Простотиите в политиката
Стана някак си традиция последните години да ги запомняме най-вече с простотиите. В това отношение никой не може да вземе палмата от политиците – те са постоянни клиенти. А който е на власт, не дава на никого да му гепи палмата. И оттова да ни подмята банани целогодишно, щото при соца били единствено по Коледа.
Колкото и Премиерът да се хвалипръцка с триумфи, нещата не са розови даже и през такива очила.
„ А автомагистралите? “ – ще опонира някой. Факт е обаче, че страната ни има 2 (две) завършени магистрали, само че пък е фрашкана с пътища, по които не може да мине освен „ Бърза помощ “, само че и джипът на Премиера. А колчава е България?
„ А газовият хъб? “ – ще се обади различен. Да, видяхме тръбите. Ама хайде да се сетите, както вървят нещата, кой ще пикае газ в тях!
Впрочем времето ни убеди, че който не схваща от нищо, се занимава с политика. Е, знаем, че хептен ще рипнат в Негова отбрана с причините, че е и футболист, и тенисист...
Наистина Той влезе в Гинес като най-дъртия професионален футболист, дори ни е чудно, че нито „ Барселона “, нито „ Байерн “ Му насочиха предложения. Но по отношение на триумфите Му в тениса, те се измерваха с броя на извоюваните кебапчета.
И се сещаме за патката. Тя можела и да лети, и да плува, и да върви по земята. Но във всяка от тези области била на това място, на което ние в този момент сме в света по независимост на словото.
Проблемът обаче е различен. Много Негови съпартийци се увлякоха и се напъват да го минат. А някои напряко се пробват да Го прекарат.
Винаги обаче съм си фантазирал, че на простотията мястото ѝ е на стадионите. Там могат да се чуят такива малоумни викания, от които ти излиза наяве за какво естествените хора не водят децата си на спортни прояви. Че не им дават да гледат и наши мачове по малкия екран по същата причина.
И бях напряко шокиран, че народен представител от ръководещите назова опозицията червени отпадъци. Още повече че този народен представител е създател на стихосбирка (демек нежна душа!) и на белетристична книга. (И е печелил премия със стихче за Георги Димитров, само че това е друга история.)
Помня по какъв начин се роди това „ червени отпадъци “. То и тогава си беше върхът на простотията. Така назоваха членовете на Българска комунистическа партия.
Въпросът е кой скандираше. Скандираха тези, които бяха се самообявили за демократи, само че болшинството от тях бяха някогашни членове на Българска комунистическа партия, а значително и партийни секретари.
И аз съм именуван червен отпадък, въпреки в никакъв случай да не съм членувал в каквато и да е партия. Наричаха ме, тъй като работех във в. „ Дума “. Само че тогава в „ Дума “ работеха по-малко и от 30% някогашни членове на Българска комунистическа партия, до момента в който във в. „ Демокрация “ бяха над 70% (ще премълча броя на партийните секретари).
Няма да не помни в никакъв случай Града на Истината. Там истината лъсна в цялостна мощ. Да оставим, че някогашните партийни секретари заран демократично метяха фасовете, да оставим и сина на едно от партийните величия, дошъл с демократичната си „ Ямаха “, само че имаше и един Поет. Той се дереше с цялостно гърло, че комунизмът си отива, и пращаше в Сибир. А като вземеше думата, мнозина споделяха: „ Чакайте да чуем Поета! “ Бе, да бяхте го чули няколко месеца по-рано по какъв начин рипна на събрание в Съюза на писателите и сподели, че за Партията живота си дава.
Това, което съумях да му кажа в Града на Истината, беше: „ Аре най-малко ти по-тихо! Че както комунизмът си отива, ще вземе да мине баш през тебе! “ Той към този момент не е сред живите – нека да е на едно по-демократично място.
Да, депутатът с „ червени отпадъци “ се извини. Но за какво единствено на опозицията? Той дължи опрощение на доста свои съпартийци.
И най-много персонално на Премиера, също някогашен член на Българска комунистическа партия.
Абе Той го беше споделил: „...ама аз ги следя! “.
Един съвет от мене, уважаеми гербери (партийни номади!): „ Карайки през пръсти, внимавайте да не сгазите лука! “.
И най-много в бостана с харизматиквите внимавайте!
П.П.
Относно извиненията писателят Дончо Цончев споделяше: „ Ти му откъсваш главата, а след това – извинявай! Живей по този начин, че да не се извиняваш! “
Колкото и Премиерът да се хвалипръцка с триумфи, нещата не са розови даже и през такива очила.
„ А автомагистралите? “ – ще опонира някой. Факт е обаче, че страната ни има 2 (две) завършени магистрали, само че пък е фрашкана с пътища, по които не може да мине освен „ Бърза помощ “, само че и джипът на Премиера. А колчава е България?
„ А газовият хъб? “ – ще се обади различен. Да, видяхме тръбите. Ама хайде да се сетите, както вървят нещата, кой ще пикае газ в тях!
Впрочем времето ни убеди, че който не схваща от нищо, се занимава с политика. Е, знаем, че хептен ще рипнат в Негова отбрана с причините, че е и футболист, и тенисист...
Наистина Той влезе в Гинес като най-дъртия професионален футболист, дори ни е чудно, че нито „ Барселона “, нито „ Байерн “ Му насочиха предложения. Но по отношение на триумфите Му в тениса, те се измерваха с броя на извоюваните кебапчета.
И се сещаме за патката. Тя можела и да лети, и да плува, и да върви по земята. Но във всяка от тези области била на това място, на което ние в този момент сме в света по независимост на словото.
Проблемът обаче е различен. Много Негови съпартийци се увлякоха и се напъват да го минат. А някои напряко се пробват да Го прекарат.
Винаги обаче съм си фантазирал, че на простотията мястото ѝ е на стадионите. Там могат да се чуят такива малоумни викания, от които ти излиза наяве за какво естествените хора не водят децата си на спортни прояви. Че не им дават да гледат и наши мачове по малкия екран по същата причина.
И бях напряко шокиран, че народен представител от ръководещите назова опозицията червени отпадъци. Още повече че този народен представител е създател на стихосбирка (демек нежна душа!) и на белетристична книга. (И е печелил премия със стихче за Георги Димитров, само че това е друга история.)
Помня по какъв начин се роди това „ червени отпадъци “. То и тогава си беше върхът на простотията. Така назоваха членовете на Българска комунистическа партия.
Въпросът е кой скандираше. Скандираха тези, които бяха се самообявили за демократи, само че болшинството от тях бяха някогашни членове на Българска комунистическа партия, а значително и партийни секретари.
И аз съм именуван червен отпадък, въпреки в никакъв случай да не съм членувал в каквато и да е партия. Наричаха ме, тъй като работех във в. „ Дума “. Само че тогава в „ Дума “ работеха по-малко и от 30% някогашни членове на Българска комунистическа партия, до момента в който във в. „ Демокрация “ бяха над 70% (ще премълча броя на партийните секретари).
Няма да не помни в никакъв случай Града на Истината. Там истината лъсна в цялостна мощ. Да оставим, че някогашните партийни секретари заран демократично метяха фасовете, да оставим и сина на едно от партийните величия, дошъл с демократичната си „ Ямаха “, само че имаше и един Поет. Той се дереше с цялостно гърло, че комунизмът си отива, и пращаше в Сибир. А като вземеше думата, мнозина споделяха: „ Чакайте да чуем Поета! “ Бе, да бяхте го чули няколко месеца по-рано по какъв начин рипна на събрание в Съюза на писателите и сподели, че за Партията живота си дава.
Това, което съумях да му кажа в Града на Истината, беше: „ Аре най-малко ти по-тихо! Че както комунизмът си отива, ще вземе да мине баш през тебе! “ Той към този момент не е сред живите – нека да е на едно по-демократично място.
Да, депутатът с „ червени отпадъци “ се извини. Но за какво единствено на опозицията? Той дължи опрощение на доста свои съпартийци.
И най-много персонално на Премиера, също някогашен член на Българска комунистическа партия.
Абе Той го беше споделил: „...ама аз ги следя! “.
Един съвет от мене, уважаеми гербери (партийни номади!): „ Карайки през пръсти, внимавайте да не сгазите лука! “.
И най-много в бостана с харизматиквите внимавайте!
П.П.
Относно извиненията писателят Дончо Цончев споделяше: „ Ти му откъсваш главата, а след това – извинявай! Живей по този начин, че да не се извиняваш! “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ