Старши треньорът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Весела Димитрова

...
Старши треньорът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Весела Димитрова
Коментари Харесай

Треньорът на ансамбъла за предизвикателствата, целите, яденето на консерви с четка за зъби и ...

Старши треньорът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Весела Димитрова гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя е международна и европейска вицешампионка с ансамбъла ни от началото на 90-те години. Още тогава взема решение, че бъдещето ѝ ще е в треньорството и действително още от играч се приготвя в придвижване за тази специалност. Прави взрив в Швейцария, където работи 5 години и извежда ансамбъла на страната до бронзов орден от Световната купа. В някои от огромните шампионати даже побеждава българския тим и не може да се зарадва същински на триумфа. Сега обаче всичко е по местата си и Весела Димитрова към този момент води българския отбор като през това лято ликува с първите си оценки от международното в Италия.

- Г-жо Димитрова, след олимпиадата тръгнахте с нов отбор, нов треньор и остарели цели. По проект ли се движехте в отминаващата година?
- Да, мисля, че безусловно по проект. Изпълнихме задачите, които си бяхме сложили. Много деликатно си бяхме възнамерявали подготовката. Мисля, че се справихме много сполучливо.

- С вашата предшественичка Ина Ананиева сте доста близки още от тийнейджърки, били сте в една стая по лагерите. Събрахме някои „ компромати “ като този, че като състезателки в Япония сте яли консерва с четка за зъби…
- Да, това са „ компромати “ освен за мен и за Ина, а може би за всички гимнастички по това време. Бяхме много гладнички. Тази история е вярна.

- А правили ли сте номера – да ходите по нощни заведения, когато сте нощували в дома на Ина?
- Общо взето бяхме доста дисциплинирани. Аз живях известно време при Ина и ходехме на „ Герена “ в парка да чоплим семки и да се разхождаме. И на нощни заведения сме ходили, естествено. След като хапнем, два часа танци се явяваха на един кг по-малко. Вършили сме детски лудории.

- А това влиза ли в треньорската ви идея в този момент?
- Не. Понеже съм предходна по този път и много неща са ми известни, се пробвам да обръщам внимание.

- Какви препоръки ви даде Ина Ананиева, когато ви съобщи тежката корона на старши треньор на гимнастичките?
- Първото, което ми сподели е, че ще ми бъде доста тежко. Да си старши треньор на националния тим на България по художествена гимнастика е много виновна позиция. Обикновено ѝ звъня много постоянно. Особено, когато имам някакъв проблем. Тя ми споделя: „ По-спокойно, всичко ще се подреди! “. Дава ми кураж, поучава ме чисто механически за някои неща. Ина е човек, на който можеш постоянно да разчиташ.

- Вярно ли е, че имате толкоз висок предел на натоварване, че даже преди време Нешка Робева ви е гонела от залата, с цел да не се получи пренатоварване?
- Не бих споделила. Ние бяхме доста работливи и старателни преди време, тренирахме по доста.

- Как видяхте международната конкуренция тази година? Изненада ли ви тя с нещо?
- Конкуренцията беше жестока. Очаквах това нещо, защото след олимпиадата се смени правилникът. Тръгнаха нови тимове и всяка страна искаше да покаже най-хубавото от своите гимнастички. Трябва да се започва по най-хубавия метод. Не се изненадах от конкуренцията. Обикновено имам много необятен взор върху останалите тимове. Очаквано доста мощно международно състезание. Всичките осем тима бяха извънредно добре готови и подготвени за орден. Беше много тежко.

- Говори се, че премахването на лимита в оценките за трудност на съчетанията ще помогне на съветския тим и по този начин даже и да играе с неточности, постоянно ще има обезпечено първо място. Така ли е?
- Не, не бих споделила, че е по този начин. Правилникът е един за всички тимове и за всички гимнастички. Ако съветският тим успее да направи доста точки, ние ще би трябвало да създадем точка или две повече, с цел да сме и ние в играта. Мисля, че ще се оправим.

- Какво най-вече харесвахте в остарелия отбор, който доближи до международна купа и бронз на олимпийските игри? Кое искахте да вземете от него?
- Имах опцията да ги следя тъкмо в месеците, в които се подготвяха преди олимпиадата. Направи ми доста мощно усещане какъв брой професионално подхождат към подготовката и към тренировките си. Те бяха девойки с значителен опит. Осем години е извънредно дългоденствие в нашия спорт. Бяха тим! Изключителен тим!

- Как се оправя като треньор капитанката Михаела Маевска?
- Михаела е една доста симпатична млада жена, която за мое огромно удивление, се впусна в треньорската специалност с доста възторг. Тя е извънредно спокойна и уравновесена. Може би защото аз съм малко по-емоционална от нея, съумяваме да се балансираме. Много ми оказва помощ. Скоро завърши кариерата си и има пресни усещания.

- Какво най-вече харесвате в нашия отбор в този момент и с какво още не можете да се справите?
- Много одобрявам девойките и метода, по който реагират на всяка моя забележка и на всяко предизвикателство. Те са доста отворени деца, които са жадни за победи. Много са стимулирани, имат хъс и съвсем не се постанова да ги подбуждам или да ги подтиквам за вършат нещо. Те са и доста изобретателни. Може би ми доставя наслаждение да опитвам с тях.

- С какво още не можете да се преборите?
- Не знам. Не бих споделила, че има нещо, с което не мога да се преборя на този стадий. Може би в по-късен ще имам по-големи компликации.

- Имахте ли страхове преди да поемете поста? Как се стигна до това да застанете отпред на националния тим?
- Тази история е прословута – по какъв начин съм си стояла на балкона в Швейцария и до момента в който си пиех виното, ми се обади Ина Ананиева и ме предложения да вляза в нейния щаб, с цел да приготвям младите девойки, които бяха към този момент селектирани. Много се позамислих, защото там животът ми беше много организиран, само че одобрих. Винаги съм мечтала да работя с българския народен тим. Приех, започнах и по този начин.

- В Швейцария е малко скучно, тук е по-интересно…
- О, да. Това е извънредно подредена, скучна страна. Тук има страст. В Швейцария е доста умерено, доста хубаво за пенсионна възраст.

- Най-хубавото през тази година – имаше ли подводни камъни?
- Общо взето цялата подготовка протече много умерено и планувано. Най-голямата компликация, която срещнах бе, когато три от петте ми съществени гимнастички преди първата Световна купа се отхвърлиха поради много съществени травми. Може би това беше най-големият проблем, с който се сблъсках тази година. Още не бяха привикнали на натоварването, което трябваше да поемат и получихме тези контузии, само че се справихме.

- Моделира ли ви някой като треньор или може би вие сама се изградихте през годините?
- Не биха споделила, че някой ме е моделирал. Много обичам да следя по какъв начин работят другите. Опитвам се да взимам нещо от всеки треньор, на който се удивлявам. Така си „ извършвам кражба “ хрумвания.

- Кумири имахте ли като състезателка и в този момент като треньор?
- Не, одобрявам всички гимнастички. На множеството от колежките на водещите сили в ансамбъла се удивлявам. Наистина са доста положителни експерти. Кумири нямам, само че се удивлявам на доста хора.

- Кой пост е по-труден – старши треньор на ансамбъла на Швейцария или на България?
- На България, естествено. Тук е доста по-трудно. Като пристигнах, си мислех: „ Окей, аз съм треньорка. Да, стартирам, предизвикателство е. “ Но след първото съревнование видях какъв интерес има в цялата страна, какъв интерес се следи в гимнастиката. Изведнъж малко се стреснах. Хората чакат тези триумфи на девойките. Плюс това е доста по-лесно с тим от по-посредствени гимнастички да направиш нещо по-добро, в сравнение с с девойки, които постоянно са в топ 3, да останеш там.

- Догодина България е хазаин на международното състезание. Ще издадете ли на каква музика ще бъдат съчетанията? Ще има ли български мелодии?
- Не, няма да издам на каква музика ще бъдат съчетанията. Надявам се, че ще се получат забавно. Много ще се постараем особено за българската аудитория.

- Вярно ли е, че в Швейцария сте предиздвикали ансамбъла да приказва на български, тъй като две девойки са били от италианската част, две от френската и две от немската?
- Да, това е реалност. Просто аз отидох там и желаех да стартира подготовка. Пробвах на езиците, които почти притежавам, само че не се получи, тъй като все някой нещо не беше схванал. Така стигнах до концепцията, че може би би трябвало да проговорят на български. Наистина даже до ден-днешен ми пишат известия на български.

- Как се чувствахте, когато се случваше да побеждавате България с швейцарския отбор?
- Е, това не ми се е случвало доста постоянно. Бях удовлетворена, че съм си свършила работата. Естествено, постоянно съм гледала с едно око към България, постоянно съм желала да бъда тук. Там съм на работа, тук е сърцето ми в гимнастиката.

- А в такива моменти гледаха ли с неприятно око от българския лагер към вас?
- О, не! Дори мисля, че ми се радваха!

- Друг забавен щрих от кариерата – една година работа в спортната гимнастика. Авантюра ли беше това?
- Случи се много инцидентно. Приключих контракта си с художествената гимнастика и основният треньор на спортната гимнастика, който е българин – Золтан Йорданов, ме предложения да опитвам да опитвам да работя там. Беше доста потребно за мен. Треньорите по спортна гимнастика са изключителни експерти. Методиката, която употребяват е доста добра. Много неща научих оттова. Беше ми занимателно.

- Не е ли по-тежък спорт?
- Много тежък спорт! Изключително тежък и за девойки, и за момчета.

- Колко българки работят в ансамблите на другите страни?
- Доста. Канада е с български треньор, Гърция, Турция, Азербайджан… Доста от тимовете разчитат на български експерти особено в ансамблите.

- Поддържате ли контакти по надпревари, говорите ли си?
- Да, приказваме си с колежките, които познавам. Обсъждаме нещата.

- Винаги гледат и към българския тим, нали?
- Естествено!

- Липсва ли ви фамилията - брачният партньор ви, футболистът Венцислав Димитров и щерка ви Лидия останах в Швейцария, вие сте тук?
- Липсват ми, само че въпреки всичко сме в Европа. Всичко е на час-два път. Те идват при мен или аз им гостувам през ваканциите. Липсват ми, само че трябваше да останат там, защото щерка ми учи в доста елитна гимназия и за нея беше добре да продължи образованието си там. Това беше основната причина, заради която останаха.

- Лидия е петкратна шампионка по художествена гимнастика…
- Тя нощес ме поправи и сподели, че била шесткратна шампионка. Справя се добре детето там.

- Най-силното на нашата школа и има ли нещо, което желаете да вземете от другите?
- Българската школа в художествената гимнастика е изключителна. Имаме доста добра работа с апарат, тяло, а в същото време всички детайли и компликации са обединени и съумяваме да създадем съчетанията си под съпровода на музиката. Неслучайно на международни семинари по гимнастика дават българските съчетания като най-хубави в света особено като хореография. Мисля, че това е силата на гимнастиката.

- От какво най-вече се пазите като треньор на тим? Какво си забранявате?
- Не бих споделила, че се вардя от нещо. Може би по-скоро се пробвам да предпазя девойките от неща, които да им повлияят зле.

- Може ли да опишете с едно изречение девойките от ансамбъла?
- Не знам дали ще мога с едно изречение, тъй като те са толкоз разнообразни – като една палитра от страсти, характери, настроения…

- Коя каква е?
- Симона Дянкова, капитанката на тима, е доста артистична, изобретателна и в същото време доста отговорно момиче. Тя е и най-голямата в отбора. Мадлен Радуканова е момичето, с което аз съм в непрекъснат разговор. Тя е постоянно за правдата – по какъв начин аз не съм си спазила обещанието, тъй като трябвало да играят с едно комбиниране по-малко. С нея постоянно имаме някакви полемики, само че тя е доста отворено и лъчезарно момиче. Елена Бинева е може би индивидът, който най-вече ги стимулира и към нея много се сплотяват. Тя съумява да им повлияе и да ги събере. Теодора Александрова е най-малката. Винаги приема всяка забележка с усмивка и в никакъв случай не се сърди. Много е изпълнителна и в много от надпреварите сподели страховит темперамент. На няколко пъти извади тима от много съществени неточности, тъй че на нея също разчитат доста. А Лаура Траатс може би е фантазия за всеки треньор – неповторимо момиче. Всичките доста си ги одобрявам. Те са с чудесни фамилии, които ги поддържат. Много хубави деца.

- Изглежда, че на надпреварите нямат страх…
- Те са доста жадни за победа. Може би това е нещото, доста особено за тях. Дори на международното състезание преди последното изиграване нямаха самообладание да стартират, защото желаеха орден. Гладни са за триумфи.

- Ездата ли е обичаното ви занимание?
- Силно казано, просто обичам животните. Бях в Швейцария и имах известни проблеми. Реших, че би трябвало да направя нещо. Отидох в една конюшня и взех решение, че би трябвало да яхвам кон, само че първо трябваше да им шетам, да ги храня, да ги реша…Мога да се крепя на тях.

- Мис Лека атлетика Цветелина Кирилова в този момент е кондиционен треньор…
- Да, в този момент девойките бяха на лагер с Цвети на Белмекен. Направиха една хубава подготовка 20 дни преди старта на новия сезон.

- Не знам дали обичат, въпреки всичко това са най-тежките лагери?
- Тя съумява да ги накара да ги обичат - да тичат и да се катерят до Зъбчето няколкостотин пъти. Мен също се пробва да ме стимулира, само че може би към този момент съм завършила със спорта.

- Имало ли е миг, в който сте желали да се откъснете от художествената гимнастика?
- Не, доста си обичам специалността. Просто съм влюбена в това, което върша и в никакъв случай не ми е минавало през разум да се занимавам с нещо друго. Цял живот съм правила това, гимнастиката ми доставя наслаждение.

- Имате ли обичано място, на което се чувствате най-добре? Любим град?
- Навсякъде се усещам добре, стига към мен да са хората, които обичам и да имам хубави страсти. Чувствам се доста добре в България. Много ми харесва тук.

- Къде в Швейцария е фамилията?
- Живеят покрай Берн. Съпругът ми работи там, а щерка ми учи в гимназия.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР