Актрисата Станка Калчева: Морето ни за мен е вид медитация, връща ме към същността ми
Станка Калчева е приключила актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Николай Люцканов. Дебютира в ролята на Елвира в „ Тартюф ” от Ж. Б. Молиер в Драматичен спектакъл – Пловдив. Работи в Младежкия спектакъл „ Николай Бинев ”. В момента приготвят пиесата „ Бившата мис на дребния град “ на английския драматург Мартин Макдона. Actualno.com я потърси за изявление, в което да опише за морето, край което е израснала, за театъра, за рецесията, за премиите и още нещо.
Г-жо Калчева, мнозина мечтаят за къщурка край морето или даже каравана, а там е вашият роден дом. За сходно нещо старите хора споделят, че си люшната в бяло халище, т.е. родена с шанс, по този начин ли е в действителност?
Може и по този начин да се изясни случайността, че съм се родила в град Каварна. Детството ми е обвързвано с морето, като на всички, живеещи там. Градът е на едно плато, така наречен Чиракман, разпростирало се е във вътрешността в морето и там е бил градът. Става дума за V в.пр.н.е. При едно земетресение този нос, това плато се откъсва и градът потъва. По-късно го застрояват малко по-навътре и нависоко. Това са едни дерета и цялото ни детство е минало в скитания в покрайнините до морето - Ючбунар и другите. Чувството ми за независимост е оттогава. Сутрин още след ставането излизаш, отиваш на плаж или се мотаеш по сокаците и се прибираш по мрачно, починал от апетит, с кални вадички по краката, по лицето. Ставахме като циганчета, чудна панорама!
Чувствителните хора имат потребност да се върнат в родното място, с цел да заредят " батериите " си. За вас това домът ви ли е или морето?
И двете. Да, има го този резултат на зареждане. Домът ми е обвързван с моите родители, които ги няма и от три години аз съм сама в тази къща. Минавам през един интервал, в който някак си би трябвало да възприема това, че не пристигам на посетители. Не пристигам при майка си и татко си, пристигам при себе си. А морето е част от теб самия, както е домът, в който си израснал. Не мога да ги разделя.
Морето е ентусиазъм за създателите, само че да си израснал край него какво е?
За мен то е тип медитация по-скоро. Някакво връщане към същността си, към себе си. Изчистване на съзнанието, поглъщане в космоса. Вдъхновението за мен е по-друга територия, то по-скоро се предизвика от общуването с хората, от обмяната на хрумвания.
Къде се обичаните ви места, да останете сама със себе си – край скалите, където вълните се удрят с гневна мощ, или на пясъка, при кроткия им досег?
Зависи от положението, в което се намирам. Лятото, когато е допустимо, плавам доста във вътрешността. Лягам в един миг върху водата. Тя ме носи. Това е моята медитация. Дали ще е пет или 10 минути в това положение, времето няма измерение. Това са такива пречистващи мигове. И в случай че е правилно, че водата мие всичко, доста постоянно, разхождайки се по каменистия бряг, където има доста красиви места, сядам на някой камък и мога с часове да заставам, без да мръдна. Като древен дъртак.
Имало ли е случаи морето да ви озадачи в някаква степен?
Съвсем скоро имах необикновено прекарване. Когато оповестиха това изключително състояние, аз отпътувах за Каварна. Всеки ден слизах до морето. Виждала съм го във всевъзможни положения това море - и ужасно, и нежно, и бурно. Един ден обаче за първи път го видях като мъртво. Беше толкоз безпрепятствено, само че не като огледало, а като бетон. Равно, не издаваше никакъв тон. Наоколо нямаше никакви звуци от нищо, даже птички, като филм на Тарковски беше. Такова чувство остана у мен, като че ли светът се свършва.
Колко време останахте по този начин?
Аз го издържàх към час. След това отидох да се видя с другари, тъй като беше доста шокиращо като чувство. Нищо не излъчваше. Празнота, като края на света.
В Каварна сте били по време на епидемията, по какъв начин изкарахте този интервал?
Както знаете, театрите ги затвориха първи - още на 8 март. Аз обичам да си заставам у дома, само че в един миг се хванах по какъв начин си диря причина да отида до магазина по пет пъти дневно, в случай че не и повече. Реших, че няма да мога да устоя по този начин в София. Качих се в колата и отпътувах за Каварна, където нещата не бяха по този начин истерични, като в огромните градове. Това по някакъв метод ме избави от задаващата се меланхолия, че не можеш да работиш това, което обичаш, не си свободна да общуваш с хората, с които си привикнал. Първият месец не беше елементарно. Опитвах се да чета, да виждам филми и не се получаваше. Не можех. Общо взето бях като това море, за което ви описах доскоро. Полека-лека обаче започнах да се връщам към по-земни неща - градината, разходките до морето, каране на колело. Почнах да разтварям някоя и друга книга. Така се връщах в естествения си темп, доколкото е допустимо.
За това изявление сте в някаква отмора, над какво работите?
Вчера пристигнах в София, тъй като ние бяхме в предпремиера, когато стартира рецесията. Сега ни извикаха да репетираме, с цел да довършим това, което бяхме почнали - една пиеса на Мартин Макдона „ Бившата мис на дребния град “. Много е хубава. Трябва да я изиграем на 30-ти юни пред другари. Ще е закрито зрелище, а премиерата ще е наесен. Дано всичко до тогава да е по-нормално - хората да не се опасяват, театърът да си запълни капацитета от места и да ги няма тези ограничавания. Но… както пристигна. Премиерата беше планувана за 24-ти март, само че не можа да се случи.
Гилдията ви е изключително мощно пострадала от пандемията, неналичието на изява през трите месеца на какво се равняват като вреда?
Щетите са двупосочни - и за създателите, и за феновете. От една страна нашият живот е обвързван с специалността ни. Ние някак си живеем в театъра, не разделяме живота на " Сега аз съм на работа " от " Сега съм другаде ". Тази рецесия се отрази на всички мои сътрудници. Ние, в държавните театри, сме по някакъв метод облагодетелствани, тъй като възнаграждението ни е обезпечено, въпреки на всички да е ясно, че не се устояваме единствено със заплати. Имаме представления и в други театри, някои сътрудници снимат, имат и други действия отвън стационарните си театри. Колегите обаче, които са на свободна процедура, не знам по какъв начин са се справили с тази обстановка, тъй като знаете, че се отпуснаха някакви помощни средства. Колко хора аплайваха, а по-малко от половината бяха утвърдени и там станаха някакви страшни каши. Не знам получили ли са си парите. Последно приказвах с една колежка, която сподели, че нищо не е получила, макар че е от утвърдените. Така, че материално бяха ощетен доста хора. Базисната вреда беше психическа.
А от нея евентуално всеки ще се възвръща друго?
И тя е двупосочна, тъй като е освен за актьорите, а и за феновете. Обратният път към храма се извървява и от двете страни. Ще забележим по какъв начин ще го извървим, това следва.
В каква обстановка научихте, че сте лауреат на държавното отличие „ Златен век “ – щемпел на цар Симеон Велики?
В Каварна бях. То е малко смешно. Бях се приготвила да върша сироп от бъз и акация - да се възползвам от нещата, които природата ни е дала, с цел да си запълвам времето. Седнах да изпуша една цигара и като си отворих телефона, видях. В началото мислех, че някой се майтапи. Не можех да допускам, естествено. Започнаха да ми звънят другари, да ме поздравяват. И аз: " Ама обяснете ми в този момент какво става!? ". Общо взето премиите, които съм получавала до момента, са свързани съответно с ролята ми в театъра, имам и една кино. Това е огромна наслада, само че намираш логичност в това, че си си свършила работата, че хората са се припознали в това, което правиш, че са те оценили. А тази премия е друга - за извънреден принос в развиването и одобряването на българската културна еднаквост. Тя е с доста по-различен знак. Той към този момент включва и личността ти като проявяване в обществото, което леко ме шокира. Това ме натовари с отговорност, тъй като премията носи отговорност като обръщение. Кара те да си задължен да бъдеш на равнището, на което те награждават.
Синът ви Борис върви по вашия път, от кой момент му е тръпката да бъде на сцена или да я пожелае?
Може би откогато се помни, си е мечтал да бъде в театъра с репликата: " Мама си играе в театъра, тате си играе в театъра, а мен не ме взимат да си играя в театъра! ". Това изяснява всичко. Значи, ние вървим там да се забавляваме, а него не го взимаме с нас - какъв брой незаслужено!? Веднъж ми сподели: " Искаш ли да се сменим - аз да отида, а вие да ме чакате? ". Той в този момент е втори курс студент в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков. Няма да му е елементарно, допускам, само че в края на краищата това е неговият избор и се надявам да бъде благополучен, да потегля не на работа, а да си играе.
Г-жо Калчева, мнозина мечтаят за къщурка край морето или даже каравана, а там е вашият роден дом. За сходно нещо старите хора споделят, че си люшната в бяло халище, т.е. родена с шанс, по този начин ли е в действителност?
Може и по този начин да се изясни случайността, че съм се родила в град Каварна. Детството ми е обвързвано с морето, като на всички, живеещи там. Градът е на едно плато, така наречен Чиракман, разпростирало се е във вътрешността в морето и там е бил градът. Става дума за V в.пр.н.е. При едно земетресение този нос, това плато се откъсва и градът потъва. По-късно го застрояват малко по-навътре и нависоко. Това са едни дерета и цялото ни детство е минало в скитания в покрайнините до морето - Ючбунар и другите. Чувството ми за независимост е оттогава. Сутрин още след ставането излизаш, отиваш на плаж или се мотаеш по сокаците и се прибираш по мрачно, починал от апетит, с кални вадички по краката, по лицето. Ставахме като циганчета, чудна панорама!
Чувствителните хора имат потребност да се върнат в родното място, с цел да заредят " батериите " си. За вас това домът ви ли е или морето?
И двете. Да, има го този резултат на зареждане. Домът ми е обвързван с моите родители, които ги няма и от три години аз съм сама в тази къща. Минавам през един интервал, в който някак си би трябвало да възприема това, че не пристигам на посетители. Не пристигам при майка си и татко си, пристигам при себе си. А морето е част от теб самия, както е домът, в който си израснал. Не мога да ги разделя.
Морето е ентусиазъм за създателите, само че да си израснал край него какво е?
За мен то е тип медитация по-скоро. Някакво връщане към същността си, към себе си. Изчистване на съзнанието, поглъщане в космоса. Вдъхновението за мен е по-друга територия, то по-скоро се предизвика от общуването с хората, от обмяната на хрумвания.
Къде се обичаните ви места, да останете сама със себе си – край скалите, където вълните се удрят с гневна мощ, или на пясъка, при кроткия им досег?
Зависи от положението, в което се намирам. Лятото, когато е допустимо, плавам доста във вътрешността. Лягам в един миг върху водата. Тя ме носи. Това е моята медитация. Дали ще е пет или 10 минути в това положение, времето няма измерение. Това са такива пречистващи мигове. И в случай че е правилно, че водата мие всичко, доста постоянно, разхождайки се по каменистия бряг, където има доста красиви места, сядам на някой камък и мога с часове да заставам, без да мръдна. Като древен дъртак.
Имало ли е случаи морето да ви озадачи в някаква степен?
Съвсем скоро имах необикновено прекарване. Когато оповестиха това изключително състояние, аз отпътувах за Каварна. Всеки ден слизах до морето. Виждала съм го във всевъзможни положения това море - и ужасно, и нежно, и бурно. Един ден обаче за първи път го видях като мъртво. Беше толкоз безпрепятствено, само че не като огледало, а като бетон. Равно, не издаваше никакъв тон. Наоколо нямаше никакви звуци от нищо, даже птички, като филм на Тарковски беше. Такова чувство остана у мен, като че ли светът се свършва.
Колко време останахте по този начин?
Аз го издържàх към час. След това отидох да се видя с другари, тъй като беше доста шокиращо като чувство. Нищо не излъчваше. Празнота, като края на света.
В Каварна сте били по време на епидемията, по какъв начин изкарахте този интервал?
Както знаете, театрите ги затвориха първи - още на 8 март. Аз обичам да си заставам у дома, само че в един миг се хванах по какъв начин си диря причина да отида до магазина по пет пъти дневно, в случай че не и повече. Реших, че няма да мога да устоя по този начин в София. Качих се в колата и отпътувах за Каварна, където нещата не бяха по този начин истерични, като в огромните градове. Това по някакъв метод ме избави от задаващата се меланхолия, че не можеш да работиш това, което обичаш, не си свободна да общуваш с хората, с които си привикнал. Първият месец не беше елементарно. Опитвах се да чета, да виждам филми и не се получаваше. Не можех. Общо взето бях като това море, за което ви описах доскоро. Полека-лека обаче започнах да се връщам към по-земни неща - градината, разходките до морето, каране на колело. Почнах да разтварям някоя и друга книга. Така се връщах в естествения си темп, доколкото е допустимо.
За това изявление сте в някаква отмора, над какво работите?
Вчера пристигнах в София, тъй като ние бяхме в предпремиера, когато стартира рецесията. Сега ни извикаха да репетираме, с цел да довършим това, което бяхме почнали - една пиеса на Мартин Макдона „ Бившата мис на дребния град “. Много е хубава. Трябва да я изиграем на 30-ти юни пред другари. Ще е закрито зрелище, а премиерата ще е наесен. Дано всичко до тогава да е по-нормално - хората да не се опасяват, театърът да си запълни капацитета от места и да ги няма тези ограничавания. Но… както пристигна. Премиерата беше планувана за 24-ти март, само че не можа да се случи.
Гилдията ви е изключително мощно пострадала от пандемията, неналичието на изява през трите месеца на какво се равняват като вреда?
Щетите са двупосочни - и за създателите, и за феновете. От една страна нашият живот е обвързван с специалността ни. Ние някак си живеем в театъра, не разделяме живота на " Сега аз съм на работа " от " Сега съм другаде ". Тази рецесия се отрази на всички мои сътрудници. Ние, в държавните театри, сме по някакъв метод облагодетелствани, тъй като възнаграждението ни е обезпечено, въпреки на всички да е ясно, че не се устояваме единствено със заплати. Имаме представления и в други театри, някои сътрудници снимат, имат и други действия отвън стационарните си театри. Колегите обаче, които са на свободна процедура, не знам по какъв начин са се справили с тази обстановка, тъй като знаете, че се отпуснаха някакви помощни средства. Колко хора аплайваха, а по-малко от половината бяха утвърдени и там станаха някакви страшни каши. Не знам получили ли са си парите. Последно приказвах с една колежка, която сподели, че нищо не е получила, макар че е от утвърдените. Така, че материално бяха ощетен доста хора. Базисната вреда беше психическа.
А от нея евентуално всеки ще се възвръща друго?
И тя е двупосочна, тъй като е освен за актьорите, а и за феновете. Обратният път към храма се извървява и от двете страни. Ще забележим по какъв начин ще го извървим, това следва.
В каква обстановка научихте, че сте лауреат на държавното отличие „ Златен век “ – щемпел на цар Симеон Велики?
В Каварна бях. То е малко смешно. Бях се приготвила да върша сироп от бъз и акация - да се възползвам от нещата, които природата ни е дала, с цел да си запълвам времето. Седнах да изпуша една цигара и като си отворих телефона, видях. В началото мислех, че някой се майтапи. Не можех да допускам, естествено. Започнаха да ми звънят другари, да ме поздравяват. И аз: " Ама обяснете ми в този момент какво става!? ". Общо взето премиите, които съм получавала до момента, са свързани съответно с ролята ми в театъра, имам и една кино. Това е огромна наслада, само че намираш логичност в това, че си си свършила работата, че хората са се припознали в това, което правиш, че са те оценили. А тази премия е друга - за извънреден принос в развиването и одобряването на българската културна еднаквост. Тя е с доста по-различен знак. Той към този момент включва и личността ти като проявяване в обществото, което леко ме шокира. Това ме натовари с отговорност, тъй като премията носи отговорност като обръщение. Кара те да си задължен да бъдеш на равнището, на което те награждават.
Синът ви Борис върви по вашия път, от кой момент му е тръпката да бъде на сцена или да я пожелае?
Може би откогато се помни, си е мечтал да бъде в театъра с репликата: " Мама си играе в театъра, тате си играе в театъра, а мен не ме взимат да си играя в театъра! ". Това изяснява всичко. Значи, ние вървим там да се забавляваме, а него не го взимаме с нас - какъв брой незаслужено!? Веднъж ми сподели: " Искаш ли да се сменим - аз да отида, а вие да ме чакате? ". Той в този момент е втори курс студент в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков. Няма да му е елементарно, допускам, само че в края на краищата това е неговият избор и се надявам да бъде благополучен, да потегля не на работа, а да си играе.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ