Арменците в Карабах палят къщите си преди идването на азерите
Стълбове пушек се издигат към есенното небе над долината. Шаректар гори. Преди идването на азербайджанските войски жителите на селото покрай Нагорни Карабах избират да възпламенят къщите си, пред това да ги оставят на омразните си съседи, написа в собствен репортаж " Франс прес ", представена от БНР.
" Това е последният ден, на следващия ден азербайджанските бойци ще са тук " - мъж връзва остарял пуловер, пропит с бензин, на дървен кол, пали го и хвърля пръта на паркета, гледайки по какъв начин къщата му пламва. Пламъците стигат гредореда на ламаринения покрив, който лека-полека се възпламенява. За да бъде сигурен, че от къщата му ще остане единствено пепел, злополучният притежател хвърля основни и запалени дъски вътре през прозорците.
" Това е моята къща, не мога да я оставя на турците - споделя той, употребявайки прозвището, с което арменците постоянно назовават азерите. - Всички палят къщите си. Дадоха ни период до среднощ да напуснем ", споделя той, преди да се качи в джипа си, без да огледа обратно, ругаейки: " Всички са продажници ".
Мирното съглашение, подписано миналата седмица от Армения и Азербайджан, с посредничеството на Москва, постави завършек на траялите близо 7 седмици яростни боеве в Нагорни Карабах - планинския анклав, за който двете страни в Кавказ спорят от десетилетия. Според споразумението Азербайджан получава още веднъж обширни територии, които бяха под арменски надзор след първата война при започване на 90-те години ХХ век - Ереван би трябвало да отстъпи Келбаджарския, Лачинския и Агдамския региони.
Село Шаректар се намира на входа към Келбаджарския регион, тясна котловина край лъкатушещата река Тартар, в подножието само че високи планини и отвесни скали. Този регион е част от издигнатия от арменските войски към Нагорни Карабах " предпазен вал ", част от който също ще бъде върнат на Азербайджан. Шаректар е една от основните обитаеми зони в региона. Над половината къщи в селото, доста от тях - скромни високопланински селски колиби - бяха опожарени от изоставящите ги притежатели в последните 24 часа.
Край всеки от тези домове в пламъци се наблюдаваше една и съща картина - мъже в камуфлажни военни облекла, върнали се от фронтовата линия, товарят всичко, което могат на остарели раздрънкани камиони.
" Ако не съумея да намеря транспорт, ще изгоря всичко ", зарича се 46-годишният Саргис, седнал пред мръсната си къща. Цените са скочили и е невероятно да се откри превоз. В краката на боеца са струпани скромните му притежания - телевизионна антена, полилей от 70-те години, огромен пластмасов бидон, дъски, самоделна колибка от ламарина, в която са събрани паникьосаните му пилета. " Вече изгорих кошерите, нямам повече време ".
Кога и по какъв начин ще дойдат азербайджанските сили никой не знае. Властите в Нагорни Карабах твърдят, че пътят в Келбаджар - единствената в този момент пътна връзка на анклава с Армения - ще остане под техен надзор. Наоколо патрулират съветски бойци от миротворческите сили.
По този път се прави огромното преселение. Движението към пограничния арменски град Варденис през Содитския проход, на 2700 м надморска височина, е непрекъснато. Всичко, което може да се изнесе от Келбаджар изглежда към този момент е натоварено.
Камиони зареждат големите трансформатори на водноелектрическите централи. Рояк дървосекачи са се заели да режат и изнасят дърветата край пътя, с цел да могат огромните трупи незабавно да бъдат натоварени и да поемат към Армения, където дървеният материал се продава на добра цена. Пастири прекарват бързо стада от крави и овце, при което задръстват в допълнение шосето.
На път да бъде изоставена, военната база в Келбаджар е необятно отворена. Подобно на мравки, дребното останали бойци смъкват ламарините от покривите на хангарите, опаковат сандъци с муниции, развалени високопроходими коли и всичко, което още може да се прибере. В двора на генералния щаб се горят документи.
" Това е последният ден, на следващия ден азербайджанските бойци ще са тук " - мъж връзва остарял пуловер, пропит с бензин, на дървен кол, пали го и хвърля пръта на паркета, гледайки по какъв начин къщата му пламва. Пламъците стигат гредореда на ламаринения покрив, който лека-полека се възпламенява. За да бъде сигурен, че от къщата му ще остане единствено пепел, злополучният притежател хвърля основни и запалени дъски вътре през прозорците.
" Това е моята къща, не мога да я оставя на турците - споделя той, употребявайки прозвището, с което арменците постоянно назовават азерите. - Всички палят къщите си. Дадоха ни период до среднощ да напуснем ", споделя той, преди да се качи в джипа си, без да огледа обратно, ругаейки: " Всички са продажници ".
Мирното съглашение, подписано миналата седмица от Армения и Азербайджан, с посредничеството на Москва, постави завършек на траялите близо 7 седмици яростни боеве в Нагорни Карабах - планинския анклав, за който двете страни в Кавказ спорят от десетилетия. Според споразумението Азербайджан получава още веднъж обширни територии, които бяха под арменски надзор след първата война при започване на 90-те години ХХ век - Ереван би трябвало да отстъпи Келбаджарския, Лачинския и Агдамския региони.
Село Шаректар се намира на входа към Келбаджарския регион, тясна котловина край лъкатушещата река Тартар, в подножието само че високи планини и отвесни скали. Този регион е част от издигнатия от арменските войски към Нагорни Карабах " предпазен вал ", част от който също ще бъде върнат на Азербайджан. Шаректар е една от основните обитаеми зони в региона. Над половината къщи в селото, доста от тях - скромни високопланински селски колиби - бяха опожарени от изоставящите ги притежатели в последните 24 часа.
Край всеки от тези домове в пламъци се наблюдаваше една и съща картина - мъже в камуфлажни военни облекла, върнали се от фронтовата линия, товарят всичко, което могат на остарели раздрънкани камиони.
" Ако не съумея да намеря транспорт, ще изгоря всичко ", зарича се 46-годишният Саргис, седнал пред мръсната си къща. Цените са скочили и е невероятно да се откри превоз. В краката на боеца са струпани скромните му притежания - телевизионна антена, полилей от 70-те години, огромен пластмасов бидон, дъски, самоделна колибка от ламарина, в която са събрани паникьосаните му пилета. " Вече изгорих кошерите, нямам повече време ".
Кога и по какъв начин ще дойдат азербайджанските сили никой не знае. Властите в Нагорни Карабах твърдят, че пътят в Келбаджар - единствената в този момент пътна връзка на анклава с Армения - ще остане под техен надзор. Наоколо патрулират съветски бойци от миротворческите сили.
По този път се прави огромното преселение. Движението към пограничния арменски град Варденис през Содитския проход, на 2700 м надморска височина, е непрекъснато. Всичко, което може да се изнесе от Келбаджар изглежда към този момент е натоварено.
Камиони зареждат големите трансформатори на водноелектрическите централи. Рояк дървосекачи са се заели да режат и изнасят дърветата край пътя, с цел да могат огромните трупи незабавно да бъдат натоварени и да поемат към Армения, където дървеният материал се продава на добра цена. Пастири прекарват бързо стада от крави и овце, при което задръстват в допълнение шосето.
На път да бъде изоставена, военната база в Келбаджар е необятно отворена. Подобно на мравки, дребното останали бойци смъкват ламарините от покривите на хангарите, опаковат сандъци с муниции, развалени високопроходими коли и всичко, което още може да се прибере. В двора на генералния щаб се горят документи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ