Кирил Ефремов: Няма кой да замести Данаилов, хубавото е, че можем да играем с холограмата му
„ Стефан Данаилов ми сподели: „ Моето момче, няма да е все по този начин ” и е прав. Каза ми и да бъда откровен с публиката. Кой ще го замести? Никой. Едно от хубавите неща на развитите технологии е, че в този момент можем да го пуснем на холограма да играе ” , показа артистът Кирил Ефремов в ефира на предаването " ". Според него великият артист е бил извънредно добър човек и всички са го обичали.
В неговия живот нещата идват последователно и всеки стадий е идвал гладко. Актьорът показа, че пробва да възпитава сина си, учейки го, че „ не можеш да скачаш за 2 метра, в случай че не си упражнявал на 1,10 м ”. Белезите в живота му са хората, които среща. Учителите, на които е имал шанса да попадне и да го насочат към театъра. Такъв е бил и Стефан Данаилов, който е ходел да гледа от дете в театъра.
„ Една вечер отидох в едно читалище. Там преподаваха спектакъл. Така се възпламених. После отидох в една школа към „ Сълза и смях ”. Тогава нашият преподавател ни караше да четем Шекспир, Молиер. Аз съм почнал от едно читалище в „ Банишора ”, а читалищата към този момент ги няма. Защо не се поддържат читалища, а се дават една камара пари на един ритнитопковец? Ето това ме нервира ”, споделя Ефремов.
За него не е значимо по какъв начин го дефинират съгласно функциите му, а по какъв начин усеща облиците и ги пресъздава на екрана. На първото си зрелище Ефремов взе участие в пиесата „ Много звук за нищо ” на Шекспир, в която има единствено едно изречение, което обаче помни и до през днешния ден. Днес към този момент играе в голям брой пиеси, а в последно време работи с Кирил Кирилов по нови планове.
„ Работя това, което обичам и имам прелестно семейство. Животът ми в никакъв случай не е бил спокоен, само че това ме е предписание по-силен и по-уверен несъмнено. Доволен съм от това, което ми се е случило досега. Повечето е хубаво. В нашата сфера нещата в никакъв случай няма да бъдат такива, каквито са били. Ще е доста мъчно да се върнат нещата. Страхът, който е насаден в хората, е доста стеснителен за нашата работа. Лошото е навлязло в съзнанието на хората и доста мъчно ще могат да се освободят. ”, съобщи той.
Според него коронавирусът е урок, който да ни научи малко да се спрем, да помислим, че не всичко, което е към нас, би трябвало да се вземе. Да ни върне в градинките.
„ Това е като клишето „ Времето лекува ”. Когато някой твой непосредствен си отиде, си казваш, че би трябвало да свикнеш, че го няма. Но не знаеш какво да направиш. Да свикнеш да се разболяваш всеки един миг, по какъв начин се живее по този метод? ”, пита се артистът.
Той е на мнение, че парадоксът на нашето време е, че живеем над 30 години в някакво време, за което не знаеш какво е – народна власт или комунизъм.
„ Бунтува ме, че не се получават нещата, а сме една страхотна страна. Да, вършат се нещата, само че толкоз дълъг преход – това е парадоксът. Не се случи това хората да се почувстват по-добре отпреди. Все нещо става. Не желая да приказвам политически, само че ме вълнува. Вълнуват ме и хората, чиито хотели са празни. Вълнува ме, че се върви в Гърция. Хората да излязат и да кажат какво не им харесва ”, безапелационен е Ефремов.
„ Искам да си правя работата, не желая да съм известен. Популярността идва по-късно. Тя е хубаво нещо, на би трябвало да имаш ум да я носиш както би трябвало. Иначе по този начин можеш да отидеш в „ осми коловоз ”, че няма връщане ”, счита той.
Ефремов дефинира себе си като късметлия, защото е срещнал прелестен човек в лицето на брачната половинка си, с която са минали през доста компликации, твърди той. А сина си учи да е добър, да знае цената на труда и да помни родителите си.
В неговия живот нещата идват последователно и всеки стадий е идвал гладко. Актьорът показа, че пробва да възпитава сина си, учейки го, че „ не можеш да скачаш за 2 метра, в случай че не си упражнявал на 1,10 м ”. Белезите в живота му са хората, които среща. Учителите, на които е имал шанса да попадне и да го насочат към театъра. Такъв е бил и Стефан Данаилов, който е ходел да гледа от дете в театъра.
„ Една вечер отидох в едно читалище. Там преподаваха спектакъл. Така се възпламених. После отидох в една школа към „ Сълза и смях ”. Тогава нашият преподавател ни караше да четем Шекспир, Молиер. Аз съм почнал от едно читалище в „ Банишора ”, а читалищата към този момент ги няма. Защо не се поддържат читалища, а се дават една камара пари на един ритнитопковец? Ето това ме нервира ”, споделя Ефремов.
За него не е значимо по какъв начин го дефинират съгласно функциите му, а по какъв начин усеща облиците и ги пресъздава на екрана. На първото си зрелище Ефремов взе участие в пиесата „ Много звук за нищо ” на Шекспир, в която има единствено едно изречение, което обаче помни и до през днешния ден. Днес към този момент играе в голям брой пиеси, а в последно време работи с Кирил Кирилов по нови планове.
„ Работя това, което обичам и имам прелестно семейство. Животът ми в никакъв случай не е бил спокоен, само че това ме е предписание по-силен и по-уверен несъмнено. Доволен съм от това, което ми се е случило досега. Повечето е хубаво. В нашата сфера нещата в никакъв случай няма да бъдат такива, каквито са били. Ще е доста мъчно да се върнат нещата. Страхът, който е насаден в хората, е доста стеснителен за нашата работа. Лошото е навлязло в съзнанието на хората и доста мъчно ще могат да се освободят. ”, съобщи той.
Според него коронавирусът е урок, който да ни научи малко да се спрем, да помислим, че не всичко, което е към нас, би трябвало да се вземе. Да ни върне в градинките.
„ Това е като клишето „ Времето лекува ”. Когато някой твой непосредствен си отиде, си казваш, че би трябвало да свикнеш, че го няма. Но не знаеш какво да направиш. Да свикнеш да се разболяваш всеки един миг, по какъв начин се живее по този метод? ”, пита се артистът.
Той е на мнение, че парадоксът на нашето време е, че живеем над 30 години в някакво време, за което не знаеш какво е – народна власт или комунизъм.
„ Бунтува ме, че не се получават нещата, а сме една страхотна страна. Да, вършат се нещата, само че толкоз дълъг преход – това е парадоксът. Не се случи това хората да се почувстват по-добре отпреди. Все нещо става. Не желая да приказвам политически, само че ме вълнува. Вълнуват ме и хората, чиито хотели са празни. Вълнува ме, че се върви в Гърция. Хората да излязат и да кажат какво не им харесва ”, безапелационен е Ефремов.
„ Искам да си правя работата, не желая да съм известен. Популярността идва по-късно. Тя е хубаво нещо, на би трябвало да имаш ум да я носиш както би трябвало. Иначе по този начин можеш да отидеш в „ осми коловоз ”, че няма връщане ”, счита той.
Ефремов дефинира себе си като късметлия, защото е срещнал прелестен човек в лицето на брачната половинка си, с която са минали през доста компликации, твърди той. А сина си учи да е добър, да знае цената на труда и да помни родителите си.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ