Стандарт с нов път
" Стандарт " избра Деня на националните будители, с цел да направи една от най-важните крачки в 26-годишното си развиване. След като показахме стандартите за свястна и съзнателна печатна медия, в този момент влизаме стремително в света на интернет. Още преди 18 години направихме първото онлайн издание на вестник и то с англоезична версия. От през днешния ден хвърляме всички старания в преобразената организация " Стандарт ". Тя е последна дума на асовете в основаването на осведомителни уеб сайтове. Но нейният максимален коз е екипът на " Стандарт ", който ще се труди 24 часа в денонощието. При това освен количествено, а и качествено. А това ние го можем най-добре.
За да не чакате новините и анализите ден по-късно, още повече, че " Стандарт " свършва преди 10 ч. - четете ни онлайн. Явно ежедневникът губи борбата с технологиите на 21 век. Но тъй като държим на традициите и твърдо имаме вяра, че словото на хартия в никакъв случай няма да изчезне, а написаното черно на бяло тежи най-вече, всеки петък " Стандарт " отново ще бъде на вестникарските сергии. С най-хубавото от обичаните на нашите читатели рубрики и освен това. А и петък не инцидентно е ден на майстора - към този момент 1352 броя на Златния " Стандарт " са радвали огромното семейство другари на вестника.
На злобарите, които още тази заран ще възкликнат с облекчение: " Стандарт " издъхна, ще кажем, че не се възнасяме. Напротив - възкръсваме в нета. Спокойно, не се вършим на велики. Признаваме, че избрахме този ход, тъй като желаеме да се запазим като същинска медия. А сега у нас това е непостижимо за печатно издание, което не е на хранилка. Както споделя народът - който заплаща, той поръчва музиката. " Стандарт " беше първият вестник, в който публицистите станаха и негови притежатели. Взехме акциите през февруари, само че за жалост дружно със отговорностите. Свободата коства скъпо! И това не е факсимиле - изпитахме го на гърба си. Последните 8 месеца бяха най-трудните в живота ни, а повярвайте - за хора врели и кипели над 25 години в специалността, сме видели и две, и двеста.
Всеки, който работи, желае трудът му да бъде заплатен. Но има няколко специалности, в които човек няма право на взаимни отстъпки - учители, лекари и публицисти. Направиш ли го - това е договорка с дявола. Ние не я желаеме!
Не желаеме в името на дотацията в никакъв случай да ни се постанова в деня на най-зловещата злополука в България - край Своге, да излизаме с водещ материал за бутната триколка, тъй като там е забъркан значим родственик. Не желаеме да си слагаме грях на съвестта и да пишем, че убитата Виктория Маринова не е никаква журналистка. Не желаеме поради обезпечен грант през нас да се пускат компромати, които смъкват министри още преди да са назначени.
Ние също сме неверни, че от време на време сме били боязливи и даже милозливи към мощните на деня. Но при нас флашки по пощальон в никакъв случай не са ставали заглавия на първа страница. Не сме разбивали човешки ориси след команди по телефона. И не сме фабрикували партийни книжки. Нито пък сме съчинявали биографии на първите хора като жития на светци.
Колкото и сложни, и гладни да бяха последните 8 месеца, ние се гордеем с тях. Защото запазихме достолепието си на самостоятелна медия. Звучи прекомерно помпозно, само че е правилно. Не сме взели нито една стотинка държавни пари, нито едно евро от европейските дотации. Не сме си и помисляли за грантове. В същото време получихме най-голямата европейска премия на Еврокомисията за културно-историческо завещание, прокарахме куп законодателни промени за професионалното обучение, дадохме естрада на най-големите действителни вложители в България. Обиколихме няколко пъти страната с родолюбивите си акции. Дадохме кураж на младите гении и в най-малките градчета. И най-важното - не лъжехме!
Правили сме го и ще го вършим, тъй като това е нашата задача.
Но както е споделил народът - няма ненаказано положително. На мода са кресливите и услужливите. Затова благодарим на приятелите, които бяха с нас в положително и в неприятно. И сме сигурни, че те ще ни поддържат и по новия път.
Ако някой ви каже, че през днешния ден и на следващия ден в България печатно издание може да оцелее на пазарен принцип, това е анекдот. Цените на хартията и отношението на страната към печатните издания вършат тази задача невъзможна. Всеки от властта, а и освен, роптае против нежеланото 111-то място на България по независимост на словото. Но десетилетия наред никой не си мръдна пръста да даде еднакъв късмет на вестниците и малките екрани във връзка с директното договаряне за европейските медийни пари. Нито се трогна от 80-процентния скок на хартията. И, в случай че скоро България стане първата страна в Европа без печатни медии, виновността минимум ще е на публицистите.
Колегиално стискаме палци на другите всекидневници да оцелеят, само че почтено - за достойнството на гилдията. Обещаваме им обаче, че оставаме сериозна конкуренция. Защото никой не е претърпял тази голгота, през която минахме ние. А както се знае - това, което не ни убива, ни прави по-силни. Затова ние повече от всеки път сме сигурни, че и в този момент ще успеем. И ще бъдем " Стандарт " -ът!
Екипът на " Стандарт "
За да не чакате новините и анализите ден по-късно, още повече, че " Стандарт " свършва преди 10 ч. - четете ни онлайн. Явно ежедневникът губи борбата с технологиите на 21 век. Но тъй като държим на традициите и твърдо имаме вяра, че словото на хартия в никакъв случай няма да изчезне, а написаното черно на бяло тежи най-вече, всеки петък " Стандарт " отново ще бъде на вестникарските сергии. С най-хубавото от обичаните на нашите читатели рубрики и освен това. А и петък не инцидентно е ден на майстора - към този момент 1352 броя на Златния " Стандарт " са радвали огромното семейство другари на вестника.
На злобарите, които още тази заран ще възкликнат с облекчение: " Стандарт " издъхна, ще кажем, че не се възнасяме. Напротив - възкръсваме в нета. Спокойно, не се вършим на велики. Признаваме, че избрахме този ход, тъй като желаеме да се запазим като същинска медия. А сега у нас това е непостижимо за печатно издание, което не е на хранилка. Както споделя народът - който заплаща, той поръчва музиката. " Стандарт " беше първият вестник, в който публицистите станаха и негови притежатели. Взехме акциите през февруари, само че за жалост дружно със отговорностите. Свободата коства скъпо! И това не е факсимиле - изпитахме го на гърба си. Последните 8 месеца бяха най-трудните в живота ни, а повярвайте - за хора врели и кипели над 25 години в специалността, сме видели и две, и двеста.
Всеки, който работи, желае трудът му да бъде заплатен. Но има няколко специалности, в които човек няма право на взаимни отстъпки - учители, лекари и публицисти. Направиш ли го - това е договорка с дявола. Ние не я желаеме!
Не желаеме в името на дотацията в никакъв случай да ни се постанова в деня на най-зловещата злополука в България - край Своге, да излизаме с водещ материал за бутната триколка, тъй като там е забъркан значим родственик. Не желаеме да си слагаме грях на съвестта и да пишем, че убитата Виктория Маринова не е никаква журналистка. Не желаеме поради обезпечен грант през нас да се пускат компромати, които смъкват министри още преди да са назначени.
Ние също сме неверни, че от време на време сме били боязливи и даже милозливи към мощните на деня. Но при нас флашки по пощальон в никакъв случай не са ставали заглавия на първа страница. Не сме разбивали човешки ориси след команди по телефона. И не сме фабрикували партийни книжки. Нито пък сме съчинявали биографии на първите хора като жития на светци.
Колкото и сложни, и гладни да бяха последните 8 месеца, ние се гордеем с тях. Защото запазихме достолепието си на самостоятелна медия. Звучи прекомерно помпозно, само че е правилно. Не сме взели нито една стотинка държавни пари, нито едно евро от европейските дотации. Не сме си и помисляли за грантове. В същото време получихме най-голямата европейска премия на Еврокомисията за културно-историческо завещание, прокарахме куп законодателни промени за професионалното обучение, дадохме естрада на най-големите действителни вложители в България. Обиколихме няколко пъти страната с родолюбивите си акции. Дадохме кураж на младите гении и в най-малките градчета. И най-важното - не лъжехме!
Правили сме го и ще го вършим, тъй като това е нашата задача.
Но както е споделил народът - няма ненаказано положително. На мода са кресливите и услужливите. Затова благодарим на приятелите, които бяха с нас в положително и в неприятно. И сме сигурни, че те ще ни поддържат и по новия път.
Ако някой ви каже, че през днешния ден и на следващия ден в България печатно издание може да оцелее на пазарен принцип, това е анекдот. Цените на хартията и отношението на страната към печатните издания вършат тази задача невъзможна. Всеки от властта, а и освен, роптае против нежеланото 111-то място на България по независимост на словото. Но десетилетия наред никой не си мръдна пръста да даде еднакъв късмет на вестниците и малките екрани във връзка с директното договаряне за европейските медийни пари. Нито се трогна от 80-процентния скок на хартията. И, в случай че скоро България стане първата страна в Европа без печатни медии, виновността минимум ще е на публицистите.
Колегиално стискаме палци на другите всекидневници да оцелеят, само че почтено - за достойнството на гилдията. Обещаваме им обаче, че оставаме сериозна конкуренция. Защото никой не е претърпял тази голгота, през която минахме ние. А както се знае - това, което не ни убива, ни прави по-силни. Затова ние повече от всеки път сме сигурни, че и в този момент ще успеем. И ще бъдем " Стандарт " -ът!
Екипът на " Стандарт "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ