Възстановиха традицията за варене на сапун в Мездренско
Стара традиция по варене на сапун бе показана в мездренското село Царевец. Весела глъчна и суматоха извършиха площада на селото от ранни зори. Похвалната самодейност на кмета Маргарита Петкова и секретар-библиотекаря на читалището Лиляна Лещарска, взаимно с община Мездра, събра засмени и работливи дами от селото, които с шетнята и закачките си ни върнаха в позабравения селски обичай.
„ Варенето на сапун е хубава българска традиция, сподели кметът на обитаемото място Маргарита Петкова. Нашите баби са съумявали при развъждането на животни да употребяват всичко от тях. И това, което е излишно или развалено, са го превръщали в артикул, който след това е потребен “.
Бяхме стоплени освен от огнището, на което вреше котелът с благината, събирана грижливо през зимата от царевчанки. Топлината лъхаше и от лицето на майсторката на сапуна Бойка, която се майтапеше и наставляваше по-младите по какъв начин се „ краде “ и учи поминък. Тя показа, че правенето на сапун е като богослужение и повече от две-три дами не би трябвало да гледат в казана, „ с цел да не се обърка сапунът “. „ Обърка ли се – за нищо не става, хвърли го на бунището “, изясни Бойка. Затова всички любопитни, които разбираха, че се вари сапун, споделяха: “Пу, пу, противен, черен “, да не го урочасат и се нареждаха в по-широк кръг.
Ето и рецептата: На 30 кг благина / лой, за предпочитане свинска/, се поставя 10 кг соде /натриева основа/, вода за разреждане – 30 литра, 2 кг готварска сол.
Всичко се мери, поставя в казана и се бърка. Долива се вода, когато огънят се ускори. Проба дали продуктът към този момент е подготвен, се прави в калена чиния с дървена лъжица. Трябва да може да се оформи мека топчица.
Кметът на Община Мездра инж. Генади Събков дойде особено да наблюдава по какъв начин върви процесът и при типа на ведрото въодушевление край къкрещия котел, остана спокоен, че традициите ще бъдат непокътнати.
Решаваща роля за изработката на първокласен сапун се оказа помощта на 74-годишната баба Здравка. Едва кретайки, с два бастуна, вещата майсторка умно посъветва „ благината да не ври със сол, солта се поставя най-после, преди да се смъкна сапунья от огъня “.
Накрая сапунът се разлива в авансово приготвени железни корита. Докато още не е изстинал и е мек, се изважда и нарязва на калъпи.
Тази традиция ни разкри освен по какъв начин се прави сапун, само че и доста житейски мъдрости, подбудени от сложния живот на българката.
Денят остави освен аромата на соделията сапун, само че и чувството, че сме се докоснали до нещо родно, което би трябвало да съхраним.
„ Варенето на сапун е хубава българска традиция, сподели кметът на обитаемото място Маргарита Петкова. Нашите баби са съумявали при развъждането на животни да употребяват всичко от тях. И това, което е излишно или развалено, са го превръщали в артикул, който след това е потребен “.
Бяхме стоплени освен от огнището, на което вреше котелът с благината, събирана грижливо през зимата от царевчанки. Топлината лъхаше и от лицето на майсторката на сапуна Бойка, която се майтапеше и наставляваше по-младите по какъв начин се „ краде “ и учи поминък. Тя показа, че правенето на сапун е като богослужение и повече от две-три дами не би трябвало да гледат в казана, „ с цел да не се обърка сапунът “. „ Обърка ли се – за нищо не става, хвърли го на бунището “, изясни Бойка. Затова всички любопитни, които разбираха, че се вари сапун, споделяха: “Пу, пу, противен, черен “, да не го урочасат и се нареждаха в по-широк кръг.
Ето и рецептата: На 30 кг благина / лой, за предпочитане свинска/, се поставя 10 кг соде /натриева основа/, вода за разреждане – 30 литра, 2 кг готварска сол.
Всичко се мери, поставя в казана и се бърка. Долива се вода, когато огънят се ускори. Проба дали продуктът към този момент е подготвен, се прави в калена чиния с дървена лъжица. Трябва да може да се оформи мека топчица.
Кметът на Община Мездра инж. Генади Събков дойде особено да наблюдава по какъв начин върви процесът и при типа на ведрото въодушевление край къкрещия котел, остана спокоен, че традициите ще бъдат непокътнати.
Решаваща роля за изработката на първокласен сапун се оказа помощта на 74-годишната баба Здравка. Едва кретайки, с два бастуна, вещата майсторка умно посъветва „ благината да не ври със сол, солта се поставя най-после, преди да се смъкна сапунья от огъня “.
Накрая сапунът се разлива в авансово приготвени железни корита. Докато още не е изстинал и е мек, се изважда и нарязва на калъпи.
Тази традиция ни разкри освен по какъв начин се прави сапун, само че и доста житейски мъдрости, подбудени от сложния живот на българката.
Денят остави освен аромата на соделията сапун, само че и чувството, че сме се докоснали до нещо родно, което би трябвало да съхраним.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ