Защо в България още величаят комунизма?
Статуи и паметни плочи на Кубадински, Семерджиев и Червенков. Билбордове, портрети и сувенири с лика на Живков. Това е България през 21 век. Нищо, че от дълго време има закон, който афишира комунистическия режим за незаконен, написа Иван Бедров в коментар за " Дойче Веле България ".
" Предвид обстоятелството, че Пенчо Кубадински е исторически обвързван с активността на Българска комунистическа партия в качеството му на управителен деятел на партията, слагането на негов монумент опонира на член 3, алинея 1 от Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен ", написа в решението на Общинския съвет на разградската община Лозница. Така съветниците анулираха предходно свое решение - за разкриване на монумент на дългогодишния член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Но завъртането на 180 градуса не е най-интересното в тази история. По-значимо е позоваването на признатия през 2000 година Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Според този закон, комунистическият режим от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 година е незаконен, а Българската комунистическа партия е незаконна организация, която в активността си е била ориентирана „ към потъпкване на човешките права и демократичната система ".
Само преди три месеца Административният съд в Пазарджик образува дело по жалбата на „ Демократична България “ против решение на Общинския съвет във Велинград за създаване на паметна плоча на Атанас Семерджиев, шеф на Генералния щаб на Българската национална войска в годините, когато българската армия взе участие в потушаването на Пражката пролет и на протестите на българските турци против насилствената промяна на имената по време на така наречен Възродителен развой. Делото се базира на същия закон и стопира краткотрайно построяването на меморила. Тези два сюжета обаче са изключение. Много повече са случаите, в които локалните управляващи избират да не помнят за съществуването на този закон.
Престъпленията на Българска комунистическа партия
Цитираният закон е напълно къс. Той споделя, че Българска комунистическа партия идва на власт „ благодарение на непозната мощ, оповестила война на България “ и носи отговорност за ръководството на България във времето до 10 ноември 1989 година, „ довело страната до национална злополука ". Законът споделя също по този начин, че „ управленията и управителните дейци " са виновни за редица закононарушения, измежду които са изредени „ съзнателното нарушение на главните човешки права и свободи ", така наречен Народен съд, упадъкът на страната, анулацията на правото на благосъстоятелност, „ провеждането на непрестанен гнет против несъгласните " и така нататък В десетина точки са изредени закононарушенията против правата на личността, като въз основа на всичко това законът афишира Българска комунистическа партия и нейния режим за незаконни. Толкова. Въпросният закон не споделя в прав текст, че е неразрешено да се слагат монументи на комунистически водачи или да се продават чаени чаши с лика на Тодор Живков. Но споделя ясно, че тези хора и техният режим са незаконни.
Това обаче не е задоволително за болшинството представители на локалната власт из цяла България, които провеждат празнувания на свои земляци от върхушката на Българска комунистическа партия или пък слагат портрети на видни комунистически дейци, паметни плочи, цели монументи даже. Това е част от същността на Българската социалистическа партия, която към момента брои конгресите си дружно с тези на Българска комунистическа партия. Но в решенията на общинските препоръки на Лозница и Велинград - надлежно за Кубадински и Семерджиев, вземат участие единомислещо съветниците от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Едната партия се възприема като дясна антикомунистическа опция на Българска социалистическа партия, а другата се роди от съпротивата на българските турци против комунистическия режим. Днес техни деятели издигат монументи на комунистически дейци и явно не виждат никакъв проблем в това.
Неизвършената декомунизация
Днес паметникът на Пенчо Кубадински е ограден от полицейска лента, само че това не попречи на локалния актив на Българска социалистическа партия да провежда разкриване. Общинският съвет може и да анулира решението си, само че паметникът е реалност. В разгара на този сюжет доста хора с изненада научиха, че в Златица от дълго време има монумент на Вълко Червенков - комунистически водач на България по времето на Сталин. И освен това - в деня на Съединението общинското управление в Златица дружно с деятели на Българска социалистическа партия празнуват по едно и също време и формалния празник, и рождението на комунистическия водач. „ Вълко Червенков е човек, отдал живота си на фантазията да живеем в една стопански мощна и политически смела страна “, е представен да споделя депутатът от Българска социалистическа партия Лало Кирилов. В този случай и общински чиновници, и депутат без да им мигне окото нарушават Закона за обявявяне на комуническия режим за незаконен. И тъй като нищо не следва, тези случаи ще не престават.
А всичко стартира единствено година след приемането на закона. На 7 септември 2001 година в Правец бе открит монумент на Тодор Живков - в наличието на бъдещия президент Георги Първанов и на бъдещия министър председател Бойко Борисов. Не се откри регионален шеф, който да нападна това общинско решение в съда. Не се откри и задоволително политическа воля за реакция. После страната бе залята от сергии със сувенири с лика на Тодор Живков, селски кметове изтупаха праха от старите портрети и още веднъж ги окачиха в кабинетите си, а през 2012 година на входа на Несебър „ блестна “ билборд във връзка рождения ден на комунистическия водач - портретна фотография и надпис „ Тодор Живков - дълготраен началник на МАЙКА БЪЛГАРИЯ “. И тогава не се откри кмет, който да реагира и да приложи закона. Не се откри и регионален шеф. Не се откри и политическа воля за реакция. Така България си живее с един закон, който никой не съблюдава. И който си остава самотна и единствена стъпка по пътя на неизвършената декомунизация.
" Предвид обстоятелството, че Пенчо Кубадински е исторически обвързван с активността на Българска комунистическа партия в качеството му на управителен деятел на партията, слагането на негов монумент опонира на член 3, алинея 1 от Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен ", написа в решението на Общинския съвет на разградската община Лозница. Така съветниците анулираха предходно свое решение - за разкриване на монумент на дългогодишния член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Но завъртането на 180 градуса не е най-интересното в тази история. По-значимо е позоваването на признатия през 2000 година Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Според този закон, комунистическият режим от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 година е незаконен, а Българската комунистическа партия е незаконна организация, която в активността си е била ориентирана „ към потъпкване на човешките права и демократичната система ".
Само преди три месеца Административният съд в Пазарджик образува дело по жалбата на „ Демократична България “ против решение на Общинския съвет във Велинград за създаване на паметна плоча на Атанас Семерджиев, шеф на Генералния щаб на Българската национална войска в годините, когато българската армия взе участие в потушаването на Пражката пролет и на протестите на българските турци против насилствената промяна на имената по време на така наречен Възродителен развой. Делото се базира на същия закон и стопира краткотрайно построяването на меморила. Тези два сюжета обаче са изключение. Много повече са случаите, в които локалните управляващи избират да не помнят за съществуването на този закон.
Престъпленията на Българска комунистическа партия
Цитираният закон е напълно къс. Той споделя, че Българска комунистическа партия идва на власт „ благодарение на непозната мощ, оповестила война на България “ и носи отговорност за ръководството на България във времето до 10 ноември 1989 година, „ довело страната до национална злополука ". Законът споделя също по този начин, че „ управленията и управителните дейци " са виновни за редица закононарушения, измежду които са изредени „ съзнателното нарушение на главните човешки права и свободи ", така наречен Народен съд, упадъкът на страната, анулацията на правото на благосъстоятелност, „ провеждането на непрестанен гнет против несъгласните " и така нататък В десетина точки са изредени закононарушенията против правата на личността, като въз основа на всичко това законът афишира Българска комунистическа партия и нейния режим за незаконни. Толкова. Въпросният закон не споделя в прав текст, че е неразрешено да се слагат монументи на комунистически водачи или да се продават чаени чаши с лика на Тодор Живков. Но споделя ясно, че тези хора и техният режим са незаконни.
Това обаче не е задоволително за болшинството представители на локалната власт из цяла България, които провеждат празнувания на свои земляци от върхушката на Българска комунистическа партия или пък слагат портрети на видни комунистически дейци, паметни плочи, цели монументи даже. Това е част от същността на Българската социалистическа партия, която към момента брои конгресите си дружно с тези на Българска комунистическа партия. Но в решенията на общинските препоръки на Лозница и Велинград - надлежно за Кубадински и Семерджиев, вземат участие единомислещо съветниците от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Едната партия се възприема като дясна антикомунистическа опция на Българска социалистическа партия, а другата се роди от съпротивата на българските турци против комунистическия режим. Днес техни деятели издигат монументи на комунистически дейци и явно не виждат никакъв проблем в това.
Неизвършената декомунизация
Днес паметникът на Пенчо Кубадински е ограден от полицейска лента, само че това не попречи на локалния актив на Българска социалистическа партия да провежда разкриване. Общинският съвет може и да анулира решението си, само че паметникът е реалност. В разгара на този сюжет доста хора с изненада научиха, че в Златица от дълго време има монумент на Вълко Червенков - комунистически водач на България по времето на Сталин. И освен това - в деня на Съединението общинското управление в Златица дружно с деятели на Българска социалистическа партия празнуват по едно и също време и формалния празник, и рождението на комунистическия водач. „ Вълко Червенков е човек, отдал живота си на фантазията да живеем в една стопански мощна и политически смела страна “, е представен да споделя депутатът от Българска социалистическа партия Лало Кирилов. В този случай и общински чиновници, и депутат без да им мигне окото нарушават Закона за обявявяне на комуническия режим за незаконен. И тъй като нищо не следва, тези случаи ще не престават.
А всичко стартира единствено година след приемането на закона. На 7 септември 2001 година в Правец бе открит монумент на Тодор Живков - в наличието на бъдещия президент Георги Първанов и на бъдещия министър председател Бойко Борисов. Не се откри регионален шеф, който да нападна това общинско решение в съда. Не се откри и задоволително политическа воля за реакция. После страната бе залята от сергии със сувенири с лика на Тодор Живков, селски кметове изтупаха праха от старите портрети и още веднъж ги окачиха в кабинетите си, а през 2012 година на входа на Несебър „ блестна “ билборд във връзка рождения ден на комунистическия водач - портретна фотография и надпис „ Тодор Живков - дълготраен началник на МАЙКА БЪЛГАРИЯ “. И тогава не се откри кмет, който да реагира и да приложи закона. Не се откри и регионален шеф. Не се откри и политическа воля за реакция. Така България си живее с един закон, който никой не съблюдава. И който си остава самотна и единствена стъпка по пътя на неизвършената декомунизация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ