Да си кажем нещата за политическото отмъщение на съдебната власт
Статията на Иван Брегов е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Част от акцентите са на редакцията.
Една година след последните промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които бе изработен опит да бъде уредена най-малко минимална самостоятелност на съда от натиска на политиците и прокуратурата, ръководещото болшинство на процедура обезличи достиженията от измененията в Конституцията през 2015 година и Закон за съдебната власт от 2016 година
Проблемът
Първо, с последните промени на Закон за съдебната власт, гласувани от Народното събрание на 27 юли 2017 година, се вкараха кариерни бонуси за членовете на сегашния Висш правосъден съвет (ВСС) при приключване на мандата им. Така ръководещите ще се отблагодарят на вярното си болшинство в Съвета като ще покажат и на новите избраници какъв брой добре се отнасят към зависимостите.
Второ, членовете на професионални магистратски обединявания ще са длъжни да заявяват участието си. Тоест ще се броят членовете на неуместния Съюз на съдиите в България (ССБ) за да бъде търсена сметка на всеки един от тях, изразил социална позиция. Справка – несъгласните с Цветан Цветанов съдии получават дисциплинарно уволняване. Пример е наказването за арбитър Мирослава Тодорова, несъмнено от интернационалната организация Съдии за съдии като политическа саморазправа[1].
Трето, ще могат да бъдат отстранявани неуместни съдии, прокурори и следователи, в случай че прокуратурата им повдигне обвиняване за тежко съзнателно закононарушение даже без да е потвърдена виновността им. Така небрежно скалъпено прокурорско обвиняване по информация от кафяви медии против съдията, който гледа твоето дело, може да го лиши от специалност.
Лъжата като социална настройка
В публичното пространство към този момент повече от 20 години за съда и съдиите се приказва като за разюздани служители, облечени във власт, които пускат на независимост нарушителите. В допълнение към това им се приписват обвинявания по какъв начин непрекъснато бавят делата като ги връщат за щяло и нещяло на прокуратурата.
Докладите на Инспектората към Висш съдебен съвет демонстрират, че не у съда лежи виновността за връщане на делата[2]. А неоспоримите обстоятелства споделят и друго – прокуратурата и полицията са неспособни да събират вярно доказателства, въз основа на които да бъде съден упрекнатият. Но неведнъж повторената неистина взима правдоподобността от истината. Неогласените истини направиха вероятен лъжовния модел " Аз ги пипвам, те ги пускат ". Вследствие на това се прави правосъдна промяна без тя да обгръща прокуратурата и полицията – реформира се единствено съдът и то в посока да се овладее, тъй като едни рискови съдии, обединени в Съюз на съдиите, споделят горчиви истини, които не остават незабелязани и заплашват живота на политическото статукво.
Малките триумфи от 2015 година и 2016 година
Замисълът да бъде разграничен Висшият правосъден съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, целеше прокурорите в Съвета да не въздействат на професионалните и дисциплинарни въпроси на съдиите. Така инструментариумът за напън върху съда през прокуратурата беше скъсен.
На съдиите и прокурорите беше обещано право директно да избират своите представители във Висш съдебен съвет. И съдиите взеха, че не избраха спуснатите им по лист претенденти за мандата на Висш съдебен съвет 2017 – 2022 година
Въвеждането на съдийското самоуправление, т.е. съдиите във всеки съд да вземат решение по какъв начин да се ръководи съдът, трябваше да възпита и открои у редовия арбитър смелостта да стане самичък водач в правосъдната система, независим от ръководителя на съда, с обезпечена му сигурност да бъде самостоятелен при решение на делата без да заплати с кариерата си.
По проблем № 1
При приключване на мандата им актуалните членове на Висш съдебен съвет ще могат да си избират в кой съд, прокуратура или следствен отдел да постъпят. Например представляващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов, станал известен към абсурда със смс-а до Борисов по Яневагейт, вместо да се върне като арбитър в Районен съд – Сандански, може да реши да постъпи в Софийска районна прокуратура. А това към този момент е привилегия, която заобикаля състезанието като прийом за назначение.
Конституционният съд в свое решение № 14 от 1992 година ясно споделя, че привилегии се позволяват единствено по изключение, когато това е публично належащо и обществено целесъобразно. Но даже превратно да допуснем, че привилегията е оправдана,
от кариерен бонус ще се употребяват единствено тия членове на Висш съдебен съвет,
които са били магистрати
а има такива, които не са – за тях бонус няма да има. Така даже самите членове на Висш съдебен съвет няма да бъдат третирани еднообразно, което е необикновен случай на дискриминация. На посочените две учредения текстът може да се смята противоконституционен.
По проблем № 2
Управляващото болшинство целеше да ограничи конституционно обезпеченото право на сдружаване на съдиите, прокурорите и следователите посредством заобикаляне на закона - не забраняваме да имате професионални съюзи, само че ограничаваме опциите да ги финансирате. След като не реализираха това ГЕРБ и Обединени патриоти
използваха Закона за правосъдната власт,
с цел да решат частен проблем
– ще броят членовете на Съюза на съдиите, а след това един по един ще ги санкционират по пътя на злоупотребата с право.
Проблем № 3
Казано в резюме, с промените на член 230 от Закон за съдебната власт
всеки прокурор и арбитър може да бъде отхвърлен от служба,
в случай че не се харесва
на политиците, прокуратурата и даже на този, който е разследван и съден. Нужен е единствено " угодлив " прокурор да повдигне поръчково обвиняване. А такива постоянно се намират. Предвид това, че единствено съюзът на съдиите изрази мнение за опорочения избор на Цацаров за основен прокурор, можем да допуснем за какво се търси разпра с тази организация и кого ще употребява тази законова редакция.
В допълнение си представете по какъв начин в дребен български град локалната мутра феодал, ползващ политически и прокурорски подкрепи, се въздържа да не спретне обвиняване на съдията, който гледа делото му и е допустимо да го осъди.
И тази законова недомислица е последица от неразбирането на националните избраници, че съдията се употребява от функционален имунитет и се води от вътрешно разбиране. Пише го в Конституцията (чл. 132) и Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 14).
Съдията извършва функционалността правораздаване и не може да бъде наказван за актовете, които постановява, в случай че с произнасянето им не прави съзнателно закононарушение. Всеки арбитър е притежател на правосъдната власт. Тогава, страхувайки редовия арбитър, ние ще имаме правораздаване под боязън от мутрите, прокуратурата и политиците.
Дефицитът на просветеност у състава на Правна комисия е явен – правосъдната власт, като обособена от изпълнителната и законодателната, има правото, посредством Висш съдебен съвет, сама да назначава, освобождава и санкционира магистратите. С смяната в Закон за съдебната власт по силата на акт на законодателната власт (Народното събрание)
Висшият правосъден съвет ще е задължен да работи при обвързана подготвеност,
с което губи конституционно пълномощие
– член 130, алинея 5, т. 1 от Конституцията. Така се погазва и правилото за разделяне на управляващите, а и се нарушава йерархичната класификация на нормите – закон не може да анулира конституция. Отделно от това, отстранявайки магистрата, притеглен като обвинен за съзнателно закононарушение, се потъпква принцип от римското право, а точно, че упрекнатият е почтен до доказване на противното. Предвид обстоятелството, че мярката за премахване не може да се апелира, отстраненият магистрат се лишава от право на отбрана. Все постулати в правото, написани и в член 6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Но депутатите не възприеха изброените причини в тяхната многочисленост и пълнота, които най-малкото са съображение за противоконституционност.
И тъй като е настоящо да се приказва за битка с корупцията и проведената престъпност, дано разбираем: закононарушенията биват няколко типа, като най-често се разделят на официални и резултатни. Формално е закононарушението, когато от него няма съответен незаконен резултат, резултатно е, когато има действително увреждане.
Е, в тази ситуация формалната несръчност на националните избраници при разработване на законови текстове в правната комисия на Народното събрание не пречи на никого – стига да не прераства в незаконна резултатна несръчност по приемане, а оттова и следващо използване на противоконституционни закони.
Дали това ще се случи зависи от президента – дали той ще упражни несъгласие, а в случай че той не го упражни или пък ветото бъде преодоляно – от Конституционния съд.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (823)
Една година след последните промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които бе изработен опит да бъде уредена най-малко минимална самостоятелност на съда от натиска на политиците и прокуратурата, ръководещото болшинство на процедура обезличи достиженията от измененията в Конституцията през 2015 година и Закон за съдебната власт от 2016 година
Проблемът
Първо, с последните промени на Закон за съдебната власт, гласувани от Народното събрание на 27 юли 2017 година, се вкараха кариерни бонуси за членовете на сегашния Висш правосъден съвет (ВСС) при приключване на мандата им. Така ръководещите ще се отблагодарят на вярното си болшинство в Съвета като ще покажат и на новите избраници какъв брой добре се отнасят към зависимостите.
Второ, членовете на професионални магистратски обединявания ще са длъжни да заявяват участието си. Тоест ще се броят членовете на неуместния Съюз на съдиите в България (ССБ) за да бъде търсена сметка на всеки един от тях, изразил социална позиция. Справка – несъгласните с Цветан Цветанов съдии получават дисциплинарно уволняване. Пример е наказването за арбитър Мирослава Тодорова, несъмнено от интернационалната организация Съдии за съдии като политическа саморазправа[1].
Трето, ще могат да бъдат отстранявани неуместни съдии, прокурори и следователи, в случай че прокуратурата им повдигне обвиняване за тежко съзнателно закононарушение даже без да е потвърдена виновността им. Така небрежно скалъпено прокурорско обвиняване по информация от кафяви медии против съдията, който гледа твоето дело, може да го лиши от специалност.
Лъжата като социална настройка
В публичното пространство към този момент повече от 20 години за съда и съдиите се приказва като за разюздани служители, облечени във власт, които пускат на независимост нарушителите. В допълнение към това им се приписват обвинявания по какъв начин непрекъснато бавят делата като ги връщат за щяло и нещяло на прокуратурата.
Докладите на Инспектората към Висш съдебен съвет демонстрират, че не у съда лежи виновността за връщане на делата[2]. А неоспоримите обстоятелства споделят и друго – прокуратурата и полицията са неспособни да събират вярно доказателства, въз основа на които да бъде съден упрекнатият. Но неведнъж повторената неистина взима правдоподобността от истината. Неогласените истини направиха вероятен лъжовния модел " Аз ги пипвам, те ги пускат ". Вследствие на това се прави правосъдна промяна без тя да обгръща прокуратурата и полицията – реформира се единствено съдът и то в посока да се овладее, тъй като едни рискови съдии, обединени в Съюз на съдиите, споделят горчиви истини, които не остават незабелязани и заплашват живота на политическото статукво.
Малките триумфи от 2015 година и 2016 година
Замисълът да бъде разграничен Висшият правосъден съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, целеше прокурорите в Съвета да не въздействат на професионалните и дисциплинарни въпроси на съдиите. Така инструментариумът за напън върху съда през прокуратурата беше скъсен.
На съдиите и прокурорите беше обещано право директно да избират своите представители във Висш съдебен съвет. И съдиите взеха, че не избраха спуснатите им по лист претенденти за мандата на Висш съдебен съвет 2017 – 2022 година
Въвеждането на съдийското самоуправление, т.е. съдиите във всеки съд да вземат решение по какъв начин да се ръководи съдът, трябваше да възпита и открои у редовия арбитър смелостта да стане самичък водач в правосъдната система, независим от ръководителя на съда, с обезпечена му сигурност да бъде самостоятелен при решение на делата без да заплати с кариерата си.
По проблем № 1
При приключване на мандата им актуалните членове на Висш съдебен съвет ще могат да си избират в кой съд, прокуратура или следствен отдел да постъпят. Например представляващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов, станал известен към абсурда със смс-а до Борисов по Яневагейт, вместо да се върне като арбитър в Районен съд – Сандански, може да реши да постъпи в Софийска районна прокуратура. А това към този момент е привилегия, която заобикаля състезанието като прийом за назначение.
Конституционният съд в свое решение № 14 от 1992 година ясно споделя, че привилегии се позволяват единствено по изключение, когато това е публично належащо и обществено целесъобразно. Но даже превратно да допуснем, че привилегията е оправдана,
от кариерен бонус ще се употребяват единствено тия членове на Висш съдебен съвет,
които са били магистрати
а има такива, които не са – за тях бонус няма да има. Така даже самите членове на Висш съдебен съвет няма да бъдат третирани еднообразно, което е необикновен случай на дискриминация. На посочените две учредения текстът може да се смята противоконституционен.
По проблем № 2
Управляващото болшинство целеше да ограничи конституционно обезпеченото право на сдружаване на съдиите, прокурорите и следователите посредством заобикаляне на закона - не забраняваме да имате професионални съюзи, само че ограничаваме опциите да ги финансирате. След като не реализираха това ГЕРБ и Обединени патриоти
използваха Закона за правосъдната власт,
с цел да решат частен проблем
– ще броят членовете на Съюза на съдиите, а след това един по един ще ги санкционират по пътя на злоупотребата с право.
Проблем № 3
Казано в резюме, с промените на член 230 от Закон за съдебната власт
всеки прокурор и арбитър може да бъде отхвърлен от служба,
в случай че не се харесва
на политиците, прокуратурата и даже на този, който е разследван и съден. Нужен е единствено " угодлив " прокурор да повдигне поръчково обвиняване. А такива постоянно се намират. Предвид това, че единствено съюзът на съдиите изрази мнение за опорочения избор на Цацаров за основен прокурор, можем да допуснем за какво се търси разпра с тази организация и кого ще употребява тази законова редакция.
В допълнение си представете по какъв начин в дребен български град локалната мутра феодал, ползващ политически и прокурорски подкрепи, се въздържа да не спретне обвиняване на съдията, който гледа делото му и е допустимо да го осъди.
И тази законова недомислица е последица от неразбирането на националните избраници, че съдията се употребява от функционален имунитет и се води от вътрешно разбиране. Пише го в Конституцията (чл. 132) и Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 14).
Съдията извършва функционалността правораздаване и не може да бъде наказван за актовете, които постановява, в случай че с произнасянето им не прави съзнателно закононарушение. Всеки арбитър е притежател на правосъдната власт. Тогава, страхувайки редовия арбитър, ние ще имаме правораздаване под боязън от мутрите, прокуратурата и политиците.
Дефицитът на просветеност у състава на Правна комисия е явен – правосъдната власт, като обособена от изпълнителната и законодателната, има правото, посредством Висш съдебен съвет, сама да назначава, освобождава и санкционира магистратите. С смяната в Закон за съдебната власт по силата на акт на законодателната власт (Народното събрание)
Висшият правосъден съвет ще е задължен да работи при обвързана подготвеност,
с което губи конституционно пълномощие
– член 130, алинея 5, т. 1 от Конституцията. Така се погазва и правилото за разделяне на управляващите, а и се нарушава йерархичната класификация на нормите – закон не може да анулира конституция. Отделно от това, отстранявайки магистрата, притеглен като обвинен за съзнателно закононарушение, се потъпква принцип от римското право, а точно, че упрекнатият е почтен до доказване на противното. Предвид обстоятелството, че мярката за премахване не може да се апелира, отстраненият магистрат се лишава от право на отбрана. Все постулати в правото, написани и в член 6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Но депутатите не възприеха изброените причини в тяхната многочисленост и пълнота, които най-малкото са съображение за противоконституционност.
И тъй като е настоящо да се приказва за битка с корупцията и проведената престъпност, дано разбираем: закононарушенията биват няколко типа, като най-често се разделят на официални и резултатни. Формално е закононарушението, когато от него няма съответен незаконен резултат, резултатно е, когато има действително увреждане.
Е, в тази ситуация формалната несръчност на националните избраници при разработване на законови текстове в правната комисия на Народното събрание не пречи на никого – стига да не прераства в незаконна резултатна несръчност по приемане, а оттова и следващо използване на противоконституционни закони.
Дали това ще се случи зависи от президента – дали той ще упражни несъгласие, а в случай че той не го упражни или пък ветото бъде преодоляно – от Конституционния съд.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (823)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ