Стефан Аврамов, експерт биоразнообразие във фондация “По-диви Родопи Интервю на

...
Стефан Аврамов, експерт биоразнообразие във фондация “По-диви Родопи Интервю на
Коментари Харесай

Стефан Аврамов: Ловците трябва да изчистят бракониерите

Стефан Аврамов,
специалист биоразнообразие във фондация “По-диви Родопи ”

Интервю на Анжелина Янева

Останките на кошута Кибела бяха открити покрай Свиленград преди няколко седмици. Благородното животно бе открито след сигнал на специалисти от фондация " По-диви Родопи ”.

Припомняме, че кошутата бе освободена дружно с още шест други на територията на дивечовъден сектор Студен бунар през февруари тази година.

На пет от освободените благородни елени специалистите сложили GPS предаватели, което разрешава на екипите да наблюдават всяко тяхно придвижване в действително време, което е помогнало за установяването на гибелта на животното.

Благодарение на особено подготвеното куче Барс специалистите и полицията бързо откриха останките и направиха оглед на местопроизшествието.

По случая бе формирано досъдебно произвеждане. В случай че бъдат хванати, с изключение на наказването по наказателния кодекс, бракониерите ще би трябвало да се разделят с правото си на лов и да заплатят обезщетение за убитaта кошута.
------

Стефан Аврамов е приключил “Ветеринарна медицина “ в Стара Загора. От 20 години се развива в природозащитния бранш. Работил е за Българо- швейцарската стратегия за биоразнообразие, Българската фондация “Биоразнообразие ” и в този момент за “По-диви Родопи ”. Реализирал е разнообразни планове за основаване на предпазени територии, по Натура 2000 и за лешояди, костенурки, диви кози и други.

-----

- Колко са освободените благородни елени от 6 години насам?

- От 2012 година са освободени над 80 благородни елена към региона на Студен бунар. Освободените животни се концентрират главно в региона, само че част от тях са се открили и в прилежащи гори в общините Хасково, Стамболово, Кърджали и Ардино. Имаме няколко убити от бракониерите елени, само че множеството животни са живи и здрави. Всяка година имат дребни. Ще се опитаме тази година да ги изброим. Повечето се движат на дребни групи и по тази причина е мъчно да кажем какъв брой са. Броят им е почти подобен - към 80. Част от животните е обикновено да загинат след разселването, да отидат в други региони, примерно Гърция, само че прирастът покрива загубите и чакаме броят им да стартира да пораства и без стартиране на нови животни.

- Само преди няколко седмици кошута Кибела бе открита мъртва. Чести ли са бракониерските нападения?

- Тече следствие както по този случай, по този начин и по други два. Хубавото е, че няма информация за проведени бракониери. Нещата стават случайно. За страдание има бракониери, които не мислят дълготрайно и в вероятност. От друга страна, болшинството от ловците приветстват концепцията, доста се радват и са щастливи, че елените се завръщат. Повечето ловци поддържат битката против бракониерството и на тях разчитаме. Работим с ловно стопанство “Студен бунар ” и интензивно си сътрудничим с ловни сдружения в Хасково, Харманли и Кърджали.

- Какво би трябвало да се промени, с цел да спрат бракониерските нападения? Смятате ли, че ограниченията, които се вземат против тях, са задоволително ефикасни?

- Имаме хрумвания за няколко законодателни промени за усилване на наказателната отговорност за бракониерство и противозаконни титли. Сега санкцията е много алегорична, даже не бих желал да я споделям! Става въпрос за неколкостотин лв.. Наказателната отговорност също е алегорична. Не може един трофей доблестен елен мъжки да стигне до 70 000 евро, а наказването да е до една година затвор. За това би трябвало да се върви в пандиза за пет години, санкциите да са десетки хиляди левове. Радикална смяна е нужна! И се надявам това до една - две години да го реализираме.

- Коя от европейските страни може да бъде дадена за образец в битката с бракониерството и какъв е главният проблем в България?

- Принципно бракониерството е въпрос на нрав, тъй като бракониерът краде от общото и в случай че няма бракониери, общото ще е доста... И е в полза на самите ловни общности да ги изчистят и казусът да бъде решен. Ако няма бракониерство, всеки ловджия би могъл да си отстреля по един елен годишно и горите отново да са цялостни с елени, както е в естествените западноевропейски страни.

Законовите наказателни ограничения са нещо извънредно. Принципно би трябвало популацията да промени манталитета си и да стартира да счита кражбата от общото за нещо неприятно и аморално.

- Какъв е броят на благородните елени в страната?

- Общо в петнадесетина огромни стопанства има към 20 000 благородни елена. За този тип може да се каже, че в предишното е бил публикуван в цяла България - типът е доста пригодим и може да живее от морето до най- високите планини, от обработваемите полета до горите. В България има място за над 100 000 животни, само че сега ги няма поради бракониерите. Възстановяванията в Източни Родопи са нещо ново за последните тридесет години. По време на Първата международна война е бил съвсем липсващ. След това и царят, и по социалистическо време са го разселвали интензивно и са възстановили типа. Включително и към Хасково е имало към 1000 елена. Те са били изтребени през 90-те години, само че в този момент обособени животни се завръщат и идващите хрумвания са да продължим възобновяване в този регион.

- По какъв брой плана работите в този момент?

- В момента съм зает по план за завръщане на черния лешояд и запазване на белоглавите лешояди „ Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите ”, в границите на който се правят разселванията на благородните елени и елените лопатари. Елените като едри тревопасни играят основна роля в ръководството на горите и откритите пространства. Те се хранят с шубраци и по този начин откриват пространства за костенурките, които имат потребност от слънце. Ако са скрити в гората, не могат да им се излюпят яйцата. Слънцето е значимо и за орхидеите. Така елените дружно с другите тревопасни трансформират и в действителност поддържат тези екосистеми от открити пространства, които са присъщи за Източните Родопи. Телата им са храна за вълци и лешояди. При съществуването на задоволителни храна за вълците в гората се понижават и споровете с хората. Елените, които са убивани от вълци пък, стават плячка за лешоядите. Системата работи и още повече ще проработи, като станат елените няколко хиляди, само че след няколко десетилетия. Елените са прелестни и България ще е по-красива с тяхното завръщане.

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР