Мистерията на Дяволската библия
Старите книги имат прочут сексапил – може би е поради хартията, може би е миризмата, а може и да е забавният език, който са употребили предшествениците ни. Но има една книга, която провокира много смесени усеща – Кодекс Гигас, или Дяволската библия.
Смята се, че страниците ѝ са направени от магарешка кожа. Книгата тежи невероятните 75 кг. Кориците са дървени, облицовани с кожа и обковани с железни орнаменти. Половината от текстовете в книгата са от Вулгата (каноничен превод на Библията от IV век). Тематиката на някои текстове включва граматика, изразителност, знания за Вселената, строителство, военно дело, корабостроителство, животни, растения, медицина, йерархията при светците и ангелите и доста други.
Срещат се разнообразни медицински текстове от Хипократ и други значими за времето си хора, енциклопедични текстове, календар и разнообразни медицински заклинания, като да вземем за пример за лечение на епилепсия. Има и един текст за екзорсизъм.
По-голямата част от Дяволската библия е написана на латински, само че има и текстове на иврит, гръцки и славянски. Срещат се много разнообразни илюстрации, като да вземем за пример такава на Небесното царство, само че най-интересното изображение от всички е това на дявола, дълго 48 сантиметра.
locklip.com
Не е ясно кой е създателят на мистичната книга, само че се допуска, че това е бил Хърман Отшелника (Herman the Recluse), който живял в манастир в Чехия. Едно от най-популярните предания гласи, че духовник е бил наказан на гибел, тъй като не е извършил обета си. Монахът сключил договорка със Сатаната и написал книгата за една нощ, с цел да потвърди, че е заслужен за духовник.
Интересен факт за книгата е, че в нея не участва нито една правописна неточност. Изследвания върху почерка демонстрират, че е написана от един човек и консистенцията на мастилото остава една и съща от начало до край. Случаят с мастилото е необикновен, тъй като тогава мастило се е правело от инсекти, а две генерации инсекти в никакъв случай не са идентични – книгата е била написана в действителност бързо.
Изчислено е, че в случай че единствено един човек е писал книгата, ще са му трябвали сред 25 и 30 години, с цел да я довърши. В допълнение на мистерията някои специалисти считат, че за изработката на хартията са били нужни кожите на над 160 магарета.
Това, което доста хора намират за необичайно, е, че в илюстрацията на Небесното царство не участват хора. Още нещо – страниците към картината на дявола са доста по-тъмни от останалите. Представители на католическата черква отхвърлят да имат в архивите си каквато и да е информация, отнасяща се до заклинанията и ритуалите, разказани в Кодекс Гигас.
Също по този начин от книгата липсват към 10 страници. Все още няма съответно пояснение, само че се счита, че тези страници са отстранени от някой, който се е тормозил, че съдържат познания, които са рискови за елементарния човек. Има догатки, че страниците са отстранени в избран исторически интервал, тъй като са противоречали на тогавашните визии. Съществува и доктрина, че просто са откраднати от колекционери.
Съществуват много митове, описващи книгата като прокълната. Всеки, който имал дяволското писание, бил жертван на горест и злощастие. Манастир, в който книгата е престояла известно време, е бил едно от най-жестоките огнища на бубонна чума.
Според друго поверие палат в Швеция изгорен до основи незабавно откакто приютил книгата. Кодекс Гигас не изгорен единствено тъй като бил изхвърлен през прозорец. Според преданието летящата книга блъснала минаващ човек и няколко страници се разхвърчали, което е комфортно пояснение за неналичието на страници от оригинала.
В момента Дяволската книга се намира в Чешкия народен музей, а оттова към момента не са съобщили за нещо извънредно.
Locklip
