Станимир Стоилов даде специално интервю за Букмейкър Рейтинги. Той говори

...
Станимир Стоилов даде специално интервю за Букмейкър Рейтинги. Той говори
Коментари Харесай

Мъри Стоилов посочи двата големи проблема на българския футбол

Станимир Стоилов даде особено изявление за " Букмейкър Рейтинги ". Той приказва по много тематики - за ръководството на клубове, треньорите и подготвени ли са те за днешния футбол, играчите - тяхното предпочитание, футбола като бизнес, националния тим и още, и още.

Господин Стоилов, минаха 2-3 дни от загубата от Косово. Мислили ли сте в миналото, че ще пристигна и подобен ден, в който да разясняваме проваляне от Косово в София?

- Честно да ви кажа, пътят, по който се развиват младите български играчи и школите, е обикновено да стигнем дотук. Начинът, по който работим ние треньорите, е обикновено да стигнем до тук. Аз виждам два съществени казуса, с цел да сме в това положение - притежателите на клубовете и треньорите или спортно техническите екипи. Какво имам поради за притежателите? Те дефинират хората, които управляват клубовете им, те допускам задават тактики. Аз постоянно съм казвал - да мислят 100 пъти и един път да вземат решения.

От друга страна обаче тези хора избавят футбола от тотална съсипия, инвестирайки пари.

- Разбира се, че е по този начин. Ако правиш бизнес план, би трябвало да се довериш на хора, които да развият продукта, с цел да печелиш от него. След като имаш пари да даваш за футбол, значи си добър предприемач. А днешният футбол стана един голям бизнес, това са бизнес империи. И, който не го е схванал, тъпо, че хвърля парички за реплика. Затова имам поради, когато приказвам за притежателите - те са положителни предприемачи, откакто влагат във футбола, само че да създадат по този начин, че и да печелят от футбола. Не го споделям с неприятно за притежателите, в противен случай - споделям го от тази позиция, че би трябвало да подберат точните хора, които да им управляват чисто футболните неща в клубовете. Ето тук идва идващият проблем - ние спортно-техническите хора и треньорите. Няма какво да се заблуждаваме - ние футболните хора не би трябвало да си бягаме от виновността. Основната виновност е в нас - постоянно имаме хиляди извинения и нито едно решение. Ние единствено търсим извинения и оправдания и нито едно решение. И в случай че продължаваме по този начин, скоро футболът ще стигне прекомерно надолу и ние няма да може да отреагираме по никакъв метод.

Да ви върна на мача с Косово, всички вършат съпоставяне къде играят нашите футболисти и къде - косовските им сътрудници...

- Вижте, няма огромна разлика в класата на футболистите на двата тима. Имаме едно ядро от междинна класа играчи, които могат да победят доста тимове, както и победиха, само че могат да изгубят и от всеки. Разликата особено за мен е огромна в игровото държание на тимовете. Игровото държание на терена е огромният проблем за българския футбол. Това, че един мач ще го загубиш или спечелиш, не е ужасно. Игровият жанр е казусът и в случай че го имаш и изградиш - да, в някои мачове ще играеш добре и ще губиш, само че тимът ти ще управлява обстановката, ще основава положения, ще има образ. Много от нас подсигуряват пред притежателите - аз пристигам, върша те първенец, избавям те, само че това никой не може да го подсигурява. Аз приказвам персонално за себе си като треньор мога да подсигурявам работа и почтеност, всичко друго е в областта на химерите.

Вероятно чухте част от изявленията на футболистите, че са били изморени след дългия сезон в клубовете им?

- Ние постоянно сме изморени - когато стартира новият сезон, сме изморени, след петия кръг набираме скорост и в десетия кръг отново сме изморени и чакаме зимата или лятото. Пак се връщам на думите си отпреди малко - ние непрекъснато търсим извинения. Аз също се считам за провинен българският футбол да е в това положение, тъй като аз съм част от от българското треньорство. Когато обаче са ми дали опция да работя в клубове, се е получил порядъчен артикул. Най-малкото всички клубове, в които съм работил, от финансова позиция са печелили пари и сме продавали постоянно играчи в огромни тимове.

Другият главен проблем е, че много постоянно се измества фокусът на акцента, не се приказва за значителните неща...

- Аз се уморих непрекъснато да чувам нелепости за съдии, че ни пречат съдиите. Преди всеки мач първата работа е да кажем какъв брой неприятни са съдиите. А това, че сътворяваме полуфутболисти сега и полуголови положения на терена, никой не го споделя. А споделяме на шефа, че ни пречат съдиите. И друго - футболистите нямат особена огромна виновност. Те са артикул на нашата работа. Както му задаваме задачата, те по този начин я извършват по същия метод на терена.

И тук стигаме до това кой какво предпочитание има да извършва дилемите си?

- Истината е в условията, които ние им слагаме, само че има и второ нещо. А то е, че доста от футболистите получават националната фланелка все едно отиват в супера да си купят слънчоглед. Тази фланелка стана все едно се продава на пазара в Красно село. По-добре да играем с девет футболисти, в сравнение с да вършим дарове. Това е моето мнение. И отново се връщам, че всичко опира до работата, която правят спортно техническите хора. Те са отговорни! Ако желае някой, да ми се наскърбява. Футболистите са артикул на нашата работа.

Защо част от играчите обаче отиват в чужбина и след това се връщат, за какво не се получава?

- Дължи се на слабохарактерността на нашите футболисти, те нямат волята да се преборят с проблемите и очевидно не са подготвени да се преборят. Истината обаче е, че има футболисти, които дълго време играха в чужбина - да не пропусна някого, само че Станислав Манолев игра няколко сезона в ПСВ (Айндховен), Ивелин Попов дълго време е в мощни тимове в Русия. Около тях би трябвало да се градят нещата. Връщат се доста малко играчи, само че отново споделям - има огромни дарове с националната фланелка.

Къде е БФС в цялата обстановка? Какво може да усъвършенства футболният съюз?

- Първата и съществена задача на БФС е да провежда съвършени условия за лагери, база, в случай че щете - самолети, хранене и така нататък Това е задължението на БФС. Другото, което може БФС да направи, е да влага в инфраструктура, база, в фрагменти. И да оказва помощ на самите клубове с фрагменти финансиране, образование. Защото ние изоставаме в това отношение.

Вашето мнение за натурализиране на чужденци. Може ли да прибегнем и към този вид?

- Нито ще сме първата, нито ще сме последната страна. След като президентът им е дал паспорт, какво да разясня?! Има ли български паспорт, може ли да играе и да помогне... Малко съм срещу обаче това изкуствено натурализиране, което се получи в последните няколко години в България. Няма потребност от такова. Но хора, които са родени тук или имат паспорти и са живели повече години - по този начин има смисъл. Виждате една Германия, Франция - вършат го, само че тези футболисти или са родени там, или са израснали, имат по-дълбока връзка със страната, за която са избрали да играят. Искам да кажа още нещо за чужденците. Аз не одобрявам думата чужденци и българи. Ние, откакто не сътворяваме лични фрагменти, клубовете са принудени да употребяват услугите на четвърторазрядни футболисти - ние нямаме опция за първо, второ и трето качество. Част от клубовете могат да си разрешат трето равнище чужденци и то против по-високо възнаграждение. Ние като не сътворяваме, никой не ни е отговорен.

Когато говорите за националната фланелка, по ваше време от кой пазар я взехте, с цел да я облечете, в случай че мога да употребявам вашия израз?

- Аз не обичам думата преди - значимото е какво вършим в този момент. Преди имахме шест национални тима и шестият можеше да победи първия. Може да се коства на младите факсимиле, само че преди, когато те повикат в националния тим, два дни не можеш да спиш от неспокойствие... Ето по тази причина споделям, че в този момент би трябвало да сложим жестоки условия към българските футболисти, към всички български футболисти. Обществото към този момент предлага какви ли не забавление и занимания с изключение на футбола. А истината е, че без съвестност и ограничения, няма по какъв начин да се получат нещата. Много е значимо да си напомним и тази хубава сентенция, че кучето скача съгласно тояжката си. Сега нашата тояжка не е вдигната, тя е подземен даже. Затова, в случай че я вдигнем първо половин метър, след това един метър, това е пътят и методът.

Нещо за край, още веднъж сте прям и непосредствен в думите си?

- Знам, че на доста хора няма да им харесат думите, които споделям, само че това е моето мнение. Най-важното, с което желая да завърша, е, че ние футболните хора, в случай че не се събудим и не стартираме да развиваме продукта футбол, скоро няма какво да работим. Дълги години слугуваме на тъпотии, а продуктът футбол го смъкваме надолу и надолу към пропастта. Скоро няма да има какво работим и би трябвало да ставаме продавачи на пазара.
ЕВРО 2020 4 кръг, понеделник 10 юни  България 2:3краен резулат  Косово
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР