Стара Загора и София са с най-мръсния въздух в ЕС
Стара Загора и София са с в Европейския съюз, съобщи ръководителят на Българска асоциация за протекция на пациентите Пламен Таушанов по отношение на излезлия през днешния ден на координиращата организация Европейски алианс за публично здраве (EPHA). Той е направен от консорциум от Неправителствени организации с активност в социална изгода в 10 европейски страни (Испания, Франция, Германия, Полша, Словения, Унгария, Румъния,, Нидерландия, Италия) под управлението на координиращата организация Европейски алианс за публично здраве (EPHA). Единствен участник от България е Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП). Видно от отчета и анализите, както и нашите рекомендации, които сме дали по-рано, няма значително изменение. Броят на източниците за проучване на въздуха от 2013 година е неизменен, както по осъществяването на разнообразни планове на общинско и национално равнище, които с изключение на, че закъсняват и се отсрочват във времето, те просто не се извършват в плануваните параметри, а не 30% от плануваното, сподели Пламен Таушанов. Според него жителите и пациентите би трябвало да накарат общинската и държавна администрация да си извършват отговорностите, защото продължава увеличената смъртност на пациентите от 5 типа болести от финни прахови частици (ФПЧ), изключително в изискванията на COVID-19, което е обвързвано и с огромни обществени разноски и обедняване на популацията.
По създание изследването изследва обществените разноски, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 страни (групата ЕС-27 плюс Англия, Норвегия и Швейцария). Социалните разноски са тези, касаещи благосъстоянието, и включват както директни разноски за опазване на здравето (напр. за банкет в болница), по този начин и косвените въздействия върху здравето (напр. болести като ХОББ или по-ниска дълготрайност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха). Тези въздействия касаят благосъстоянието, защото хората очевидно избират здравословния метод на живот в добра и чиста среда. И защото чистата околна среда не е нещо, което може да бъде купено на пазара, е нужна постоянна методология за пресмятане, тъй че да се дефинира количествено всеобхватното влияние върху публичното здраве.
Съществуват голям брой изследвания на икономисти по околната среда за количествено установяване въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето и изразяването им като обществени разноски. Тези изследвания са употребявани при създаването на методологичната рамка на актуалното изследване, обхващаща 16 разнообразни въздействия върху здравето, дължащи се на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, озон и азотни оксиди (Таблица 2). С потребление на данни за регистрираното качество на въздуха в статистиките за градските условия на живот и мрежата за качество на въздуха на ЕИП физическите въздействия върху човешкото здраве се дефинират количествено чрез функционалностите концентрация-реакция на база рекомендациите на Световната здравна организация (WHO). След това физическите въздействия получават парично изражение благодарение на оценъчна рамка, създадена в рецензирания Наръчник за външни разноски, оповестен от Генерална дирекция „ Мобилност и превоз “ на Европейската комисия (DG MOVE). Получаващите се обществени разноски, правени в избран град, се дефинират съгласно равнищата на замърсяване на въздуха, регистрирани там, както и съгласно размера, възрастовата конструкция и виталния стандарт на популацията в съответния град.
*Източник: CE Delft оценка въз основа на (СЗО, 2013), Холандски здравен съвет, 2018, (Институт за здравни резултати, 2018), (Американска организация за запазване на околната среда, 2016), (Комитет по медицинските резултати на замърсителите на въздуха, 2015)
* Въздействия, изчислени благодарение на относителни опасности (СЗО, 2013) и характерни за страната равнища на честота;
Въздействия, изчислени благодарение на функционалностите за реагиране на концентрацията (CE Delft et al., 2019), като се употребяват европейски равнища на периодичност.
Как наподобяват общите констатации?
За всички 432 града в извадката (с общо население 130 милиона жители) количествено избраните обществени разноски през 2018 година са над 166 милиарда евро. В безусловно изражение Лондон е градът с най-високите обществени разноски. През 2018 година загубата на богатство за неговите 8,8 милиона поданици възлиза на 11,38 милиарда евро. Следват Букурещ с годишна загуба на богатство от 6,35 милиарда евро и Берлин с годишна загуба от 5,24 милиарда евро. Големината на града е основен фактор, способствуващ за общите обществени разноски: всички градове с население над 1 милион са измежду 25-те градове с най-високи обществени разноски, свързани със замърсяването на въздуха.
През 2018 година приблизително всеки гражданин на европейски град е претърпял загуба на богатство от над 1250 евро годишно заради директни и непреки здравни загуби, свързани с неприятно качество на въздуха. Това се равнява на 3,9% от приходите, получени в градовете. Следва да отбележим, че цифрите се разграничават доста в другите градове: в румънската столица Букурещ общата загуба на богатство възлиза на над 3000 евро на глава от популацията годишно, до момента в който в Санта Круз де Тенерифе в Испания е под 400 евро на глава от популацията годишно. В доста градове в България, Румъния и Полша обществените разноски, свързани със опазване на здравето, са сред 8-10% от получените приходи. Повечето от тези разноски са свързани с преждевременна смъртност: за прегледаните 432 града междинният дял на смъртността в общите обществени разноски е 76,1%. И надлежно, междинният дял на заболеваемостта (болестите) е 23,9%.
Съществуват доста източници на замърсяване на градския въздух: транспортни действия, битово отопление и редица други действия, в това число земеделие и индустрия. Без спомагателен разбор относителният дял на всеки източник не може да бъде изчислен с каквато и да е сигурност. В актуалното изследване преглеждаме ролята на градския превоз при обясняването на тези обществени разноски благодарение на иконометрични способи. Въпреки сериозната липса на данни на равнище обособени градове откриваме доказателства, че транспортните политики оказват въздействие върху обществените разноски, свързани със замърсяването на въздуха, посредством потребление на няколко представителни индикатора, налични за доста от градовете, в това число време за пътешестване до и от работа и владение на автомобил. Резултатите ни сочат, че нарастване на междинното време за пътешестване до и от работа с 1% усилва с 0,29% обществените разноски, свързани с излъчванията на прахови частици PM10, а тези, свързани с излъчванията на NO2 - даже с 0,54%. Увеличението на броя на колите в града с 1% усилва общите обществени разноски с съвсем 0,5%. Това удостоверява, че по-краткото пътешестване до и от работа и по-малкият брой лични коли оказват позитивно влияние върху качеството на въздуха и по този метод понижават обществените разноски, свързани с неприятното качество на въздуха в града.
![Почти половината поданици на планетата дишат замърсен въздух]( "Почти половината поданици на планетата дишат замърсен въздух")
Почти половината поданици на планетата дишат замърсен въздух
Карта за замърсяването на въздуха на Земята демонстрира, че към 50 % от популацията на планетата диша въздух с доста висока централизация...
Сравняването на констатациите от изследването по отношение на загубите на богатство с тези от други проучвания демонстрира, че нашите резултати са от време на време по-високи от откритите по-рано. До огромна степен това може да бъде обяснено с използванете на по-нови данни за оценка на неподходящите въздействия на замърсяването на въздуха. Констатациите дават спомагателни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде измежду главните цели при всеки опит за възстановяване благосъстоянието на градското население в Европа. Настоящата пандемия от COVID-19 единствено затвърждава това. Съпътстващите болести способстват доста за смъртността на пациентите с COVID-19, а измежду най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха.
Какво демонстрира българската статистика?
Умирания по аргументи за гибелта през 2019 година - от общо 108 083 души от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души; от заболявания на органите на кръвообращението – 69 632 души; от заболявания на дихателната система – 4193 души; от заболявания на храносмилателната система – 4 113 души, а некласифицирани другаде – 3843 души; от външни аргументи за заболеваемост и смъртност – 2571 души, като доминират във всички болести повече мъже, в сравнение с дами.
Относно отчитане замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ и серен диоксид в Област Стара Загора, най-вече са в Община Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Поради тази причина в новия отчет на CE-Delft, община Стара Загора е преди всичко по смъртност в Европа от замърсен въздух – 85% от популацията умира от болести, породени от неприятния атмосферен въздух.
Най-голяма е заболеваемостта от заболявания на дихателната система, като рискова наклонност е увеличение заболеваемостта измежду децата (острите бронхити и бронхиолити). Основният извършител за замърсяването в Област Стара Загора са ТЕЦ-овете, които замърсяват със серен диоксид (SO2). Страната е единствената от Европейски Съюз в топ 20 на страните с най-високи равнища на замърсяване със SO2 (пред нас от Европейските страни са само Украйна и Сърбия). Основната причина за замърсяването е неприятният надзор върху въглищните централи (държавна, частни и така наречен „ американски “ централи), като в изследването (доклад на Greenpeace с данни от НАСА) са посочени 423 „ горещи точки “ на замърсяване по света, а Маришкия басейн край Стара Загора е в първите 50. Европейската комисия заведе дело против България за нарушаване на допустимите правила и тя беше наказана през 2017 година за превишаване нормите на ФПЧ, а в случай че не покаже прогрес със съществени ограничения по въпроса със серния диоксид, Европейски Съюз стартира наказателна процедура против България.
![Проучване: Коронавирусът е по-смъртоносен при замърсен въздух]( "Проучване: Коронавирусът е по-смъртоносен при замърсен въздух")
Проучване: Коронавирусът е по-смъртоносен при замърсен въздух
Проучване в университета в Хале демонстрира, че смъртността от коронавирусна зараза е висока в региони, където наличието на азотен диок...
През м. Октомври 2019 година София за 4 дни е най-мръсния град в света, за което БАЗП е уведомил в предходния си отчет – „ Дизел и здраве “.
Техническото положение на националната автоматизирана система за надзор на качеството на атмосферния въздух (КАВ) през 2018 година не е изменена от 2013 година със заповед на Министъра на околната среда и водите. От тогава до 2020 година не са изменени броя на стационарните автоматизирани измервателни станции (АИС) – 30 броя, пунктовете с ръчно пробонабиране и следващ лабораторен разбор – 9 пункта, 6 броя мобилни автоматизирани станции (за спомагателни измервания, в които е стеснен броя на АИС или при спешни ситуации) и други, които управляват концентрациите на главните индикатори: фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5 – за първи път през 2020 г.), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид и други. Всички АИС работят непрестанно 24 часа, до момента в който ръчните пунктове работят единствено в светлата част на денонощието (4 пробовземания дневно, 5 дни в седмицата).
Проектът за промяна на остарели печки в София приключва със слаб резултат – при обезпечени средства за замяна на отоплителни уреди на 20 000 семейства. През 2019 година стартира осъществяването на два плана, единият е по Програма LIFE 2014 – 2020 година на Европейския съюз и другият по Оперативна стратегия „ Околна среда 2014 – 2020 година “. Общо привлечените средства по двата плана са в размер на към 57 млн. лв., като в границите на идващите 3 години по двата плана е планувано да се подменят остарели отоплителни устройства на дърва и въглища на семействата с нови екологосъобразни други възможности като газ, пелети, електричество и свързване към централно топлоснабдяване. От извършени изследвания 52% от хората избират отопление на ток (основно на климатици), 9% са за газ, 39% са поискали система на пелети. Досега са утвърдени 5482 претенденти, отговарящи на изискванията за присъединяване по плана.
Проектът „ Българските общини работят дружно за възстановяване на качеството на атмосферния въздух “ (LIFE-IP Clean Air) е интегриран план по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1293/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година за основаване на Програма за околната среда и дейностите по климата (LIFE) и за анулация на Регламент (ЕО) № 614/2007. Интегрираният план е с дълготрайност 6 години – от октомври 2018 година до октомври 2024 година Бюджетът на плана е 16,7 млн. евро, като финансовият принос от Европейската комисия е 60%.
LIFE-IP Clean Air e ориентиран към осъществяване на Програмите за качеството на атмосферния въздух на Столична община, Община Бургас, Община Русе, Община Стара Загора и други общини.
Целта на плана в Столична община е възстановяване качеството на атмосферния въздух посредством понижаване на фините прахови частици, отделяни от битово отопление на въглища и дърва. По плана ще бъдат сменени старите отоплителните уреди на дърва и въглища на общо 4 925 семейства на територията на Столична община с нови уреди на газ и пелети отвън кварталите по първия план. Главната цел на интегрирания план е възстановяване качеството на въздуха, а главният инструмент за реализиране на задачата е създаване и използване на скица за преход към различни форми за отопление на семействата. Схемата включва прекосяване от отопление на дърва и въглища към отопление на пелети, газ или потребление на централна топлофикация.
![Вижте къде е бил най-мръсен въздухът тази заран]( "Вижте къде е бил най-мръсен въздухът тази заран")
Вижте къде е бил най-мръсен въздухът тази заран
София без изненада, след няколко мразовити дни, се разсънва със нечист въздух. Още нощес са било измерено повишено количество на фини...
Имайки поради гореизложеното, CE-Delft прави следните рекомендации:
- Констатациите в сегашния отчет демонстрират, че въздействието на неприятното качество на въздуха върху благосъстоянието на хората е значително и по-голямо от по-рано признатото. Нашите констатации дават спомагателни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде измежду главните цели при всеки опит за възстановяване благосъстоянието на градското население в Европа.
- Съществува възможност разноските, изчислени в актуалното изследване, да се окажат по-високи след вярното включване на разноските, свързани с пандемията от COVID-19. Съпътстващите болести способстват доста за смъртността на пациентите с COVID-19, а измежду най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха. Различни проучвания разкриват наклонност към увеличение смъртността при случаите на COVID-19 заради неприятно качество на въздуха. Следователно обществените разноски заради неприятно качество на въздуха могат да се окажат по-високи от предстоящите в актуалното проучване.
![3 300 души годишно умират в Босна и Херцеговина от замърсен въздух]( "3 300 души годишно умират в Босна и Херцеговина от замърсен въздух")
3 300 души годишно умират в Босна и Херцеговина от замърсен въздух
Мръсният въздух в доста градове в Босна и Херцеговина е причина за гибелта на повече от 3 000 индивида, а страната търпи загуби от над 1...
- Качеството на въздуха се повлиява значително от транспортните привички, които от своя страна се въздействат от транспортните политики, както на национално, по този начин и на градско равнище. Следователно държавните управления имат значима роля тук. Притежаването на автомобил и времето за пътешестване до и от работа нормално се намират в позитивна корелация с по-високите равнища на замърсяване на въздуха.
Социалните разноски следва да бъдат вземани поради при взимане на решения на транспортната политика, засягащи градската подвижност, и същите могат да бъдат оценени при изчисляването на прехода на градската подвижност от мотори с вътрешно горене към други възможности с нулеви и ниски излъчвания, в това число електрическа подвижност. Връзката сред транспортните политики на локално равнище и замърсяването на въздуха следва да бъде проучена по-подробно в бъдещи проучвания.
Транспортните политики, водещи до по-добро качество на въздуха, могат да имат спомагателни изгоди за публичното здраве, в случай че подтикват по-висока физическа интензивност като например вървене пешком или колоездене.
- Настоящият разбор се основава на регистрираното качество на въздуха. Като цяло следим също по този начин, че са вероятни доста усъвършенствания, свързани с наблюдаването на качеството на въздуха: някои огромни европейски градове разполагат с стеснен брой станции за наблюдаване, като да вземем за пример гр. София. Без добра мрежа от такива станции замърсяването на въздуха може да бъде съществено подценено, а обществените разноски, избрани в това изследване, може да се окажат даже скромни. Ето за какво последната ни рекомендация е възстановяване на мрежата за наблюдаване, тъй че да може да се оцени по-точната връзка сред човешкото здраве и замърсяването на въздуха.
Извън горните рекомендации, Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП) смята, че:
• Таргетите, свързани с излъчванията на CO2 за 2025 година и 2030 година и препоръчани от Съвета на Европейски Съюз, са незадоволително ниски и би трябвало да бъдат увеличени, с цел да се форсира преходът към коли с ниски и нулеви излъчвания. Необходими са минимум 20% през 2025 година и 40% през 2030 г.;
![Пак замърсен въздух в София]( "Пак замърсен въздух в София")
Пак замърсен въздух в София
И през днешния ден, 15 януари, София е в аления бранш по замърсяване на въздуха, което значи, че има рисково високо равнище на нездравословни прахови час...
• Европейският съюз поддържа прекосяването към транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания, по тази причина са нужни по-силни тласъци за производителите, като да вземем за пример наказването за недостигане на нужния брой продажби на електрически транспортни средства, както към този момент беше изтънчено от Европейския парламент;
• Най-важното е, че регламентът би трябвало да спомага за прекосяването към напълно чисти транспортни средства с нулеви излъчвания, които не биха представлявали никакъв риск за здравето на потребителите, заради което е належащо да се отстрани 0.5 мултипликатора, утвърден от Съвета на 09 октомври 2018 година Това съставлява сериозна уязвимост, защото би нарушило пазара в интерес на по-замърсяващи хибридни транспортни средства и би разрешило на производителите на коли да реализират таргетите на хартия (но не и в действителния свят), заложени по отношение на електрическите транспортни средства:
• Докато продажбите на транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания в страните от Централна и Източна Европа би трябвало да бъдат подкрепени, актуалното изменение на Съвета на двойното броене не би постигнало тази цел. Изменението рискува да подкопае стриктността на таргетите за CO2 и може да бъде елементарно изиграно от производителите, които могат да записват колите в двойно регистрирани страни, а скоро по-късно да продават на огромните пазари на електрически автомобили. Необходима е по-целенасочена система, която да подкрепи страни като Румъния и Полша, като се има поради, че актуалното предложение би отчело двойно колите допълнително от половината държави-членки на ЕС;
• Да се промени „ междинната възраст на колите “ в България. Вместо 20 години, както е сега, да се промени на 10 години. От 3,5 милиона транспортни средства, които са регистрирани у нас, в това число лекотоварните коли, рейсове и камиони, едвам към 500 000 са на възраст до 10 години. Екологичният стандарт Евро 5 за изгорели газове бе въведен от септември 2009. В графата екологични с Евро 6, спадат едвам към 200 000 возила – толкоз са записаните у нас 5-годишни коли. Само през миналата година в България са импортирани над 100 000 автомобила втора ръка, като 35 хиляди са дизелови. Повече от половината от дизеловите коли са на възраст над 10 години и те отделят приблизително 12 пъти по-високи от сегашните възможни правила за азотен диоксид в Европейски Съюз. Средно една дизелова кола, импортирана предходната година в страната, отделя 10-15 кг токсично замърсяване с азотен диоксид за една година, като множеството коли идват от Италия.
• Драстични промени в автомобилния парк у нас са настъпили в последните 9 месеца, сочи статистиката на записаните транспортни средства в България от 1 юли 2017г. до 1 април 2018г. В този интервал дизеловите возила у нас са с 19 710 повече, а бензиновите са намалели с 64 138. Данните са за всички леки коли – нови и използвани. В средата на предходната година бензиновите возила, водени на доклад в България, са били 1 432 216 – в този момент са 1 368 078. Към 1 юли 2017г. дизеловите коли с регистрация са били 1 148 727, а към първи април 2018г., те са скочили на 1 168 437. Това значи, че съотношението на бензинови към дизелови коли на родния автопарк в този момент е 17% в интерес на бензиновите возила, до момента в който преди 8 месеца тя е била 24%. Коренно друга обаче е картината при продажбата на нови коли – все по-малко търсене на дизелови коли за сметка на бензиновите, хибридите и електрическите. За цялата 2017г., делът на нафтовите возила е бил 53%, а на бензиновите – 43%. През 2016г., дизеловите коли са 60%, а бензиновите – 38%. След първите три месеца на тази година съотношението дизел към бензин е съвсем изравнено – 48% към 47%, като останалите проценти отиват към возилата с различно задвижване. В момента в България се движат 523 електрически коли и 3901 хибрида.
• Да се вкарат ековинетки в три разнообразни цвята, обозначаващи степените на замърсеност от колите. Стикерите да се слагат по време на „ Годишните механически прегледи “, когато ще се прави и съответната категоризация съгласно типа мотор на автомобила и отделяните от него нездравословни газове. Данните за изгорелите газове пък ще се подават непосредствено в „ Автомобилна администрация “. Предлагаме да има също по този начин и зелен стикер за колите, които минимум замърсяват. Обикновено на тези индикатори дават отговор колите от стандарта Евро 5 или Евро 6. Жълтият стикер ще е за коли с Евро 3 и Евро 4. Червеният стикер ще е за най-старите коли – Евро 1 и Евро 2. Вероятно е да има и четвърти стикер – за електрически автомобили и хибриди. При тях замърсяването е нулево. Цветът за тях да бъде наследник. В стикера за обзор предлагаме да бъде инсталиран и чип, в който ще бъде въведена информация за автомобила – регистрационен номер, данните за замърсяването – ще могат да се четат отдалечено. Това отново се оправи, с цел да се помогне на общините. Ако инсталират рамка, през която да минават колите, то чипът ще може да се чете и колите, които замърсяват, да се таксуват в допълнение или да се лимитират зоните, в които могат да се движат. Данните в чипа ще бъдат предпазени и не всеки ще може да ги чете. Градските управляващи би трябвало да създадат по-големи старания за идентифициране на тежко замърсяващи коли по пътищата и въвеждане на ограничаващи политики – да вземем за пример София може да сътвори зона с ниски излъчвания и – посредством отдалечено наблюдаване – да открие транспортни средства с подправени филтри за дизелови частици и да не позволява достъпа им до града, до момента в който колите не бъдат закрепени. През последните дни се вършат опити от Столична Община за отдалечено премерване на нездравословните излъчвания от колите на едно само място – до алея Яворов на бул. Цариградско шосе.
По създание изследването изследва обществените разноски, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 страни (групата ЕС-27 плюс Англия, Норвегия и Швейцария). Социалните разноски са тези, касаещи благосъстоянието, и включват както директни разноски за опазване на здравето (напр. за банкет в болница), по този начин и косвените въздействия върху здравето (напр. болести като ХОББ или по-ниска дълготрайност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха). Тези въздействия касаят благосъстоянието, защото хората очевидно избират здравословния метод на живот в добра и чиста среда. И защото чистата околна среда не е нещо, което може да бъде купено на пазара, е нужна постоянна методология за пресмятане, тъй че да се дефинира количествено всеобхватното влияние върху публичното здраве.
Съществуват голям брой изследвания на икономисти по околната среда за количествено установяване въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето и изразяването им като обществени разноски. Тези изследвания са употребявани при създаването на методологичната рамка на актуалното изследване, обхващаща 16 разнообразни въздействия върху здравето, дължащи се на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, озон и азотни оксиди (Таблица 2). С потребление на данни за регистрираното качество на въздуха в статистиките за градските условия на живот и мрежата за качество на въздуха на ЕИП физическите въздействия върху човешкото здраве се дефинират количествено чрез функционалностите концентрация-реакция на база рекомендациите на Световната здравна организация (WHO). След това физическите въздействия получават парично изражение благодарение на оценъчна рамка, създадена в рецензирания Наръчник за външни разноски, оповестен от Генерална дирекция „ Мобилност и превоз “ на Европейската комисия (DG MOVE). Получаващите се обществени разноски, правени в избран град, се дефинират съгласно равнищата на замърсяване на въздуха, регистрирани там, както и съгласно размера, възрастовата конструкция и виталния стандарт на популацията в съответния град.
*Източник: CE Delft оценка въз основа на (СЗО, 2013), Холандски здравен съвет, 2018, (Институт за здравни резултати, 2018), (Американска организация за запазване на околната среда, 2016), (Комитет по медицинските резултати на замърсителите на въздуха, 2015)
* Въздействия, изчислени благодарение на относителни опасности (СЗО, 2013) и характерни за страната равнища на честота;
Въздействия, изчислени благодарение на функционалностите за реагиране на концентрацията (CE Delft et al., 2019), като се употребяват европейски равнища на периодичност.
Как наподобяват общите констатации?
За всички 432 града в извадката (с общо население 130 милиона жители) количествено избраните обществени разноски през 2018 година са над 166 милиарда евро. В безусловно изражение Лондон е градът с най-високите обществени разноски. През 2018 година загубата на богатство за неговите 8,8 милиона поданици възлиза на 11,38 милиарда евро. Следват Букурещ с годишна загуба на богатство от 6,35 милиарда евро и Берлин с годишна загуба от 5,24 милиарда евро. Големината на града е основен фактор, способствуващ за общите обществени разноски: всички градове с население над 1 милион са измежду 25-те градове с най-високи обществени разноски, свързани със замърсяването на въздуха.
През 2018 година приблизително всеки гражданин на европейски град е претърпял загуба на богатство от над 1250 евро годишно заради директни и непреки здравни загуби, свързани с неприятно качество на въздуха. Това се равнява на 3,9% от приходите, получени в градовете. Следва да отбележим, че цифрите се разграничават доста в другите градове: в румънската столица Букурещ общата загуба на богатство възлиза на над 3000 евро на глава от популацията годишно, до момента в който в Санта Круз де Тенерифе в Испания е под 400 евро на глава от популацията годишно. В доста градове в България, Румъния и Полша обществените разноски, свързани със опазване на здравето, са сред 8-10% от получените приходи. Повечето от тези разноски са свързани с преждевременна смъртност: за прегледаните 432 града междинният дял на смъртността в общите обществени разноски е 76,1%. И надлежно, междинният дял на заболеваемостта (болестите) е 23,9%.
Съществуват доста източници на замърсяване на градския въздух: транспортни действия, битово отопление и редица други действия, в това число земеделие и индустрия. Без спомагателен разбор относителният дял на всеки източник не може да бъде изчислен с каквато и да е сигурност. В актуалното изследване преглеждаме ролята на градския превоз при обясняването на тези обществени разноски благодарение на иконометрични способи. Въпреки сериозната липса на данни на равнище обособени градове откриваме доказателства, че транспортните политики оказват въздействие върху обществените разноски, свързани със замърсяването на въздуха, посредством потребление на няколко представителни индикатора, налични за доста от градовете, в това число време за пътешестване до и от работа и владение на автомобил. Резултатите ни сочат, че нарастване на междинното време за пътешестване до и от работа с 1% усилва с 0,29% обществените разноски, свързани с излъчванията на прахови частици PM10, а тези, свързани с излъчванията на NO2 - даже с 0,54%. Увеличението на броя на колите в града с 1% усилва общите обществени разноски с съвсем 0,5%. Това удостоверява, че по-краткото пътешестване до и от работа и по-малкият брой лични коли оказват позитивно влияние върху качеството на въздуха и по този метод понижават обществените разноски, свързани с неприятното качество на въздуха в града.
Карта за замърсяването на въздуха на Земята демонстрира, че към 50 % от популацията на планетата диша въздух с доста висока централизация...
Сравняването на констатациите от изследването по отношение на загубите на богатство с тези от други проучвания демонстрира, че нашите резултати са от време на време по-високи от откритите по-рано. До огромна степен това може да бъде обяснено с използванете на по-нови данни за оценка на неподходящите въздействия на замърсяването на въздуха. Констатациите дават спомагателни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде измежду главните цели при всеки опит за възстановяване благосъстоянието на градското население в Европа. Настоящата пандемия от COVID-19 единствено затвърждава това. Съпътстващите болести способстват доста за смъртността на пациентите с COVID-19, а измежду най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха.
Какво демонстрира българската статистика?
Умирания по аргументи за гибелта през 2019 година - от общо 108 083 души от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души; от заболявания на органите на кръвообращението – 69 632 души; от заболявания на дихателната система – 4193 души; от заболявания на храносмилателната система – 4 113 души, а некласифицирани другаде – 3843 души; от външни аргументи за заболеваемост и смъртност – 2571 души, като доминират във всички болести повече мъже, в сравнение с дами.
Относно отчитане замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ и серен диоксид в Област Стара Загора, най-вече са в Община Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Поради тази причина в новия отчет на CE-Delft, община Стара Загора е преди всичко по смъртност в Европа от замърсен въздух – 85% от популацията умира от болести, породени от неприятния атмосферен въздух.
Най-голяма е заболеваемостта от заболявания на дихателната система, като рискова наклонност е увеличение заболеваемостта измежду децата (острите бронхити и бронхиолити). Основният извършител за замърсяването в Област Стара Загора са ТЕЦ-овете, които замърсяват със серен диоксид (SO2). Страната е единствената от Европейски Съюз в топ 20 на страните с най-високи равнища на замърсяване със SO2 (пред нас от Европейските страни са само Украйна и Сърбия). Основната причина за замърсяването е неприятният надзор върху въглищните централи (държавна, частни и така наречен „ американски “ централи), като в изследването (доклад на Greenpeace с данни от НАСА) са посочени 423 „ горещи точки “ на замърсяване по света, а Маришкия басейн край Стара Загора е в първите 50. Европейската комисия заведе дело против България за нарушаване на допустимите правила и тя беше наказана през 2017 година за превишаване нормите на ФПЧ, а в случай че не покаже прогрес със съществени ограничения по въпроса със серния диоксид, Европейски Съюз стартира наказателна процедура против България.
Проучване в университета в Хале демонстрира, че смъртността от коронавирусна зараза е висока в региони, където наличието на азотен диок...
През м. Октомври 2019 година София за 4 дни е най-мръсния град в света, за което БАЗП е уведомил в предходния си отчет – „ Дизел и здраве “.
Техническото положение на националната автоматизирана система за надзор на качеството на атмосферния въздух (КАВ) през 2018 година не е изменена от 2013 година със заповед на Министъра на околната среда и водите. От тогава до 2020 година не са изменени броя на стационарните автоматизирани измервателни станции (АИС) – 30 броя, пунктовете с ръчно пробонабиране и следващ лабораторен разбор – 9 пункта, 6 броя мобилни автоматизирани станции (за спомагателни измервания, в които е стеснен броя на АИС или при спешни ситуации) и други, които управляват концентрациите на главните индикатори: фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5 – за първи път през 2020 г.), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид и други. Всички АИС работят непрестанно 24 часа, до момента в който ръчните пунктове работят единствено в светлата част на денонощието (4 пробовземания дневно, 5 дни в седмицата).
Проектът за промяна на остарели печки в София приключва със слаб резултат – при обезпечени средства за замяна на отоплителни уреди на 20 000 семейства. През 2019 година стартира осъществяването на два плана, единият е по Програма LIFE 2014 – 2020 година на Европейския съюз и другият по Оперативна стратегия „ Околна среда 2014 – 2020 година “. Общо привлечените средства по двата плана са в размер на към 57 млн. лв., като в границите на идващите 3 години по двата плана е планувано да се подменят остарели отоплителни устройства на дърва и въглища на семействата с нови екологосъобразни други възможности като газ, пелети, електричество и свързване към централно топлоснабдяване. От извършени изследвания 52% от хората избират отопление на ток (основно на климатици), 9% са за газ, 39% са поискали система на пелети. Досега са утвърдени 5482 претенденти, отговарящи на изискванията за присъединяване по плана.
Проектът „ Българските общини работят дружно за възстановяване на качеството на атмосферния въздух “ (LIFE-IP Clean Air) е интегриран план по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1293/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година за основаване на Програма за околната среда и дейностите по климата (LIFE) и за анулация на Регламент (ЕО) № 614/2007. Интегрираният план е с дълготрайност 6 години – от октомври 2018 година до октомври 2024 година Бюджетът на плана е 16,7 млн. евро, като финансовият принос от Европейската комисия е 60%.
LIFE-IP Clean Air e ориентиран към осъществяване на Програмите за качеството на атмосферния въздух на Столична община, Община Бургас, Община Русе, Община Стара Загора и други общини.
Целта на плана в Столична община е възстановяване качеството на атмосферния въздух посредством понижаване на фините прахови частици, отделяни от битово отопление на въглища и дърва. По плана ще бъдат сменени старите отоплителните уреди на дърва и въглища на общо 4 925 семейства на територията на Столична община с нови уреди на газ и пелети отвън кварталите по първия план. Главната цел на интегрирания план е възстановяване качеството на въздуха, а главният инструмент за реализиране на задачата е създаване и използване на скица за преход към различни форми за отопление на семействата. Схемата включва прекосяване от отопление на дърва и въглища към отопление на пелети, газ или потребление на централна топлофикация.
София без изненада, след няколко мразовити дни, се разсънва със нечист въздух. Още нощес са било измерено повишено количество на фини...
Имайки поради гореизложеното, CE-Delft прави следните рекомендации:
- Констатациите в сегашния отчет демонстрират, че въздействието на неприятното качество на въздуха върху благосъстоянието на хората е значително и по-голямо от по-рано признатото. Нашите констатации дават спомагателни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде измежду главните цели при всеки опит за възстановяване благосъстоянието на градското население в Европа.
- Съществува възможност разноските, изчислени в актуалното изследване, да се окажат по-високи след вярното включване на разноските, свързани с пандемията от COVID-19. Съпътстващите болести способстват доста за смъртността на пациентите с COVID-19, а измежду най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха. Различни проучвания разкриват наклонност към увеличение смъртността при случаите на COVID-19 заради неприятно качество на въздуха. Следователно обществените разноски заради неприятно качество на въздуха могат да се окажат по-високи от предстоящите в актуалното проучване.
Мръсният въздух в доста градове в Босна и Херцеговина е причина за гибелта на повече от 3 000 индивида, а страната търпи загуби от над 1...
- Качеството на въздуха се повлиява значително от транспортните привички, които от своя страна се въздействат от транспортните политики, както на национално, по този начин и на градско равнище. Следователно държавните управления имат значима роля тук. Притежаването на автомобил и времето за пътешестване до и от работа нормално се намират в позитивна корелация с по-високите равнища на замърсяване на въздуха.
Социалните разноски следва да бъдат вземани поради при взимане на решения на транспортната политика, засягащи градската подвижност, и същите могат да бъдат оценени при изчисляването на прехода на градската подвижност от мотори с вътрешно горене към други възможности с нулеви и ниски излъчвания, в това число електрическа подвижност. Връзката сред транспортните политики на локално равнище и замърсяването на въздуха следва да бъде проучена по-подробно в бъдещи проучвания.
Транспортните политики, водещи до по-добро качество на въздуха, могат да имат спомагателни изгоди за публичното здраве, в случай че подтикват по-висока физическа интензивност като например вървене пешком или колоездене.
- Настоящият разбор се основава на регистрираното качество на въздуха. Като цяло следим също по този начин, че са вероятни доста усъвършенствания, свързани с наблюдаването на качеството на въздуха: някои огромни европейски градове разполагат с стеснен брой станции за наблюдаване, като да вземем за пример гр. София. Без добра мрежа от такива станции замърсяването на въздуха може да бъде съществено подценено, а обществените разноски, избрани в това изследване, може да се окажат даже скромни. Ето за какво последната ни рекомендация е възстановяване на мрежата за наблюдаване, тъй че да може да се оцени по-точната връзка сред човешкото здраве и замърсяването на въздуха.
Извън горните рекомендации, Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП) смята, че:
• Таргетите, свързани с излъчванията на CO2 за 2025 година и 2030 година и препоръчани от Съвета на Европейски Съюз, са незадоволително ниски и би трябвало да бъдат увеличени, с цел да се форсира преходът към коли с ниски и нулеви излъчвания. Необходими са минимум 20% през 2025 година и 40% през 2030 г.;
И през днешния ден, 15 януари, София е в аления бранш по замърсяване на въздуха, което значи, че има рисково високо равнище на нездравословни прахови час...
• Европейският съюз поддържа прекосяването към транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания, по тази причина са нужни по-силни тласъци за производителите, като да вземем за пример наказването за недостигане на нужния брой продажби на електрически транспортни средства, както към този момент беше изтънчено от Европейския парламент;
• Най-важното е, че регламентът би трябвало да спомага за прекосяването към напълно чисти транспортни средства с нулеви излъчвания, които не биха представлявали никакъв риск за здравето на потребителите, заради което е належащо да се отстрани 0.5 мултипликатора, утвърден от Съвета на 09 октомври 2018 година Това съставлява сериозна уязвимост, защото би нарушило пазара в интерес на по-замърсяващи хибридни транспортни средства и би разрешило на производителите на коли да реализират таргетите на хартия (но не и в действителния свят), заложени по отношение на електрическите транспортни средства:
• Докато продажбите на транспортни средства с нулеви и ниски излъчвания в страните от Централна и Източна Европа би трябвало да бъдат подкрепени, актуалното изменение на Съвета на двойното броене не би постигнало тази цел. Изменението рискува да подкопае стриктността на таргетите за CO2 и може да бъде елементарно изиграно от производителите, които могат да записват колите в двойно регистрирани страни, а скоро по-късно да продават на огромните пазари на електрически автомобили. Необходима е по-целенасочена система, която да подкрепи страни като Румъния и Полша, като се има поради, че актуалното предложение би отчело двойно колите допълнително от половината държави-членки на ЕС;
• Да се промени „ междинната възраст на колите “ в България. Вместо 20 години, както е сега, да се промени на 10 години. От 3,5 милиона транспортни средства, които са регистрирани у нас, в това число лекотоварните коли, рейсове и камиони, едвам към 500 000 са на възраст до 10 години. Екологичният стандарт Евро 5 за изгорели газове бе въведен от септември 2009. В графата екологични с Евро 6, спадат едвам към 200 000 возила – толкоз са записаните у нас 5-годишни коли. Само през миналата година в България са импортирани над 100 000 автомобила втора ръка, като 35 хиляди са дизелови. Повече от половината от дизеловите коли са на възраст над 10 години и те отделят приблизително 12 пъти по-високи от сегашните възможни правила за азотен диоксид в Европейски Съюз. Средно една дизелова кола, импортирана предходната година в страната, отделя 10-15 кг токсично замърсяване с азотен диоксид за една година, като множеството коли идват от Италия.
• Драстични промени в автомобилния парк у нас са настъпили в последните 9 месеца, сочи статистиката на записаните транспортни средства в България от 1 юли 2017г. до 1 април 2018г. В този интервал дизеловите возила у нас са с 19 710 повече, а бензиновите са намалели с 64 138. Данните са за всички леки коли – нови и използвани. В средата на предходната година бензиновите возила, водени на доклад в България, са били 1 432 216 – в този момент са 1 368 078. Към 1 юли 2017г. дизеловите коли с регистрация са били 1 148 727, а към първи април 2018г., те са скочили на 1 168 437. Това значи, че съотношението на бензинови към дизелови коли на родния автопарк в този момент е 17% в интерес на бензиновите возила, до момента в който преди 8 месеца тя е била 24%. Коренно друга обаче е картината при продажбата на нови коли – все по-малко търсене на дизелови коли за сметка на бензиновите, хибридите и електрическите. За цялата 2017г., делът на нафтовите возила е бил 53%, а на бензиновите – 43%. През 2016г., дизеловите коли са 60%, а бензиновите – 38%. След първите три месеца на тази година съотношението дизел към бензин е съвсем изравнено – 48% към 47%, като останалите проценти отиват към возилата с различно задвижване. В момента в България се движат 523 електрически коли и 3901 хибрида.
• Да се вкарат ековинетки в три разнообразни цвята, обозначаващи степените на замърсеност от колите. Стикерите да се слагат по време на „ Годишните механически прегледи “, когато ще се прави и съответната категоризация съгласно типа мотор на автомобила и отделяните от него нездравословни газове. Данните за изгорелите газове пък ще се подават непосредствено в „ Автомобилна администрация “. Предлагаме да има също по този начин и зелен стикер за колите, които минимум замърсяват. Обикновено на тези индикатори дават отговор колите от стандарта Евро 5 или Евро 6. Жълтият стикер ще е за коли с Евро 3 и Евро 4. Червеният стикер ще е за най-старите коли – Евро 1 и Евро 2. Вероятно е да има и четвърти стикер – за електрически автомобили и хибриди. При тях замърсяването е нулево. Цветът за тях да бъде наследник. В стикера за обзор предлагаме да бъде инсталиран и чип, в който ще бъде въведена информация за автомобила – регистрационен номер, данните за замърсяването – ще могат да се четат отдалечено. Това отново се оправи, с цел да се помогне на общините. Ако инсталират рамка, през която да минават колите, то чипът ще може да се чете и колите, които замърсяват, да се таксуват в допълнение или да се лимитират зоните, в които могат да се движат. Данните в чипа ще бъдат предпазени и не всеки ще може да ги чете. Градските управляващи би трябвало да създадат по-големи старания за идентифициране на тежко замърсяващи коли по пътищата и въвеждане на ограничаващи политики – да вземем за пример София може да сътвори зона с ниски излъчвания и – посредством отдалечено наблюдаване – да открие транспортни средства с подправени филтри за дизелови частици и да не позволява достъпа им до града, до момента в който колите не бъдат закрепени. През последните дни се вършат опити от Столична Община за отдалечено премерване на нездравословните излъчвания от колите на едно само място – до алея Яворов на бул. Цариградско шосе.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ