Стана някак си традиция последните години да ги запомняме предимно

Стана някак си традиция последните години да ги запомняме предимно ...

Простотиите в политиката.


Стана някак си традиция последните години да ги запомняме предимно с простотиите. В това отношение никой не може да вземе палмата от политиците – те са редовни абонати. А който е на власт, не дава на никого да му гепи палмата. И оттам да ни подхвърля банани целогодишно, щото при соца били само по Коледа.

Колкото и Премиерът да се хвалипръцка с успехи, нещата не са розови дори и през такива очила.

„А магистралите?“ – ще опонира някой. Факт е обаче, че страната ни има 2 (две) завършени магистрали, но пък е фрашкана с пътища, по които не може да мине не само „Бърза помощ“, но и джипът на Премиера. А колчава е България?

„А газовият хъб?“ – ще се обади друг. Да, видяхме тръбите. Ама хайде да се сетите, както вървят нещата, кой ще пикае газ в тях!

Впрочем времето ни убеди, че който не разбира от нищо, се занимава с политика. Е, знаем, че хептен ще рипнат в Негова защита с аргументите, че е и футболист, и тенисист...

Наистина Той влезе в Гинес като най-дъртия професионален футболист, даже ни е чудно, че нито „Барселона“, нито „Байерн“ Му отправиха оферти. Но колкото до успехите Му в тениса, те се измерваха с броя на спечелените кебапчета.

И се сещаме за патката. Тя можела и да лети, и да плува, и да ходи по земята. Но във всяка от тези области била на онова място, на което ние сега сме в света по свобода на словото.

Проблемът обаче е друг. Много Негови съпартийци се увлякоха и се напъват да го минат. А някои направо се опитват да Го прекарат.

Винаги обаче съм си въобразявал, че на простотията мястото ѝ е на стадионите. Там могат да се чуят такива малоумни скандирания, от които ти става ясно защо нормалните хора не водят децата си на спортни прояви. Че не им дават да гледат и наши мачове по телевизията по същата причина.

И бях направо шокиран, че депутат от управляващите нарече опозицията червени боклуци. Още повече че този депутат е автор на стихосбирка (демек нежна душа!) и на белетристична книга. (И е печелил награда със стихче за Георги Димитров, но това е друга история.)

Помня как се роди това „червени боклуци“. То и тогава си беше върхът на простотията. Така наричаха членовете на БКП.

Въпросът е кой скандираше. Скандираха тези, които бяха се самообявили за демократи, но мнозинството от тях бяха бивши членове на БКП, а немалко и партийни секретари.

И аз съм наричан червен боклук, макар никога да не съм членувал в каквато и да е партия. Наричаха ме, защото работех във в. „Дума“. Само че тогава в „Дума“ работеха по-малко и от 30% бивши членове на БКП, докато във в. „Демокрация“ бяха над 70% (ще премълча броя на партийните секретари).

Няма да забравя никога Града на Истината. Там истината лъсна в пълна сила. Да оставим, че бившите партийни секретари сутрин демократично метяха фасовете, да оставим и сина на едно от партийните величия, дошъл с демократичната си „Ямаха“, но имаше и един Поет. Той се дереше с пълно гърло, че комунизмът си отива, и пращаше в Сибир. А като вземеше думата, мнозина казваха: „Чакайте да чуем Поета!“ Бе, да бяхте го чули няколко месеца по-рано как рипна на събрание в Съюза на писателите и каза, че за Партията живота си дава.

Това, което успях да му кажа в Града на Истината, беше: „Аре поне ти по-тихо! Че както комунизмът си отива, ще вземе да мине баш през тебе!“ Той вече не е между живите – дано да е на едно по-демократично място.

Да, депутатът с „червени боклуци“ се извини. Но защо само на опозицията? Той дължи извинение на много свои съпартийци.

И най-вече лично на Премиера, също бивш член на БКП.

Абе Той го беше казал: „...ама аз ги наблюдавам!“.

Един съвет от мене, уважаеми гербери (партийни номади!): „Карайки през просото, внимавайте да не сгазите лука!“.

И най-вече в бостана с харизматиквите внимавайте! 

П.П.

Относно извиненията писателят Дончо Цончев казваше: „Ти му откъсваш главата, а после – извинявай! Живей така, че да не се извиняваш!“

Източник: segabg.com