Миграционният натиск: причините, цената и търпението
Става все по-очевидно – бъдещата траектория на Европа ще зависи в огромна степен от това, дали и в каква степен ще успее груповото и дълготрайно справяне на Европейски Съюз с миграционния напън върху остарелия континент. Това " справяне " не може да не е общо, тъй като не е по силите на която и да е обособена страна. То надали ще бъде друго, с изключение на компромисно, защото националните егоизми са необорими в днешната обстановка. И не може да е бързо, едновременно, със затваряне на външни или вътрешни граници, тъй като както е казано, принудително красота не става.
Демографски взрив и слаба стопанска система
Когато съществено, предвид на действителните вероятности и без популистки жар се разисква политиката на Европейски Съюз за справяне с огромния миграционен напън, от първостепенно значение е да има изясненост за аргументите, които изтласкват милиони хора от родните им домове в Африка и Близкия Изток към европейските крайбрежия. Множество фактори създават гигантския миграционен капацитет в тази част на света. Наивно и ретроградно е обяснението, че милионите африканци и араби тръгвали към Европа, тъй като страните им били обект на " западен експорт " на народна власт. Че не беззаконието и насилието, упражнявано от някои арабски режими, а " Арабската пролет " била източникът на европейските миграционни злощастия.
Всъщност решителен фактор за огромната миграционна вълна е огромното разминаване сред демографския взрив и слабата стопанска система в тази част на света. В Африка има интензивен демографски напредък, който доста изпреварва темпа на икономическото й развиване. И това разминаване поражда изискванията за остри публични спорове, които създават в огромни мащаби и бежанци, и стопански емигранти. Към края на колониалния интервал в Африка са живели към 230 млн. души. Днес популацията на континента възлиза на 1.2 милиарда, а съгласно демографските прогнози на Организация на обединените нации в средата на ХХI век то ще се удвои. Към 2030 година по южния бряг на Средиземноморието ще живеят към 500 млн. души, колкото е популацията на цяла Европа. 60% от тях ще са на възраст до 30 години.
Преобладаването на възрастовата група от 15 до 24 година в тези общества ускорява вероятността от спорове и принуждение, а това значи – от бежанци и емигранти. Според изследванията на норвежкия откривател в региона на политическата демография Хенрик Ърдал, когато сходна възрастова група е над 35% от възрастното население в дадена страна, тогава рискът от спорове и политическо принуждение (ако всички други фактори са идентични) се усилва със 150% спрямо равнището на рисковете в страни, където делът на тези юношески общности не надвишава 17%. До сходни заключения стигат и други представители на политическата демография.
В света има близо 50 страни, в които числеността на общностите в този възрастов диапазон е над 35%. Голямата част от тях са ситуирани таман в Африка и в Близкия Изток. Всъщност, единствено няколко от страните във визираната част на света не попадат в тази категория.
Ще отбележа две последствия от огромната демографска динамичност и от производната й възрастова конструкция в тази част на света, които в края на краищата подхранват миграционна вълна. Първата последица е увеличаващият се недостиг на работни места за новите генерации . Като наблюдава дефицита на работни места в Близкия изток и Северна Африка, Международната организация на труда открива, че тук делът на безработните е един от най-високите в света – възлиза на към 40%. По силата на демографския преход в тази част на света се чака хората в трудоспособна възраст да се усилват до 2030 година годишно с по 5 млн. души, главно за сметка на младежите от 20 до 29 година До този период ще са нужни към 67 млн. нови работни места, с цел да се отговори на потребностите на увеличеното население. За тази цел са нужни големи вложения, които са непостижими за страните в района.
Заслужава отбелязване още една характерност на този недостиг на работни места. Оказва се, че заради характера на стопанската система в тези страни младите образовани хора са със доста по-малък късмет да намерят работа спрямо неквалифицираната част от популацията. Така става понятен фактът, че таман младите и образовани хора бяха в основата на Арабската пролет. Тя даде политически израз на недоволството на младите араби, имащи положително обучение, само че нямащи късмет за добра работа.
Втората последица е възходящият дефицит на запаси за прехрана на живота на бързо увеличаващото се население . В изискванията на ускорена демографска динамичност се усилва дефицитът на всевъзможни запаси, тъй като нараства търсенето на всичко. Което неизбежно поражда конфронтационна конкуренция за достъпа, разпределението и потреблението на наличните запаси.
Европа като сексапил
Ще отслабне ли миграционният напън? Едва ли, няма учредения да се допусна, че миграционният напън върху Европа ще намалее. Той е тук и сякаш вечно. Казаното от Хенри Кисинджър преди време и по различен мотив е годно и за миграционната вълна: " следим първа сцена от първо деяние на петактна драма ". Аргументите за сходно съмнение произтичат от демографските прогнози, от извънредно ниската възможност за доближаване на темповете на демографския напредък с темповете на развиване на стопанската система в тази част на света, както и от близостта на Европа до спешните райони. Към 2040 година Африка ще има най-голямото население в света в трудоспособна възраст. То ще бъде повече, в сравнение с в Китай или Индия. Неотдавнашни проучвания демонстрират, че една трета от това население на възраст сред 20 и 40 година мечтае да тръгне към Европа или Америка. Ако ситуацията не се усъвършенства, пред миграцията на тези хора мъчно могат да бъдат поставени някакви непреодолими бариери. Европа е изключително привлекателна за огромната част от популацията в Близкия изток и Африка поради високия витален стандарт, великодушната обществена политика и високите стандарти за отбрана на човешките права.
Между Европа и Африка има, от една страна, минимална физическа отдалеченост, от друга – оптимални демографски разлики, и от трета – гигантска обществена бездна. Наред с това живеем в обвързван и наличен свят – свят, който в случай че не иначе, то най-малко виртуално е вседостижим. Проучване на американския проучвателен център PEW, осъществено през 2015 година в седем африкански страни (Южна Африка, Нигерия, Сенегал, Кения, Гана, Танзания и Уганда), открива, че 34% от южноафриканците имат и употребяват смарт телефони, а близо 60% разполагат с клетъчни телефони. Делът на интернет свързаността там се е нараснал близо 8 пъти спрямо 2002 година Макар и да не доближава такова високо ниво, използването на смарт- и клетъчни телефони е високо и в останалите проучени страни. В този необятно отворен свят хората в Африка и Близкия изток, като не могат да трансформират обществото си, го сменят. Както написа Иван Кръстев, с цел да променят живота си, " тези хора, не се нуждаят от партия, а от лодка ".
Емигрантите като бежанци
Ще става все по-трудно да бъдат разграничавани икономическите емигранти от бежанците. Справянето с провокациите от бързо увеличаващото се население допуска съществуването на управнически умения за уместно ориентиране на икономическото развиване, за основаване на нови работни места, за консолидиране на младежите на пазара на труда, за справяне с възходящия обществен напън, за въвеждане на ред в страната. В противоположен случай обществото се криминализира, насилието става все по-неконтролирано, безредиците и неустойчивостта ескалират, ръководството взема диктаторски уклон или се разпада. Преценена с справедливи критерии, таман такава е обстановката в редица страни в Африка и Близкия изток. Индексът за политическа непоклатимост, създаден от Световната банка, включва в себе си комбинацията от няколко синтетични индикатори за оценка на устойчивостта на властта в една страна – първо, престиж, което значи, че държавната власт разполага с нужните средства да поддържа властовия си монопол; второ, успеваемост, т.е. дарба на властта да построява и поддържа нужната инфраструктура за действието на обществото; трето, легитимност, което допуска популацията да възприема дейностите на властта като законосъобразни и морално допустими. Според този показател седем от десетте страни в света с най-ниски индикатори за политическа непоклатимост са ситуирани в Африка и Близкия Изток – Сирия, Сомалия, Централно-африканската република, Еритрея, Южен Судан, Йемен, Либия. Възможно ли е емигрантите от тези страни да бъдат селектирани като бежанци или като стопански имигранти, при изискване че е налице и принуждение, което " легитимира " бежанците, и беднотия, която е фактор за икономическа миграция? Това съвместяване ще прави все по-трудно разграничението сред тези двете групи.
Миграционният напън ще включва и капацитет за тероризъм, произлизащ от рецесията на виталните вероятности на младежите в тази част на света. Когато сред темпа на стопански напредък и темпа на демографския напредък липсва симетричност и първият изостава доста от втория, с наложителност се стига до рецесия на виталните вероятности на новите генерации. Немският откривател на проблемите на интернационалната сигурност Рудолф Адам прави значимото наблюдаване, че в арабските и африканските страни поражда разтревожен капацитет от младежи, които ще се увличат от различни витални планове: " девиация по посока на престъпността (често организирана), превръщане към метафизически очаквания за избавление, включително и към радикалния фундаментализъм и терора (които оферират съблазнителна вероятност за придаване на смисъл на безсмисления живот посредством подготвеност за саможертва), както и, най-после, ориентиране към революционно принуждение ". Тъкмо това изяснява за какво дълбоката рецесия на виталните вероятности на новите генерации в Африка и изключително в Близкия изток внедрява в емигрантския поток освен бежанци и стопански емигранти, само че и хора с настройките и готовността за тероризъм.
Двойният дълг
При такива вероятности Европейски Съюз би трябвало да резервира себе си в двоен смисъл. От една страна следва да прояви човещина към бедстващите, към прогонените, към жертвите от пламъците на войната и верските антагонизми. Ако не го направи, Европа ще изневери на личните си полезности, ще прояви непоправимо двуличие и нарцисизъм, който не може да бъде оневинен. Европа няма да резервира това от себе си, което е било нейната мощ – грижата за индивида, отбраната на човешките права, солидарността и така нататък Но дружно с това ще би трябвало да признаем: Европа не може да избави всички страдащи по света, без да погуби в някаква степен самата себе си. Защото опциите й имат предел. Отвъд този предел Европа няма да избавя, а ще се нуждае от избавяне. За да не се стигне до сходна обстановка, Европейски Съюз би трябвало да откри подобаващите форми и принадлежности за " охлаждане " и ръководство на миграционно-бежанския напън. Ще би трябвало да убеди и да окаже подпомагане на заинтригуваните африкански страни да понижат темповете на демографския си напредък. Заедно с това, като противодейства на голямата корупция в тази част на света, Европейски Съюз следва посредством политиката си за развиване да основава условия за повече работни места в страните, които са основните донори на миграционната вълна към Европа. Ще е належащо също по този начин доста по-активно съдействие със страните, които служат като директни коридори на миграционния поток към Европейски Съюз, както и в действителност радикални ограничения против трафикантите на емигранти.
Да се отслаби и овладее миграционният напън – това ще коства скъпо и ще продължава дълго. Питането е дали сме подготвени да платим цената и да износим нужното самообладание?
Проф. Лазар Копринаров е изпълнителен шеф на Форум за европейско бъдеще , дипломат във Венецуела (2001 – 2006).
Демографски взрив и слаба стопанска система
Когато съществено, предвид на действителните вероятности и без популистки жар се разисква политиката на Европейски Съюз за справяне с огромния миграционен напън, от първостепенно значение е да има изясненост за аргументите, които изтласкват милиони хора от родните им домове в Африка и Близкия Изток към европейските крайбрежия. Множество фактори създават гигантския миграционен капацитет в тази част на света. Наивно и ретроградно е обяснението, че милионите африканци и араби тръгвали към Европа, тъй като страните им били обект на " западен експорт " на народна власт. Че не беззаконието и насилието, упражнявано от някои арабски режими, а " Арабската пролет " била източникът на европейските миграционни злощастия.
Всъщност решителен фактор за огромната миграционна вълна е огромното разминаване сред демографския взрив и слабата стопанска система в тази част на света. В Африка има интензивен демографски напредък, който доста изпреварва темпа на икономическото й развиване. И това разминаване поражда изискванията за остри публични спорове, които създават в огромни мащаби и бежанци, и стопански емигранти. Към края на колониалния интервал в Африка са живели към 230 млн. души. Днес популацията на континента възлиза на 1.2 милиарда, а съгласно демографските прогнози на Организация на обединените нации в средата на ХХI век то ще се удвои. Към 2030 година по южния бряг на Средиземноморието ще живеят към 500 млн. души, колкото е популацията на цяла Европа. 60% от тях ще са на възраст до 30 години.
Преобладаването на възрастовата група от 15 до 24 година в тези общества ускорява вероятността от спорове и принуждение, а това значи – от бежанци и емигранти. Според изследванията на норвежкия откривател в региона на политическата демография Хенрик Ърдал, когато сходна възрастова група е над 35% от възрастното население в дадена страна, тогава рискът от спорове и политическо принуждение (ако всички други фактори са идентични) се усилва със 150% спрямо равнището на рисковете в страни, където делът на тези юношески общности не надвишава 17%. До сходни заключения стигат и други представители на политическата демография.
В света има близо 50 страни, в които числеността на общностите в този възрастов диапазон е над 35%. Голямата част от тях са ситуирани таман в Африка и в Близкия Изток. Всъщност, единствено няколко от страните във визираната част на света не попадат в тази категория.
Ще отбележа две последствия от огромната демографска динамичност и от производната й възрастова конструкция в тази част на света, които в края на краищата подхранват миграционна вълна. Първата последица е увеличаващият се недостиг на работни места за новите генерации . Като наблюдава дефицита на работни места в Близкия изток и Северна Африка, Международната организация на труда открива, че тук делът на безработните е един от най-високите в света – възлиза на към 40%. По силата на демографския преход в тази част на света се чака хората в трудоспособна възраст да се усилват до 2030 година годишно с по 5 млн. души, главно за сметка на младежите от 20 до 29 година До този период ще са нужни към 67 млн. нови работни места, с цел да се отговори на потребностите на увеличеното население. За тази цел са нужни големи вложения, които са непостижими за страните в района.
Заслужава отбелязване още една характерност на този недостиг на работни места. Оказва се, че заради характера на стопанската система в тези страни младите образовани хора са със доста по-малък късмет да намерят работа спрямо неквалифицираната част от популацията. Така става понятен фактът, че таман младите и образовани хора бяха в основата на Арабската пролет. Тя даде политически израз на недоволството на младите араби, имащи положително обучение, само че нямащи късмет за добра работа.
Втората последица е възходящият дефицит на запаси за прехрана на живота на бързо увеличаващото се население . В изискванията на ускорена демографска динамичност се усилва дефицитът на всевъзможни запаси, тъй като нараства търсенето на всичко. Което неизбежно поражда конфронтационна конкуренция за достъпа, разпределението и потреблението на наличните запаси.
Европа като сексапил
Ще отслабне ли миграционният напън? Едва ли, няма учредения да се допусна, че миграционният напън върху Европа ще намалее. Той е тук и сякаш вечно. Казаното от Хенри Кисинджър преди време и по различен мотив е годно и за миграционната вълна: " следим първа сцена от първо деяние на петактна драма ". Аргументите за сходно съмнение произтичат от демографските прогнози, от извънредно ниската възможност за доближаване на темповете на демографския напредък с темповете на развиване на стопанската система в тази част на света, както и от близостта на Европа до спешните райони. Към 2040 година Африка ще има най-голямото население в света в трудоспособна възраст. То ще бъде повече, в сравнение с в Китай или Индия. Неотдавнашни проучвания демонстрират, че една трета от това население на възраст сред 20 и 40 година мечтае да тръгне към Европа или Америка. Ако ситуацията не се усъвършенства, пред миграцията на тези хора мъчно могат да бъдат поставени някакви непреодолими бариери. Европа е изключително привлекателна за огромната част от популацията в Близкия изток и Африка поради високия витален стандарт, великодушната обществена политика и високите стандарти за отбрана на човешките права.
Между Европа и Африка има, от една страна, минимална физическа отдалеченост, от друга – оптимални демографски разлики, и от трета – гигантска обществена бездна. Наред с това живеем в обвързван и наличен свят – свят, който в случай че не иначе, то най-малко виртуално е вседостижим. Проучване на американския проучвателен център PEW, осъществено през 2015 година в седем африкански страни (Южна Африка, Нигерия, Сенегал, Кения, Гана, Танзания и Уганда), открива, че 34% от южноафриканците имат и употребяват смарт телефони, а близо 60% разполагат с клетъчни телефони. Делът на интернет свързаността там се е нараснал близо 8 пъти спрямо 2002 година Макар и да не доближава такова високо ниво, използването на смарт- и клетъчни телефони е високо и в останалите проучени страни. В този необятно отворен свят хората в Африка и Близкия изток, като не могат да трансформират обществото си, го сменят. Както написа Иван Кръстев, с цел да променят живота си, " тези хора, не се нуждаят от партия, а от лодка ".
Емигрантите като бежанци
Ще става все по-трудно да бъдат разграничавани икономическите емигранти от бежанците. Справянето с провокациите от бързо увеличаващото се население допуска съществуването на управнически умения за уместно ориентиране на икономическото развиване, за основаване на нови работни места, за консолидиране на младежите на пазара на труда, за справяне с възходящия обществен напън, за въвеждане на ред в страната. В противоположен случай обществото се криминализира, насилието става все по-неконтролирано, безредиците и неустойчивостта ескалират, ръководството взема диктаторски уклон или се разпада. Преценена с справедливи критерии, таман такава е обстановката в редица страни в Африка и Близкия изток. Индексът за политическа непоклатимост, създаден от Световната банка, включва в себе си комбинацията от няколко синтетични индикатори за оценка на устойчивостта на властта в една страна – първо, престиж, което значи, че държавната власт разполага с нужните средства да поддържа властовия си монопол; второ, успеваемост, т.е. дарба на властта да построява и поддържа нужната инфраструктура за действието на обществото; трето, легитимност, което допуска популацията да възприема дейностите на властта като законосъобразни и морално допустими. Според този показател седем от десетте страни в света с най-ниски индикатори за политическа непоклатимост са ситуирани в Африка и Близкия Изток – Сирия, Сомалия, Централно-африканската република, Еритрея, Южен Судан, Йемен, Либия. Възможно ли е емигрантите от тези страни да бъдат селектирани като бежанци или като стопански имигранти, при изискване че е налице и принуждение, което " легитимира " бежанците, и беднотия, която е фактор за икономическа миграция? Това съвместяване ще прави все по-трудно разграничението сред тези двете групи.
Миграционният напън ще включва и капацитет за тероризъм, произлизащ от рецесията на виталните вероятности на младежите в тази част на света. Когато сред темпа на стопански напредък и темпа на демографския напредък липсва симетричност и първият изостава доста от втория, с наложителност се стига до рецесия на виталните вероятности на новите генерации. Немският откривател на проблемите на интернационалната сигурност Рудолф Адам прави значимото наблюдаване, че в арабските и африканските страни поражда разтревожен капацитет от младежи, които ще се увличат от различни витални планове: " девиация по посока на престъпността (често организирана), превръщане към метафизически очаквания за избавление, включително и към радикалния фундаментализъм и терора (които оферират съблазнителна вероятност за придаване на смисъл на безсмисления живот посредством подготвеност за саможертва), както и, най-после, ориентиране към революционно принуждение ". Тъкмо това изяснява за какво дълбоката рецесия на виталните вероятности на новите генерации в Африка и изключително в Близкия изток внедрява в емигрантския поток освен бежанци и стопански емигранти, само че и хора с настройките и готовността за тероризъм.
Двойният дълг
При такива вероятности Европейски Съюз би трябвало да резервира себе си в двоен смисъл. От една страна следва да прояви човещина към бедстващите, към прогонените, към жертвите от пламъците на войната и верските антагонизми. Ако не го направи, Европа ще изневери на личните си полезности, ще прояви непоправимо двуличие и нарцисизъм, който не може да бъде оневинен. Европа няма да резервира това от себе си, което е било нейната мощ – грижата за индивида, отбраната на човешките права, солидарността и така нататък Но дружно с това ще би трябвало да признаем: Европа не може да избави всички страдащи по света, без да погуби в някаква степен самата себе си. Защото опциите й имат предел. Отвъд този предел Европа няма да избавя, а ще се нуждае от избавяне. За да не се стигне до сходна обстановка, Европейски Съюз би трябвало да откри подобаващите форми и принадлежности за " охлаждане " и ръководство на миграционно-бежанския напън. Ще би трябвало да убеди и да окаже подпомагане на заинтригуваните африкански страни да понижат темповете на демографския си напредък. Заедно с това, като противодейства на голямата корупция в тази част на света, Европейски Съюз следва посредством политиката си за развиване да основава условия за повече работни места в страните, които са основните донори на миграционната вълна към Европа. Ще е належащо също по този начин доста по-активно съдействие със страните, които служат като директни коридори на миграционния поток към Европейски Съюз, както и в действителност радикални ограничения против трафикантите на емигранти.
Да се отслаби и овладее миграционният напън – това ще коства скъпо и ще продължава дълго. Питането е дали сме подготвени да платим цената и да износим нужното самообладание?
Проф. Лазар Копринаров е изпълнителен шеф на Форум за европейско бъдеще , дипломат във Венецуела (2001 – 2006).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ