Предприемачът без его
" Става ми тъжно, като отворя нечий LinkedIn и той е цялостен единствено с достижения и трофеи, въобще не виждам индивида в това, а ние се свързваме с хората тъкмо въз основата на слабостите си, " споделя Волен Вълков
© Цветелина Белутова Профил
Волен Вълков е огромният победител в тазгодишното издание на състезанието за млади бизнес водачи Next Generation, проведен от медиите " Капитал " и " Кариери ". В следващи броеве ще представяме финалистите в състезанието. Вълков е приключил немска езикова гимназия във Варна. Записва да учи компютърни науки в София, а след това отпътува в Германия на обменна година и работи за нишова започваща компания там. Забелязва, че при кандидатстване за работа хората срещат един главен проблем - постоянно не имат вяра в себе си и надлежно изпитват компликации да се показват добре в CV. Така, когато се прибира в България, с Георги Иванов и Димитър Вулджиев, с които се среща около предприемаческата организация Start It Smart, стартират компанията Enhancv. Компанията
Основаната през 2014 година Enhancv е платформа за основаване на CV-та от ново потомство. Екипът на компанията е концентриран в това да развива формата и да оказва помощ на хората, които основават биографията си да сложат най-важната информация в нея и да се опишат по най-хубавия метод. За близо четири години битие компанията съумява да притегли половин милион консуматори на платформата си, а сега има 10 хиляди консуматори, плащащи месечни, тримесечни или полугодишни абонаменти. Зад Enhancv стои екип от 15 души и външно финансиране от 325 хиляди евро от фонда Eleven, един от създателите на Telerik, Светозар Георгиев, основателят на гражданската платформа MOVE.BG Саша Безуханова и интернационалният рисков вложител Палак Сет. През 2016 година компанията е генерирала оборот от 980 хиляди лева, демонстрира информация в комерсиалния указател, а за миналата 2017 година растежът е съвсем двоен, споделят създателите. Още по тематиката
Волен Вълков от Enhancv e спечелилият в Next Generation 2018
Общо 11 души доближиха финалите на състезанието за млади бизнес водачи и получиха награди от Шефийлдския университет и " Trelleborg България "
15 юни 2018
Историите на два към този момент пораснали стартъпа
Разказват съоснователите на Transmetrics и Enhancv
24 ное 2017
В началото бе автобиографията
Основателите на българския стартъп Enhancv Волен Вълков, Георги Иванов и Димитър Вулджев оферират на кандидатстващите за работа по-креативен и човешки жанр на резюметата
2 юни 2017
Детайли: Волен Вълков
18 сеп 2015 От CV-то историята ви наподобява като триумф за една нощ - университет, специализация в Германия и незабавно сполучлив стартъп. Каква е истината?
- Не мисля, че е триумф за една нощ. Истината е, че в никакъв случай не сме мислили, че ще станем доста огромна компания, в никакъв случай не е било значимо да ставаме големи, по-скоро сме гледали да решаваме някакъв проблем и малко по малко да подобряваме това, което вършим. Аз бях в университета, когато започнахме и надлежно ми лиши повече време да завърша. Честно казано, и ние не се мислим за голям триумф - да, има хора, има доходи и така нататък, само че ние сме в такава сфера - B2C, че в случай че на следващия ден се случи нещо - да вземем за пример излезе нов съперник и потребителите ни се реалокират към него, за към година всичко може да завърши. Определено имаме още доста да учим и да се развиваме и не мисля, че сме си свършили работата. Казвам го, тъй като в България доста постоянно ни дават като образец за сполучлива компания, непознатите вложители ни споделят " Абе момчета, в случай че не се неуспехите, никой няма да го отрази ".
Защо се насочихте към информатиката?
- Не съм начертавал път пред себе си - примерно да стана програмист, да работя за огромна компания и след това да пускам нещо лично. Харесваше ми да вземам решение комплицирани задания. Оставаше ми се в България и по този начин влязох в университет в България. Една година бях в Германия - най-накрая научих немски, работих в един немски стартъп. По-скоро постоянно съм се опитвал да взема максимума от всяка обстановка. Например в университета се срещнах със страхотни хора, там научих за Start It Smart и научих някакви доста обикновени неща за предприемачеството. Тогава започнах да се сблъсквам с други обикновени неща, с които и аз, и хората към мен имат проблем - да продадат сами себе си, всички подаваха някакви шаблонни CV-та и въобще не можеха да опишат себе си. След следващия отвод, който получих в Германия, взех решение, че нещо би трябвало да се промени, и по този начин започнах да работя за немския стартъп. После се върнах и с момчетата взехме решение да действаме със CV-тата.
Каква беше първата година в компанията?
- Бих споделил, че първата година беше опознавателна. Постоянно се сблъсквахме с неща, с които не знаем какво да вършим. Например получаваш инвестиция и се чудиш какво да правиш с нея или си направил суперготин уебсайт, само че не разбираш за какво хората не влизат в него, като съм направил, каквото би трябвало. После да вземем за пример осъзнаваш, че има и други канали с изключение на Фейсбук. Първата година си беше като скоростна магистратура.
Какво научихте от нея?
- Първото, което научих е, че ти си си виновен за нещата и никой не споделя, че всичко ще е се получи както би трябвало - готино и занимателно.
Има ли компанията ви някаква по-голяма задача и визия?
- Имаме, само че не ни е боязън да я променяме или да оставяме без такава. Хората постоянно употребяват продукта ни, без да знаят какво им следва в живота. Истината е, че нещата постоянно се случват тъкмо както не си ги възнамерявал и би трябвало да си окей с това. Да намериш своята пристрастеност и визия нормално е някаква мантра, към която хората се стремят в професионален проект. Ние се опитваме да нямаме прекомерно доста пристрастеност, а да имаме цел - видели сме, че можем да оказваме помощ на хората и го вършим. Много е значимо да имаш посока и фокус, а грандиозните визии са нещо, което може да се промени всеки един ден.
В една започваща компания всеки прави всичко. Как се определяте професионално?
- В CV-то ми написа младши бизнесмен (смее се). Един другар споделя, че предприемачеството е най-бързият метод да научиш нещо - да вземем за пример би трябвало да се научиш по какъв начин се основава артикул, по какъв начин се прави маркетинг, по какъв начин се прави финансова тактика и това ти се случва през днешния ден, нямаш време да идеш да го научиш някъде. Все отново с времето е добре да разпределите отговорностите в екипа и всеки да има фокус.
Виждали сме доста изобретателни маркетингови акции от Enhancv, да вземем за пример когато направихте биография на Барак Обама и попаднахте в американските медии с нея. Каква част от триумфа на компанията ви е с помощта на продукта и каква на маркетинга?
- Със сигурност маркетингът нямаше да е това без продукта и назад. Бих споделил, че доста сме се старали да изпипваме нещата - да вършим малко, само че да е в действителност добре. Не вършим неща просто с цел да има какво да вършим. Аз персонално доста се гордея с това, което сме постигнали в маркетинга, тъй като е доста мъчно в B2C компания, даже да имаш страховит артикул, изключително от България без контакти и без бюджет, да мислиш непрекъснато по какъв начин още хора да употребяват продукта ти. А в България няма огромна и сполучлива потребителска компания, като Spotify да вземем за пример, която да даде фрагменти с ноу-хау. Важно е да се влага в маркетинг, само че и доста премерено да се следи против дадена инвестиция в какъв интервал и какво тъкмо ти се възстановява.
Колко хора се занимават с маркетинг при вас?
- Четирима, само че те не се занимават единствено и непрекъснато с това. Една от мощните страни на Enhancv е, че сме гъвкави и се нагаждаме по отношение на това, което би трябвало да се направи, а не по отношение на това, което желаеме да вършим. По-скоро, когато има някакъв проблем за решение, се опитваме да наместим ресурса по този начин, че да го решим.
Каква е структурата на екипа?
- В книга, която неотдавна четох, се споделя " купите са единственото гратис нещо, тъй че ги давай ". Доста скъп урок и в действителност работи, тъй като дават доста ясно упования за това кой какво прави и дават експедитивност на решенията, тъй като е ясно от кого зависи. Бих споделил, че при нас е малко по-различно. Нямаме ясни трофеи, само че към всекиго има ясни упования. Много постоянно един човек през днешния ден се занимава с едно, а на следващия ден с друго, което е отвън зоната му на комфорт. Това ни дава скорост, а отговорността, когато се работи в екип, е споделена. От друга страна, не бих споделил, че сме и с плоска конструкция - имаме изпълнителен шеф, водач на даден екип и така нататък
Казвате, че доста се гордеете с екипа си. Има ли нещо общо сред всички ви?
- Инвестираме в хората - непрекъснато изследваме, вървим на образования и конференции. Всички тук сме непрекъснато учещи се хора и съгласно вътрешното ни изследване това е най-честата причина за хората да са в компанията.
Как се координирате в компанията?
- Всеки понеделник вършим обща закуска, в петък имаме демо, на всеки шест месеца имаме Power week, където се събираме всички и една седмица работим върху нещо съответно дружно. Всяка седмица имаме срещи сред водач на екип и всеки в екипа, където обсъждаме кой по какъв начин се усеща, с цел да адресираме евентуални проблеми незабавно. Това е едно от най-важните неща за нас - имаме ли проблем, показваме го, а не чакаме, до момента в който стане късно.
Коя е вашата тактика - фокусът върху един артикул или да се нагаждате към клиентите и да развивате разнообразни линии съгласно търсенето?
- Първото обвързване на хората, съсредоточени в развиването на продукта, като мен, е да споделят " не ". За мен би трябвало да си самоуверен в фантазиите си и да не мислиш на дребно. От друга страна, в случай че бизнесът и продуктът към този момент работят, хванал си част от голям пазар, дай всичко от себе си да постигнеш максимума там. Помогнали сме на доста малко от хората, нуждаещи се от помощ при изработката на CV. Да, оглеждали сме за други варианти. Истината е, че нещата, които можем да вършим, са в голям диапазон, само че когато направиш един артикул, разбираш, че би трябвало да правиш това, което взема решение същински проблем, а не просто да следваш съвременни неща и трендове. Не можеш непрекъснато да се луташ и да се опитваш да вземеш всички благоприятни условия.
В личното ви CV на напред във времето вадите слабостите и неуспехите си. Защо?
- Покрай компанията си дадох сметка, че имаш доста неща, които да напишеш в CV-то си и да звучи супер - обучение, курсове, специализации, образования, достижения на компанията. Ако напишеш единствено това обаче, не си ти и нещата се изкривяват. В моя случай - на хартия съм приключил доста добра гимназия, на процедура, когато приключих, даже шефът ми сподели, че съм сложил връх за най-слаб възпитаник там за последните 30 години. И не бях научил немски, за което в действителност бях там. После отидох да последвам в Германия, да работя в стартъп. Научих немски. Научих също, че повода да правиш и постигаш нещо се дължи най-малко на половина на неуспехите.
Най-впечатляващите CV-та, които съм виждал в живота си, са навръх хора, които приказват и за неуспехите си. Бих споделил, че ми става тъжно, когато отворя нечий LinkedIn и той е цялостен единствено с достижения и трофеи, въобще не виждам индивида в това, а ние се свързваме с хората тъкмо въз основата на слабостите си.
Как вземате решението по кое време и на какво да кажете " не "?
- Ако мога да го обясня по този начин: имаш супермного облекла и разбираш, че няма да си напълниш душата, в случай че имаш още и още, и би трябвало да изхвърлиш част от тях. Подобно е. Разбира се, доста по-трудно е да кажеш " не ", в сравнение с " да ". Много хора си мислят, че положителните водачи споделят " да ", " напред " и така нататък непрекъснато, само че то е таман противоположното. Не бих споделил, че съм бил 100% сигурен, когато съм взимал такива решения. Но в един миг си споделих " оставям всичко ", без да знам какво следва, само че с убеждението, че аз няма какво да дам към този момент, а и ще се намерят хора да го поемат и евентуално те могат да реализират повече.
Друг мой метод е да си задам въпроса за какво върша обещано нещо и да намеря същинската причина. Често се оказва егото, желанието да се срещна с някого и така нататък Това го схващам като урок от дадената обстановка.
Кое е най-трудното и най-лесното решение, което сте вземали в компанията?
- Най-трудното е решението или по-скоро поредицата от решения, когато се разделяхме с един от съоснователите. Когато той реши да си тръгне, за нас беше доста мъчно да решим какво вършим оттук насетне, по какъв начин да го споделяме с екипа. Най-лесното решение беше да стартира тъкмо с тези хора, ужасно доста съм научил от тях и даже да можех да върна времето обратно, не бих го трансформирал.
Къде виждате себе си и компанията след пет години?
- Пет години са доста време. От друга страна, ние планираме в шестици. Имаме шестседмични, шестмесечни, шестгодишни проекти. Иска ни се след шест години да сме инструментът, с който хората могат сами да си оказват помощ, когато се усещат заклещени на едно място - било то, когато не знаят по какъв начин да се показват пред шеф, не знаят в коя компания да аплайват, не знаят по какъв начин да се интегрират в новата компания, не знаят по какъв начин да си изискат нарастване на заплатата, по какъв начин да срещнат ментори и така нататък Аз самият желая да продължа да съм в компанията. Напълно бих се примирил, в случай че на следващия ден се окаже, че компанията няма по какъв начин да просъществува, всички ние да тръгнем по пътя си, само че ми се желае след пет години да съм част от това, което описах. Q&A
Как балансирате сред персонален и професионален живот?
- Често се пипвам в обстановка, в която желая да дам още и още, само че истината е, че колкото и да се опитваме, всички даваме толкоз, колкото можем. Това, което върша, е да се обръщам към себе си, да си давам стоп - и за работа, и за проблеми от персонално естество. Гледам да оставам самичък и да диря отговор на това, което ме тормози. Не бих споделил, че съм се научил напълно.
Какво значи за вас, че спечелихте състезанието?
- Беше много готино. Обикновено като създател на компания решаваш проблемите на някой различен, само че няма кой да реши твоите проблеми или да ти каже " Браво, доста готино! ". За мен състезанието беше самопризнание. Бях не запомнил какво е някой на мен да ми каже, че съм постигнал нещо. Потупах се по рамото, изключително откакто видях конкуренцията.
Кое е най-важното качество, което ви движи напред и ви оказва помощ в позицията на водач?
- Осъзнатост. Не съм сигурен дали е най-важното, само че съм сигурен, че в случай че нямаш него, е доста мъчно да имаш, което и да е друго. Не мисля, че е нещо, което имаш вродено, по-скоро е плод на непрекъсната битка, само че в случай че си съзнателен, можеш да разбираш себе си, хората към себе си и да взимаш решения.
Има ли джаджа, приложение или програмен продукт, без които не можете?
- Гледам да мога без нещата. Менят се, всеки ден виждам да си остана самичък със себе си, било то с книга, да чета нещо, да възнамерявам и така нататък Има хиляда разнообразни инструмента, само че се сменят. Точно сега не мога да си слагам цели за деня без bullet journal-a си (вид книжен бележник - бел. ред.).
Книга, която бихте предложили?
- Ego is the Enemy на Райън Холидей.
Интервюто взе Александра Козбунарова
© Цветелина Белутова Профил
Волен Вълков е огромният победител в тазгодишното издание на състезанието за млади бизнес водачи Next Generation, проведен от медиите " Капитал " и " Кариери ". В следващи броеве ще представяме финалистите в състезанието. Вълков е приключил немска езикова гимназия във Варна. Записва да учи компютърни науки в София, а след това отпътува в Германия на обменна година и работи за нишова започваща компания там. Забелязва, че при кандидатстване за работа хората срещат един главен проблем - постоянно не имат вяра в себе си и надлежно изпитват компликации да се показват добре в CV. Така, когато се прибира в България, с Георги Иванов и Димитър Вулджиев, с които се среща около предприемаческата организация Start It Smart, стартират компанията Enhancv. Компанията
Основаната през 2014 година Enhancv е платформа за основаване на CV-та от ново потомство. Екипът на компанията е концентриран в това да развива формата и да оказва помощ на хората, които основават биографията си да сложат най-важната информация в нея и да се опишат по най-хубавия метод. За близо четири години битие компанията съумява да притегли половин милион консуматори на платформата си, а сега има 10 хиляди консуматори, плащащи месечни, тримесечни или полугодишни абонаменти. Зад Enhancv стои екип от 15 души и външно финансиране от 325 хиляди евро от фонда Eleven, един от създателите на Telerik, Светозар Георгиев, основателят на гражданската платформа MOVE.BG Саша Безуханова и интернационалният рисков вложител Палак Сет. През 2016 година компанията е генерирала оборот от 980 хиляди лева, демонстрира информация в комерсиалния указател, а за миналата 2017 година растежът е съвсем двоен, споделят създателите. Още по тематиката
Волен Вълков от Enhancv e спечелилият в Next Generation 2018
Общо 11 души доближиха финалите на състезанието за млади бизнес водачи и получиха награди от Шефийлдския университет и " Trelleborg България "
15 юни 2018
Историите на два към този момент пораснали стартъпа
Разказват съоснователите на Transmetrics и Enhancv
24 ное 2017
В началото бе автобиографията
Основателите на българския стартъп Enhancv Волен Вълков, Георги Иванов и Димитър Вулджев оферират на кандидатстващите за работа по-креативен и човешки жанр на резюметата
2 юни 2017
Детайли: Волен Вълков
18 сеп 2015 От CV-то историята ви наподобява като триумф за една нощ - университет, специализация в Германия и незабавно сполучлив стартъп. Каква е истината?
- Не мисля, че е триумф за една нощ. Истината е, че в никакъв случай не сме мислили, че ще станем доста огромна компания, в никакъв случай не е било значимо да ставаме големи, по-скоро сме гледали да решаваме някакъв проблем и малко по малко да подобряваме това, което вършим. Аз бях в университета, когато започнахме и надлежно ми лиши повече време да завърша. Честно казано, и ние не се мислим за голям триумф - да, има хора, има доходи и така нататък, само че ние сме в такава сфера - B2C, че в случай че на следващия ден се случи нещо - да вземем за пример излезе нов съперник и потребителите ни се реалокират към него, за към година всичко може да завърши. Определено имаме още доста да учим и да се развиваме и не мисля, че сме си свършили работата. Казвам го, тъй като в България доста постоянно ни дават като образец за сполучлива компания, непознатите вложители ни споделят " Абе момчета, в случай че не се неуспехите, никой няма да го отрази ".
Защо се насочихте към информатиката?
- Не съм начертавал път пред себе си - примерно да стана програмист, да работя за огромна компания и след това да пускам нещо лично. Харесваше ми да вземам решение комплицирани задания. Оставаше ми се в България и по този начин влязох в университет в България. Една година бях в Германия - най-накрая научих немски, работих в един немски стартъп. По-скоро постоянно съм се опитвал да взема максимума от всяка обстановка. Например в университета се срещнах със страхотни хора, там научих за Start It Smart и научих някакви доста обикновени неща за предприемачеството. Тогава започнах да се сблъсквам с други обикновени неща, с които и аз, и хората към мен имат проблем - да продадат сами себе си, всички подаваха някакви шаблонни CV-та и въобще не можеха да опишат себе си. След следващия отвод, който получих в Германия, взех решение, че нещо би трябвало да се промени, и по този начин започнах да работя за немския стартъп. После се върнах и с момчетата взехме решение да действаме със CV-тата.
Каква беше първата година в компанията?
- Бих споделил, че първата година беше опознавателна. Постоянно се сблъсквахме с неща, с които не знаем какво да вършим. Например получаваш инвестиция и се чудиш какво да правиш с нея или си направил суперготин уебсайт, само че не разбираш за какво хората не влизат в него, като съм направил, каквото би трябвало. После да вземем за пример осъзнаваш, че има и други канали с изключение на Фейсбук. Първата година си беше като скоростна магистратура.
Какво научихте от нея?
- Първото, което научих е, че ти си си виновен за нещата и никой не споделя, че всичко ще е се получи както би трябвало - готино и занимателно.
Има ли компанията ви някаква по-голяма задача и визия?
- Имаме, само че не ни е боязън да я променяме или да оставяме без такава. Хората постоянно употребяват продукта ни, без да знаят какво им следва в живота. Истината е, че нещата постоянно се случват тъкмо както не си ги възнамерявал и би трябвало да си окей с това. Да намериш своята пристрастеност и визия нормално е някаква мантра, към която хората се стремят в професионален проект. Ние се опитваме да нямаме прекомерно доста пристрастеност, а да имаме цел - видели сме, че можем да оказваме помощ на хората и го вършим. Много е значимо да имаш посока и фокус, а грандиозните визии са нещо, което може да се промени всеки един ден.
В една започваща компания всеки прави всичко. Как се определяте професионално?
- В CV-то ми написа младши бизнесмен (смее се). Един другар споделя, че предприемачеството е най-бързият метод да научиш нещо - да вземем за пример би трябвало да се научиш по какъв начин се основава артикул, по какъв начин се прави маркетинг, по какъв начин се прави финансова тактика и това ти се случва през днешния ден, нямаш време да идеш да го научиш някъде. Все отново с времето е добре да разпределите отговорностите в екипа и всеки да има фокус.
Виждали сме доста изобретателни маркетингови акции от Enhancv, да вземем за пример когато направихте биография на Барак Обама и попаднахте в американските медии с нея. Каква част от триумфа на компанията ви е с помощта на продукта и каква на маркетинга?
- Със сигурност маркетингът нямаше да е това без продукта и назад. Бих споделил, че доста сме се старали да изпипваме нещата - да вършим малко, само че да е в действителност добре. Не вършим неща просто с цел да има какво да вършим. Аз персонално доста се гордея с това, което сме постигнали в маркетинга, тъй като е доста мъчно в B2C компания, даже да имаш страховит артикул, изключително от България без контакти и без бюджет, да мислиш непрекъснато по какъв начин още хора да употребяват продукта ти. А в България няма огромна и сполучлива потребителска компания, като Spotify да вземем за пример, която да даде фрагменти с ноу-хау. Важно е да се влага в маркетинг, само че и доста премерено да се следи против дадена инвестиция в какъв интервал и какво тъкмо ти се възстановява.
Колко хора се занимават с маркетинг при вас?
- Четирима, само че те не се занимават единствено и непрекъснато с това. Една от мощните страни на Enhancv е, че сме гъвкави и се нагаждаме по отношение на това, което би трябвало да се направи, а не по отношение на това, което желаеме да вършим. По-скоро, когато има някакъв проблем за решение, се опитваме да наместим ресурса по този начин, че да го решим.
Каква е структурата на екипа?
- В книга, която неотдавна четох, се споделя " купите са единственото гратис нещо, тъй че ги давай ". Доста скъп урок и в действителност работи, тъй като дават доста ясно упования за това кой какво прави и дават експедитивност на решенията, тъй като е ясно от кого зависи. Бих споделил, че при нас е малко по-различно. Нямаме ясни трофеи, само че към всекиго има ясни упования. Много постоянно един човек през днешния ден се занимава с едно, а на следващия ден с друго, което е отвън зоната му на комфорт. Това ни дава скорост, а отговорността, когато се работи в екип, е споделена. От друга страна, не бих споделил, че сме и с плоска конструкция - имаме изпълнителен шеф, водач на даден екип и така нататък
Казвате, че доста се гордеете с екипа си. Има ли нещо общо сред всички ви?
- Инвестираме в хората - непрекъснато изследваме, вървим на образования и конференции. Всички тук сме непрекъснато учещи се хора и съгласно вътрешното ни изследване това е най-честата причина за хората да са в компанията.
Как се координирате в компанията?
- Всеки понеделник вършим обща закуска, в петък имаме демо, на всеки шест месеца имаме Power week, където се събираме всички и една седмица работим върху нещо съответно дружно. Всяка седмица имаме срещи сред водач на екип и всеки в екипа, където обсъждаме кой по какъв начин се усеща, с цел да адресираме евентуални проблеми незабавно. Това е едно от най-важните неща за нас - имаме ли проблем, показваме го, а не чакаме, до момента в който стане късно.
Коя е вашата тактика - фокусът върху един артикул или да се нагаждате към клиентите и да развивате разнообразни линии съгласно търсенето?
- Първото обвързване на хората, съсредоточени в развиването на продукта, като мен, е да споделят " не ". За мен би трябвало да си самоуверен в фантазиите си и да не мислиш на дребно. От друга страна, в случай че бизнесът и продуктът към този момент работят, хванал си част от голям пазар, дай всичко от себе си да постигнеш максимума там. Помогнали сме на доста малко от хората, нуждаещи се от помощ при изработката на CV. Да, оглеждали сме за други варианти. Истината е, че нещата, които можем да вършим, са в голям диапазон, само че когато направиш един артикул, разбираш, че би трябвало да правиш това, което взема решение същински проблем, а не просто да следваш съвременни неща и трендове. Не можеш непрекъснато да се луташ и да се опитваш да вземеш всички благоприятни условия.
В личното ви CV на напред във времето вадите слабостите и неуспехите си. Защо?
- Покрай компанията си дадох сметка, че имаш доста неща, които да напишеш в CV-то си и да звучи супер - обучение, курсове, специализации, образования, достижения на компанията. Ако напишеш единствено това обаче, не си ти и нещата се изкривяват. В моя случай - на хартия съм приключил доста добра гимназия, на процедура, когато приключих, даже шефът ми сподели, че съм сложил връх за най-слаб възпитаник там за последните 30 години. И не бях научил немски, за което в действителност бях там. После отидох да последвам в Германия, да работя в стартъп. Научих немски. Научих също, че повода да правиш и постигаш нещо се дължи най-малко на половина на неуспехите.
Най-впечатляващите CV-та, които съм виждал в живота си, са навръх хора, които приказват и за неуспехите си. Бих споделил, че ми става тъжно, когато отворя нечий LinkedIn и той е цялостен единствено с достижения и трофеи, въобще не виждам индивида в това, а ние се свързваме с хората тъкмо въз основата на слабостите си.
Как вземате решението по кое време и на какво да кажете " не "?
- Ако мога да го обясня по този начин: имаш супермного облекла и разбираш, че няма да си напълниш душата, в случай че имаш още и още, и би трябвало да изхвърлиш част от тях. Подобно е. Разбира се, доста по-трудно е да кажеш " не ", в сравнение с " да ". Много хора си мислят, че положителните водачи споделят " да ", " напред " и така нататък непрекъснато, само че то е таман противоположното. Не бих споделил, че съм бил 100% сигурен, когато съм взимал такива решения. Но в един миг си споделих " оставям всичко ", без да знам какво следва, само че с убеждението, че аз няма какво да дам към този момент, а и ще се намерят хора да го поемат и евентуално те могат да реализират повече.
Друг мой метод е да си задам въпроса за какво върша обещано нещо и да намеря същинската причина. Често се оказва егото, желанието да се срещна с някого и така нататък Това го схващам като урок от дадената обстановка.
Кое е най-трудното и най-лесното решение, което сте вземали в компанията?
- Най-трудното е решението или по-скоро поредицата от решения, когато се разделяхме с един от съоснователите. Когато той реши да си тръгне, за нас беше доста мъчно да решим какво вършим оттук насетне, по какъв начин да го споделяме с екипа. Най-лесното решение беше да стартира тъкмо с тези хора, ужасно доста съм научил от тях и даже да можех да върна времето обратно, не бих го трансформирал.
Къде виждате себе си и компанията след пет години?
- Пет години са доста време. От друга страна, ние планираме в шестици. Имаме шестседмични, шестмесечни, шестгодишни проекти. Иска ни се след шест години да сме инструментът, с който хората могат сами да си оказват помощ, когато се усещат заклещени на едно място - било то, когато не знаят по какъв начин да се показват пред шеф, не знаят в коя компания да аплайват, не знаят по какъв начин да се интегрират в новата компания, не знаят по какъв начин да си изискат нарастване на заплатата, по какъв начин да срещнат ментори и така нататък Аз самият желая да продължа да съм в компанията. Напълно бих се примирил, в случай че на следващия ден се окаже, че компанията няма по какъв начин да просъществува, всички ние да тръгнем по пътя си, само че ми се желае след пет години да съм част от това, което описах. Q&A
Как балансирате сред персонален и професионален живот?
- Често се пипвам в обстановка, в която желая да дам още и още, само че истината е, че колкото и да се опитваме, всички даваме толкоз, колкото можем. Това, което върша, е да се обръщам към себе си, да си давам стоп - и за работа, и за проблеми от персонално естество. Гледам да оставам самичък и да диря отговор на това, което ме тормози. Не бих споделил, че съм се научил напълно.
Какво значи за вас, че спечелихте състезанието?
- Беше много готино. Обикновено като създател на компания решаваш проблемите на някой различен, само че няма кой да реши твоите проблеми или да ти каже " Браво, доста готино! ". За мен състезанието беше самопризнание. Бях не запомнил какво е някой на мен да ми каже, че съм постигнал нещо. Потупах се по рамото, изключително откакто видях конкуренцията.
Кое е най-важното качество, което ви движи напред и ви оказва помощ в позицията на водач?
- Осъзнатост. Не съм сигурен дали е най-важното, само че съм сигурен, че в случай че нямаш него, е доста мъчно да имаш, което и да е друго. Не мисля, че е нещо, което имаш вродено, по-скоро е плод на непрекъсната битка, само че в случай че си съзнателен, можеш да разбираш себе си, хората към себе си и да взимаш решения.
Има ли джаджа, приложение или програмен продукт, без които не можете?
- Гледам да мога без нещата. Менят се, всеки ден виждам да си остана самичък със себе си, било то с книга, да чета нещо, да възнамерявам и така нататък Има хиляда разнообразни инструмента, само че се сменят. Точно сега не мога да си слагам цели за деня без bullet journal-a си (вид книжен бележник - бел. ред.).
Книга, която бихте предложили?
- Ego is the Enemy на Райън Холидей.
Интервюто взе Александра Козбунарова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ