Стара Загора. За световната премиера на операта Пламъци в платната

...
Стара Загора. За световната премиера на операта Пламъци в платната
Коментари Харесай

Стара Загора: В града ще се състои световната премиера на операта „Пламъци в платната на нощта“

Стара Загора. За международната премиера на операта „ Пламъци в платната на нощта “ в Стара Загора дойде нейният създател Гиóргос Минáс. Това оповестиха от пресцентъра на Община Стара Загора. Освен композитора, на премиерата на операта се чакат доста посетители от Гърция, както и представители на дипломатическата задача на Гърция у нас и на гръцката общественост в София и Стара Загора. Тя ще се състои на Античната улица в Регионалния исторически музей от 20.00 часа и на 16 юни от 21.30 часа. Операта „ Пламъци в платната на нощта “ е едноактна опера в увод и четири подиуми. Гръцкият композитор Гиóргос Минáс приключва творбата си през октомври 2016 година. В идното ѝ показване към нея ще бъде добавена и заключителна сцена върху музиката от по-ранната клавирна пиеса на композитора „ Схерия “ – митичното име на остров Корфу, където е роден композиторът. Гиóргос Минáс е и създател на либретото, в което вплита стихове на гръцкия стихотворец от времето на националноосвободителните битки Андреас Калвос (1792-1869) и на поета Константинос Г.Кариотакис (1896-1928). Съдържанието на едноактната опера „ Пламъци в платната на нощта “ Гиóргос Минáс е възхваляващ спомен за гибелта на гръцкия студент по геология Костас Георгакис. Костас Георгакис е роден на 23 август 1948 година на остров Корфу (Керкира). В знак на митинг против военната тирания в родината си, понесъл тестванията от преследването и натиска на гръцките секрети служби, Костас Георгакис взема решение да жертва живота си и по този начин да притегли вниманието на Западна Европа върху унищожаването на демокрацията в Гърция. На 19 септември 1970 година към 3.00 часа сутринта той се самозапалва на площад „ Маттеотти “ в Генуа. Случайни очевидци на протестния му акт са единствено няколко чиновници по чистотата, които виждат горящата му фигура и чуват неговите предсмъртни крясъци: „ Да живее Гърция! “, „ Долу тираните! “, „ Долу полковниците фашисти! “, „ Аз го направих за моята Гърция! “. Смъртта на Костас Георгакис оказва влияние върху стабилността на властта на военните в Гърция. Протестните дейности против военната хунта се ускоряват и доближават своята кулминационна точка в студентските митинги, които на 17 ноември 1971 година приключват с нахлуването на военните с танкове в Университета и със гибелта на 24 студенти и още над 1000 ранени. Това е и краят на военната тирания в Гърция. Студентът от Корфу в действителност се е трансформирал в горящата факла, унищожила с пламъците си мрачните платна на черния транспортен съд на диктатурата. В актуалното първо за музикалния свят показване на операта „ Пламъци в платната на нощта “ възхвалата на героя Костас Георгакис се реализира посредством терзанията на съвестта на анти-героя Исѝодос – съвременник на събитията, само че останал безразличен към тях. „ Пламъци в платната на нощта “ е психическа драма, която навлиза в жанра на историко-политическата опера-оратория. Засегната е мощната и вълнуваща обществена тематика за взаимоотношенията общество-личност. Тя прочувствено обрисува митинга на индивида против потискащите и унищожителни политически антидемократични дейности на властта, която със мощ взема решение ориста на обществото. Индивидуалната персона не желае да се подчини на тази злополучна орис. Либретото подсказва епически детайли, които дефинират главната драматургична линия на опълчването сред героя, който даже с цената на живота си не се подчинява на диктата на обществото и анти-героя, който се конформира с тази тирания. Постановъчната интерпретация постанова някои разнообразни от заложените от създателя дейности и детайли, които слагат творбата в категорията на психологическо-мистичния натурализъм. Посланията, които творбата носи са значими и в нашето съвремие, което, за жал, също е очевидец на сходни саможертви. Постановката на Старозагорската опера намерено споделя на своята аудитория: „ Отказът от противодействие на злото те трансформира в негов съизвършител. “ и „ Разпалвайте сърцата си в точния момент! “. Действащи лица и реализатори: Исѝодос, историк – Георгиос Филаделфевс, тенор Атина, студентка – Елена Петрова, сопран Три кариатиди – балерини Елински хор – Георгиос Филаделфевс, древен речитатив Валентина Василева – пиано, орган Даниела Арнаудова – арфа, ударни принадлежности Постановка – Пламен Бейков Пластика – Ромина Славова Сценография – Тодор Демеров.
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР