Стара Загора. На 13 януари 2019 г., (неделя) се навършват

Стара Загора. На 13 януари 2019 година, (неделя) се навършват 141 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 година Община Стара Загора и Старозагорска митрополия означават славната дата в историята на града. Това оповестиха от пресцентъра на Общината . По мотив паметното събитие от 08.30 часа в Катедрален храм „ Свети Николай Мирликийски “ ще бъде отслужена заупокойна литургия от храмовото свещеничество, в памет на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят - стихотворец и държавник Петко Рачов Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа подп. Павел Калитин. След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да се изтеглят, са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват града. Цели пет месеца той остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места в града има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество, минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк - Мирски и М. Скобелев русите разрушават лагера на турските войски при Шипка-Шейново. Руските войски минават бързо през подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите отстрана на популацията. Единственият човек, който ги посреща е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год. ”
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците в днешния си тип.