Владимир Николов: Съдебната реформа да води до надграждане, а не да преследва конюнктурни политически цели
Статутът на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не са най-големият проблем нито на правораздаването, нито на обществото. Това съобщи в изявление Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите в България.
Г-н Николов, в сряда Правната комисия на Народното събрание разисква три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), част от които плануват въвеждането на така наречен „ механизъм за надзор над основния прокурор “ - на служебния кабинет, на „ Демократична България “ и на „ Възраждане “. Как четете тези планове като магистрат?
Като български магистрат, а и като български жител, за мен най- значимо е процесът на законотворчество да е оптимално транспарантен, да е основан на правила и в последна сметка да дава отговор на ползите на българското общество. Изключително значимо е законопроектите да бъдат направени от експерти в съответната сфера и да дават отговор на най- високите вероятни юридически стандарти. За страдание сме очевидци по какъв начин законодателният развой през последните години е безреден, променчив, одобряват се на „ парче “ голям брой промени в даден закон, които не са съгласувани, нито с наредбите на въпросния закон, нито с останалите нормативни актове в съответната сфера на правна регулация. Законотворчеството е характерна активност, която изисква висока експертиза, стратегическо мислене и задълбочено познаване на материята, предмет на споразумяване.
Що се касае до съответните законопроекти за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, които разисква Комисията по правни въпроси в 48-ото Народното събрание, те явно са резултат на полемиките в цялото ни общество по отношение на прословутата „ правосъдна промяна “. Аз по никакъв метод не мога да разясня политическите аспекти на тази проблематика, защото почитам правилото на разделянето на управляващите и регистрирам ролята на изпълнителната и законодателната управляващи в процеса по законотворчество. Прокуратурата на Република България не има законодателна самодейност. Но е жизненоважно гласът на експертите - прокурорите и представителите на останалите юридически специалности, да бъде чут и регистриран.
В плана на служебното държавно управление е заложена концепцията арбитър да проверява основния прокурор и заместниците му, за която ваши сътрудници показаха подозрения, че е противоконституционна. Ако е по този начин, кой би могъл да разпише сходно предложение в екипа на служебния кабинет, откакто опонира на главния закон?
Въпросите за отговорността и отчетността на основния прокурор, несъмнено, са значими. Това в цялостна мощ важи обаче и за останалите двама от тъй наречените “трима огромни “ в правосъдната власт - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В българската демократична правна система обичайно статутът на висшите ръководители на обособените системи на правосъдната власт е организиран по подобен метод. И това напълно не е инцидентно. Не са инцидентни и мястото на прокуратурата в правосъдната власт и магистратският статут на българските прокурори. Конституционният ни модел има своя дълбока логичност, построен е точно по този метод, с цел да защищити правосъдната власт от нерегламентирани външни вмешателства, включително политически и стопански. И това не е някаква привилегия. Това е самобитна гаранция за жителите и обществото, че магистратите, в това число основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, ще реализират своите пълномощия само въз основа на закона и на база на тяхното вътрешно разбиране. Не дава отговор на истината, че все още основният прокурор не може да бъде разследван при осъществено закононарушение - Конституционният съд на Република България се е произнесъл недвусмислено, че това може да направи всеки български прокурор.
По отношение на оферти от Министерството на правораздаването модел и по-специално визирания механизъм, предусещащ следствието при вероятно осъществено от основния прокурор или негов заместител закононарушение да бъде ръководено от углавен арбитър от Върховен касационен съд, апелативен съд или областен съд, който да бъде „ назначаван “ във Върховна касационна прокуратура, могат да бъдат изложени ред възражения. Поставя се въпросът за вероятно несъгласие с Конституцията, защото главният ни закон вменява само на прокуратурата пълномощието да управлява следствието и да притегля към наказателна отговорност причинителите на закононарушения от общ темперамент. Това предложение е в колизия и с рекомендациите на Венецианската комисия, в това число и с изложените в последното й мнение №1095/2022 година от 24.10.2022г., признато на 132-рата пленарна сесия /CDL-AD(2022)032/.
При по този начин дефинираното предложение за смяна поражда въпросът - съдията, „ назначен “ краткотрайно за „ квазипрокурор “, единствено каузи и сигнали против основния прокурор и неговите заместници ли ще проверява, защото откакто бъде назначен във ВКП, той ще бъде част от структурата на тази административна единица, която е под директно послушание на основния прокурор. Това въпреки това ще съставлява нарушаване освен на правилото на инцидентното систематизиране, общопризнат в Прокуратурата на Република България, само че и на правилото за идентична натовареност на прокурорите. Определяне на такава фигура и назначението й без конкурсна процедура, нарушава правилата за състезателност и бистрота, като навежда изначално подозрения по отношение на аргументите съответен арбитър да бъде „ нараснал “ или „ изместен “ на тази характерна служба.
Горепосочените причини в цялостна мощ важат и за плануванаъа в законопроекта фигура на „ заместител основен прокурор, който реализира надзор върху дейностите на прокурора за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор “. В плана е планувано органите, които да правят следствие против основния прокурор, да бъдат проверяващите служители на реда от структурата на Министерството на вътрешните работи, с аргумента, че същите не са подчинени на основния прокурор. Разследващите служители на реда обаче се намират в структурата на изпълнителната власт, в орган, който е ръководен от политическа фигура - министъра на вътрешните работи. Този инструмент би могъл да се употребява като интервенция на изпълнителната власт в работата на самостоятелната правосъдна власт и в частност на прокуратурата. Това е изначално нарушаване на правилото за разделяне на управляващите, залегнал в главния закон на страната.
Категорично възразяваме и против препоръчаното изменение в член 16, ал.3 от Закона за правосъдната власт, с което се планува съдии, прокурори и следователи да не могат да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. Поставянето под подозрение на интегритета и способността на магистратите да извършват функционалности във Висш съдебен съвет в сходство със закона и морала е обидно за всички магистратски гилдии, като самата наредба би била дискриминационна. Това са единствено част от проблематичните моменти, които следва да бъдат подложени на доста деликатен и изчерпателен разбор и на необятна професионална и социална полемика.
Разбира се, обективно следва да бъде регистрирано, че в препоръчаните за разискване законопроекти се съдържат и позитивни хрумвания и оферти, които следва да бъдат подкрепени, като да вземем за пример тези, свързани с правата на потърпевшите и ощетените юридически лица. Какъв е генезисът на съответните оферти в законопроекта и кой тъкмо е създателят на обособените текстове, не бих могъл да предсказвам. Бих предложил, при работата с такава виновна материя, която визира освен наказателноправната сфера, само че и навлиза в полето на конституционализма, да бъдат ангажирани като специалисти както представители на професионалните магистратски среди, по този начин и изтъкнати представители на българската правна просвета.
Предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс обаче засягат и съда. Отраженията от възможното им приемане ще паднат и върху ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Защо съгласно Вас политиците ни по този начин настоятелно са се фокусирали върху правосъдната система и даже я слагат като залог за сформирането на ръководство?
Естествено, промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт засягат освен прокуратурата, те засягат и съда. Сърцевината на всяка сходна смяна е, че тя в последна сметка в действителност директно визира и българските жители. И по тази причина е жизненоважно „ промяната “ да води до позитивно развиване и надграждане, а не да преследва конюнктурни политически цели.
Защо е този фокус върху правосъдната система? Очевидно е, че точно правосъдната система е призвана да бъде стожер на законността и да брани справедливостта и върховенството на правото. И мога да ви уверя, че българските магистрати - съдии, прокурори и следователи в голямата си част са съзнателни, виновни и отдадени на идеята експерти. Но правосъдната система няма по какъв начин да бъде изолирана от процесите в изпълнителната и законодателната власт. Ако желаеме да вървим напред и да се развиваме като европейска страна и съвременно общество, усъвършенстването на всички сегменти на комплицирания механизъм на държавното ръководство би трябвало да върви в синхрон, в обща посока и със стратегически взор в бъдещето.
Много може да бъде направено в областта на правораздаването, само че това в цялостна степен важи и за на практика всички други сфери на държавния и публичен живот. Да се показва правосъдната система като някакъв провинен е първо погрешно, второ извънредно недалновидно и трето контрапродуктивно. Като общество се нуждаем от взаимоотношение и почитание сред управляващите, които да работят в границите на своята законова подготвеност и да се управляват една друга. Необходимо ни е да построяваме и възпитаваме доверие у жителите. Доверие, което би трябвало да завоюваме с кардинална и всеотдайна работа в отбрана на публичния интерес.
По никакъв метод не бих желал да разясня политическите процеси по отношение на съставяне на парламентарно болшинство и постоянен кабинет. Като представители на правосъдната власт, при реализиране на своята професионална активност, българските прокурори нямат право да се намесват в политическия живот. Единственото, което бих споделил, е, че е цинично българските магистрати да бъдат незаслужено упреквани за неща, които не са в полето на тяхната подготвеност.
Абсолютно неприемливо е дадена власт да пренебрегва своите отговорности и да избира дали да съблюдава избрани свои конституционни и законови задължения-нещо което виждаме при демонстрирания отвод на законодателната власт да избере членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота или инспектори от Инспектората към Висш съдебен съвет.
Бързането те да се одобряват също прави усещане. Функциите и пълномощията на „ тримата огромни “ в правосъдната власт ли са най-големият проблем в страната? В системата на правораздаването?
Отново наблягам, че статутът на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са значими. Те обаче изрично не са най- огромният проблем нито на правораздаването в частност, нито на обществото като цяло. Ние имаме нужда от осъвременяване на формалистичното ни наказателно-процесуално законодателство и от модернизирането на остарелия ни в някои аспекти веществен углавен закон. Това би довело до „ развързване “ на ръцете на правоохранителния бранш, до разширението на опциите за потребление на съвременни и признати в целия европейски либерален свят „ оръжия “ в битката с разрастващата се престъпност. Имаме потребност от „ цифровизация “ на правораздаването, от рационализиране на редица положения освен в наказателното, само че и в гражданското и административното правосъдие. Имаме потребност от същински промени, които да са в полза на хората, които да подсигуряват сигурност и правдивост, да обезпечат уголемен достъп до правораздаване, да пазят правата и ползите на жителите и обществото. Вместо това години наред се въртим в обаян кръг, „ изтощаваме “ силата за промяна и я свеждаме до няколко на практика второстепенни въпроса, за жалост постоянно стимулирани от необясними лични и политически измерения.
Вие сте ръководител на Асоциацията на прокурорите в България – допитаха ли се политиците до Вас и сътрудниците ви за мнение по импортираните оферти за промени? Всъщност кой беше последният път, в който въобще бяхте питани за мнение по препоръчани законодателни промени в областта на наказателния развой?
Асоциацията на прокурорите в България трайно и поредно отстоява позицията, че българските прокурори би трябвало да бъдат не обект, а деен индивид на правосъдната промяна. Защото никой не е осведомен толкоз добре с проблемите и никой не желае повече от самите прокурори да имаме допустимо най-модерната и ефикасна прокуратура. Впрочем никоя друга система не е толкоз реформирана през годините като прокуратурата в България. Направено е доста и прокуратурата е радикално друга от това, което е била преди 30, 20 или 10 години. За страдание опитът ни от последните десетилетия е, че рядко на гласа на разсъдъка и професионализма се дава естрада и още по-рядко той бива чут и взет поради. Винаги сме призовавали и няма да се уморим да призоваваме да бъде употребен потенциалът на работещите в системата на Прокуратурата на Република България специалисти.
Ние, прокурори обичаме специалността си, за нас тя е предопределение и задача - за отбрана на законността и справедливостта. Имаме нужните познания и опит за това което е най-важно, имаме волята да отстояваме идеите в които имаме вяра.
Прокурор Владимир Николов е приключил висше обучение във ВТУ „ Св.Св. Кирил и Методий “ в град Велико Търново, компетентност „ Право “. От 2007 година работи в системата на Прокуратурата на Република България, като заема поредно длъжностите младши прокурор, прокурор и зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Плевен. През юни 2021 година е определен за областен прокурор на Плевен, а през юли 2022 година е определен за член на Висшия правосъден съвет от професионалната квота. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. /БГНЕС
Г-н Николов, в сряда Правната комисия на Народното събрание разисква три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), част от които плануват въвеждането на така наречен „ механизъм за надзор над основния прокурор “ - на служебния кабинет, на „ Демократична България “ и на „ Възраждане “. Как четете тези планове като магистрат?
Като български магистрат, а и като български жител, за мен най- значимо е процесът на законотворчество да е оптимално транспарантен, да е основан на правила и в последна сметка да дава отговор на ползите на българското общество. Изключително значимо е законопроектите да бъдат направени от експерти в съответната сфера и да дават отговор на най- високите вероятни юридически стандарти. За страдание сме очевидци по какъв начин законодателният развой през последните години е безреден, променчив, одобряват се на „ парче “ голям брой промени в даден закон, които не са съгласувани, нито с наредбите на въпросния закон, нито с останалите нормативни актове в съответната сфера на правна регулация. Законотворчеството е характерна активност, която изисква висока експертиза, стратегическо мислене и задълбочено познаване на материята, предмет на споразумяване.
Що се касае до съответните законопроекти за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, които разисква Комисията по правни въпроси в 48-ото Народното събрание, те явно са резултат на полемиките в цялото ни общество по отношение на прословутата „ правосъдна промяна “. Аз по никакъв метод не мога да разясня политическите аспекти на тази проблематика, защото почитам правилото на разделянето на управляващите и регистрирам ролята на изпълнителната и законодателната управляващи в процеса по законотворчество. Прокуратурата на Република България не има законодателна самодейност. Но е жизненоважно гласът на експертите - прокурорите и представителите на останалите юридически специалности, да бъде чут и регистриран.
В плана на служебното държавно управление е заложена концепцията арбитър да проверява основния прокурор и заместниците му, за която ваши сътрудници показаха подозрения, че е противоконституционна. Ако е по този начин, кой би могъл да разпише сходно предложение в екипа на служебния кабинет, откакто опонира на главния закон?
Въпросите за отговорността и отчетността на основния прокурор, несъмнено, са значими. Това в цялостна мощ важи обаче и за останалите двама от тъй наречените “трима огромни “ в правосъдната власт - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В българската демократична правна система обичайно статутът на висшите ръководители на обособените системи на правосъдната власт е организиран по подобен метод. И това напълно не е инцидентно. Не са инцидентни и мястото на прокуратурата в правосъдната власт и магистратският статут на българските прокурори. Конституционният ни модел има своя дълбока логичност, построен е точно по този метод, с цел да защищити правосъдната власт от нерегламентирани външни вмешателства, включително политически и стопански. И това не е някаква привилегия. Това е самобитна гаранция за жителите и обществото, че магистратите, в това число основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, ще реализират своите пълномощия само въз основа на закона и на база на тяхното вътрешно разбиране. Не дава отговор на истината, че все още основният прокурор не може да бъде разследван при осъществено закононарушение - Конституционният съд на Република България се е произнесъл недвусмислено, че това може да направи всеки български прокурор.
По отношение на оферти от Министерството на правораздаването модел и по-специално визирания механизъм, предусещащ следствието при вероятно осъществено от основния прокурор или негов заместител закононарушение да бъде ръководено от углавен арбитър от Върховен касационен съд, апелативен съд или областен съд, който да бъде „ назначаван “ във Върховна касационна прокуратура, могат да бъдат изложени ред възражения. Поставя се въпросът за вероятно несъгласие с Конституцията, защото главният ни закон вменява само на прокуратурата пълномощието да управлява следствието и да притегля към наказателна отговорност причинителите на закононарушения от общ темперамент. Това предложение е в колизия и с рекомендациите на Венецианската комисия, в това число и с изложените в последното й мнение №1095/2022 година от 24.10.2022г., признато на 132-рата пленарна сесия /CDL-AD(2022)032/.
При по този начин дефинираното предложение за смяна поражда въпросът - съдията, „ назначен “ краткотрайно за „ квазипрокурор “, единствено каузи и сигнали против основния прокурор и неговите заместници ли ще проверява, защото откакто бъде назначен във ВКП, той ще бъде част от структурата на тази административна единица, която е под директно послушание на основния прокурор. Това въпреки това ще съставлява нарушаване освен на правилото на инцидентното систематизиране, общопризнат в Прокуратурата на Република България, само че и на правилото за идентична натовареност на прокурорите. Определяне на такава фигура и назначението й без конкурсна процедура, нарушава правилата за състезателност и бистрота, като навежда изначално подозрения по отношение на аргументите съответен арбитър да бъде „ нараснал “ или „ изместен “ на тази характерна служба.
Горепосочените причини в цялостна мощ важат и за плануванаъа в законопроекта фигура на „ заместител основен прокурор, който реализира надзор върху дейностите на прокурора за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор “. В плана е планувано органите, които да правят следствие против основния прокурор, да бъдат проверяващите служители на реда от структурата на Министерството на вътрешните работи, с аргумента, че същите не са подчинени на основния прокурор. Разследващите служители на реда обаче се намират в структурата на изпълнителната власт, в орган, който е ръководен от политическа фигура - министъра на вътрешните работи. Този инструмент би могъл да се употребява като интервенция на изпълнителната власт в работата на самостоятелната правосъдна власт и в частност на прокуратурата. Това е изначално нарушаване на правилото за разделяне на управляващите, залегнал в главния закон на страната.
Категорично възразяваме и против препоръчаното изменение в член 16, ал.3 от Закона за правосъдната власт, с което се планува съдии, прокурори и следователи да не могат да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота. Поставянето под подозрение на интегритета и способността на магистратите да извършват функционалности във Висш съдебен съвет в сходство със закона и морала е обидно за всички магистратски гилдии, като самата наредба би била дискриминационна. Това са единствено част от проблематичните моменти, които следва да бъдат подложени на доста деликатен и изчерпателен разбор и на необятна професионална и социална полемика.
Разбира се, обективно следва да бъде регистрирано, че в препоръчаните за разискване законопроекти се съдържат и позитивни хрумвания и оферти, които следва да бъдат подкрепени, като да вземем за пример тези, свързани с правата на потърпевшите и ощетените юридически лица. Какъв е генезисът на съответните оферти в законопроекта и кой тъкмо е създателят на обособените текстове, не бих могъл да предсказвам. Бих предложил, при работата с такава виновна материя, която визира освен наказателноправната сфера, само че и навлиза в полето на конституционализма, да бъдат ангажирани като специалисти както представители на професионалните магистратски среди, по този начин и изтъкнати представители на българската правна просвета.
Предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс обаче засягат и съда. Отраженията от възможното им приемане ще паднат и върху ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Защо съгласно Вас политиците ни по този начин настоятелно са се фокусирали върху правосъдната система и даже я слагат като залог за сформирането на ръководство?
Естествено, промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт засягат освен прокуратурата, те засягат и съда. Сърцевината на всяка сходна смяна е, че тя в последна сметка в действителност директно визира и българските жители. И по тази причина е жизненоважно „ промяната “ да води до позитивно развиване и надграждане, а не да преследва конюнктурни политически цели.
Защо е този фокус върху правосъдната система? Очевидно е, че точно правосъдната система е призвана да бъде стожер на законността и да брани справедливостта и върховенството на правото. И мога да ви уверя, че българските магистрати - съдии, прокурори и следователи в голямата си част са съзнателни, виновни и отдадени на идеята експерти. Но правосъдната система няма по какъв начин да бъде изолирана от процесите в изпълнителната и законодателната власт. Ако желаеме да вървим напред и да се развиваме като европейска страна и съвременно общество, усъвършенстването на всички сегменти на комплицирания механизъм на държавното ръководство би трябвало да върви в синхрон, в обща посока и със стратегически взор в бъдещето.
Много може да бъде направено в областта на правораздаването, само че това в цялостна степен важи и за на практика всички други сфери на държавния и публичен живот. Да се показва правосъдната система като някакъв провинен е първо погрешно, второ извънредно недалновидно и трето контрапродуктивно. Като общество се нуждаем от взаимоотношение и почитание сред управляващите, които да работят в границите на своята законова подготвеност и да се управляват една друга. Необходимо ни е да построяваме и възпитаваме доверие у жителите. Доверие, което би трябвало да завоюваме с кардинална и всеотдайна работа в отбрана на публичния интерес.
По никакъв метод не бих желал да разясня политическите процеси по отношение на съставяне на парламентарно болшинство и постоянен кабинет. Като представители на правосъдната власт, при реализиране на своята професионална активност, българските прокурори нямат право да се намесват в политическия живот. Единственото, което бих споделил, е, че е цинично българските магистрати да бъдат незаслужено упреквани за неща, които не са в полето на тяхната подготвеност.
Абсолютно неприемливо е дадена власт да пренебрегва своите отговорности и да избира дали да съблюдава избрани свои конституционни и законови задължения-нещо което виждаме при демонстрирания отвод на законодателната власт да избере членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота или инспектори от Инспектората към Висш съдебен съвет.
Бързането те да се одобряват също прави усещане. Функциите и пълномощията на „ тримата огромни “ в правосъдната власт ли са най-големият проблем в страната? В системата на правораздаването?
Отново наблягам, че статутът на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са значими. Те обаче изрично не са най- огромният проблем нито на правораздаването в частност, нито на обществото като цяло. Ние имаме нужда от осъвременяване на формалистичното ни наказателно-процесуално законодателство и от модернизирането на остарелия ни в някои аспекти веществен углавен закон. Това би довело до „ развързване “ на ръцете на правоохранителния бранш, до разширението на опциите за потребление на съвременни и признати в целия европейски либерален свят „ оръжия “ в битката с разрастващата се престъпност. Имаме потребност от „ цифровизация “ на правораздаването, от рационализиране на редица положения освен в наказателното, само че и в гражданското и административното правосъдие. Имаме потребност от същински промени, които да са в полза на хората, които да подсигуряват сигурност и правдивост, да обезпечат уголемен достъп до правораздаване, да пазят правата и ползите на жителите и обществото. Вместо това години наред се въртим в обаян кръг, „ изтощаваме “ силата за промяна и я свеждаме до няколко на практика второстепенни въпроса, за жалост постоянно стимулирани от необясними лични и политически измерения.
Вие сте ръководител на Асоциацията на прокурорите в България – допитаха ли се политиците до Вас и сътрудниците ви за мнение по импортираните оферти за промени? Всъщност кой беше последният път, в който въобще бяхте питани за мнение по препоръчани законодателни промени в областта на наказателния развой?
Асоциацията на прокурорите в България трайно и поредно отстоява позицията, че българските прокурори би трябвало да бъдат не обект, а деен индивид на правосъдната промяна. Защото никой не е осведомен толкоз добре с проблемите и никой не желае повече от самите прокурори да имаме допустимо най-модерната и ефикасна прокуратура. Впрочем никоя друга система не е толкоз реформирана през годините като прокуратурата в България. Направено е доста и прокуратурата е радикално друга от това, което е била преди 30, 20 или 10 години. За страдание опитът ни от последните десетилетия е, че рядко на гласа на разсъдъка и професионализма се дава естрада и още по-рядко той бива чут и взет поради. Винаги сме призовавали и няма да се уморим да призоваваме да бъде употребен потенциалът на работещите в системата на Прокуратурата на Република България специалисти.
Ние, прокурори обичаме специалността си, за нас тя е предопределение и задача - за отбрана на законността и справедливостта. Имаме нужните познания и опит за това което е най-важно, имаме волята да отстояваме идеите в които имаме вяра.
Прокурор Владимир Николов е приключил висше обучение във ВТУ „ Св.Св. Кирил и Методий “ в град Велико Търново, компетентност „ Право “. От 2007 година работи в системата на Прокуратурата на Република България, като заема поредно длъжностите младши прокурор, прокурор и зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Плевен. През юни 2021 година е определен за областен прокурор на Плевен, а през юли 2022 година е определен за член на Висшия правосъден съвет от професионалната квота. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ