22 септември - за празника и за националното съзнание
Става дума за метода, по който одобряваме празниците, не персоналните – а националните и формалните. Склонни сме да подценяваме последните, да гледаме на тях като време за престояване у дома, пътешестване със фамилията, събиране с другари. Така че за множеството хора, тези празници са просто тези спомагателни дни, в които не се върви на работа и на учебно заведение.
Знаем ли какво точно става на 22 септември? През коя година? По времето на кой ръководещ? И основното: за какво поражда нуждата от „ случването ” на 22-ри септември?
Освобождението на България от османско иго през 1878 година, както знаем, надалеч не е навсякъде. За значително български градове и села датата на Съединението, 06.09.1885г, се оказва по-значима. Процесът намира естественото си продължение 33 години по-късно.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22.09.1908г в църквата „ Св. Четиридесет мъченици ” в град Търново. Независимото българско царство е прието от Великите сили през април 1909г.
Предшестващите обстоятелства, в обобщение, са следните:
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя. След реализиране на Съединението на Източна Румелия с Княжество България българският политически и културен хайлайф стартира нелеката битка за реализиране и оповестяване на самостоятелност.
През септември 1908 година в Истанбул младотурците правят прелом, в резултат на което избухва стачка по жп линията Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „ Хан Крум ” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският трен стопира за отмора на гара „ Две могили ”. Именно там Александър Малинов написва манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички министри.
След прокламиране на Независимостта, стартират поредност от закани с война от страна на Османската империя, на които България отвръща с готовност и заявена подготвеност за спокойно споразумяване на спора. С помощта на Русия е реализирано съглашение и през 1909г биват подписани Руско-турски, Българо-турски и Руско-български протоколи. Според Протоколите, надлежно, Русия опрощава военните отговорности на Турция от войната през 1877-1878г; Турция се отхвърля от всички финансови искания към България; България се задължава да изплати на Русия в период от 75 години 82 000 000 франка. (Последното „ съглашение ” безспорно е мотив за обособен разбор и коментар.)
В обобщение, резултатът от Независимостта е: България става царство (а княз Фердинанд приема, надлежно, купата „ цар ”), страната ни придобива право за интензивно присъединяване в интернационалните връзки, основани са предпоставки за освобождение на останалите под османска власт наши земи в Македония и Тракия.
Наскоро присъствах на тазгодишния първи образователен ден на огромната ми щерка. За следващ път видях и осъзнах, че ние, българите, не преглеждаме повдигането на националния ни байрак и звученето на националния ни химн като свещени или най-малко значими „ случки ”. Малцина са тези, които, без значение от мястото и повода за, да речем, звученето на химна ни го „ претърпяват ” уместно. Защо ли? Вероятно се тормозят, не знаят по какъв начин да реагират и/ли считат, че, по този начин или другояче, в този момент има по-важно нещо за случване, а химнът ни – въпреки, несъмнено, да е значим, по този начин или другояче ще прозвучи...
Не съм последовател на непотребната или ненавременна патетика, нито съм експерт по история. Убедена съм обаче, че в случай че познаваме главните обстоятелства от българската история, ще сме по-ориентирани в днешните си крачки. И в случай че детето ни по някаква причина не е схванало за какво през днешния ден е почивен ден за всички българи, без да се червим и без да търсим гузно в Интернет, е редно да му отговорим. Историческите дати и познаването им подкрепят самоопределянето ни като българи и вършат потребни трибагрениците по терасите и парковете, портрета на Левски в значително кабинети и домове, чуването с почитание и благодарност на химна и, за какво не, неходенето на работа и на учебно заведение – в това число и на 22-ри септември.
Знаем ли какво точно става на 22 септември? През коя година? По времето на кой ръководещ? И основното: за какво поражда нуждата от „ случването ” на 22-ри септември?
Освобождението на България от османско иго през 1878 година, както знаем, надалеч не е навсякъде. За значително български градове и села датата на Съединението, 06.09.1885г, се оказва по-значима. Процесът намира естественото си продължение 33 години по-късно.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22.09.1908г в църквата „ Св. Четиридесет мъченици ” в град Търново. Независимото българско царство е прието от Великите сили през април 1909г.
Предшестващите обстоятелства, в обобщение, са следните:
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя. След реализиране на Съединението на Източна Румелия с Княжество България българският политически и културен хайлайф стартира нелеката битка за реализиране и оповестяване на самостоятелност.
През септември 1908 година в Истанбул младотурците правят прелом, в резултат на което избухва стачка по жп линията Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „ Хан Крум ” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският трен стопира за отмора на гара „ Две могили ”. Именно там Александър Малинов написва манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички министри.
След прокламиране на Независимостта, стартират поредност от закани с война от страна на Османската империя, на които България отвръща с готовност и заявена подготвеност за спокойно споразумяване на спора. С помощта на Русия е реализирано съглашение и през 1909г биват подписани Руско-турски, Българо-турски и Руско-български протоколи. Според Протоколите, надлежно, Русия опрощава военните отговорности на Турция от войната през 1877-1878г; Турция се отхвърля от всички финансови искания към България; България се задължава да изплати на Русия в период от 75 години 82 000 000 франка. (Последното „ съглашение ” безспорно е мотив за обособен разбор и коментар.)
В обобщение, резултатът от Независимостта е: България става царство (а княз Фердинанд приема, надлежно, купата „ цар ”), страната ни придобива право за интензивно присъединяване в интернационалните връзки, основани са предпоставки за освобождение на останалите под османска власт наши земи в Македония и Тракия.
Наскоро присъствах на тазгодишния първи образователен ден на огромната ми щерка. За следващ път видях и осъзнах, че ние, българите, не преглеждаме повдигането на националния ни байрак и звученето на националния ни химн като свещени или най-малко значими „ случки ”. Малцина са тези, които, без значение от мястото и повода за, да речем, звученето на химна ни го „ претърпяват ” уместно. Защо ли? Вероятно се тормозят, не знаят по какъв начин да реагират и/ли считат, че, по този начин или другояче, в този момент има по-важно нещо за случване, а химнът ни – въпреки, несъмнено, да е значим, по този начин или другояче ще прозвучи...
Не съм последовател на непотребната или ненавременна патетика, нито съм експерт по история. Убедена съм обаче, че в случай че познаваме главните обстоятелства от българската история, ще сме по-ориентирани в днешните си крачки. И в случай че детето ни по някаква причина не е схванало за какво през днешния ден е почивен ден за всички българи, без да се червим и без да търсим гузно в Интернет, е редно да му отговорим. Историческите дати и познаването им подкрепят самоопределянето ни като българи и вършат потребни трибагрениците по терасите и парковете, портрета на Левски в значително кабинети и домове, чуването с почитание и благодарност на химна и, за какво не, неходенето на работа и на учебно заведение – в това число и на 22-ри септември.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ