Станислав Бахчеванов пред ТОПСПОРТ: Не са нужни думи там, където юмруците говорят истини
Станислав Бахчеванов е същинска легенда в света на бойните спортове. Той е живото доказателство за това, че всички водещи правила в света на бойните изкуства могат да бъдат овладяни и систематизирани в една обособена персона, в случай че тя им посвети целия си живот.
Многократен първенец по кикбокс, вале тудо, карате, тайбокс, муай тай, стъпвал на международния връх в кикбокса и на европейския във вале тудо, шеф в Българска конфедерация по кик бокс и муай тай, мачмейкър на Българската вале-тудо федерация, арбитър интернационална степен в изброените стилове, както и притежател и създател на Семеен кодекс " Йорк " Варна, Станислав Бахчеванов посвещава цялото си време в предаване на професионалния си опит на бъдещите гении на България.
Преди броени дни, в столичаната зала " Универсиада ", основателят на редица наши европейски и планетарни първенци записа персонален триумф, вдигайки феновете на крайници с успеха си над Христо Йорданов на галавечерта по кикбокс, проведена от Pro Fight. Той не разкри пред публиката, не се оплака, не даде никакъв забележим знак, само че след това стана ясно, че е постигнал успеха си със счупена ръка!
Източник:
Какво го стимулира да продължава да се занимава с задачата на живота си, по-трудна ли е треньорската кариера от спортната, къде е границата сред професионалния спорт и самия живот и по какъв начин се построяват велики първенци - персонално от Станислав Бахчеванов, особено за ТОПСПОРТ :
Г-н Бахчеванов, да стартираме всъщност, стартирайки от последното Ви присъединяване, с което затвърдихте безупречното си добро име в света на бойните спортове. Спечелихте дуел с Христо Йорданов, в конфликт от провелата се в столичната зала " Универсиада " галавечер на Pro Fight. Разбрахме, че още преди началото на втория рунд сте получил извънредно сериозна контузия, само че все пак стигнахте до крайния триумф. Бихте ли разкрил детайлности за нашата публика?
- Здравейте, господин Петков. Искам да благодаря на вас и всички наши спонсори, фенове, почитатели и сътрудници, които с наличието, присъединяване и поддръжката си направиха довечера празник на кикбокса. Колкото до травмата, която получих в края на първия рунд, основната причина за това е, че откакто слязох от ъгъла на моя войник, който се би мач преди мен, не съумях да разгрея добре за дуела и разумно след следващия прецизен ляв прав в " желязната глава " на Христо към края на първия рунд, почувствах режеща болежка в главните фаланги на пръстите и в китката на лявата ръка. Но както споделят " щом те боли значи си жив ", адреналинът и самоконтролът ми помогнаха да превъзмогна, прикрия и изключа болката, само че това ми попречи да нанасям по-тежки удари със мощната си лява ръка и по тази причина единствено точкувах съперника, без да нанасям тежки нокаутиращи удари с ръце. Акцентирах на лоукик в бедрото и маваши в черния дроб и слънчевия сплит на съперника, които той понесе и продължи до края, нещо за което го приветствам.
Източник:
В един миг от борбата ми се стори, че не одобрявате държанието на Йорданов на кръга. Той постоянно е атрактивен в изявите си, само че като че ли това не Ви се понрави.
- Не бих могъл да осъждам никого, тъй като всеки има своя метод на държание, говорене, пеене и водене на багра... Бих посъветвал Христо да акцентира повече на техниките и отбраните в кикбокса, за сметка на говоренето и пеенето... Не са нужни думи, там където юмруците приказват истини.
Източник:
Как съумява войник като Вас, с толкоз сериозен опит, да показва сходна резистентност и устойчивост на кръга? Понесохте редица неприятни удари, които съвсем несъмнено биха довели до нокдаун, в случай че ставаше дума за различен войник. При Вас обаче това не се случи. Доказахте на всички, че възрастта е просто цифра, както и че при подобаващата мотивация, воля и съзнание няма невъзможни за продобиване борби.
- Шин, Ги, Тай-Дух: техника, физика. Това е свещенното триединство, което всеки боец би трябвало да отработва, развива и усъвършенства в себе си, с цел да оцелее и победи. Колкото до понасянето на ударите, преди всичко това е точното възприятие за отдалеченост в отбрана при вдишване на удари и хващане и отклонение по посока на удара, както и вярното вдишване и понасяне, работа за вестибуларен уред, мускулите на врата, трапеца и закалка. Колкото до възрастта, тя е единствено дата в календара. Спортът и постоянните занимания ни вършат млади, удължават дейната ни спортна, интелектуална и физическа активност и са най-евтината и дълготрайна инвестиция в нашето здраве и дългоденствие. А на младите спортисти, и бъдещи първенци, желая да кажа, че най-трудната борба е със самите себе си. Научете се да контролирате телата и душeвността си, овладявайки огъня на страстите, който бушува във вас преди борба и се научете да го контролирате тъй че да ви зарежда и дава сила, а не да ви изгаря и унищожава от вътрешната страна.
Сам по себе си сте въплъщение на всички правила в бойните спортове. По-младите състезатели могат да видят образно по какъв начин една персона обобщава основите на бойните изкуства в себе си. Какво е за един човек да бъде сходна големина? Какво е чувството и по какъв начин се реализира?
- На първо място съм човек, който е избрал бойните изкуства, кикбокса, за собствен метод на живот, себереализация и бизнес. Винаги съм бил от хората, които водят възпитаниците си, заставайки пред тях и давайки персонален образец, за всичко на което ги изучавам. Защото в огъня на борбите, за които ги упражнявам, аз съм горял и оживял и знам, че когато те ми имат вяра ще съумеят и ще се изградят като персони и бойци, които умеят да се самоконтролират и раздават до край, с цел да съумеят във всичко, с което се захванат в спорта и живота. Помнейки главната разлика сред нас - успяващите и разрастващи се спортисти и обикновенните хора. Че там, където те стопират и се предават, ние започваме и побеждаваме... И когато това стане метод на мислене и деяние, ти ставаш победител - както в кръга, по този начин и в живота...
Предавате богатия си опит и на поколенията след Вас. Кое е по-трудното - да се натрупа рутина с борби на бойната сцена или пък да се образоват бъдещи първенци?
- Наистина като треньор съм основал едни от най положителните бойци на България, популяризирали името й по целия свят със международни и европейски трофеи. Много от тях към този момент са и доста положителни треньори, отпред на лични клубове и свои ученици, които също вървят по нашите стъпки. Но най огромно наслаждение за мен е когато виждам в залата ми дружно да упражняват дядо, татко и наследник (внук), и да намират допирни точки и състезание в бойната техника на кръга.
Определено по-трудна е треньорската специалност, както в построяването на елитни състезатели, по този начин и в самото преживяване, в ъгъла на собствен ученик по време на негов дуел и щастието от успеха или болката от загуба, когато би трябвало да го вдигнеш още веднъж и направиш по този начин, че да преодолее подозренията и съмненията, който го раздират. Да го накараш още веднъж да повярва в себе си, да вдигне глава, да продължи и да се завърне още веднъж в победния път - както на кръга, по този начин и в живота... А той, животът удря най мощно, ненадейно и безпощадно. И там няма благосклонност, рефери, съдии и треньори... Там си единствено ти и способността ти да оцеляваш в екстремална обстановка. Няма време за мислене и подготовка, а за точна, своевременна реакция, която ти оказва помощ да оцелееш и надделееш, тъй като на това си теоретичен в тежките спортни борби, спаринги и тренировки.
Кога осъзнахте, че желаете да навлезете в треньорското занятие? Какво Ви накара да предприемете тази стъпка?
- Нещата се случиха от самосебе си. Още до момента в който бях в специфичните елементи на полицията, бях инструктор и образовах сътрудници на оперативни и бойно приложни техники, паралелно с това бях играещ треньор на полицейския тим по кикбокс на РДВР-Варна. Безспорно моята брачна половинка Дани Бахчеванова беше индивидът, който ме накара да подхваща тази крачка да допускам в себе си. И когато напуснах полицията 1999 година, с моята брачна половинка създадохме нашия състезателен клуб по кикбокс, вале тудо, ММА и бодидилдинг " ЙОРК " Варна. Започнах да работя с моите ученици и нещата потръгнаха. Днес работя с две групи деца - 6г.-10г. и 11-13г., с юноши младша, старша и мъже. Затваряме кръга като извънредно акцентираме на децата, тъй като те са нашето бъдеще.
Кой от многочислените Ви триумфи считате за най-ценен? Защо?
- Имам доста победи през дългата си спортна кариера, само че сега най-ценна като тръпка и преживяване беше подготовката и успеха ми на Pro Fight 12. Защото доверието на моята обичана жена, ученици и другари не ми даваха право на загуба, само че и ми вдъхнаха невероятна мотивация и религия в това рисковано начинание. А и на тези години си е предизвикателство и тръпка, която си заслужаваше като преживяване и страст, както за мен и моите близки, по този начин и за публиката и почитателите на Pro Fight и К-1.
Източник:
Виждате ли във Вашия клуб бъдещи първенци? Потенциални първенци на Европа и света?
- Създал съм доста първенци - Красимир Димов (първият българин със международна купа в муай тай от Тайланд /2001г/, сегашен треньор на С.К. ТИМ Варна), Владимир Вълев-Питбула (трикратен международен първенец в К-1 и муай тай), Тихомир Митев (най-младият български международен и европейски първенец в К-1 за експерти и дилетанти К-1 и муай тай), Галин Димов (европейски, балкански първенец муай тай и един от най сполучливите треньори сега, притежател на С.К. ВОКИЛ Варна), Кристиян Георгиев (световен и европейски първенец в К-1, муай тай за аматьори) и така нататък
В момента построявам бъдещите първенци във всички възрастови групи - Данислав Балинов (на 8 години), Бранимир Балинов (на 13 година, народен първенец фул контакт), Ирина Андреева (10г.), Атанас Жеков (на 14 година, републикански първенец фул контакт и лоукик), Константин Аламянов (13 година, републикански първенец фул контакт и лоукик), Радослав Георгиев, Стелиян Димитров и Живко Милушев (мъже, републикански първенци К-1, муай тай, лоукик).
Освен играч, треньор и притежател на клуб сте също по този начин мачмейкър, съдия и шеф в разнообразни посоки в бойните спортове в страната. Как успявате да съчетаете толкоз доста разнообразни действия?
- Когато правиш това, което обичаш и осъзнаеш че това е твоят път, се отдаваш напълно и няма какво да те спре във всяко начинание...
Преди време имах опция да беседвам персонално с Реми Боняски. Попитах го кой е българският играч, който го е впечатлил най-вече. Той даже не изчака края на въпроса ми, а загатна Вашето име. Какво помните от шампионата в Амстердам през 2000-ата година?
- Това беше моят пердах който ме вкара във висшата лига на К-1. Тогава той беше най-младата, просперираща холандска звезда в супертежка категория. Двубоят ни беше за европейска купа профи. Мачът беше доста атрактивен и тежък, само че и ми даде доста за построяването ми като войник на това топ равнище. Малко по-късно той завоюва Гранд При Париж и няколко следващи безспорни трофеи в Япония. С наслаждение бих подарил на нашите почитатели един реванш с него, да вземем за пример под егидата на Георги Анадолов.
Разполагате с трофеи в карате, кикбокс, муай тай, тайбокс, вале-тудо, бокс, ММА, К1... Има ли жанр, в който да се чувствате най-комфортно? Защо?
- Любимите ми стилове са К-1 и вале тудо. К-1 за мен е най-атрактивната и добра система за пердах в стойка, съчетаваща най-хубавото от кикбокса, бокса, карате, муай тай, тае куон до, а вале тудо - най-освободената и атрактивна система за пердах на земя и в стойка, съчетала най-хубавото от жиу жицу, битка, самбо, джудо, граплинг, кикбокс, муай тай, бокс. И в двата стила се усещам удобно и ги развъртвам в клуба ни.
Виждате ли разлика в метода, по който състезателите възприемат бойните спортове в този момент, спрямо действителността у нас преди време? Положителна или негативна е смяната, в случай че такава е налична, съгласно Вас?
- Разликата е в това, че ние възприемаме бойните изкуства като метод на живот, вяра и честен кодекс на достойнството, а настоящето потомство възприема бойните изкуства като краткотрайна форма на себедоказване, тип бойна атракция и натъртва най-много на физическата и техническа подготовка. Подценявайки най-важния фактор - психическата и морална мотивация. Бих поискал на младите ни почитатели да влизат в борбите като нас, със сърце и непоклатима религия в успеха, подготвени да " умрат " за успеха си, което в комбиниране със тяхната техническа и физическа супер подготовка ще ги направи непобедими.
На какво смятате, че се дължи набирането на все по-голяма известност на бойните спортове в страната в последните години? Спомням си, че когато преди 10-ина години пробвах да организирам диалог със свои сътрудници на тематика " ММА ", да речем, получавах по-скоро неразбиращи погледи и повдигане на рамена. Сега като че ли всеки е експерт...
- На първо място на медиите, Pride FC, UFC, Bellator, К-1, Максфайт, Pro Fight, Supercombat - всичко това подвигна рейтинга на ММА и К-1. ММА се оформи и систематизира като независима бойна дисциплинираност, приета на всички места по света.
Срещата в " Универсиада " ли беше последната във Вашата кариера? Или както е известно да се споделя - в никакъв случай не казвате " в никакъв случай "?
- Знае ли човек? Имам възприятието, че тръпката от последната ми борба и насладата на почитателите ме подмладиха с 20 години. Както споделя един другар - ще почиваме като отидем там, където написа " Тук почива... ".
С наслаждение бих подарил на почитателите на К-1 в България един реванш против моя остарял другар Реми Боняски.
Вашата брачна половинка неизбежно е сателит и опора във всяка значима борба. Предполагам, че по този начин е и в живота, отвън рамките на спорта. Колко значително за Вас е нейното наличие и поддръжка? Тя също е сполучлива и несъмнено потвърдена в своята професионална сфера, както и задоволително известно лице в българския спорт.
- Ние сме като;ИН и ЯН,за нас спорта е метод на живот.Тя постоянно е била до мен във всеки един миг както в спорта по този начин и в живота.Много пъти е била в ъгъла ми в клетката или кръга.Всяка моя подготовка е минавала под нейн надзор,грижила се е за моята,психологическа и кондиционна подготовка,хранителен режим и за въстановяването ми по-късно,изживявайки насладите от успехите и тъгата от загубите,оставайки постоянно до мен,подкрепяйки ме във всяко мое начинание.Въпреки многото и задължения като треньор на националният тим дами и мъже физика на Бългаската Федерация Бодибилдинг и Фитнес и като президент на Българска Вале Тудо Федерация,винаги намира време и ми оказва помощ с подготовката на нашите бойци.
- Без моята брачна половинка, майсторът на спорта Дани Бахчеванова, триумфите ми биха били обречени. Тя е моят тласък, който изпълва със наличие, религия и обич живота ми и стои зад всеки мой триумф. Дани е извънреден експерт, непоколебим и обективен треньор с високи условия към всички нейни и наши състезатели и най-много към себе си - перфекционист. Всичко това е подплатено с на практика и теоретични познания и умения, добити от дългогодишния й опит. Магистър по логика на психиката, магистър по спорт, фитнес, здраве, специалист по бойни спортове, професионален арбитър на профи бокс. Международен арбитър и рефер по кикбокс, тайбокс, вале тудо, играч и арбитър на БФКФ-IFBB и президент на Българската федерация вале тудо. Промоутър на първите професионални гали в България по муай тай (Варна, 2001г.), основател на вале тудо веригата " Lord of the Cage " 2005, 2006, 2007, 2008г. - шампионати, в които направиха първите си стъпки в ММА доста от бъдещите огромни звезди на България, като Благой Иванов, Иван Иванов, Николай Добружански, Николай Алексиев, Владимир Вълев-Питбула... Тя е моето мъжко момиче. Жена с огромно сърце, изпълнено с горделивост, чест и правдивост. Както споделят " зад всеки мощен мъж, стои една мощна жена ".
Какво бихте поискал на нашите консуматори? А какъв би бил съветът Ви към всички, които занапред започват пътя си по като че ли безкрайната стълбица на триумфа в света на бойните изкуства?
- Искам да пожелая на всички доста здраве, обич и радостни коледни и новогодишни празници. На младите бих споделил мечтайте, тренирайте и в никакъв случай не се отхвърляйте по пътя към сбъдване на фантазиите си, както в кръга по този начин и в живота. Успех се реализира не с бързане, а с неспиране!
Многократен първенец по кикбокс, вале тудо, карате, тайбокс, муай тай, стъпвал на международния връх в кикбокса и на европейския във вале тудо, шеф в Българска конфедерация по кик бокс и муай тай, мачмейкър на Българската вале-тудо федерация, арбитър интернационална степен в изброените стилове, както и притежател и създател на Семеен кодекс " Йорк " Варна, Станислав Бахчеванов посвещава цялото си време в предаване на професионалния си опит на бъдещите гении на България.
Преди броени дни, в столичаната зала " Универсиада ", основателят на редица наши европейски и планетарни първенци записа персонален триумф, вдигайки феновете на крайници с успеха си над Христо Йорданов на галавечерта по кикбокс, проведена от Pro Fight. Той не разкри пред публиката, не се оплака, не даде никакъв забележим знак, само че след това стана ясно, че е постигнал успеха си със счупена ръка!
Източник:
Какво го стимулира да продължава да се занимава с задачата на живота си, по-трудна ли е треньорската кариера от спортната, къде е границата сред професионалния спорт и самия живот и по какъв начин се построяват велики първенци - персонално от Станислав Бахчеванов, особено за ТОПСПОРТ :
Г-н Бахчеванов, да стартираме всъщност, стартирайки от последното Ви присъединяване, с което затвърдихте безупречното си добро име в света на бойните спортове. Спечелихте дуел с Христо Йорданов, в конфликт от провелата се в столичната зала " Универсиада " галавечер на Pro Fight. Разбрахме, че още преди началото на втория рунд сте получил извънредно сериозна контузия, само че все пак стигнахте до крайния триумф. Бихте ли разкрил детайлности за нашата публика?
- Здравейте, господин Петков. Искам да благодаря на вас и всички наши спонсори, фенове, почитатели и сътрудници, които с наличието, присъединяване и поддръжката си направиха довечера празник на кикбокса. Колкото до травмата, която получих в края на първия рунд, основната причина за това е, че откакто слязох от ъгъла на моя войник, който се би мач преди мен, не съумях да разгрея добре за дуела и разумно след следващия прецизен ляв прав в " желязната глава " на Христо към края на първия рунд, почувствах режеща болежка в главните фаланги на пръстите и в китката на лявата ръка. Но както споделят " щом те боли значи си жив ", адреналинът и самоконтролът ми помогнаха да превъзмогна, прикрия и изключа болката, само че това ми попречи да нанасям по-тежки удари със мощната си лява ръка и по тази причина единствено точкувах съперника, без да нанасям тежки нокаутиращи удари с ръце. Акцентирах на лоукик в бедрото и маваши в черния дроб и слънчевия сплит на съперника, които той понесе и продължи до края, нещо за което го приветствам.
Източник:
В един миг от борбата ми се стори, че не одобрявате държанието на Йорданов на кръга. Той постоянно е атрактивен в изявите си, само че като че ли това не Ви се понрави.
- Не бих могъл да осъждам никого, тъй като всеки има своя метод на държание, говорене, пеене и водене на багра... Бих посъветвал Христо да акцентира повече на техниките и отбраните в кикбокса, за сметка на говоренето и пеенето... Не са нужни думи, там където юмруците приказват истини.
Източник:
Как съумява войник като Вас, с толкоз сериозен опит, да показва сходна резистентност и устойчивост на кръга? Понесохте редица неприятни удари, които съвсем несъмнено биха довели до нокдаун, в случай че ставаше дума за различен войник. При Вас обаче това не се случи. Доказахте на всички, че възрастта е просто цифра, както и че при подобаващата мотивация, воля и съзнание няма невъзможни за продобиване борби.
- Шин, Ги, Тай-Дух: техника, физика. Това е свещенното триединство, което всеки боец би трябвало да отработва, развива и усъвършенства в себе си, с цел да оцелее и победи. Колкото до понасянето на ударите, преди всичко това е точното възприятие за отдалеченост в отбрана при вдишване на удари и хващане и отклонение по посока на удара, както и вярното вдишване и понасяне, работа за вестибуларен уред, мускулите на врата, трапеца и закалка. Колкото до възрастта, тя е единствено дата в календара. Спортът и постоянните занимания ни вършат млади, удължават дейната ни спортна, интелектуална и физическа активност и са най-евтината и дълготрайна инвестиция в нашето здраве и дългоденствие. А на младите спортисти, и бъдещи първенци, желая да кажа, че най-трудната борба е със самите себе си. Научете се да контролирате телата и душeвността си, овладявайки огъня на страстите, който бушува във вас преди борба и се научете да го контролирате тъй че да ви зарежда и дава сила, а не да ви изгаря и унищожава от вътрешната страна.
Сам по себе си сте въплъщение на всички правила в бойните спортове. По-младите състезатели могат да видят образно по какъв начин една персона обобщава основите на бойните изкуства в себе си. Какво е за един човек да бъде сходна големина? Какво е чувството и по какъв начин се реализира?
- На първо място съм човек, който е избрал бойните изкуства, кикбокса, за собствен метод на живот, себереализация и бизнес. Винаги съм бил от хората, които водят възпитаниците си, заставайки пред тях и давайки персонален образец, за всичко на което ги изучавам. Защото в огъня на борбите, за които ги упражнявам, аз съм горял и оживял и знам, че когато те ми имат вяра ще съумеят и ще се изградят като персони и бойци, които умеят да се самоконтролират и раздават до край, с цел да съумеят във всичко, с което се захванат в спорта и живота. Помнейки главната разлика сред нас - успяващите и разрастващи се спортисти и обикновенните хора. Че там, където те стопират и се предават, ние започваме и побеждаваме... И когато това стане метод на мислене и деяние, ти ставаш победител - както в кръга, по този начин и в живота...
Предавате богатия си опит и на поколенията след Вас. Кое е по-трудното - да се натрупа рутина с борби на бойната сцена или пък да се образоват бъдещи първенци?
- Наистина като треньор съм основал едни от най положителните бойци на България, популяризирали името й по целия свят със международни и европейски трофеи. Много от тях към този момент са и доста положителни треньори, отпред на лични клубове и свои ученици, които също вървят по нашите стъпки. Но най огромно наслаждение за мен е когато виждам в залата ми дружно да упражняват дядо, татко и наследник (внук), и да намират допирни точки и състезание в бойната техника на кръга.
Определено по-трудна е треньорската специалност, както в построяването на елитни състезатели, по този начин и в самото преживяване, в ъгъла на собствен ученик по време на негов дуел и щастието от успеха или болката от загуба, когато би трябвало да го вдигнеш още веднъж и направиш по този начин, че да преодолее подозренията и съмненията, който го раздират. Да го накараш още веднъж да повярва в себе си, да вдигне глава, да продължи и да се завърне още веднъж в победния път - както на кръга, по този начин и в живота... А той, животът удря най мощно, ненадейно и безпощадно. И там няма благосклонност, рефери, съдии и треньори... Там си единствено ти и способността ти да оцеляваш в екстремална обстановка. Няма време за мислене и подготовка, а за точна, своевременна реакция, която ти оказва помощ да оцелееш и надделееш, тъй като на това си теоретичен в тежките спортни борби, спаринги и тренировки.
Кога осъзнахте, че желаете да навлезете в треньорското занятие? Какво Ви накара да предприемете тази стъпка?
- Нещата се случиха от самосебе си. Още до момента в който бях в специфичните елементи на полицията, бях инструктор и образовах сътрудници на оперативни и бойно приложни техники, паралелно с това бях играещ треньор на полицейския тим по кикбокс на РДВР-Варна. Безспорно моята брачна половинка Дани Бахчеванова беше индивидът, който ме накара да подхваща тази крачка да допускам в себе си. И когато напуснах полицията 1999 година, с моята брачна половинка създадохме нашия състезателен клуб по кикбокс, вале тудо, ММА и бодидилдинг " ЙОРК " Варна. Започнах да работя с моите ученици и нещата потръгнаха. Днес работя с две групи деца - 6г.-10г. и 11-13г., с юноши младша, старша и мъже. Затваряме кръга като извънредно акцентираме на децата, тъй като те са нашето бъдеще.
Кой от многочислените Ви триумфи считате за най-ценен? Защо?
- Имам доста победи през дългата си спортна кариера, само че сега най-ценна като тръпка и преживяване беше подготовката и успеха ми на Pro Fight 12. Защото доверието на моята обичана жена, ученици и другари не ми даваха право на загуба, само че и ми вдъхнаха невероятна мотивация и религия в това рисковано начинание. А и на тези години си е предизвикателство и тръпка, която си заслужаваше като преживяване и страст, както за мен и моите близки, по този начин и за публиката и почитателите на Pro Fight и К-1.
Източник:
Виждате ли във Вашия клуб бъдещи първенци? Потенциални първенци на Европа и света?
- Създал съм доста първенци - Красимир Димов (първият българин със международна купа в муай тай от Тайланд /2001г/, сегашен треньор на С.К. ТИМ Варна), Владимир Вълев-Питбула (трикратен международен първенец в К-1 и муай тай), Тихомир Митев (най-младият български международен и европейски първенец в К-1 за експерти и дилетанти К-1 и муай тай), Галин Димов (европейски, балкански първенец муай тай и един от най сполучливите треньори сега, притежател на С.К. ВОКИЛ Варна), Кристиян Георгиев (световен и европейски първенец в К-1, муай тай за аматьори) и така нататък
В момента построявам бъдещите първенци във всички възрастови групи - Данислав Балинов (на 8 години), Бранимир Балинов (на 13 година, народен първенец фул контакт), Ирина Андреева (10г.), Атанас Жеков (на 14 година, републикански първенец фул контакт и лоукик), Константин Аламянов (13 година, републикански първенец фул контакт и лоукик), Радослав Георгиев, Стелиян Димитров и Живко Милушев (мъже, републикански първенци К-1, муай тай, лоукик).
Освен играч, треньор и притежател на клуб сте също по този начин мачмейкър, съдия и шеф в разнообразни посоки в бойните спортове в страната. Как успявате да съчетаете толкоз доста разнообразни действия?
- Когато правиш това, което обичаш и осъзнаеш че това е твоят път, се отдаваш напълно и няма какво да те спре във всяко начинание...
Преди време имах опция да беседвам персонално с Реми Боняски. Попитах го кой е българският играч, който го е впечатлил най-вече. Той даже не изчака края на въпроса ми, а загатна Вашето име. Какво помните от шампионата в Амстердам през 2000-ата година?
- Това беше моят пердах който ме вкара във висшата лига на К-1. Тогава той беше най-младата, просперираща холандска звезда в супертежка категория. Двубоят ни беше за европейска купа профи. Мачът беше доста атрактивен и тежък, само че и ми даде доста за построяването ми като войник на това топ равнище. Малко по-късно той завоюва Гранд При Париж и няколко следващи безспорни трофеи в Япония. С наслаждение бих подарил на нашите почитатели един реванш с него, да вземем за пример под егидата на Георги Анадолов.
Разполагате с трофеи в карате, кикбокс, муай тай, тайбокс, вале-тудо, бокс, ММА, К1... Има ли жанр, в който да се чувствате най-комфортно? Защо?
- Любимите ми стилове са К-1 и вале тудо. К-1 за мен е най-атрактивната и добра система за пердах в стойка, съчетаваща най-хубавото от кикбокса, бокса, карате, муай тай, тае куон до, а вале тудо - най-освободената и атрактивна система за пердах на земя и в стойка, съчетала най-хубавото от жиу жицу, битка, самбо, джудо, граплинг, кикбокс, муай тай, бокс. И в двата стила се усещам удобно и ги развъртвам в клуба ни.
Виждате ли разлика в метода, по който състезателите възприемат бойните спортове в този момент, спрямо действителността у нас преди време? Положителна или негативна е смяната, в случай че такава е налична, съгласно Вас?
- Разликата е в това, че ние възприемаме бойните изкуства като метод на живот, вяра и честен кодекс на достойнството, а настоящето потомство възприема бойните изкуства като краткотрайна форма на себедоказване, тип бойна атракция и натъртва най-много на физическата и техническа подготовка. Подценявайки най-важния фактор - психическата и морална мотивация. Бих поискал на младите ни почитатели да влизат в борбите като нас, със сърце и непоклатима религия в успеха, подготвени да " умрат " за успеха си, което в комбиниране със тяхната техническа и физическа супер подготовка ще ги направи непобедими.
На какво смятате, че се дължи набирането на все по-голяма известност на бойните спортове в страната в последните години? Спомням си, че когато преди 10-ина години пробвах да организирам диалог със свои сътрудници на тематика " ММА ", да речем, получавах по-скоро неразбиращи погледи и повдигане на рамена. Сега като че ли всеки е експерт...
- На първо място на медиите, Pride FC, UFC, Bellator, К-1, Максфайт, Pro Fight, Supercombat - всичко това подвигна рейтинга на ММА и К-1. ММА се оформи и систематизира като независима бойна дисциплинираност, приета на всички места по света.
Срещата в " Универсиада " ли беше последната във Вашата кариера? Или както е известно да се споделя - в никакъв случай не казвате " в никакъв случай "?
- Знае ли човек? Имам възприятието, че тръпката от последната ми борба и насладата на почитателите ме подмладиха с 20 години. Както споделя един другар - ще почиваме като отидем там, където написа " Тук почива... ".
С наслаждение бих подарил на почитателите на К-1 в България един реванш против моя остарял другар Реми Боняски.
Вашата брачна половинка неизбежно е сателит и опора във всяка значима борба. Предполагам, че по този начин е и в живота, отвън рамките на спорта. Колко значително за Вас е нейното наличие и поддръжка? Тя също е сполучлива и несъмнено потвърдена в своята професионална сфера, както и задоволително известно лице в българския спорт.
- Ние сме като;ИН и ЯН,за нас спорта е метод на живот.Тя постоянно е била до мен във всеки един миг както в спорта по този начин и в живота.Много пъти е била в ъгъла ми в клетката или кръга.Всяка моя подготовка е минавала под нейн надзор,грижила се е за моята,психологическа и кондиционна подготовка,хранителен режим и за въстановяването ми по-късно,изживявайки насладите от успехите и тъгата от загубите,оставайки постоянно до мен,подкрепяйки ме във всяко мое начинание.Въпреки многото и задължения като треньор на националният тим дами и мъже физика на Бългаската Федерация Бодибилдинг и Фитнес и като президент на Българска Вале Тудо Федерация,винаги намира време и ми оказва помощ с подготовката на нашите бойци.
- Без моята брачна половинка, майсторът на спорта Дани Бахчеванова, триумфите ми биха били обречени. Тя е моят тласък, който изпълва със наличие, религия и обич живота ми и стои зад всеки мой триумф. Дани е извънреден експерт, непоколебим и обективен треньор с високи условия към всички нейни и наши състезатели и най-много към себе си - перфекционист. Всичко това е подплатено с на практика и теоретични познания и умения, добити от дългогодишния й опит. Магистър по логика на психиката, магистър по спорт, фитнес, здраве, специалист по бойни спортове, професионален арбитър на профи бокс. Международен арбитър и рефер по кикбокс, тайбокс, вале тудо, играч и арбитър на БФКФ-IFBB и президент на Българската федерация вале тудо. Промоутър на първите професионални гали в България по муай тай (Варна, 2001г.), основател на вале тудо веригата " Lord of the Cage " 2005, 2006, 2007, 2008г. - шампионати, в които направиха първите си стъпки в ММА доста от бъдещите огромни звезди на България, като Благой Иванов, Иван Иванов, Николай Добружански, Николай Алексиев, Владимир Вълев-Питбула... Тя е моето мъжко момиче. Жена с огромно сърце, изпълнено с горделивост, чест и правдивост. Както споделят " зад всеки мощен мъж, стои една мощна жена ".
Какво бихте поискал на нашите консуматори? А какъв би бил съветът Ви към всички, които занапред започват пътя си по като че ли безкрайната стълбица на триумфа в света на бойните изкуства?
- Искам да пожелая на всички доста здраве, обич и радостни коледни и новогодишни празници. На младите бих споделил мечтайте, тренирайте и в никакъв случай не се отхвърляйте по пътя към сбъдване на фантазиите си, както в кръга по този начин и в живота. Успех се реализира не с бързане, а с неспиране!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ