Статия на проф. Илия Илиев – Русенски университет и доц.

Статия на проф. Илия Илиев – Русенски университет и доцент Ангел Терзиев – декан на Енергомашиностроителен факултет на ТУ-София пред Енергийната успеваемост и възобновимите енергийни източници са във фокуса на публичното внимание през последните две десетилетия. С началото на прехода към пазарна стопанска система в България, въпреки и постепенно, навлязоха редица енергоспестяващи технологии, чиято реализация се подпомагаше от предприсъединителни стратегии на Европейски Съюз. Те главно водят до понижаване на разхода на енергоносители и следващо намаление на парниковите газове. Най-значим инструмент беше “Кредитната линия по енергийна успеваемост и възобновими източници” (BEERECL) [1, 2] на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), която действаше в интервала 2004-2014 година Европейска банка за възстановяване и развитие даде на страната ни грантово финансиране и безвъзмездна консултантска помощ за правене на енергийни одити и бизнес проекти на плановете. По тази кредитна линия бяха осъществени над 300 плана на стойност 200 милиона евро с фокус енергийна успеваемост за промишлеността и първите за България планове по възобновими енергийни източници (ВЕИ) (ФЕЦ, мини Водноелектрическа централа, вятърни турбини, геотермални, биогазови когенерационни централи и др.). Тази сполучлива кредитна линия послужи за пример на Европейска банка за възстановяване и развитие и след това такива кредитни линии бяха осъществени в още 19 страни в Европа. Още по тематиката 22 юни 2022 11 май 2022 10 май 2022 В по-късен интервал бяха извършени първите образования на лицензирани енергийни инспектори в няколко механически университета на България и със съдействието на Агенцията за стабилно енергийно развиване, при което се лицензираха първите компании за проучване на енергийна успеваемост на промишлени системи и здания. Беше извършена и забележителна законодателна активност от Парламента, която регламентираше активността на компаниите в региона на енергийната успеваемост и ВЕИ. В този интервал се появиха и други сполучливи стратегии за финансиране на дребните и междинни предриятия в региона на енергийната успеваемост и ВЕИ. Като образец може да се посочат Фондът за енергийна успеваемост [3], Програмата за енергийна успеваемост и зелена стопанска система и други Програмата за енергийна успеваемост и зелена стопанска система беше взаимна самодейност сред българското Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма и Европейската банка за възобновяване и развиване за поощряване на устойчиви енергийни решения за дребните и междинни предприятия (МСП). Цели на Програмата бяха: Подобряване на успеваемостта и продуктивността на екологосъобразните технологии, употребявани от дребните и междинни предприятия; Намаляване на енергийната активност и неподходящите въздействия върху околната среда посредством поощряване на екологосъобразни, нискоотпадни и енергоспестяващи индустриални технологии. Тази стратегия беше новаторска, тъй като комбинираше безвъзмездните средства от структурните фондове на Европейски Съюз със заемите от търговски банки в един развой. Безвъзмездният съставен елемент на Програмата е възложен от Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма като ръководещ орган от Оперативна стратегия „ Развитие на конкурентоспособността на българската стопанска система 2007-2013 година “, известна още като Оперативна програма „ Конкурентоспособност “. Компонентът на заема се управляваше от Европейска банка за възстановяване и развитие и се предоставяше в границите на българския финансов инструмент за енергийна успеваемост за конкурентна промишленост (BEECIFF) [5]. В рамките на този финансов инструмент бяха предоставени кредитни линии на локални търговски банки за разпределяне на заеми на МСП. В интервала 2014-2020 бе осъществена оперативна стратегия „ Конкурентоспособност и нововъведения “. Тя имаше за цел понижаване на енергийната активност посредством подкрепяне на огромни предприятия в България за поощряване осъществяването на планове за енергийна успеваемост. Днес България е на прага на дълготрайна промяна на енергийната си система през десетилетията до 2050 година и през идващите години от ден на ден ще се ускорява ролята на употребяваните способи за оценка на излъчванията на парникови газове. 3/4 от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз през днешния ден се дължат на производството и потреблението на сила. Преустройството на енергийния бранш е причина, с цел да може Европейски Съюз да поеме по пътя към индиферентност във връзка с климата до 2050 година, като извърши уговорките си по интернационалното съглашение за климата от Париж. Държавите – членки на Европейски Съюз, поеха ангажимент до 2030 година да се усъвършенства енергийната успеваемост с минимум 32,5%, като се понижи енергопотреблението и се усили делът на възобновимите енергийни източници с минимум 32%. Обявеният през декември 2019 година Европейски зелен пакт даде още по-мощен подтик за декарбонизирането на енергийната система на Европейски Съюз. Директива 2012/27/ЕС за енергийната успеваемост [8] предлага на страните членки да употребяват избраните в нея данни за енергийното наличие на горива и сила за извънредно ползване, само че разрешава да се употребяват и други обосновани национални стойности. Европейският закон за климата и интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на република България 2021 – 2030 година [17] трансформират политическата упоритост за реализиране на индиферентност във връзка с климата до 2050 година в правно обвързване за Европейски Съюз. С приемането му Европейски Съюз и неговите страни членки поеха ангажимент за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз с най-малко 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 година Тази цел е правно обвързваща и се основава на оценка на въздействието, осъществена от Комисията. Дори войната, която се води близо до нашите граници, също е мощен тласък за бързо внедряване на високоефективни енергоспестяващи технологии и ВЕИ, които да спомогнат в огромна степен за диверсификацията на горивата и реализиране на енергийна самостоятелност. В Плана за възобновяване и резистентност са включени забележителен брой начинания за повишение на енергийната успеваемост и стимулиране на равномерен преход към декарбонизация. Заложените вложения в национална инфраструктура за предпазване на електрическа сила от ВЕИ и настрана създаване на дребни и междинни ВЕИ с механизъм за предпазване на електрическа енергия към тях, доста ще допринесат за екологичния преход в районите в цялата страна и ще оказват помощ за промяната в енергийния бранш като част от безвъглеродните други възможности на сегашния микс. Всички тези значими събития предопределят водеща роля на енергийната успеваемост и новите технологии на ВЕИ. С какви финансови принадлежности за реализацията на тези планове ще разполага в околните години България? Най-дългоочаквани са грантовите схеми по Плана за възобновяване и резистентност. Освен необятно обсъжданите в Плана огромни планове за национална инфраструктура за предпазване на сила от ВЕИ и настрана дребни и междинни ВЕИ в композиция с акумулатори към тях, от необикновен интерес е Програмата за финансиране на единични ограничения за произвеждане на сила от възобновими източници в еднофамилни и многофамилни здания, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи. По тази стратегия всеки искащ може да си построи нова слънчева система за битово горещо водоснабдяване и да си построи лична фотоволтаична централа с акумулатори, като след построяването на инсталацията притежателите ще получат грант в размер сред 70 и 100% от инвестицията, само че до избран предел, фиг. 1. Фотоволтаична централа за еднофамилна постройка [18]. В националния проект са планувани вложения за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз. По схемата ще се дават капиталови помощи за нови съоръжения за произвеждане на водород от възобновима сила и за нови съоръжения за произвеждане на биогаз. Изпълнението на плановете планува построяването на 55 MW електролизьори, производството на 7 800 т зелен водород годишно, построяването на инфраструктура, пригодна за транспорт на водород и нисковъглеродни газообразни горива. Планираните вложения способстват за постигането на задачите на Европейски Съюз за инсталирането на потенциал от 6 GW електролизьори и производството и превозването на 1 милион тона възобновим водород, избрани в европейската водеща самодейност „ Ускоряване “ до 2025 г. Фигура 2. – Най-големият цех за произвеждане на водород във Фукушима. Друг значим план от Програмата за възобновяване и резистентност е обвързван с създаването на пилотен план за комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа сила от геотермални източници. Проектът включва актуализиране на информацията за геотермалния капацитет в страната и правене на планово решение за една пилотна система за оползотворяване на геотермална сила за комбинирано произвеждане на 10 MW електричество и 30 MW топлота. В международната процедура съществуват разнообразни софтуерни решения за превръщане на геотермалната сила в електричество, разграничени в четири групи: пароструйни; газоструйни; бинарни и комбинирани схеми. Най-широко публикувани са бинарните решения, които оперират с два затворени софтуерни кръга. В единия кръг циркулира геотермалният топлоносител, а във втория – флуид с ниска температура на шупване. Във връзка с предишни научни изследвания на геотермалните залежи (полета) в България, най-подходяща се прави оценка бинарната софтуерна идея, която е и най-новата прилагана технология в международен мащаб. Самата геотермална централа съставлява скица за добиване на топлота, състояща се от два сондажа – експлоатационен (засмукващ) и нагнетателен (ре-инжекционен), които се назовават дублетна скица (дублет). Обикновено такава скица работи с еднакъв дебит за двата сондажа, фиг. 3. Фигура 3. – Геотермална централа в Невада Програмата „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ От необикновен интерес за дребните и междинните предприятия е Програмата „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ за интервала 2021-2027 година [16], която е директно ориентирана към постигането на образован и резистентен напредък на българската стопанска система, както и реализирането на индустриална и цифрова промяна. Приоритет 2 от програмата е ориентиран към „ по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с стопанска система в преход към нулеви чисти въглеродни излъчвания посредством поощряване на чист и обективен енергиен преход, зелени и сини вложения, кръгова стопанска система, намаляване на последствията от изменението на климата и пригаждане към него, предварителна защита и ръководство на риска и устойчива градска подвижност “ посредством следните цели: поощряване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове; поощряване на прехода към кръгова и ресурсоефективна стопанска система. Интервенциите по първата характерна цел „ Насърчаване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове “ (6,87 % от бюджета на ПКИП) (фигури 4 и 5) са ориентирани към възстановяване на енергийната успеваемост в предприятията посредством целенасочени ограничения в тази посока, в това число посредством въвеждане и узаконяване на системи за енергиен мениджмънт и системи за мониторинг и надзор на енергопотреблението. Фигура 4. – Структура на стратегия „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 (ПКИП) Фигура 5. – Обхват на стратегия „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 (ПКИП) Според неотдавна признатия Зелен пакт (2019 г.) постигането на индиферентност във връзка с климата и на кръгова стопанска система изисква цялостна готовност на индустрията, в това число и обилни старания от страна на дребните и междинните предприятия. Преходът към кръгова стопанска система е опция за въвеждане на устойчиви и създаващи работни места действия в тях, които са в интерес на обществото и околната среда. Инвестиционните потребности в региона на енергетиката и климата остават обилни – България е към момента най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз, а неефективното потребление на силата затруднява конкурентоспособността на българските предприятия. България изостава в напредъка си към индикативната си национална цел за енергийна ефекивност за 2020 година През 2018 година България беше отвън задачата с почти 8% във връзка с потреблението на първична сила и с 11% във връзка с крайното ползване на сила, като и двата пропуща се усилиха по отношение на равнищата от 2016 година Само 33,4% от дребните и междинните предприятия имат политика за енергийна успеваемост. Българската стопанска система остава с най-големи излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз. През 2016 година интензивността на парниковите газове в българската стопанска система е била 4,3 пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз (EC 2017). Само 6,5% от българските предприятия употребяват зелена сила в индустриалните си процеси. Налице е основна нужда от продължение на поддръжката за дребните и междинните предприятия за реализиране на по-добра енергийна и ресурсна успеваемост. Фигура 6. – Индикативни дейности Обхват на поддръжката с безплатна финансова помощ
Заключение 1. Налице са справедливи предпоставки за ускорено внедряване на енергийна успеваемост и ВЕИ в промишлеността и бита. 2. Ангажиментите, които страната ни одобри по Европейския зелен пакт, дадоха още по-мощен подтик за декарбонизирането на енергийната система на Европейски Съюз. 3. България, както и другите членки на Европейски Съюз, има задължението за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз с най-малко 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 г. 4. Съществуват мощни принадлежности за декарбонизирането на енергийната система, в това число вложенията по Плана за възобновяване и резистентност, Оперативна програма „ Конкурентоспособност “ и наличните съвременни технологии за равномерен преход към атомна енергетика. Литература: 1. https://www.nextgeneration.bg/14 2. https://www.ebrd.com/news/2014/beerecl-concludes-on-a-high-note.html 3. https://www.enconservices.com/en/projects/8-projects/13-ebrd-bulgariaenergy-efficiency-and-renewable-energy-credit-line-beerecl 4. https://www.bgeef.com/bg/ 5. https://www.enconservices.com/en/projects/70-operational-programcompetitiveness-and-innovation 6. https://www.enconservices.com/en/projects/43-bulgarian-energyefficiency-for-competitive-industry-financing-facility-beeciff 7. https://opic.bg/opik/operativna-programa 8. Directive 2012/27/EU of the European Parliament and of the Council of 25 October 2012 on energy efficiency, amended by Directive (EU) 2018/2002 of the European Parliament and of the Council of 11 December 2018 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L2002&from=EN 9. Energy Efficiency Act, https://seea.government.bg/documents/EE_Act_2018_ENG.pdf 10. Paris Agreement - UN Framework Convention on Climate Change, https://unfccc.int/process-and-meetings/the-paris-agreement/the-paris-agreement 11. European Climate Deal, https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en 12. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_5264 13. Национален проект за възобновяване и резистентност (nextgeneration.bg) 14. https://futurist.bg/tne-largest-plant-for-hydrogen-in-japan/ 15. https://www.annualreports.com/HostedData/AnnualReportArchive/o/NYSE_ORA_2017.pdf 16. https://opic.bg/opik/nov-programen-period-2021-2027-g 17. https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf 18. https://discoveravalon.life/8-tips-for-building-a-more-energy-efficientmountain-home/