Статистиката може да се счита от някои и като „суха“

Статистиката може да се смята от някои и като „ суха “ просвета, лишена от окраската на динамичността в живота на дейностите. Това звучи даже и закономерно, когато става въпрос за сфера като медицината – където през днешния ден повече от всеки път всеки живот, всяка орис е от голяма важност.
Истината е обаче, че както на всички места, по този начин и в медицината качествената статистика може да има изключително огромно значение и даже да избавя животи. Съвестното и професионално събиране и анализиране на обстоятелствата разрешава построяването на добра здравна политика, която в бъдеще ще може да насочи средства и интелектуална мощност в вярната посока, съгласно плануваните потребности на обществото.
Когато пациентът влезе в кабинета, нерядко в мисълта на лекаря изплуват заболяванията, присъщи за неговата възрастова група – с минаване на годините и трупане на опит този развой може да придобие автоматизиран темперамент.
Но това не единствената причина, заради която е значимо да се учи по кое време точно се отключват множеството психологични разстройства.
Доброто познаване и проучване на възрастовата конструкция на заболеваемостта от другите психологични заболявания е незаместим инструмент за ориентираната предварителна защита и профилактика на психологичното здраве. Едно такова ориентирано държание може да вложи сила в предотвратяването на развиването на психологичните заболявания или пък в ранното им разкриване и лекуване, намалявайки риска от вторични затруднения.
Винаги профилактиката излиза по-изгодна във всяко едно отношение, в сравнение с лекуването – повече хора остават здрави, пълноценни, щастливи и работоспособни участници в обществото, допринасяйки за неговото културно, духовно и финансово благосъстояние.
Според данни на Световната здравна организация (СЗО), анализирала данните от голям брой изследвания по целия свят, излиза наяве че сериозна част от психологичните болести се отключват през пубертета и младата възраст (20-те години). Въпреки това, към лекуване се пристъпва едвам години по-късно. Тежките психологични разстройства нерядко са предхождани от по-леки такива, които обаче не са били видяни и не са стигнали до търсене на лекарско подпомагане.
Не е изненада да се разбере, че разстройството с недостиг на вниманието и хиперактивност има междинна начална възраст сред 7 и 15 години – ученическата възраст. Счита се, че от него са наранени 1,5% от децата в ранна учебна възраст в Европа, до момента в който за Съединени американски щати те са цели 5%.
Поведенческите разстройства с нападателно, противопоставящо се и антисоциално държание също имат ранна възраст на демонстрация, като измежду децата те са по-чести у момчетата, до момента в който при постигане на юношеската възраст те са еднообразно проявени както у момчетата, по този начин и у девойките.
Някои тревожни разстройства – като огромна част от уплахите и паниката от разделянето – също се отключват в ранната възраст от 7-15 години. За сметка на това генерализираното обезпокоително разстройство, паничното разстройтво и посттравматичното такова имат значимо по-късна възраст на поява, която е и доста необятна – варираща сред 25 и 55 годишна възраст. Подобно е ситуацията и за афективните разстройства.
Що се отнася за злоупотребата с субстанции, то надали междинната възраст ще изненада някого – 18-29.
От психотичние разстройства изключително обществено значение има шизофренията – смята се, че нейната периодичност е 1% - един от 100 души е обиден от нея. Средната възраст за равитието ѝ е 15-35 години. Какво значат тези обстоятелства? Означават, че един нищо не подозиращ човек, достигнал да вземем за пример 30 годишна възраст, с професионална, личностова и фамилна реализация, може да бъде застигнат от шизофрения. Не единствено може, а се случва и постоянно. Ако смятате, че ваш непосредствен има потребност от психологична поддръжка, окуражавайте го да потърси помощ, без значение от възрастта му!
Напредналата възраст се свързва с редица психотравми, пред които се изправя възрастният човек – пенсионирането и намаляването на прихода и публичния авторитет, овдовяването, загуата на близки и последователното свиване на кръга от другари и познати, раздялата или отдалечаването на децата, утежняването на общото здраве и намаляването на опциите за самообслужване и самостоятелност.
Тези фактори не са способни да провокират психологично заболяване, само че трансформират приспособяването към старостта в предизвикателство. За това и не трябва да се изненадваме, в случай че ние или някой непосредствен изпитва усложнения в постигането на психологично равновесие в старостта и се нуждае от помощ и поддръжка.