Статистиката от последните години е потискаща: все повече деца не

Статистиката от последните години е потискаща: от ден на ден деца не се усещат сигурни измежду връстниците си, стават обект на подбив, насмешки, тормоз. Как възрастните могат да им оказват помощ, разказва учителят Даниел Дудек.

Булингът – е термин, който разказва повтарящ се най-вече психически гнет под формата на тормоз и обиди.

До 30% от актуалните деца признават, че са били дразнени  или бойкотирани.

В новата си книга  „ Бъди мощен като лъв “  професионалният възпитател Даниел Дудек оказва помощ на родителите да изградят вярно държание с детето си.

Авторът дава тактики за справяне с експанзията и натиска.

„ Заключих, че тормозът не е положение, а самостоятелно усещан развой. А за нас – родители, учители и възпитатели – това значи, че би трябвало да изслушаме индивида, подложен на тормоз, и да действаме съгласно съответната обстановка. Предизвикателствата могат да бъдат преодолени. Всичко опира до верните тактики   “, счита учителят.

Една от тактиките е „ родителите да обезпечат на децата си несъмнено леговище, в което те могат да презареждат батериите си. “ В дома децата се нуждаят от естетика, почитание и човек, който постоянно да е подготвен да им обърне внимание и да ги изслуша. И никога там не трябва да има спомагателен стрес.

Ето още няколко съвета и цитата от книгата му.  Кои деца са изложени на риск от тормоз

1. Тези, които разчитат на непознато мнение

„ Важно е какво мислят другите за мен “ - доста хора са уверени в това и го предават на децата си. Затова те толкоз мъчно понасят, когато някой споделя нещо отрицателно по техен адрес. И тъй като като общество твърде доста толерираме непознатото мнение, и децата страдат.

„ Забравихме по какъв начин да отделяме това, което е обект на рецензия (например нашето поведение) от нашата персона, от нашето „ аз “.

Но в случай че обстановката е отишла прекомерно надалеч и децата страдат от малтретиране или от отредената им раля на аутсайдери, тогава, несъмнено, би трябвало да се подхващат други, фрапантни дейности.

Важно е да ги научим, че: „ Не всяко мнение е вярно и не всяко мнение е значимо за тях..

Трябва да покажете на детето, че би трябвало да приема и да харесва себе си и това не зависи от държанието, изявленията и мнението на други хора. “

2. Тези, които обичат твърдата музика

„ Рапърите, Instagram блогърите и YouTubers са същински идоли за доста деца и младежи. Нека обаче погледнем какви полезности проповядват актуалните песни: множеството от текстовете приказват за пари, бързи коли, противозаконни субстанции, дами и дизайнерски облекла. Децата постоянно към момента не знаят по какъв начин да разграничат действителния свят от измисления. Ако младежът има ниско самочувствие, има заплаха недоволството му от самия него да пораства. А единствено насладата и благодарността за това, което има, може да го „ опази “ от това да се усеща като жертва на тормоз.

Друга страна на въздействието на субкултурата от блогъри или музиканти върху младежа може да бъде „ твърдият жанр “ на връзка, обиди, насмешки - това, което предизвиква издевателството. За дете, което няма допирни точки с хип-хоп културата, сходно държание на връстниците ще се възприема като отрицателно, причинявайки неприятни страсти.

Снимка: Getty Images

3. Имитиране на идоли

Ако гледате избрани видеоклипове в YouTube всеки ден, в един миг ще желаете да живеете съгласно идеалите. Това, което децата чуват, виждат и употребяват още веднъж и още веднъж, става част от техните мисли с течение на времето.

И в случай че едно момиче счита, че би трябвало да има съвършена фигура и безупречна кожа, постоянно да носи грим и да има единствено готини облекла, а действителността наподобява друга, нейното неодобрение от себе си - а с това и чувствителността ѝ към тормоз - нараства. Обидните забележки или протестът ще я наранят изключително, тъй като удостоверяват ниското ѝ самочувствие. Момичето става жертва. И няма по какъв начин да се справи с издевателството.

Затова приканвам родителите: изучавайте звездите, които децата ви познават. Интересувайте се каква информация попиват момчетата от разнообразни източници. Задавайте им въпроси. Помогнете им да схванат всичко, без упреци и унизителни мнения.

4. Пристрастени към обществените медии

Децата ни всекидневно сърфират в обществените мрежи и виждат по какъв начин ние, възрастните, си приказваме между тях: постоянно държанието ни никога не е за образец. Именно в обществените мрежи сме бомбардирани с най-различни отзиви, някои от които извънредно отрицателни. Това не остава без последици. Трябва да помогнете и да упражнявате детето. Да го научите да филтрира мненията и позициите на другите.

5. Тези, на които им липсва вниманието на родителите

Има доста способи хлапето да притегли вниманието към себе си. Едно момиче може да плаче постоянно, с цел да я виждат околните ѝ, които постоянно нямат време. Други младежи тормозят съученици, тъй като там, където има тормоз, постоянно има фенове и група за поддръжка.

„ Ние жадуваме за самопризнание и утвърждение. Културата на оценяване, присъща на обществените мрежи, ускорява това предпочитание. Ако от опит установим, че обиди, хапливи забележки, клюки или солени смешки дават самопризнание и внимание, това се възприема като най-хубавата тактика на държание. Затова ние като общество сме длъжни да покажем на новото потомство, че има способи да получат това, което желае, без да навреди на другите. “

Снимка: Getty Images

6. Деца със „ заучена беззащитност “

Повечето от проблемите, които детето среща по пътя си, не са същински. Но в случай че пораства в оранжерия, лишено от отговорността да взема решение проблемите единствено, ще страда от тормоз доста повече от това дете, което знае по какъв начин да намира решения и да позволява единствено спорове.  „ Доверете се на децата си, дайте им опция сами да се оправят с проблемите. Не е нужно да решавате всичко вместо детето, по-добре е да разработите тактика с него по какъв начин то да се оправи с това. Но изяснете, че постоянно ще го подкрепяте и ще поменете, в случай че не успее да напредне. "

7. Деца с ниско самочувствие

Децата, подложени на тормоз, постоянно си мислят, че повода да бъдат унизени са самите те – техните привички, външен тип, темперамент... И сами стартират да се ненавиждат. Много е значимо да ги научите да демонстрират емпатия и да схванат, че агресорът е воден от личните си незадоволени потребности. И че те с нищо не са провокирали и не са отговорни за неговото непоносимо държание.

Децата би трябвало да схванат, че тормозът е вътрешно чувство. Ако обичаш себе си и забелязваш всичко хубаво в живота, няма да изпитваш тормоз.

Източник: Новите родители