Става все по-очевидно, че мигрантската криза върви към мигрантска катастрофа.На

...
Става все по-очевидно, че мигрантската криза върви към мигрантска катастрофа.На
Коментари Харесай

Петър Клисаров: Европа пред прага на библейското преселение на народите

Става все по-очевидно, че мигрантската рецесия върви към мигрантска злополука.

На 28 и 29 юни в Брюксел се състоя среща на най-високо ниво на Европейския съвет. На нея европейските водачи се кълняха, че ще става дума освен за решение на мигрантската рецесия, само че и за генералното развиване на Европейски Съюз в околните години. Но незабавно стана ясно, че по мигрантската рецесия главните несъгласия не са решени, а са признати няколко пожелателни решения:

- за създаване на следени центрове (каквото и да значи това!) в страни, които са подготвени да ги изградят,

- за създаване на платформи за дебаркиране отвън Европа на избавените бежанци,

- специфичен бюджетен инструмент в идната МФР за битка с противозаконната миграция,

- усилване на поддръжката на Европейски Съюз за либийската брегова защита.

Същевременно в Германия се развихри тежка държавна рецесия, тъй като ръководителят на многогодишния съдружен сътрудник ХСС и вътрешен министър в държавното управление Хорст Зеехофер даде ултиматум на Меркел да реши въпроса с мигрантите. В писмо до своите съдружни сътрудници Меркел написа, че Полша, Чехия, Унгария, Белгия, Франция, Дания, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия и Португалия са приели Германия да връща претенденти за леговище, които са били регистрирани първо на тяхна територия. Последва моментална реакция на Полша, Чехия и Унгария, които отхвърлиха да са подписвали сходно нещо. Конфузията и купищата неистини не смутиха немската канцлерка, която продължи да се бори със зъби и нокти за креслото си, без да обръща внимание на сринатия си в калта имидж.

Пукнатините в европейските съглашения за мигрантите обаче не престават да нарастват, достигайки размерите на пробойни. Днес научихме за изказването на австрийския вътрешен министър Херберт Кикл:

„ Всеки контракт, който ще бъде във щета на Австрия, ние няма да го подпишем даже и след 100 години “. Същевременно италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини желае да затвори пристанищата на Италия в Средиземно море за европейски кораби, когато на борда им има избавени край Либия мигранти.

И тъй като става все по-очевидно, че мигрантската рецесия върви към мигрантска злополука, дано да посочим аргументите, които я пораждат.

1. На първо място, това е пропастта сред богатия 1 милиард и свръхбедните 6 милиарда. В сериозните зони, каквито са редица страни от Близкия изток и съвсем цяла Африка, популацията страда от апетит и бедност, постоянно от липса на вода, умира всеобщо от заболявания и епидемии, става жертва на междуособни и цивилен войни, търпи най-примитивна експлоатация;

2. На второ място, в най-засегнатите страни върлуват войни, разпалени не от някой различен, а от западноевропейските страни и САЩ; такива са Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Йемен и други Европа сама си приготви идната злополука, самозастреля се и в двата крайници, както е съвременно да се приказва. Отвори „ кутията на Пандора “, която в този момент няма концепция по какъв начин да затвори.

3. На трето място, от дълго време е в ход „ телевизионната гражданска война “: навсякъде хората може да нямат какво да ядат, само че наложително имат сателитна или приемна паница и не се отлепят от тв приемника, който замества действителния им живот. Картините, които се демонстрират там, излъчват едно обръщение: вижте едни хора съвсем като нас, с две ръце и два крайници, какъв богат и невероятен живот живеят! Сравнението става машинално. Хората се питат: за какво за тях може, а за нас – не. И се подвигат, устремени да завладяват обетованите земи, в които живеят тези щастливци, с цел да станат като тях.

4. На четвърто място, съществува голяма мрежа от легални или мафиотски организации, занимаващи се с прехвърлянето на хора, който постоянно надминава по рентабилност трафика на опиати. Тези организации, снабдени с най-модерна информационна техника, със свои лобисти на доста високо равнище в държавите-приемници, с цяла армада от примитивни до супермодерни кораби, са способни да извършат чудеса, с цел да си запазят многомилиардния бизнес, учреден върху чудовищни закононарушения и непоносими премеждия на милиони хора. Една от най-могъщите сходни организации се оказва фондацията на Сорос, която има съвременни кораби за транспортиране на мигранти към Европа.

5. На пето място, провалите от демократичната политкоректност, новите „ полезности “ и промиването на мозъците през последните 3 десетилетия нанесоха непоправими вреди върху способността както на политиците, по този начин и на елементарните хора да правят оценка трезво протичащите в обществата им процеси. Идентичността беше сменена с мултикултурализъм, паразитиращ върху естествената податливост на хората да се отнасят със благосклонност към другия и подменящ гражданското тъждество на права и отговорности пред закона с привилегии на хора от други раси. Всичко това основава правила на обществено държание, паралелни на съществуващите. Което е институционализирано безвластие. Политкоректността пък, която трябваше да възпитава хората на положително образование в мултикултурна среда, нанесе още по-големи провали, тъй като директно възпрепятстваше нещата да бъдат наричани със личните им имена. А когато това е налице, път към решение на проблемите не съществува. Този постмодернистки вид цензура възпита цели генерации в лъжливи показа за действителността и настоящите в нея естествени и публични закони. Резултатът във връзка с мигрантската рецесия е, че нито политиците, нито жителите имат визия с какво събитие се сблъскват и надлежно реакциите им са неточни, а постоянно противоположни на това, което би трябвало да се направи.

6. На шесто място (в директна връзка с горното) идва заблудата, че се оказва помощ на бежанци, а не на стопански, политически и религиозни терминологична каша, която напълно не е почтена. Мигрантите от кое място ли не – от Афганистан, Пакистан, Субсахарска Африка, Либия, Сирия и така нататък – бяха наричани с общото наименование „ бежанци “. А „ бежанци “ си е механически термин за хората, бягащи от война в своята страна, или за политически дейци, чийто живот е застрашен.

Докато бягството от неприятните условия на живот към благополучни страни се назовава „ мигриране “, а хората – „ мигранти “. Така Европа се отвори за всички, които потеглиха към границата й, без да прави разлика кого приема. През 2015 година, когато бе пикът на мигрантската вълна, внезапно се оказа, че сирийците, бягащи от войната в родината си, са единствено 23% от мигрантите. Започнаха безумни оправдания, че да вземем за пример всички страни в двете Америки били страни на мигранти, или че Европа трябвало да извърши хуманния си дълг. Само дето говорещите тези неща не споделяха какво е станало с локалното население в двете Америки след нахлуването на европейските мигранти, нито какъв човечен дълг извършват, предизвиквайки взрив на престъпността в своите страни и големи разноски в бюджетите на съответните страни. Например Германия през идващите 4 години ще похарчи за мигрантите 86.4 милиарда евро. Само поради безумното държание на своята канцлерка.

Има и нещо, което не съм сигурен по какъв начин да дефинира – като причина за миграцията, или като глуповато опрощение за метода, по който Европа се оправя с нея. Става дума за прекомерно ниската раждаемост съвсем на всички места в Европа и за застаряването на популацията, съпроводено с дефицит на свежа работна ръка.

Подобна теза не устоя никаква рецензия и с право може да се дефинира като гибелна. От една страна, тъй като мигрантите не идват, с цел да работят, а с цел да живеят добре на гърба на богатите общества. От друга, тъй като те в голямата си част са необразовани, некултивирани и негодни за актуалната стопанска система, изискваща висок учебен ценз и интелектуално ниво. И най-важното, тъй като със основаването на сериозна маса мигранти се трансформира идентичността на популацията.

Всяка самостоятелна еднаквост е общ брой от голям брой групови идентичности: по този начин да вземем за пример всеки българин произлиза от дадена област, да предположим, че в нашия случай той е бургазлия; същият човек обаче неизбежно има редица сходни черти с всички европейци: затова е част от бургаската, българската и европейската култури. От друга страна, даже в границите на всяка една географска единица съществуват многочислени културни стратификации: там са културите на юношите и пенсионерите, на лекарите и метачите, на дамите и мъжете, на богатите и бедните. Същевременно обсъжданията от нас субект е част от средиземноморската, християнската и европейската култури.

Всички сходни идентичности се попиват, построяват и шлифоват от самото раждане на индивида. Нахлуването на стотици хиляди, даже милиони хора със напълно разнообразни идентичности трансформира културния код на народа-приемник. И никой не знае дали е за положително. Най-малкото това е краят на личната еднаквост. Както споделих нагоре, откриването на Америка и последвалата емиграция там е била пагубна за локалното население. Историята познава голям брой случаи, когато по-висока цивилизация е била разгромявана от нахлуването на нации на по-ниско ходило на развиване. Тотално подвеждане е, че ние, европейците, можем да се оправим със задалото се настъпление. Още повече, че то не е занапред, само че ние настойчиво не желаем да го видим.

Навремето военачалник Дьо Гол в свое изявление във връзка възходящата имиграция във Франция след разпадането на колониалната система и най-много след кръвопролитната Алжирска война през 50-те години на предишния век, беше споделил, че имигрантите са доста симпатични и добре признати единствено в случай че са задоволително малко и не носят опасност за главното население. Надминат ли обаче избрани пропорции, нещата стават тъкмо противоположни и стартират напрежения, достигащи до неприемане, гонения и даже въоръжени конфликти. Границата за количеството имигранти, която Дьо Гол слага в това свое изявление, е 5%. Ако те бъдат надхвърлени, управляващите би трябвало да вземат най-строги ограничения за ограничението на притока имигранти.

А какво е ситуацията в Европа през днешния ден?

Ето една таблица, отразяваща % от популацията в огромните европейски страни, което не е родено в тях (foreign-born populaton):

Финландия 6.2% 343 582 5 523 231

Страна 2013 2017 брой мигр. брой нас.

Швейцария 28.9% 29.6% 2 506 394 8 476 005

Швеция 15.9% 17.6% 1 747 710 9 910 701

Австрия 15.7% 19.0% 1 660 283 8 735 453

Норвегия 13.8% 15.1% 798 944 5 305 383

Испания 3.8% 12.8% 5 947 106 46 354 321

Великобритания 12.4% 13.4% 8 841 717 66 181 585

Германия 11.9% 14.8% 12 165 083 82 114 224

Холандия 11.7% 12.1% 2 056 520 17 035 938

Франция 11.6% 12.2% 7 902 783 64 979 548

Белгия 10.4% 11.1% 1 268 411 11 429 336

Дания 9.9% 11.5% 656 789 5 733 551

Италия 9.4% 10% 5 907 461 59 359 900

Финландия 6.2% 343 582 5 523 231

Заб.: Посочените проценти отразяват каузи на мигрантите първо генерации във всяка от страните. Данните за броя на мигрантите и популацията са на Организация на обединените нации за 2017 година

Тук би трябвало дебело да подчертаем, че това не е цялото мигрантско население. То регистрира единствено мигрантите първо потомство. А в Европа има огромно количество мигранти от 2-ро, 3-то, даже 4-то потомство. И най-тревожното е, че колкото повече нарастват поколенията мигранти, родени в дадена европейска страна, толкоз проблемите от ден на ден се усложняват.

В редица европейски страни има квартали, даже цели градове, в които живеят извънредно мигранти. Това са затворени общности, в които полицията не стъпва, със свои закони и правила, със собствен ред и правораздаване, със свои разбирания за живота, нямащи нищо общо с така наречен европейски полезности. Голяма част от жителите на тези градски клоаки са отчуждени от обществото – те не вървят на учебно заведение, не получават подготовка, не работят, склонни са към бандитизъм, елементарно стават контингент на незаконния свят, озлобени са към личната си татковина, в която виждат огромни неравенства и се усещат като изметта на обществото. Немалко всред тях даже не приказват формалния език на страната. Да не забравяме, че създателите на съвсем всички атентати в европейските страни през последното десетилетие са осъществени точно от такива хора.

А лавината бежанци нараства. През лятото на 2016 година от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците обявиха, че броят на бежанците и вътрешно преместените хора (хората, принудени да изоставен домовете си и да намерят леговище в границите на своята страна) надвишава 65.3 милиона души. Всички тези хора нямат различна цел, с изключение на да доближат до Европа. Други огнища на благополучие, като Северна Америка, Австралия или Далечния изток, са недостижими за тях.

С всяка минала година този брой се усилва. Нараства и натискът върху Европа, който не е занапред, само че в наши дни става неукротим. Европа е на прага да преживее за 4-ти път в историята на човечеството тотална промяна на популацията.

Първият път е било, когато неандерталците, обитаващи континента повече от 200 000 години, внезапно се сблъскват с кроманьонците, наричани още homo sapiens. Това е станало преди ок. 30 000 години и е довело до цялостното изгубване на неандерталците.

Вторият път е било, когато през първата половина на ІІ хиляди прочие Хр. цяла Европа е превзета от индоевропейците. Независимо от кое място идват (дали от Задкарпатието, или от Северна Месопотамия), индоевропейците на процедура не оставят друго население на континента или изцяло го претопяват. Съхраняват се напълно дребни островчета тук или там локално население, а Европа става континент, обитаем от нации с общ генезис.

Третият път е така наречен Велико преселение на народите (ІV – VІІ в. сл. Хр.) – миграционен развой, в който вземат участие индоевропейски племена (славяни, германци, алани), народности от уралското езиково семейство (маджари), от алтайското (авари, хазари), а по-късно и тюрки. Това е интервалът, когато умира и Римската империя. А с цел да реализиран виталното ниво от края на Римската империя, на новодошлите нации са нужни цели 6 века.

Ще се оправим ли с наближаващия мигрантски Армагедон, или ще бъдем пометени от него. Всичко зависи от нашата воля за живот. Ако като човеци и като общества сме изгубили инстинкта си за самозапазване, нямаме никакъв късмет. /БГНЕС

--------------------------------------------

Петър Клисаров, политолог и създател на книгите " Игрите на властта " /2012 г./, " Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР