Статуята на лейди Даяна, открита на 1 юли в една

Статуята на лейди Даяна, открита на 1 юли в една от градините на двореца Кенсингтън, е ужасна — би стояла по-добре в центъра на Скопие. И макар че английските медии не биха се сетили за това съпоставяне, преобладаващото мнение за бронзовото сходство на принцесата на Уелс е съкрушително - написа „ Гардиън “, в текст, отдаден на упадъка на изкуството да се вършат монументи. 

Като оставим встрани нормалното състрадание към към този момент порасналите деца на Даяна и тълкуванията на отсъствието на принц Чарлс от откриването, множеството медии подлагаха на критика качествата на скулптурната комбинация - и по-точно неналичието им. Според Джонатан Джоунс от „ Гардиън “ това е „ неукротим писък на художествено абсурден възторг “. „ Кич и архаизъм “, писа Daily Telegraph.

Това не е изненада, в противен случай - случва се постоянно, и то освен в Англия. В края на предходната година разголената фигура на Мери Уолстоункрафт (писателка и феминистка от XVIII век) на Маги Хамблинг в Лондон провокира доста разногласия — макар изказванията на авторката, че фигурата не е на иконата на феминизма, а на дамата изобщо. 

Едновременното издигане и срутване на скулптури е обред, който продължава десетилетия. Самата Хамблинг също не се сблъсква за първи път с публичното отрицание. Това ѝ се случи и с нейния Оскар Уайлд от 1998 година покрай гара Чаринг Крос, който Independent назова „ съзнателно безвкусна, глупава трагедия в стил мадам Тюсо “.

И постоянно критиците са прави. Не живеем в златна епоха на фигуративната статуя.  Има скулптори, задоволително опитни, с цел да оформят бронза в нещо, което наподобява човешка форма. Но в тълкуването няма плам, в позата липсва жизнеспособност.

При липса на тези качества, стартират сложните и банални пояснения.  Казват ни, че статуята на Даяна е с деца, тъй като тя обичала децата.  Е, множеството хора обичат децата. Може би щеше да е по-интересно, ако скулпторът се обърне към нейната работа с жертвите на противопехотни мини и СПИН. От друга страна, може би не: в случай че се направи неприятно, това щеше да е трудно.

Има елементарна причина за посредствеността на актуалните скулптури. Някога скулптурата е била толкоз ярка форма на показване, тъй като не е имало по-ефективен начин даден човек да не бъде пропуснат, от това да бъде увековечен в бронз или мрамор, в натурален или в по-голям размер. 

Днес има технологии, които дават доста по-силен спомен за Даяна, в сравнение с парче леден метал. Снимките и видеоклипове са все по-вездесъщи и налични, и това не е се отразява добре на силата и задачата на скулптурата като форма на изкуството. Това е изключително явно при някой, сниман толкоз доста, колкото принцесата Уелс. На името на Даяна към този момент има детска площадка и шадраван в градините Кенсингтън и Хайд парк, които я обезсмъртяват по-радостно и красноречиво от статуите. Това са безапелационни модели на опазване на паметта.

През същата седмица, когато бе издигната статуята на принцесата, паметници на две кралици - нейната свекърва Елизабет II и Виктория, бяха съборени в Канада в знак на митинг против неотдавна откритите всеобщи гробове на деца от коренното население около учебните заведения, къдено са били изпращани наложително. 

Изглежда, че в живота на статуите има два момента, в които всички приказват за тях — когато ги издигат и когато ги събарят.  Във времето сред тези две събития те са едвам забележими.