Стоилов: Левски няма нито база, нито стадион, нито отбор
Станимир Стоилов постоянно намира метод по какъв начин да развълнува футболната общност. Най-актуалният български футболен треньор не прави изключение и във втората част на изявлението си за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
@@@
- Мъри, за какво се стигна до преждевременната ти разлъка с Казахстан? Много или малко бяха тези пет години, през които работи там?
- Както си и мислех, по-силният ми интервал беше в клубния футбол, тъй като там въпреки всичко имаш опция да взимаш и чужденци. За мен тези години бяха предизвикателство, тъй като Астана беше нов тим, на пет-шест години, който в никакъв случай не беше ставал първенец, а направи положителни резултати и в Европа. При първия ни диалог президентът на клуба ми сподели: „ Гледай, в случай че можем да минем първия кръг в Европа и да отстраним Пюник. “ Замислих се над това още преди умерено да огледам тима. Така се потегли. Доволен съм. С националния тим в Лига на нациите се пробвах да наложа някакъв жанр и метод на игра въз основата на това, че доста от играчите бяха от Астана и знаеха какво желая. Напуснах Астана към 1 март и на 15-20 март бяха първите контроли с националния отбор. Успях да взема 8-9 индивида от Астана, 3-4 от Кайрат и направих едно ядро от футболисти. Играеха футбол, който на мен ми харесваше. Тогава се представихме добре и в контролите като метод на игра. Не приказвам за резултатите. Но от юни месец има един доста тежък интервал за казахстанските футболисти. В шампионата играят шестима чужденци и петима локални. А в евротурнирите водещите тимове имат право да употребяват осем чужденци. В този интервал останаха по един-двама съществени играчи в тимовете на Кайрат и Астана. Имаха изтеглени мачове през април и май и съвсем не играеха в шампионата, а единствено в Европа, тъй като пътуванията са тежки. Футболистите бяха съвсем три месеца без солидна игрова процедура и пристигнаха в много неприятно физическо и психическо положение. Иначе се пробвах да развия стила, който считам, че може да донесе трайни триумфи – да играеш равно и в офанзива, и в отбрана. Стилът откъм гърба, пък напред каквото стане, видяхме, че не носи резултат. Но очевидно, че там нямахме чак такова равнище. Не бях удовлетворен от постигнатите резултати в Лига на нациите, само че като игра и държание на тима бях извънредно удовлетворен. Мислех, че това е стъпка за бъдещето. Да оставим нещо положително на Казахстан. А и имаше схващане в директния ми началник, който отговаряше за националните тимове. Подмладих напълно националния отбор. Играчите на по 31-32 години изобщо не ги виках, а сложих такива сред 18 и 23 години. Това беше огромна бомба. Сейдахмет, който към този момент е състезател на Левски, го взех за първи път на 18 години и го пуснах да играе в националния тим. Зайнутдинов, който в този момент отиде в Ростов, го взех в Астана на 19 години и го сложих в националния отбор. Кайрат също има много млади и надарени играчи. Направихме един тим, който имаше добър жанр на игра, само че трябваше малко да се доусъвършенства, тъй като играехме добре, само че пропускахме хиляди положения. А от първата офанзива на съперника или статично състояние падаше гол и резултатът ставаше еднакъв.
- От някогашните ти съотборници в националния тим – Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов някой търсил ли те е за съвет?
- Виждам президента понякога като съм си в България, само че не мисля, че можем да помогнем с кой знае какво. Много не ги обичам съветниците, тъй като и Римската империя, и Левски пропаднаха поради съветници. Като си консултант – даваш съвет, а не носиш никаква отговорност. Това е най-лошото нещо. Лошият консултант е по-опасен и от зложелател. Затова заобикалям тази тематика. С Боби Михайлов си приказваме за футбол, само че той също е доста зает, а аз не съм от хората, които досаждат.
- Как се раздели с Михайлов, Лечков и останалите? Остана ли другар с тях?
- Абсолютно. Загубихме един мач, имаше негативизъм от страна на последователите на ЦСКА върху мен, а не желаех този негативизъм да се трансферира върху федерацията и върху футболистите. Беше сложен миг, най-после съгласно мен не се получи резултатът, тъй като Бербатов се отхвърли от националния тим тъкмо по мое време. Най-тежкото беше да компенсираме отсъствието на голмайстора си. Това беше индивидът, който реализираше ситуациите. А на този стадий не можехме да го заместим с различен. Мартин Петров към този момент беше с проблемите с травми. Довършихме предните квалификации с Мартин и Бербатов, а в новите бяхме без тях. На другите момчета занапред им трябваше малко време. Като има негативизъм от страна на почитателите, реших, че е по-добре да си подам оставката, с цел да не отива това върху футболистите и върху Футболния съюз. За мен беше ясно, че не можем да се класираме. Но резервирах прелестни връзки. Когато съм си поставял дилемите, едно от дребното неща, които не съм изпълнявал, е в националния тим. Лично аз желаех да се класираме, само че не виждах по какъв начин ще извърша такава задача. Би трябвало виновността да е главно в треньора. Иначе с другите клубове, с които съм работил, дилемите, които са ми поставяли, съм ги изпълнявал. В това число и в Ботев, и в Литекс, и в Левски. В Ботев задачата беше да се класираме за евротурнирите.
- Как гледаш на генералните промени в Левски?
- Надявам се с положително око. За страдание, в последните две години имаше огромни очаквания, очевидно и немалки разноски, а големи, само че никакви позитиви. Левски няма нито база, нито стадион, нито тим.
@@@
- Но пък имаше един футболист, който взимаше 100 хиляди на месец…
- Да ви кажа почтено, към този момент футбол без пари не става. Въпросът не е, че взима 100 хиляди. Ако играеше на равнището за тях, щях да съм удовлетворен да взима и 200 хиляди. Но просто той играеше на равнище за 5 хиляди, а взимаше 100 хиляди. Привържениците, а допускам и ръководителите са възлагали доста на този футболист. Той имаше по два-три гола на сезона, освен това против последните в класирането. А беше взет да взема решение огромните мачове. Според мен дано парите са повече, само че да се харчат по този начин, че да дават отговор на класата на играчите. Просто показаното от него не отговаряше на заплатата. Може би и това изнерви хората и по тази причина беше продаден. Но пари би трябвало да се влагат. Който си мисли, че ще създадем тим или ще имаме някакви триумфи без пари… Пътят без пари е с детско-юношеските школите, самообладание и доста сериозна работа. И отново няма гаранция, че нещо ще се случи. С парите е по-вероятно да стане това нещо. Колкото до смяната на собствеността, всички гледаме с позитивизъм и с вяра. Но за мен Левски по най-бързия метод би трябвало да стартира да строи личен стадион и лична база. Няма клуб в света, който да съществува без лични стадион и база. Ако може да убедят притежателите или притежателя на клуба да влага в база, това ще бъде може би най-значимото събитие и ще остави диря в клуба. Защото през последните 10 години след нашето овакантяване, единственото хубаво нещо, което се случи съгласно мен е построяването на бранш „ А “. Да, без козирка е, само че в действителност е прелестен. В момента обаче стои извънредно грозно и би трябвало по най-бързия метод да се създадат и останалите браншове. Махаме нашата „ Балкан реалност “ и гледаме нататък. Няма град, няма страна, няма тим, който да няма съвременен стадион. Това изобщо не се разяснява. Терените им за подготовка са три пъти по-хубави от тези, на които се играе футбол в България. Няма условия нито за почитатели, нито за футболисти, нито за публицисти, за никого. В едни пущинаци-съблекални… Ако страната мисли освен за футбола, само че и за спорта, както построихме „ Арена Армеец “, би трябвало да построим и народен стадион. Дали ще е на „ Васил Левски “, дали ще е на „ Раковски “. Там има място за зала за спортни игри, плувен басейн и един стадион. Може би в случай че клубовете нямат благоприятни условия да си построят самостоятелен стадион, дано се употребява от водещите ни тимове на правилото на „ Сан Сиро “. България към този момент трябваше да има четири-пет стадиона, в случай че желаеме да имаме някакви искания. А не да хвърляме пари за щяло и не щяло и да желаеме да развиваме спорт.
- Най-важните уроци от българския футбол, които са ти за цялостен живот?
- Съдбата ми даде толкоз доста уроци в България, че не знам дали ще мога да извадя един най-съществен. Най-важни са културните проблеми. Когато ги решим, ще решим и проблемите на футбола. Ако решим футболните културни проблеми, футболът ще наподобява по-добре. Наистина би трябвало да почнем да работим и да се учим. Мисля, че имаме проблеми в приемането на повиквателни на по-високо треньорско равнище, тъй като не сме задоволително амбициозни и подготвени. Друга причина – паспортът? Окей, одобрявам го. Уроците са хиляди. Дай Боже, да прозреят, че във футбола би трябвало да се влага в бъдещето, в фрагментите. Защото ще става по-зле, а не по-добре, в случай че по този начин продължаваме. И това потомство полека-лека излиза, само че мъчно се виждат едно-две зрънца. Твърде малко са, с цел да видиш бъдещето. Истината е да се обърне съществено внимание в работата с децата и с младите. Естествено, че зависи и от тях, само че съгласно мен там борбата ще е жестока, с цел да променим мисленето на младежите. Те са по-различни от нас, мислят по по-различен метод. Те няма да могат да поемат нашето лишаване, което ние сме поемали като спортисти – дисциплината, хилядите уроци от нашите възпитатели, учители, треньори, а и от живота. А в този момент би трябвало да търсиш салдото сред дисциплината и погалването. Вижда се какво става във футбола – там има милиони, милиарди, а тук приказваме за… Ако се доближим до там, цялата страна ще се вдигне. Ако имаш един мач от международното тук, това са 40-50 хиляди индивида единствено да спят, да ядат и да употребяват превоза тук, незабавно влизат милиони в страната. Трябва съществено да помислим и в действителност да отделим малко пари за спорта. Виждам, че се вършат зали, стараят се, само че няма жизненонеобходими игрища. Националният тим няма къде да играе. „ Васил Левски “ към този момент е отживялост.
Първа лига 3 кръг, неделя 14 април
Левски 19:00предстои 
Лудогорец
@@@ - Мъри, за какво се стигна до преждевременната ти разлъка с Казахстан? Много или малко бяха тези пет години, през които работи там?
- Както си и мислех, по-силният ми интервал беше в клубния футбол, тъй като там въпреки всичко имаш опция да взимаш и чужденци. За мен тези години бяха предизвикателство, тъй като Астана беше нов тим, на пет-шест години, който в никакъв случай не беше ставал първенец, а направи положителни резултати и в Европа. При първия ни диалог президентът на клуба ми сподели: „ Гледай, в случай че можем да минем първия кръг в Европа и да отстраним Пюник. “ Замислих се над това още преди умерено да огледам тима. Така се потегли. Доволен съм. С националния тим в Лига на нациите се пробвах да наложа някакъв жанр и метод на игра въз основата на това, че доста от играчите бяха от Астана и знаеха какво желая. Напуснах Астана към 1 март и на 15-20 март бяха първите контроли с националния отбор. Успях да взема 8-9 индивида от Астана, 3-4 от Кайрат и направих едно ядро от футболисти. Играеха футбол, който на мен ми харесваше. Тогава се представихме добре и в контролите като метод на игра. Не приказвам за резултатите. Но от юни месец има един доста тежък интервал за казахстанските футболисти. В шампионата играят шестима чужденци и петима локални. А в евротурнирите водещите тимове имат право да употребяват осем чужденци. В този интервал останаха по един-двама съществени играчи в тимовете на Кайрат и Астана. Имаха изтеглени мачове през април и май и съвсем не играеха в шампионата, а единствено в Европа, тъй като пътуванията са тежки. Футболистите бяха съвсем три месеца без солидна игрова процедура и пристигнаха в много неприятно физическо и психическо положение. Иначе се пробвах да развия стила, който считам, че може да донесе трайни триумфи – да играеш равно и в офанзива, и в отбрана. Стилът откъм гърба, пък напред каквото стане, видяхме, че не носи резултат. Но очевидно, че там нямахме чак такова равнище. Не бях удовлетворен от постигнатите резултати в Лига на нациите, само че като игра и държание на тима бях извънредно удовлетворен. Мислех, че това е стъпка за бъдещето. Да оставим нещо положително на Казахстан. А и имаше схващане в директния ми началник, който отговаряше за националните тимове. Подмладих напълно националния отбор. Играчите на по 31-32 години изобщо не ги виках, а сложих такива сред 18 и 23 години. Това беше огромна бомба. Сейдахмет, който към този момент е състезател на Левски, го взех за първи път на 18 години и го пуснах да играе в националния тим. Зайнутдинов, който в този момент отиде в Ростов, го взех в Астана на 19 години и го сложих в националния отбор. Кайрат също има много млади и надарени играчи. Направихме един тим, който имаше добър жанр на игра, само че трябваше малко да се доусъвършенства, тъй като играехме добре, само че пропускахме хиляди положения. А от първата офанзива на съперника или статично състояние падаше гол и резултатът ставаше еднакъв.
- От някогашните ти съотборници в националния тим – Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов някой търсил ли те е за съвет?
- Виждам президента понякога като съм си в България, само че не мисля, че можем да помогнем с кой знае какво. Много не ги обичам съветниците, тъй като и Римската империя, и Левски пропаднаха поради съветници. Като си консултант – даваш съвет, а не носиш никаква отговорност. Това е най-лошото нещо. Лошият консултант е по-опасен и от зложелател. Затова заобикалям тази тематика. С Боби Михайлов си приказваме за футбол, само че той също е доста зает, а аз не съм от хората, които досаждат.
- Как се раздели с Михайлов, Лечков и останалите? Остана ли другар с тях?
- Абсолютно. Загубихме един мач, имаше негативизъм от страна на последователите на ЦСКА върху мен, а не желаех този негативизъм да се трансферира върху федерацията и върху футболистите. Беше сложен миг, най-после съгласно мен не се получи резултатът, тъй като Бербатов се отхвърли от националния тим тъкмо по мое време. Най-тежкото беше да компенсираме отсъствието на голмайстора си. Това беше индивидът, който реализираше ситуациите. А на този стадий не можехме да го заместим с различен. Мартин Петров към този момент беше с проблемите с травми. Довършихме предните квалификации с Мартин и Бербатов, а в новите бяхме без тях. На другите момчета занапред им трябваше малко време. Като има негативизъм от страна на почитателите, реших, че е по-добре да си подам оставката, с цел да не отива това върху футболистите и върху Футболния съюз. За мен беше ясно, че не можем да се класираме. Но резервирах прелестни връзки. Когато съм си поставял дилемите, едно от дребното неща, които не съм изпълнявал, е в националния тим. Лично аз желаех да се класираме, само че не виждах по какъв начин ще извърша такава задача. Би трябвало виновността да е главно в треньора. Иначе с другите клубове, с които съм работил, дилемите, които са ми поставяли, съм ги изпълнявал. В това число и в Ботев, и в Литекс, и в Левски. В Ботев задачата беше да се класираме за евротурнирите.
- Как гледаш на генералните промени в Левски?
- Надявам се с положително око. За страдание, в последните две години имаше огромни очаквания, очевидно и немалки разноски, а големи, само че никакви позитиви. Левски няма нито база, нито стадион, нито тим.
@@@ - Но пък имаше един футболист, който взимаше 100 хиляди на месец…
- Да ви кажа почтено, към този момент футбол без пари не става. Въпросът не е, че взима 100 хиляди. Ако играеше на равнището за тях, щях да съм удовлетворен да взима и 200 хиляди. Но просто той играеше на равнище за 5 хиляди, а взимаше 100 хиляди. Привържениците, а допускам и ръководителите са възлагали доста на този футболист. Той имаше по два-три гола на сезона, освен това против последните в класирането. А беше взет да взема решение огромните мачове. Според мен дано парите са повече, само че да се харчат по този начин, че да дават отговор на класата на играчите. Просто показаното от него не отговаряше на заплатата. Може би и това изнерви хората и по тази причина беше продаден. Но пари би трябвало да се влагат. Който си мисли, че ще създадем тим или ще имаме някакви триумфи без пари… Пътят без пари е с детско-юношеските школите, самообладание и доста сериозна работа. И отново няма гаранция, че нещо ще се случи. С парите е по-вероятно да стане това нещо. Колкото до смяната на собствеността, всички гледаме с позитивизъм и с вяра. Но за мен Левски по най-бързия метод би трябвало да стартира да строи личен стадион и лична база. Няма клуб в света, който да съществува без лични стадион и база. Ако може да убедят притежателите или притежателя на клуба да влага в база, това ще бъде може би най-значимото събитие и ще остави диря в клуба. Защото през последните 10 години след нашето овакантяване, единственото хубаво нещо, което се случи съгласно мен е построяването на бранш „ А “. Да, без козирка е, само че в действителност е прелестен. В момента обаче стои извънредно грозно и би трябвало по най-бързия метод да се създадат и останалите браншове. Махаме нашата „ Балкан реалност “ и гледаме нататък. Няма град, няма страна, няма тим, който да няма съвременен стадион. Това изобщо не се разяснява. Терените им за подготовка са три пъти по-хубави от тези, на които се играе футбол в България. Няма условия нито за почитатели, нито за футболисти, нито за публицисти, за никого. В едни пущинаци-съблекални… Ако страната мисли освен за футбола, само че и за спорта, както построихме „ Арена Армеец “, би трябвало да построим и народен стадион. Дали ще е на „ Васил Левски “, дали ще е на „ Раковски “. Там има място за зала за спортни игри, плувен басейн и един стадион. Може би в случай че клубовете нямат благоприятни условия да си построят самостоятелен стадион, дано се употребява от водещите ни тимове на правилото на „ Сан Сиро “. България към този момент трябваше да има четири-пет стадиона, в случай че желаеме да имаме някакви искания. А не да хвърляме пари за щяло и не щяло и да желаеме да развиваме спорт.
- Най-важните уроци от българския футбол, които са ти за цялостен живот?
- Съдбата ми даде толкоз доста уроци в България, че не знам дали ще мога да извадя един най-съществен. Най-важни са културните проблеми. Когато ги решим, ще решим и проблемите на футбола. Ако решим футболните културни проблеми, футболът ще наподобява по-добре. Наистина би трябвало да почнем да работим и да се учим. Мисля, че имаме проблеми в приемането на повиквателни на по-високо треньорско равнище, тъй като не сме задоволително амбициозни и подготвени. Друга причина – паспортът? Окей, одобрявам го. Уроците са хиляди. Дай Боже, да прозреят, че във футбола би трябвало да се влага в бъдещето, в фрагментите. Защото ще става по-зле, а не по-добре, в случай че по този начин продължаваме. И това потомство полека-лека излиза, само че мъчно се виждат едно-две зрънца. Твърде малко са, с цел да видиш бъдещето. Истината е да се обърне съществено внимание в работата с децата и с младите. Естествено, че зависи и от тях, само че съгласно мен там борбата ще е жестока, с цел да променим мисленето на младежите. Те са по-различни от нас, мислят по по-различен метод. Те няма да могат да поемат нашето лишаване, което ние сме поемали като спортисти – дисциплината, хилядите уроци от нашите възпитатели, учители, треньори, а и от живота. А в този момент би трябвало да търсиш салдото сред дисциплината и погалването. Вижда се какво става във футбола – там има милиони, милиарди, а тук приказваме за… Ако се доближим до там, цялата страна ще се вдигне. Ако имаш един мач от международното тук, това са 40-50 хиляди индивида единствено да спят, да ядат и да употребяват превоза тук, незабавно влизат милиони в страната. Трябва съществено да помислим и в действителност да отделим малко пари за спорта. Виждам, че се вършат зали, стараят се, само че няма жизненонеобходими игрища. Националният тим няма къде да играе. „ Васил Левски “ към този момент е отживялост.
Първа лига 3 кръг, неделя 14 април
Левски 19:00предстои Лудогорец Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ