Добруджанският търговец
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук. " Фарм сенс " на Пламен Борисов към този момент е четвъртата по доходи компания в бранш земеделие с доходи над 283 млн. лева.Фамилната група има шест зърнобази в Североизточна България с 200 хиляди тона съдържимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния, обработва 30-40 хиляди дка земеделска земя.Бизнесът зад граница пораства, тъй като е изнесена повече продукция, което е станало допустимо през банкови финансирания.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Българското земеделие през последните две десетилетия елементарно може да се заключи: произвеждане на зърно. С него е засята по-голямата част от обработваемата земя, там са милиардните евросубсидии и износът. На корпоративно равнище агросекторът демонстрира същото - съвсем 100% от най-големите компании в земеделието са или търговци, или производители на зърнена продукция. И до момента в който отглеждащите зърно и притежаващите земята са все с български корени, при изкупуването и износа има и огромни интернационалните компании, въпреки и не доста. Американският дует ADM и Cargill е с най-големи обороти, като през годините сред тях се промъква и българската " Севан ", която работи в Бургаския район. На север, главно в района на Добрич, работи новият четвърти - " Фарм сенс ". Фамилната компания на Пламен Борисов към този момент има продажби за над 283 млн. лева, а за две години оборотът е скочил с цели 75%. Групата има дълга корпоративна история, стартирани и завършили партньорства с две непознати компании и към днешна дата включва зърнобази в Североизточна България, клонове в няколко страни и продажби на разнообразни пазари.
Бизнес незабавно след измененията
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пламен Борисов е познато лице в земеделския бранш. По обучение е агроном и след социализма стартира личен бизнес - първо изнася плодове. Започва да търгува със зърно през 1991 година - посредством сдружението " Дефко ", а в продължение на 10 години до 2002 година работи на българския пазар взаимно с швейцарската Dominion Grain, която на процедура е един от първите интернационалните търговци, стъпили в страната. През 2011 - 2013 година интернационалният колос Glencore през две покупко-продажби придобива дялове в " Дефко ", само че след това двамата сътрудници се разделят. " Заради несходство в характерите ", споделя Борисов. " Дефко " в този момент е назад благосъстоятелност на семейството му. Синът на Борисов за малко е зам.-министър на земеделието и евродепутат от ГЕРБ при започване на това десетилетие.
Днес фамилията работи главно през сдружението " Фарм сенс ". Компанията разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хиляди тона съдържимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго сдружение обработва 30 - 40 хиляди дка лична и наета земеделска земя. В последната година приходите й порастват с 27% до 283.8 млн. лева За годината компанията има облага 1.88 млн. лева, което също е растеж по отношение на 2017 година, и реализира доходност 0.7%.
Зад числата от финансовите доклади за 2018 година стои търговия с 900 хиляди тона зърно при към 700 хиляди тона година по-рано. От тях към половината са продажби на пшеница, към 30% - на царевица, а останалите - ечемик, рапица и други Зад повишаването на търгуваните количества от " Фарм сенс " през последните години стоят разнообразни фактори, само че един главен - работата с финансовите институции. " Започнахме да работим с банки в чужбина, главно в Швейцария, което даде един подтик да се развиваме ", споделя Борисов, допълвайки, че като цяло търговията със зърно е доста тежка, тъй като изисква огромен финансов запас за покупките, банките мъчно финансират без поръчителство.
В момента главният експорт е за Европа, а в последните две-три години се уголемява и към нови пазари в Далечния изток, насочна точка за което е представителството на компанията в Сингапур. " Много сложен пазар е Далечния изток, той ни е едва прочут, ние също не сме познати там. Някои търговци са там от 200 години, а ние едвам от две ", споделя Борисов. По думите в един миг Индия е била доста добър пазар, по-късно Китай, Индонезия и други и като цяло азиатският регион е перспективен. А това се вижда и през данните - продажбите в Азия към този момент имат 15-20% дял във " Фарм сенс ".
Компанията търгува и на Чикагската стокова борса, само че съгласно Борисов в дребен размер и повече " с цел да опипаме почвата ".
Откъде идва стоката
Основната част от стоките, които " Фарм сенс " търгува, са с български генезис, а към 20-30% от зърното е закупено в Румъния, Сърбия, Унгария и други страни в района. Според Борисов компанията изкупува зърно от производители, които са в цялата страна. " Имаме една група фермери, с които работим по-близко, и те са възприели нашата тактика, основали сме си нещо като зърнен пул с производители и кооперации, на които даваме препоръки и считаме, че в дълготраен проект те са на по-добра облага от връзките си с нас ", споделя той, допълвайки, че фермерите обезпечават избран размер от артикули на компанията, а тя от своя страна се пробва да им даде по-стабилни ценови равнища. Неговите наблюдения са, че като цяло в българската търговия със зърно няма дълготрайни връзки, което е негатив. Вторият значителен проблем съгласно него е, че българското зърно е най-скъпото в района на Черноморския басейн.
Пламен Борисов влиза в частния аграрни бизнес незабавно след измененията. Сега изкупува главно пшеница, която изнася основно за Европа
Фотограф: Цветелина Белутова Q&A
Пътищата са плачевни, а пристанищата - остарели като музеи
Много зърнопроизводители пораснаха и се окрупниха около дотациите за земеделие. Каква е наклонността сега?
- Този развой е застинал. Субсидиите като цяло са нож с две остриета - както сподели един сътрудник от Сърбия: " Докато ние се учихме да вършим произвеждане, вие се учихте да усвоявате дотации. " Всъщност българските фермери употребяват парите от дотациите, с цел да заплащат лихва. В Румъния се чудят по какъв начин рентите в България са толкоз високи и фирмите в бранша изобщо съществуват и оцеляват. Ако там рентата е 25 лева на декар, при нас в Добруджа е 80 - 100 лева и повече. Това прави и българската продукция скъпа.
Колко по-скъпа е по отношение на директните съперници?
- Нашата стока е най-скъпата, която се продава на пазара в Черноморския басейн, а това е най-големият извор на зърно в света. Ние имаме най-малкото и скъпо произвеждане в най-големия извор. В международен мащаб нашето произвеждане на пшеница е 0.4%. И сме скъпи, тъй като работим с доста високи ренти, с европейски цени на препаратите, машините ни са западни и на високи цени, семената също се внасят, тъй като българските институти на процедура бяха унищожени. Допреди години в България имаше 6-7 мултинационални компании и в търговията, само че и част от тях си потеглиха. Всичките им офиси в този момент са в Румъния, тук някои имат представителства. Мултинационалните компании изгубиха интерес към българския пазар, те го неглижират, за тях е безценен и рисков.
Какво е мнението ви за инфраструктурата и логистиката в търговията със зърно?
- При пътищата имаме две автомагистрали, само че в случай че се отиде в Добруджа и се видят междуселските пътища, през които се изнасят няколко милиона тона зърно, нещата са трагични. Ако се вземе примерно един зърнен регион - Добруджа, Ямбол, Северозападна България, където и да е, той на процедура е една индустриална зона. Но тази индустриална зона е в плачевно положение, тъй като няма пътища, няма нищо, което да е направено. Производителите са купили машини, които костват милиони, имат компютри, технологии, един камион е половин милион, а ние ги дрънкаме по тези пътища. След това отиваме на пристанището във Варна, което повече наподобява на музей навън поради остарялата си техника. На терминалите в Русия, Украйна се товарят 27 хиляди тона зърно за едно денонощие в транспортен съд, а на нас ни трябват осем дни за това количество. Частните пристанища в Балчик и Бургас са в по-добро положение.
Какви са упованията ви за идната годишна продукция през 2019 година?
- Има доста остатъчни количества от последната годишна продукция. 2018 година беше една естествена и добра година, само че много от производителите взеха решение да изчакат по-добри цени или нещо друго и има едно отсрочване в продажбите. Така че новата годишна продукция ще срещне по-висок временен излишък. През април и май имаше терзания за засушаване, само че значително нещата са обезщетени с падналите след това превалявания, есента също тук-там имаше усложнения при засяването, само че упованията са положителни. Глобално считам, че цените няма да са по-лоши от предходната година, ще има може би опазване на цените, дай боже, и по-добри. Но нещата в този вид търговия са като скачени съдове: или имаш висок рандеман, или високи цени.
Какви са прогнозите ви за вашата компания и зърнения пазар в България за идващите пет години?
- Всеки си взема решение самичък по какъв начин ще се развива, аз имам избрани визии, които не бих желал да оповестявам. Като цяло за сектора мога да кажа, че няма ярко бъдеще. Допреди няколко години имаше един сериозен растеж, възобновление на земеделието, някои станаха огромни, други съгласно мен даже прекомерно огромни. Но към този момент започнаха да буксуват. Като цяло липсва дълготрайна визия, с цел да се случват нещата.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Българското земеделие през последните две десетилетия елементарно може да се заключи: произвеждане на зърно. С него е засята по-голямата част от обработваемата земя, там са милиардните евросубсидии и износът. На корпоративно равнище агросекторът демонстрира същото - съвсем 100% от най-големите компании в земеделието са или търговци, или производители на зърнена продукция. И до момента в който отглеждащите зърно и притежаващите земята са все с български корени, при изкупуването и износа има и огромни интернационалните компании, въпреки и не доста. Американският дует ADM и Cargill е с най-големи обороти, като през годините сред тях се промъква и българската " Севан ", която работи в Бургаския район. На север, главно в района на Добрич, работи новият четвърти - " Фарм сенс ". Фамилната компания на Пламен Борисов към този момент има продажби за над 283 млн. лева, а за две години оборотът е скочил с цели 75%. Групата има дълга корпоративна история, стартирани и завършили партньорства с две непознати компании и към днешна дата включва зърнобази в Североизточна България, клонове в няколко страни и продажби на разнообразни пазари.
Бизнес незабавно след измененията
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пламен Борисов е познато лице в земеделския бранш. По обучение е агроном и след социализма стартира личен бизнес - първо изнася плодове. Започва да търгува със зърно през 1991 година - посредством сдружението " Дефко ", а в продължение на 10 години до 2002 година работи на българския пазар взаимно с швейцарската Dominion Grain, която на процедура е един от първите интернационалните търговци, стъпили в страната. През 2011 - 2013 година интернационалният колос Glencore през две покупко-продажби придобива дялове в " Дефко ", само че след това двамата сътрудници се разделят. " Заради несходство в характерите ", споделя Борисов. " Дефко " в този момент е назад благосъстоятелност на семейството му. Синът на Борисов за малко е зам.-министър на земеделието и евродепутат от ГЕРБ при започване на това десетилетие.
Днес фамилията работи главно през сдружението " Фарм сенс ". Компанията разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хиляди тона съдържимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго сдружение обработва 30 - 40 хиляди дка лична и наета земеделска земя. В последната година приходите й порастват с 27% до 283.8 млн. лева За годината компанията има облага 1.88 млн. лева, което също е растеж по отношение на 2017 година, и реализира доходност 0.7%.
Зад числата от финансовите доклади за 2018 година стои търговия с 900 хиляди тона зърно при към 700 хиляди тона година по-рано. От тях към половината са продажби на пшеница, към 30% - на царевица, а останалите - ечемик, рапица и други Зад повишаването на търгуваните количества от " Фарм сенс " през последните години стоят разнообразни фактори, само че един главен - работата с финансовите институции. " Започнахме да работим с банки в чужбина, главно в Швейцария, което даде един подтик да се развиваме ", споделя Борисов, допълвайки, че като цяло търговията със зърно е доста тежка, тъй като изисква огромен финансов запас за покупките, банките мъчно финансират без поръчителство.
В момента главният експорт е за Европа, а в последните две-три години се уголемява и към нови пазари в Далечния изток, насочна точка за което е представителството на компанията в Сингапур. " Много сложен пазар е Далечния изток, той ни е едва прочут, ние също не сме познати там. Някои търговци са там от 200 години, а ние едвам от две ", споделя Борисов. По думите в един миг Индия е била доста добър пазар, по-късно Китай, Индонезия и други и като цяло азиатският регион е перспективен. А това се вижда и през данните - продажбите в Азия към този момент имат 15-20% дял във " Фарм сенс ".
Компанията търгува и на Чикагската стокова борса, само че съгласно Борисов в дребен размер и повече " с цел да опипаме почвата ".
Откъде идва стоката
Основната част от стоките, които " Фарм сенс " търгува, са с български генезис, а към 20-30% от зърното е закупено в Румъния, Сърбия, Унгария и други страни в района. Според Борисов компанията изкупува зърно от производители, които са в цялата страна. " Имаме една група фермери, с които работим по-близко, и те са възприели нашата тактика, основали сме си нещо като зърнен пул с производители и кооперации, на които даваме препоръки и считаме, че в дълготраен проект те са на по-добра облага от връзките си с нас ", споделя той, допълвайки, че фермерите обезпечават избран размер от артикули на компанията, а тя от своя страна се пробва да им даде по-стабилни ценови равнища. Неговите наблюдения са, че като цяло в българската търговия със зърно няма дълготрайни връзки, което е негатив. Вторият значителен проблем съгласно него е, че българското зърно е най-скъпото в района на Черноморския басейн.
Пламен Борисов влиза в частния аграрни бизнес незабавно след измененията. Сега изкупува главно пшеница, която изнася основно за Европа
Фотограф: Цветелина Белутова Q&A
Пътищата са плачевни, а пристанищата - остарели като музеи
Много зърнопроизводители пораснаха и се окрупниха около дотациите за земеделие. Каква е наклонността сега?
- Този развой е застинал. Субсидиите като цяло са нож с две остриета - както сподели един сътрудник от Сърбия: " Докато ние се учихме да вършим произвеждане, вие се учихте да усвоявате дотации. " Всъщност българските фермери употребяват парите от дотациите, с цел да заплащат лихва. В Румъния се чудят по какъв начин рентите в България са толкоз високи и фирмите в бранша изобщо съществуват и оцеляват. Ако там рентата е 25 лева на декар, при нас в Добруджа е 80 - 100 лева и повече. Това прави и българската продукция скъпа.
Колко по-скъпа е по отношение на директните съперници?
- Нашата стока е най-скъпата, която се продава на пазара в Черноморския басейн, а това е най-големият извор на зърно в света. Ние имаме най-малкото и скъпо произвеждане в най-големия извор. В международен мащаб нашето произвеждане на пшеница е 0.4%. И сме скъпи, тъй като работим с доста високи ренти, с европейски цени на препаратите, машините ни са западни и на високи цени, семената също се внасят, тъй като българските институти на процедура бяха унищожени. Допреди години в България имаше 6-7 мултинационални компании и в търговията, само че и част от тях си потеглиха. Всичките им офиси в този момент са в Румъния, тук някои имат представителства. Мултинационалните компании изгубиха интерес към българския пазар, те го неглижират, за тях е безценен и рисков.
Какво е мнението ви за инфраструктурата и логистиката в търговията със зърно?
- При пътищата имаме две автомагистрали, само че в случай че се отиде в Добруджа и се видят междуселските пътища, през които се изнасят няколко милиона тона зърно, нещата са трагични. Ако се вземе примерно един зърнен регион - Добруджа, Ямбол, Северозападна България, където и да е, той на процедура е една индустриална зона. Но тази индустриална зона е в плачевно положение, тъй като няма пътища, няма нищо, което да е направено. Производителите са купили машини, които костват милиони, имат компютри, технологии, един камион е половин милион, а ние ги дрънкаме по тези пътища. След това отиваме на пристанището във Варна, което повече наподобява на музей навън поради остарялата си техника. На терминалите в Русия, Украйна се товарят 27 хиляди тона зърно за едно денонощие в транспортен съд, а на нас ни трябват осем дни за това количество. Частните пристанища в Балчик и Бургас са в по-добро положение.
Какви са упованията ви за идната годишна продукция през 2019 година?
- Има доста остатъчни количества от последната годишна продукция. 2018 година беше една естествена и добра година, само че много от производителите взеха решение да изчакат по-добри цени или нещо друго и има едно отсрочване в продажбите. Така че новата годишна продукция ще срещне по-висок временен излишък. През април и май имаше терзания за засушаване, само че значително нещата са обезщетени с падналите след това превалявания, есента също тук-там имаше усложнения при засяването, само че упованията са положителни. Глобално считам, че цените няма да са по-лоши от предходната година, ще има може би опазване на цените, дай боже, и по-добри. Но нещата в този вид търговия са като скачени съдове: или имаш висок рандеман, или високи цени.
Какви са прогнозите ви за вашата компания и зърнения пазар в България за идващите пет години?
- Всеки си взема решение самичък по какъв начин ще се развива, аз имам избрани визии, които не бих желал да оповестявам. Като цяло за сектора мога да кажа, че няма ярко бъдеще. Допреди няколко години имаше един сериозен растеж, възобновление на земеделието, някои станаха огромни, други съгласно мен даже прекомерно огромни. Но към този момент започнаха да буксуват. Като цяло липсва дълготрайна визия, с цел да се случват нещата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ