Станислав Младенов е докторант по история на международните отношения в

...
Станислав Младенов е докторант по история на международните отношения в
Коментари Харесай

Ролята на орбанова Унгария и нелиберлната демокрация в многополюсната система

Станислав Младенов е докторант по история на интернационалните връзки в Казанския Федерален Университет. Там е специализирал политология (сравнителна политология, етнополитика и регионалистика) и интернационалните връзки (международен бизнес и архитектура на многополюсния свят). Автор на публикации в научната сфера и публицистиката, а също по този начин с опит в публицистиката. Неговите научни ползи са в областта на геополитиката и вътрешно-политическите процеси на страните от Централна и Източна Европа, федерализмът в европейския район и архитектурата на многополюсния свят.

Глобализацията и концепцията за еднополюсен свят са към този момент в историята. Тя не можеше нито да бъде осъществена от Троцки и неговите сподвижници, нито от неолибералния хайлайф. Още повече Франcис Фукуяма се отхвърли от своите възгледи по отношение на теорията за края на историята и последния човек, които разви в края на 80-те и началото на 90-те. Затова трудовете на неговите съперници като Самюел Хънтингтън и Александър Дугин стават настоящи от ден на ден през последните няколко години и най-много след февруари. Не бива да се не помни и ролята на някогашния външен министър на Русия Евгений Примаков, който залага правилата на тази нова система в интернационалните връзки. Още до момента в който той извършва тази служба, сред Москва и Пекин е подписана декларацията за правдивост, по-късно се появява непредвидената тирада на Борис Елцин, в която декларира своето противоречие с концепциите за глобализирането на света, след тези събития се чува мюнхенската тирада на Владимир Путин и се най-после срещаме политическата обстановка на интернационалната сцена през днешния ден, която е довеждане докрай на събитията от 2014 година. Хънтингтън планува, че бъдещето принадлежи на огромните съюзи или по-точно на обединяванията на основа на цивилизациите. Също по този начин поддръжниците на тази концепция твърдо декларират, че националните страни ще останат, само че в това време ще бъдат част от единно огромно пространство. Глобализацията или по-точно неолибералната идеология внушава, че преди всичко е индивидът (личността), а националната принадлежност не е фактор. Тази концепция съумя да даде плодове в някои някогашни социалистически и други страни, минали през втората и третата талази на демократизацията, само че страни като Русия, Китай и значително такива от ислямския свят се оказаха неподходящи. Според учени от ранка на създателя на «Сблъсъкът на цивилизациите» това беше напълно обикновено да се случи. Обаче можеше ли да се чака това от Унгария?

Не е мит, че тогавашният млад Виткор Орбан през края на 80-те и 90-те е един от основните политически деятели, борещи се за рухването на социалистическата власт в Унгария. Даже и до ден сегашен той и неговото обграждане не скриват своето сериозно мислене по отношение на тези времена, считайки, че тогава Унгария е била окупирана. Изхождайки от това, може да се направи малко умозаключение (даже за утешение на анти-комунистите), че многополярният свят няма да се основава на комунизма. Въпреки че Унгария е спрягана от водещи така наречен «западни» меди за най-верния съдружник на Китай в Европа и на Русия, на която в този свят още и е лепен етикет за комунистическа, лявата идеология не се обрисува да бъде мотор. Както бе казано по-рано, основата има цивилизационен темперамент. Идентифицирането посредством просвета значи, че основната роля ще бъде играна от десните идеологии или по-точно от консерватизма и, естествено, от религията, която постоянно намира леговище там в критически за нея времена. Орбан още при започване на второто си държавно управление разгласи, че страната следва курс на нелибералната народна власт. За да се изясни по-детайлно какво значи това, би трябвало да се прегледа терминът в детайли. Може да се твърди, че от политологическа позиция «нелибералната демокрация» не дава отговор изцяло на действителността, която е мечтана да бъде достигната от унгарския хайлайф, а по-скоро би трябвало да бъде разпозната като «ненеолиберална демокрация». В свои изявленията за Поглед.Инфо проф. Иво Хрсто е приказвал, че либерализмът се отличава в забележителна степен от неолиберализма. Първият носи със себе си хрумвания, от които Будапеща няма да се откаже, а по-точно разделянето на управляващите, а също по този начин и концепцията, която роди вълната на национализма през 19 век. Дори първите две талази на демократизацията в историята на човечеството са носили разнообразни «либерални демокрации». Третатата такава бе в опаковката на неолиберализма, който убива консерватизма, религията, патриотизма. Затова и една от най-големите битки на Орбан е с ЛГБТ общността и неолибералите. Не бива да се не помни, че в конституцията на страната ясно се виждат нотки на родолюбието и религиозността. В такава обстановка неолибералната концепция се трансформира в зомби – мъртва, извънредно нежелана и рискова за обществото. В свои речи Орбан също показва политиката на Владимир Путин като типична за нелибералната народна власт, която за последните години Русия утвърждава юридически. Неолиберализмът като наименование в днешно време е достигнал качеството си на синоним за независимост. За Фридъм Хаус (FH) страни като Русия, Унгария и Китай се смятат за отчасти свободни или несвободни. Такова умозаключение носи индивидуален темперамент. Още повече фактът, че организацията има тесни връзки с Демократическата партия на Съединени американски щати, довежда до заключението, че обективността е непозната при тях. FH си разрешиха по времето на ръководството на Доналд Тръмп да тръбят за заплаха на свободата. От това може да се направи извод, че политически режими и системи, основавайки се на християнския морал и традициите, биват заклеймявани като нещо зло, през призмата на неолиберализма. Въпреки че от всички европейски елити унгарският се пробва да седи на няколко стола по едно и също време и нерядко влиза в ролята на камъчето в обувката на Европейски Съюз, въпреки всичко остава на своето място в вътрешно-политическия живот на страната повече от десетилетие, което приказва и за поддръжка извън, най-много по времето на президентския мандат на Доналд Тръмп.

Вижда ли се Унгария в състава на Евразия? По-скоро не. В скорошно изявление за Поглед.Инфо проф. Нако Стефанов съобщи, че Русия чака Полша, Словакия и Чехия да не са част от Православната цивилизация, а да бъдат неутрални страни. В този ред на мисли Унгария би трябвало да бъде нещо по средата - нито изцяло неутрална, само че не и част от Православната цивилизация. Политиката на Будапеща към Брюксел е учредена на мекия евроскептицизъм, чиято цел е реформация на Европейски Съюз. Тоест, идеалът е да се сътвори християнска Европа, която може да просъществува в качеството си на обособена цивилизация. Неслучайно колкото и да се задълбочават политическите и икономическите връзки с Пекин и Москва, Орбан си дава сметка, че основните стопански сътрудници към момента са европейските колоси, а външните стопански връзки са една от значимите сфери за съществуването на една страна. От друга страна ситуационният съюз с източните страни се крепи на основаването на нова интернационална система. Унгария няма тези големи запаси в доста сфери като Китай и Русия, с цел да бъде фактор в световен мащаб за построяването на многополярния свят, само че на районно равнище има тази вероятност. Въпреки това една християнска Европа ще има доста изгоди от тясно съдействие с Евразия/Православната цивилизация. Последният знак за това, че Унгария към този момент последователно се наглася в координатната система на многополярния свят е фактът, че се старае преди всичко да слага своите национални ползи, без значение от китайските вложения, политическата си непосредственост с Москва и продължаването си в качеството на член в Европейски Съюз. Най-пресният образец е позицията и по отношение на съветския газ, който явно освен не вреди, само че е доста значим за Европа. Както декларира Сергей Лавров по отношение на концепцията на съветската външна политика, която се основава на правилата на концепцията за многополюсния свят, „ такива правила значат най-много твърдо отстояване на на националните ползи, баланс на ползите, взаимното почитание, само че също по този начин без изпадане на борба ”.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР