като може би тогава щяха да се трансформират доста нещата. Бил съм на олимпиади с огромния Иван Славков – човек със размах, от който останах впечатлен. Надявам се още веднъж да има подобен човек, който да лобира за това в България да има олимпиада. Но както знаете, олимпиада се дава по политически аргументи. Надявам се и това да се случи. Малко ми е необичайно, че след четири години игрите ще бъдат покрай сегашния хазаин, тъй като Европа не гледа олимпиада, когато е през нощта. Виждате и какъв брой малко хора има на надпреварите. Дай боже, един ден и България да има олимпиада. Но в случай че ни я дадат, може би ще бъде дружно със Сърбия, Румъния и Гърция.
- Ските са спорт номер 1 за теб, само че следиш ли и други надпревари? Фен ли си на други спортове?
- Бих споделил, че съм много квалифициран за всички спортове. Имам доста добра обща просвета за българския спорт. Трудно бихте ме изненадали в някоя област. Смятам, че всеки един водещ играч, би трябвало да има обща просвета за спорта. А има ръководители в спорта, които не знаят половината спортове, което за мен е неприемливо. Разбира се виждам футбол, само че в последно време малко се пренаситих от него.
- Кой е за теб най-големият български състезател?
- Трудно ми е да отговоря, само че на първо четене, мисля че е Стоичков.
- Коя е обичаната ти дестинация за релакс? Би ли избрал зимен курорт или предпочиташ нещо по-екзотично и топло?
- Никакъв късмет! Не ми остава време, откогато преди две години детето се роди, комбинирам и лагери. Ходим, когато можем, наоколо – в Гърция или в България.
- Като цяло Карибите, вместо зимен курорт, по този начин ли?
- На Карибите не съм ходил, само че бих отишъл на драго сърце. (смее се)
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ