Стане ли дума за скрити договорености с ДПС, Борисов и

Стане ли дума за скрити договорености с Движение за права и свободи, Борисов и ГЕРБ постоянно ядосано отхвърлят. А в действителност връзките им не са загадка. Тайната е друга. И от нея се срамят както ГЕРБ, по този начин и Българска социалистическа партия.
Ако има нещо, което Борисов и ГЕРБ постоянно отхвърлят доста ядосано, това са съмненията за прикрито ръководство с Движение за права и свободи. Не е ясно обаче за какво и какво тъкмо отхвърлят ръководещите. Затова дано разгледаме другите разновидности.
Вярно, погрешно
Борисов и ГЕРБ може би не са съгласни, че договореностите са " скрити ". Тук министър председателят в действителност има право, тъй като връзките са към този момент толкоз видни, че няма по какъв начин да минат за кой знае каква загадка. Дори Българска социалистическа партия започнаха да ги използват за лични цели: защото парламентарният протест на социалистите е значително неоснователен, те си измислиха опрощение - сякаш да създадат ясна свързаността сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Сякаш тя не е публично притежание и без тях.
Може би Борисов отхвърля въобще да има " договорености " сред него и Движение за права и свободи. Това обаче не може да е правилно. Наистина, няма контракт за коалиция сред двете партии, само че и никой не твърди такова нещо. Очевидно е обаче, че има мълчешком (поне от обществена гледна точка) съглашение те да се поддържат по най-ключовите въпроси:
- Данъчна политика: без Движение за права и свободи актуалната данъчна политика на Борисов не би била допустима. Най-малкото плоският налог би бил анулиран под напън на " Патриотите ". Същото се отнася и до пенсионната и обществената политика.
- Мерки след банкрута на КТБ, правосъдна промяна и антикорупционна политика: тук ГЕРБ и Движение за права и свободи постоянно са били дружно. И каквото и да е ставало, главната отговорност носят точно те.
- Геополитическа ориентировка на страната: без Движение за права и свободи ръководещото болшинство би било директно подвластно от искрено проруските " Атака ", " Воля " и Вътрешна македонска революционна организация. Сам по себе си проблематичният " баланс " сред Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия, който Борисов преследва, се дължи и на ролята на Движение за права и свободи в ръководството.
- Бюджет и бюджетни остатъци: В разпределението на бюджетните средства Движение за права и свободи е пълноправен сътрудник на ръководещите. Така да вземем за пример предходната година 500 милиона лв. бяха отделени (извънредно) за хидроинженерни планове и усъвършенствания из страната (област, в която Движение за права и свободи специализира). По принцип Движение за права и свободи официално гласоподават срещу бюджета, с цел да не станат " публично " ръководещи. Но ползите им рядко са страдали по бюджетни съображения.
- Медийна политика: медийната империя на Движение за права и свободи поддържа безусловно държавното управление. То пък я доставя с информация, праща ѝ министри и други нотабили по студията, приема прищявките ѝ (като закона за медиите Пеевски-Цонев).
- Съдебно-прокурорска поддръжка: другите " самостоятелни " антикорупционни организации, прокуратурата и профилираните съдилища работят като " пестник на партията ": тежък за съперниците и трети лица, мек и нежен за ръководещата гарнитура от ГЕРБ и Движение за права и свободи. В резултат от тази гальовност Владислав Горанов не е в спор на ползи, до момента в който обживява жилището на кръстника си, а и никой няма интерес да гледа по какъв начин хидроинженерът Доган се преквалифицира в енергетик и купи Топлоелектрическа централа Варна. Да не приказваме за произхода на медийната империя на Движение за права и свободи, връзката ѝ с КТБ и други сходни истории: те не са забавни за проверяващите органи.
Този лист на съгласувани дейности може да бъде удължен съвсем до безспир. Но не е нужно. Нима става дума за инцидентни съвпадения? Дори и да няма експлицитни договорености сред двете партии (разписани и скрепени с подписи), това не значи, че сред тях към този момент не е открит обвързващ бит (повтаряща се процедура, добиваща нормативна стойност).
Дори и Борисов да одобри тази обичайно-правна връзка, той може би не е склонен, че това общуване е задоволително за " общо ръководство ". Формално ръководството е на ГЕРБ и самонареклите се " Обединени патриоти " (словосъчетание, в което първата дума е погрешна, а втората е противоречива поради съветската нишка в " Атака " ). Да, формалната коалиция е към момента сред ГЕРБ и " Патриотите ", само че тя е значително нефункционална. По доста въпроси елементи от " Патриотите " гласоподават против държавното управление, а Движение за права и свободи го поддържа. Така зад формалната фасада на обединението лъсва гръбнакът на ръководещата конструкция, от който Движение за права и свободи е неизбежна част.
Къде е казусът?
Изброените нагоре констатации мъчно могат да бъдат отречени - обстоятелствата приказват много гръмко. Но тук стигаме до най-важния въпрос, на който Борисов не е дал отговор: Защо ГЕРБ да не ръководи с Движение за права и свободи?
Досега не сме чули рационално пояснение от премиера за това инатливо отвращение. За него Ахмед Доган е най-велик български политик, Делян Пеевски е просто предприемач, чиито медии радват душата му, Йордан Цонев е добър бюджетар и така нататък Защо да няма общо ръководство с Движение за права и свободи, когато формалните сътрудници на Борисов - Сидеров, Каракачанов и Симеонов - в никакъв случай не са извиквали сходни суперлативи и трогване у него? Когато сърцето ти е другаде, не е ли редно да действаш надлежно?
Още по-неясна е позицията на Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова упреква ГЕРБ по отношение на Движение за права и свободи, само че не споделя какво е неприятното в тази връзка. Още повече, че в предишното Българска социалистическа партия са се коалирали с Движението напълно публично. Какъв е казусът тогава за ГЕРБ?
На фона на тази необяснимост започнаха да се промъкват " патриотарски " пояснения, съгласно които Движение за права и свободи е неуместен сътрудник, тъй като е представител на малцинствата. Това е рискова и неверна теза - етническото посланичество не е било и не трябва да бъде причина за изолираност на която и да е партия от ръководството.
Истината е друга: и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия се опасяват да назоват сериозните корупционни проблеми и стопански свързаности, от които страда Движение за права и свободи. И към които двете огромни партии са мощно съпричастни. И Българска социалистическа партия, и ГЕРБ се употребяват от медийната и прокурорско-следователска мощност на Движение за права и свободи. И са подпомагали Движението да я придобие и запази. Така те в действителност са част от установяването на един модел на ръководство, при който страната и нейните служби са майка за едни и мащеха за други. Сега ГЕРБ и Българска социалистическа партия просто си измиват с Движение за права и свободи ръцете за личния си модел на ръководство. Именно това е тайната, от която и двете огромни партии се срамят. Защото това е загадка не на Движение за права и свободи, а най-много тяхна. Те са позволили нещата да стигнат дотук. И пропускът напълно не е инцидентен.
Казусът с мюфтийството
Казусът със отговорностите на мюфтийството показва тъкмо тази комплицираност и оплетеност на връзките етнос, вяра и пари. Движение за права и свободи и мюфтийството намесиха “етническия мир” като мотив за опрощаването, “Патриотите” скочиха, задето се дават пари на мюсюлманите, а ГЕРБ, с цел да не бъдат упрекнати в споразумение с Движение за права и свободи, трансформираха позицията си в последния миг. Гузен негонен бяга, както се споделя. В дебата се намеси и Българска социалистическа партия - с популисткия мотив, че вместо на мюфтийството отговорности би трябвало да се опрощават на детски градини и лечебни заведения.
По принцип страната опрощава задължения на доста организации. Или пък ги подкрепя в изплащането им - и университети, и лечебни заведения, да не приказваме за стотиците милиони отговорности на Софийска топлофикация и софиянци, които страната изплаща, до момента в който си студува. Дълговете на мюфтийството обаче станаха народен въпрос - не за друго, а поради " неизяснените и необяснени” връзки сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в действителност са обществена загадка. " Тайна”, която продължава да бъде крита зад верски, етнически, геополитически и всевъзможни други димки. Понякога това, което е най-видно, остава най-неразбрано.
Автор: Даниел Смилов, Deutsche Welle