Стана ми навик да се застъпвам за Андрешко. Не за

...
Стана ми навик да се застъпвам за Андрешко. Не за
Коментари Харесай

Тарикат или рицар? Изборът е ваш

Стана ми табиет да се застъпвам за Андрешко. Не за описа, за неговия воин. Откакто действителността в тази страна безнадеждно се разминава с приказките на управниците, откогато националният блян и всяка поредна обществена концепция жестоко и безогледно се приспособяват за персонална полза - до превръщането им в тяхната диаметралност, тоест в последните стотина години - учени, литератори и най-банални пропагандатори по нашите земи се специализираха в изкусно пренасочване на виновността, в прокарване на подмятания и клевети против исторически облици и... литературни герои. На властта все някой различен би трябвало да й е отговорен.

Изтече времето на идеологиите, пристигна времето на икономическото мислене. Няма към този момент да ни ръководят концепциите, парите ще ръководят. Обаче доста бързо свършват, пустите пари.

И емнаха Андрешко

" Андрешко " е мерна големина в българската литература. Спомням си от моето литературно юношество, че когато на кафе или на софра се одумваше някой сътрудник, остарели писатели имаха бит да теглят чертата с въпроса: има ли тоя създател " Андрешко ", или не? Ако няма - за какво въобще се занимаваме с него. Ако има - останалото губи значение, всичко може да му се елементарни. Но това бе единствено почти – никой на масата (а и въобще) нямаше „ Андрешко ”.

Има нещо съмнително, нечисто в това, че със същия възторг, с който бе възпяван като бранител на бедните и слабите, като реализатор на обществената истина, през днешния ден Андрешко се обругава като нихилист, пакостник и конспиратор против страната. Авторите на тези текстове са в крайник с конюнктурата, само че описа са позабравили, замазал се е в съзнанието им и си го досъчиняват, както им падне. Най-общо, въпросната тяхна теза внушава, че страната ни не процъфтява, тъй като българинът е изумен от Андрешковата болест. Тази болест се предавала в поколенията и блокирала стопанската система. Андрешко се показва за основоположник на данъчното кръшкане, поради което страната не свързва двата края. В заслеплението си и в усърдието да изкарат някого отговорен създателите изпускат, че нередовният длъжник не е Андрешко, а някой си Станой. В разнообразието от хули и оскърбления съдията даже не загатва, че Андрешко се е отклонил от данъчните си отговорности. И следва да го освободим от тази отговорност.

Остава обвиняването в данъчен бойкот. И, несъмнено, в цялостна липса на гражданско (селско) схващане. Оставил съдията в блатото и търтил да предизвести длъжника. Хич не го е еня за страната!

Но никой не се пробва да надникне зад това обвиняване.

Може пък в това нощно премеждие Андрешко да има смекчаващи виновността условия!

Може да има някакъв горчив опит като поданик, може да има задоволителни разочарования като жител (селянин) на тази страна, за която го упрекват, че бил потопил! Може даже да има някаква сантиментална причина. Или просто (и най-вероятно) като същински шоп да ненавижда да го лъжат.

Ако Андрешко знаеше най-малко това, което ние през днешния ден знаем от българската история, той евентуално също нямаше да си заплаща налозите.

Ако знаеше, че заплатените с неговите пари генерали Рачо Петров и Михаил Савов ще завъртят епичната спекулация с вноса на патрони за българската войска и ще влязат в летописа на международната корупция.

Ако знаеше, че Фердинанд, чиято цивилна листа е попълвана тъкмо с налозите на Андрешко, ще залага страната на разнообразни военни съюзи и групировки против големи суми, получени в секрети сметки.

Ако знаеше, че група политици, на които отново той обезпечава депутатските заплати, ще останат в историята с огромната житарска спекулация, чиито последици доразоряват и доизгребват България след втората национална злополука...

Ако знаеше най-малко това. А и всичките сходни афери, които ще последват и ще не престават до през днешния ден... Е, няма по какъв начин да е знаел.*

Но все нещо би трябвало да е подочувал Андрешко, все за нещо би трябвало да се е договедил.

А и основното е още отсега нататък. Защото поради необятните пръсти, поради лакомията и корупцията на същите тези особи, политически и държавни мошеници той ще демонстрира чудеса от смелост с калпави патрони, с пробити ботуши и развален шинел, с нищожен залък за стомаха и без медикаменти за раните. И отвоюваните с тази гола смелост земи и популярност ще бъдат пропилени, профукани като всичко останало от същите продажници - монарх, министри, дипломати, които нито в един миг от българската история не са си изработвали парите, дето Андрешко им ги дава, а Станой - не.

Ето за какво по този начин надълбоко в предишното бърка агитката от социолози, литератори и политолози, която в последно време се суети (и в чеп, и в ръкав!) да изрови за потребностите на управниците дежурния нужен виновник. Андрешко може да е оставил кости пред Одрин, Чаталджа или Криволак, може да е погинал в българските междуособици, да е загаснал от беднотия, опустошение или типовете гнет, само че симпатичното премеждие от мочурищата към София още не му е простено.

И цялата тая неуместна стрелба има единствено една цел: оправдание

Алиби! Така се пробват да ни го пробутат тук, където страната се отървава и от последните си отговорности към данъкоплатеца - а от които няма по какъв начин да се отърси, просто не извършва. Данъците на популацията са най-обикновена, вулгарна, само че не и доброволна вересия - против тях то постоянно не получава даже едно merci...

Обществото преглътна обстоятелството, че те не се събират за покриване на неговите разноски и потребности, за неговата сигурност, здраве, обучение и просвета, а за прехрана и благоденствие на тези, които тези средства прибират и ръководят. То се помири, че по традиция това са единствените " свободни " пари в страната, които министри, служители и депутати си заплюват във тип на безсрамни заплати, на екзотични командировки, на служби за роднините и прислужниците, на отстъпки и облекчения за сътрудници и съдружници, а и на най-обикновени рушветчии. Неговите пари отиват в разгула на държавните поръчки, в гигантоманските покупко-продажби с още по-безсрамни комисиони.

Може би те имат поради, че нещо в страната се е трансформирало? Или че самата страна не е към този момент онази, която Андрешко така тъкмо бе претеглил на своя си шопски кантар? Но доказателства за смяна Андрешковите клеветници не дават. Още по-малко е приготвила такива доказателства и страната.

Освен едната смяна, за която всички си затваряме очите: че през днешния ден, назад на оригинала, бирниците зарязаха данъкоплатеца в блатото.

_______________________________________________________

* Този нездравословен роман Елин Пелин отпечатва през 1903 година в сп. " Просвета ", предопределено, съгласно личните му думи, " за учениците от гимназиите, за интелигенцията, за учителите ". Редакторът му дал 100 лв. и писателят спомня този хонорар с признателност - тогава 100 лв. били доста пари. Очевидно, с цел да отпечата описа в ученическо списание, Елин Пелин, който, без друго, е и сред моралистите в нашата литература (пък и самичък бил учител), го е считал за назидателен, предразполагащ към благородни намерения. Искал е да даде на българчетата образец на рицар от тяхната кръв и тяхната рогозка. Вероятно с цел да го следват...

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР