Разкриха нещо потресаващо за един от най-зловещите психоексперименти
Станфордският затворнически опит, постоянно се употребява в известната просвета като доказателство, че положителните хора могат да се поддадат на злото и да извършат неописуеми неща, в случай че бъдат сложени в роля на злодеи.
Този психически опит, извършен през 1971 година от преподавателя по логика на психиката Филип Зимбардо и негови студенти, се счита за едно от най-паметните, важнии коментирани проучвания в историята на логиката на психиката. Той обрисува забавна, въпреки и нелицеприятна, рамка на човешката природа, която по-късно е разказана в книгата му “The Lucifer Effect - How Good People Turn Evil” (Ефектът на Луцифер – Как положителни хора стават злодеи).
Експериментът е извършен през лятото на 1971-ва година, откакто психологът получава предложение от армията на Съединени американски щати да изследва и открие аргументите за деянията на свирепост и садизъм над хора, лишени от независимост (било то военно-пленници или затворници). Така той трансформира мазето на факултета по логика на психиката в Станфордския университет в пробен затвор. Доброволците в опита са подбрани с тест, който би трябвало да отсее хора с възможни психологични отклонения.
Те се заемат да ревизират хипотезата, че наследствено обусловените личностни черти на пандизчиите и надзирателите са съществена причина за документираните прояви на тормоз в пандизите. Участниците в опита, елементарни колежани от междинната класа, са подбрани с предлагането да се включат в двуседмична симулация на затвор против непретенциозно възнаграждение. Те надлежно биват разпределени в функциите на “затворници” и “надзиратели”, като от тях се чака да прекарат идващите седмици в особено създадена за задачата структура в подземията на Станфордския университет.
При подбора на участниците е положено особено изпитание за изключването на лица с престъпно минало, душевен или медицински проблеми. Въпреки това броени дни след началото на опита откривателите открили, че “надзирателите” почнали да прибягват към все по-тежки форми на душевен и физически тормоз по отношение на поставените в ролята на пандизчии. Само 36 часа след началото един от пандизчиите почнал да демонстрира очевидни признаци на психологични проблеми — той крещял, проклинал и изпадал в неконтролируеми пристъпи на гняв.
Според импликациите за човешката природа на тези резултати, когато елементарните хора са сложени в състояние на власт по отношение на останалите, е мощно евентуално да прибегнат до всевъзможни злоупотреби с тази власт. От друга страна, поставените в положение на изтощение е евентуално да бъдат доведени до смирение, кулминиращо в полуда.
В последните четири десетилетия опитът е разказан и представен в немалка част от учебниците по логика на психиката на Запад. Неговите резултати са се трансформирали в обект на голям брой игрални и документални филми, сериали, книги и даже чувания пред Конгреса на Съединените щати.
Оказва се обаче, че резултатите са неправилни. И то освен заради съмнителната изследователска нравственос или неналичието на съответни данни, само че заради машинация.
Скорошна публикация, основаваща се на непубликувани до момента записи на Зимбардо и изявленията с участници, разкрива, че разпределените за надзиратели в опита са били в действителност подготвени да демонстрират свирепост. Един от най-запомнящите се моменти — когато пандизчия стартира да крещи, че “изгаря отвътре”, е бил плод на актьорска игра. “Приех цялото нещо като упражнение по импровизация. Смятах, че върша това, което експериментаторите чакат от мен”, споделя “надзирател” в изявление.
На резултатите на Зимбардо отдавна насам се гледа с съмнение — мнозина откриватели ги одобряват по-скоро като трагична режисура, някакъв научен формат на реалити шоу, в сравнение с като сериозна просвета. Новите разкрития обаче провокираха неочакван отзив. “Трябва да престанем да възхваляваме тази работа”, написа в Twitter личностният психолог Симин Вазир (Simine Vazire), в отговор на публикацията. “Тя е антинаучна. Махнете я от учебниците.” Мнозина други изричат сходно на нейното мнение.
Немалка част от класическите психически опити в последните няколко години се оказаха неправилни, цялостни с машинация или остарели, написа Браян Ресник (Brian Resnick) във VOX. Същевременно това води до спомагателни затруднения — като да вземем за пример нуждата от инспектиране на наличието на редица учебници в региона.
Наскоро научният публицист Джина Пери (Gina Perry) в свое следствие откри, че небезизвестният опит “пещерата на разбойниците” от 50-те години — в който момчета от летен лагер са изманипулирани да се причислят към враждуващи фракции, е бил модифицирана вариация на към този момент провален опит. За това обаче не се загатва в публикацията на откривателите.
Пери също по този начин се натъква на несъгласия в друго популярно проучване от ранната логика на психиката — еклектрошоковия тест на Милграм, където на участниците се дават нареждания от властова фигура за доставянето на смъртоносни дози електричество върху невидима за тях жертва. В хода на следствията си тя открива, че в хода на процедурата експериментаторите нерядко са излизали от границите на сюжета и евентуално са заставяли изследваните лица да покажат мечтаните от тях резултати.
В други случаи преоценката се нарежда най-вече в методологически аспект. Редица изследвания от началото на 90-те години, прилагащи в себе си разновидности на така наречен “тест с бонбон” (marshmallow test), подсказват, че способността да се удържи задоволяването на поривите в ранна детска възраст е мощно обвързано с триумфа в по-късен житейски проект. Според нови данни обаче сходно ниво на взаимозависимост не би било регистрирано в първичните опити, в случай че създателите бяха прибегнали до по-голям размер на извадката (по-голям брой на участниците) и по-добра процедура по управление на резултатите на страничните променливи.
Стандартна процедура измежду откривателите в предишното е била (въпреки търсенето на всемирен психологични тенденции) подборът да се свежда до към петдесетина студенти от обучителните курсове по Психология. Тук може да се регистрира, че дребният размер на участниците попречва съотнасянето на получените зависимости към по-голямото общество. Но даже да се вземат ограничения за подсигуряването на по-големи извадки, до каква степен структурата на тези зависимости може да се смята за общочовешка?
В собствен разбор на западната психическа и поведенческа литература Хенрих и сътрудници откриват така наречен WEIRD наклонност, изразяваща се в подбирането на участници от западни (Western), образовани (Educated), индустриализирани (Industrialized), богати (Rich) и демократични (Democratic) общности и страни. Същевременно резултатите на културните условия и условия върху мозъка не са за подценяване — голям брой изследвания в културната невронаука подсказват огромно и разнопосочно въздействие върху мозъчната конструкция и хода на процесите в нея. В този смисъл културната среда може да се смята като значим източник на самостоятелни разлики, които не отразяват безусловно в себе си дефицити.
Репликативната рецесия в актуалната логика на психиката в действителност може да се смята за добър симптом на прогрес. Осъзнаването на лекотата, с която една или друга липса на координация в подбора, процедурата или разбора на данните може да повлияе на резултатите, способства за възходящата точност на от ден на ден откриватели при проверяването на своите хипотези. Освен с позитивните резултати (какви психологични трендове присъстват), не трябва също по този начин да се не помни, че познанието се усилва и чрез негативните резултати (какви психологични трендове се отхвърлят или не намират потвърждение).
Този психически опит, извършен през 1971 година от преподавателя по логика на психиката Филип Зимбардо и негови студенти, се счита за едно от най-паметните, важнии коментирани проучвания в историята на логиката на психиката. Той обрисува забавна, въпреки и нелицеприятна, рамка на човешката природа, която по-късно е разказана в книгата му “The Lucifer Effect - How Good People Turn Evil” (Ефектът на Луцифер – Как положителни хора стават злодеи).
Експериментът е извършен през лятото на 1971-ва година, откакто психологът получава предложение от армията на Съединени американски щати да изследва и открие аргументите за деянията на свирепост и садизъм над хора, лишени от независимост (било то военно-пленници или затворници). Така той трансформира мазето на факултета по логика на психиката в Станфордския университет в пробен затвор. Доброволците в опита са подбрани с тест, който би трябвало да отсее хора с възможни психологични отклонения.
Те се заемат да ревизират хипотезата, че наследствено обусловените личностни черти на пандизчиите и надзирателите са съществена причина за документираните прояви на тормоз в пандизите. Участниците в опита, елементарни колежани от междинната класа, са подбрани с предлагането да се включат в двуседмична симулация на затвор против непретенциозно възнаграждение. Те надлежно биват разпределени в функциите на “затворници” и “надзиратели”, като от тях се чака да прекарат идващите седмици в особено създадена за задачата структура в подземията на Станфордския университет.
При подбора на участниците е положено особено изпитание за изключването на лица с престъпно минало, душевен или медицински проблеми. Въпреки това броени дни след началото на опита откривателите открили, че “надзирателите” почнали да прибягват към все по-тежки форми на душевен и физически тормоз по отношение на поставените в ролята на пандизчии. Само 36 часа след началото един от пандизчиите почнал да демонстрира очевидни признаци на психологични проблеми — той крещял, проклинал и изпадал в неконтролируеми пристъпи на гняв.
Според импликациите за човешката природа на тези резултати, когато елементарните хора са сложени в състояние на власт по отношение на останалите, е мощно евентуално да прибегнат до всевъзможни злоупотреби с тази власт. От друга страна, поставените в положение на изтощение е евентуално да бъдат доведени до смирение, кулминиращо в полуда.
В последните четири десетилетия опитът е разказан и представен в немалка част от учебниците по логика на психиката на Запад. Неговите резултати са се трансформирали в обект на голям брой игрални и документални филми, сериали, книги и даже чувания пред Конгреса на Съединените щати.
Оказва се обаче, че резултатите са неправилни. И то освен заради съмнителната изследователска нравственос или неналичието на съответни данни, само че заради машинация.
Скорошна публикация, основаваща се на непубликувани до момента записи на Зимбардо и изявленията с участници, разкрива, че разпределените за надзиратели в опита са били в действителност подготвени да демонстрират свирепост. Един от най-запомнящите се моменти — когато пандизчия стартира да крещи, че “изгаря отвътре”, е бил плод на актьорска игра. “Приех цялото нещо като упражнение по импровизация. Смятах, че върша това, което експериментаторите чакат от мен”, споделя “надзирател” в изявление.
На резултатите на Зимбардо отдавна насам се гледа с съмнение — мнозина откриватели ги одобряват по-скоро като трагична режисура, някакъв научен формат на реалити шоу, в сравнение с като сериозна просвета. Новите разкрития обаче провокираха неочакван отзив. “Трябва да престанем да възхваляваме тази работа”, написа в Twitter личностният психолог Симин Вазир (Simine Vazire), в отговор на публикацията. “Тя е антинаучна. Махнете я от учебниците.” Мнозина други изричат сходно на нейното мнение.
Немалка част от класическите психически опити в последните няколко години се оказаха неправилни, цялостни с машинация или остарели, написа Браян Ресник (Brian Resnick) във VOX. Същевременно това води до спомагателни затруднения — като да вземем за пример нуждата от инспектиране на наличието на редица учебници в региона.
Наскоро научният публицист Джина Пери (Gina Perry) в свое следствие откри, че небезизвестният опит “пещерата на разбойниците” от 50-те години — в който момчета от летен лагер са изманипулирани да се причислят към враждуващи фракции, е бил модифицирана вариация на към този момент провален опит. За това обаче не се загатва в публикацията на откривателите.
Пери също по този начин се натъква на несъгласия в друго популярно проучване от ранната логика на психиката — еклектрошоковия тест на Милграм, където на участниците се дават нареждания от властова фигура за доставянето на смъртоносни дози електричество върху невидима за тях жертва. В хода на следствията си тя открива, че в хода на процедурата експериментаторите нерядко са излизали от границите на сюжета и евентуално са заставяли изследваните лица да покажат мечтаните от тях резултати.
В други случаи преоценката се нарежда най-вече в методологически аспект. Редица изследвания от началото на 90-те години, прилагащи в себе си разновидности на така наречен “тест с бонбон” (marshmallow test), подсказват, че способността да се удържи задоволяването на поривите в ранна детска възраст е мощно обвързано с триумфа в по-късен житейски проект. Според нови данни обаче сходно ниво на взаимозависимост не би било регистрирано в първичните опити, в случай че създателите бяха прибегнали до по-голям размер на извадката (по-голям брой на участниците) и по-добра процедура по управление на резултатите на страничните променливи.
Стандартна процедура измежду откривателите в предишното е била (въпреки търсенето на всемирен психологични тенденции) подборът да се свежда до към петдесетина студенти от обучителните курсове по Психология. Тук може да се регистрира, че дребният размер на участниците попречва съотнасянето на получените зависимости към по-голямото общество. Но даже да се вземат ограничения за подсигуряването на по-големи извадки, до каква степен структурата на тези зависимости може да се смята за общочовешка?
В собствен разбор на западната психическа и поведенческа литература Хенрих и сътрудници откриват така наречен WEIRD наклонност, изразяваща се в подбирането на участници от западни (Western), образовани (Educated), индустриализирани (Industrialized), богати (Rich) и демократични (Democratic) общности и страни. Същевременно резултатите на културните условия и условия върху мозъка не са за подценяване — голям брой изследвания в културната невронаука подсказват огромно и разнопосочно въздействие върху мозъчната конструкция и хода на процесите в нея. В този смисъл културната среда може да се смята като значим източник на самостоятелни разлики, които не отразяват безусловно в себе си дефицити.
Репликативната рецесия в актуалната логика на психиката в действителност може да се смята за добър симптом на прогрес. Осъзнаването на лекотата, с която една или друга липса на координация в подбора, процедурата или разбора на данните може да повлияе на резултатите, способства за възходящата точност на от ден на ден откриватели при проверяването на своите хипотези. Освен с позитивните резултати (какви психологични трендове присъстват), не трябва също по този начин да се не помни, че познанието се усилва и чрез негативните резултати (какви психологични трендове се отхвърлят или не намират потвърждение).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ