Стефан Данаилов призна, че вече четвърта година живее на антидепресанти.

Стефан Данаилов призна, че към този момент четвърта година живее на антидепресанти. Започнал ги малко откакто брачната половинка му Мария напусна света на живите и по този начин и не се решил да ги спре. „ Сутрин първата ми работа е да си изпия „ розовото хапче “. Без да съм си го взел, не излизам от къщи “, споделя Ламбо.

Въпреки че в живота му още веднъж имало вяра и хубави моменти, той предпочитал да не се отхвърля от лекарството, тъй като повторно не желал да изпада в дупка. „ Не знаех какво е меланхолия, чувал съм, само че не го усещах. В един миг усетих, че не желая да виждам никого, не желаех да приказвам с никого. Мълчах като пукал. Седях на диванчето с дни, забит в една точка. Даже викнах психиатър, даде ми препоръки. Той ми предписа радостно хапче “, връща лентата някогашният народен представител. Тогава взимал лекарството известно време, само че имал неблагоразумието да прочете за страничните му резултати. Притеснил се, когато видял, че ще получава световъртеж. „ Казах си, че в този момент остава да се тропна и да падна и по тази причина го хвърлих “, разкрива Данаилов.

Периодът му без антидепресанти обаче се оказал къс. Когато отишъл да му прегледат краката и ръката, лекарят му споделил, че е в тежка меланхолия. Изписал му втори тип хапче, което актьорът приемал и до ден сегашен. „ Може и психически да работи, само че евентуално има резултат, тъй като доста хора го пият. Оказа се, че много хора са в меланхолия “, разяснява Ламбо и изрично декларира, че не го е позор, че нещастията в живота му са го извадили отвън строя. Сега по-големи паники му създавало зрението му.

Не си спомнял от кой момент не бил разгръщал вестник, тъй като шрифтът от дълго време бил непостижимо предизвикателство за него. Заради зрителния му проблем възпитаниците измислили изобретателно решение и си създали специфични фланелки, с които влизали в клас. Отпред с големи букви пишело „ Мастер “, а откъм гърба - името на студента. Така Ламбо успявал да ги разграничава и от малко малко още се справял с ролята на учител.