Министър Вълчев: НИМХ иска развод, БАН не дава
Стана ясно, че Национален институт по метеорология и хидрология изрично желае бракоразвод, а Българска академия на науките не дава. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред БТВ.
Министър Вълчев напомни, че България има хидрометеорологична работа от близо 130 години. „ Надявам се, че няма в този момент да има спиране на хидрометеорологичното обслужване. Доколкото разбрах от десетилетия има такива настройки за излизане от Българска академия на науките. Всъщност Национален институт по метеорология и хидрология в тази си 130-годишна история през близо половината време е бил отвън Академията – той не е типичният теоретичен институт, при него научната активност е по-малката част. Той има интернационалните задължения, извършва задължения по три закона и ние не можем без него и би трябвало да го запазим при всички положения “, изясни той.
Вълчев разяснява, че тези 15 млн. лева, които бяха отпуснати в допълнение на Българска академия на науките, са разпределени по критерии от Общото заседание според от научната активност на институтите. По думите му за метеоролозите нарастването на средствата е към 5-6%. „ Критериите са обективни дотолкоз, доколкото регистрират научните критерии, само че не и характерните критерии на Национален институт по метеорология и хидрология. Дългосрочният проблем, който слагат от Национален институт по метеорология и хидрология, е отношението към тях и способността на Общото заседание на Българска академия на науките да бъде задоволително отговорно “, изясни той.
Министърът уточни, че съответните задължения, които са били контрактувани по време на срещата при него, са били МОН да подкрепи до края на годината Национален институт по метеорология и хидрология. „ И ние изпълняваме това. Другото беше Българска академия на науките в границите на бюджета си да потърси спомагателни благоприятни условия. А за идната година да търсим автономия на Национален институт по метеорология и хидрология в границите на Българска академия на науките. Не желаеме ние да взимаме решението за изваждане на Национален институт по метеорология и хидрология от Българска академия на науките – те би трябвало да се схванат и да вземат решението в дух на единодушие. Седем или осем бранша употребяват данните от Национален институт по метеорология и хидрология, те имат и интернационалните задължения, тъй че не можем да ги оставим “, разяснява Вълчев.
Той изясни, че от всички средства, които са гласувани тази година – към 65 млн. лева нарастване, към 50% ще отидат в Българска академия на науките. „ Следващата година отново ще имаме това нарастване и ще имаме опция отново в допълнение да подкрепим системата за научните проучвания. А аз преглеждам Национален институт по метеорология и хидрология като част от системата на научните проучвания “, сподели още Вълчев.
„ Ще има ново нарастване на заплатите на учителите с към 20% – с толкоз към този момент договорихме нарастването на минималните работни заплати за съответните училищен длъжности. То е планувано от 1 януари със средносрочната бюджетна прогноза – това ще бъде заложено и в Закона за държания бюджет “, сподели още министър Вълчев и уточни, че 330 млн. лева са отделени за това нарастване.
„ Важното е, че организирахме този политически диалог и взехме това решение, че учителите са най-важни и би трябвало да влагаме в тях. Минималната заплата, която сега е 760 лева за длъжността младши преподавател и преподавател, ще се усили на 920 лева – това е главната заплата. Иначе междинната брутна заплата, е към 1080 лева Тя е близка до общата междинна на страната. След нарастването тя ще стане близо 1300 лева – това е брутната. А чистата евентуално ще е сред 1000 и 1100 лева, само че това е самостоятелно и зависи от клас прослужено време и така нататък “, изясни министърът.
На въпрос дали ще извърши обещанието си да вдигне учителските заплати двойно до края на мандата на ГЕРБ, Вълчев отговори: „ Да, и това може да го забележим в утвърдената от държавното управление средносрочна бюджетна прогноза. За 2019, 2020 и 2021 година имаме заложени 330 млн. лева с всяка година повече. В края на мандата една чиста учителска заплата би трябвало да бъде над 1500 лева, а минималната – над 1300 лева “, изясни министърът.
Той уточни, че малко преди 15 септември има недостиг на учители, като най-трудно се намират педагози по осведомителни технологии, физика и математика. „ Средната възраст на един български преподавател е към 50 години “, съобщи Вълчев.
Министър Вълчев напомни, че България има хидрометеорологична работа от близо 130 години. „ Надявам се, че няма в този момент да има спиране на хидрометеорологичното обслужване. Доколкото разбрах от десетилетия има такива настройки за излизане от Българска академия на науките. Всъщност Национален институт по метеорология и хидрология в тази си 130-годишна история през близо половината време е бил отвън Академията – той не е типичният теоретичен институт, при него научната активност е по-малката част. Той има интернационалните задължения, извършва задължения по три закона и ние не можем без него и би трябвало да го запазим при всички положения “, изясни той.
Вълчев разяснява, че тези 15 млн. лева, които бяха отпуснати в допълнение на Българска академия на науките, са разпределени по критерии от Общото заседание според от научната активност на институтите. По думите му за метеоролозите нарастването на средствата е към 5-6%. „ Критериите са обективни дотолкоз, доколкото регистрират научните критерии, само че не и характерните критерии на Национален институт по метеорология и хидрология. Дългосрочният проблем, който слагат от Национален институт по метеорология и хидрология, е отношението към тях и способността на Общото заседание на Българска академия на науките да бъде задоволително отговорно “, изясни той.
Министърът уточни, че съответните задължения, които са били контрактувани по време на срещата при него, са били МОН да подкрепи до края на годината Национален институт по метеорология и хидрология. „ И ние изпълняваме това. Другото беше Българска академия на науките в границите на бюджета си да потърси спомагателни благоприятни условия. А за идната година да търсим автономия на Национален институт по метеорология и хидрология в границите на Българска академия на науките. Не желаеме ние да взимаме решението за изваждане на Национален институт по метеорология и хидрология от Българска академия на науките – те би трябвало да се схванат и да вземат решението в дух на единодушие. Седем или осем бранша употребяват данните от Национален институт по метеорология и хидрология, те имат и интернационалните задължения, тъй че не можем да ги оставим “, разяснява Вълчев.
Той изясни, че от всички средства, които са гласувани тази година – към 65 млн. лева нарастване, към 50% ще отидат в Българска академия на науките. „ Следващата година отново ще имаме това нарастване и ще имаме опция отново в допълнение да подкрепим системата за научните проучвания. А аз преглеждам Национален институт по метеорология и хидрология като част от системата на научните проучвания “, сподели още Вълчев.
„ Ще има ново нарастване на заплатите на учителите с към 20% – с толкоз към този момент договорихме нарастването на минималните работни заплати за съответните училищен длъжности. То е планувано от 1 януари със средносрочната бюджетна прогноза – това ще бъде заложено и в Закона за държания бюджет “, сподели още министър Вълчев и уточни, че 330 млн. лева са отделени за това нарастване.
„ Важното е, че организирахме този политически диалог и взехме това решение, че учителите са най-важни и би трябвало да влагаме в тях. Минималната заплата, която сега е 760 лева за длъжността младши преподавател и преподавател, ще се усили на 920 лева – това е главната заплата. Иначе междинната брутна заплата, е към 1080 лева Тя е близка до общата междинна на страната. След нарастването тя ще стане близо 1300 лева – това е брутната. А чистата евентуално ще е сред 1000 и 1100 лева, само че това е самостоятелно и зависи от клас прослужено време и така нататък “, изясни министърът.
На въпрос дали ще извърши обещанието си да вдигне учителските заплати двойно до края на мандата на ГЕРБ, Вълчев отговори: „ Да, и това може да го забележим в утвърдената от държавното управление средносрочна бюджетна прогноза. За 2019, 2020 и 2021 година имаме заложени 330 млн. лева с всяка година повече. В края на мандата една чиста учителска заплата би трябвало да бъде над 1500 лева, а минималната – над 1300 лева “, изясни министърът.
Той уточни, че малко преди 15 септември има недостиг на учители, като най-трудно се намират педагози по осведомителни технологии, физика и математика. „ Средната възраст на един български преподавател е към 50 години “, съобщи Вълчев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ