Стъклото е едно от най-важните открития на човека, подсказано от

Стъклото е едно от най-важните открития на индивида, подсказано от самата природа. Парченцата обсидиан, формирани при вулканичната активност, навели хората на мисълта да основат сами сходна твърда сплав.

 Има исторически сведения, че стъклото е употребявано за пръв път през четвърто хилядолетие пр.Хр. в Месопотамия и Египет като глазура за керамични съдове. Древните стъклени произведения били зеленикави на цвят заради съществуването на стоманени примеси в пясъка, който се употребявал при производството.

 В Европа през 10 век Венецианската република става център на производството на стъклени предмети с доста високо качество. Създадена е колегия на стъклопроизводителите, която открива стандартите на занаята и се старае да запази тайните му. Затова през 1271 година е признат закон, с който се не разрешава вносът на стъкло от другаде и приемането на работа на стъклари чужденци. Впрочем локалните стъклари са били добре възнаградени поради тези ограничавания. Те били едни от най-уважаваните поданици на острова и се употребили със специфични привилегии – да вземем за пример да носят меч и да имат правосъден имунитет. На дъщерите им пък се разрешавало да се омъжват за младежи от богати и знатни фамилии.

 Венецианските дожи, които управлявали града, насърчавали развиването на занаята, само че претендирали да се запазят тайните на производството. Така през 1291 година е признат още по-строг закон, съгласно който производството на стъкло би трябвало да се придвижи от Венеция на близкия остров Мурано. Формалната причина била възможната заплаха от пожар, провокиран от огъня в многочислените работилници, който би могъл да унищожи града. Историците обаче са на мнение, че същинската причина е желанието на управата на града да изолира майсторите стъклари, с цел да не изтече информация за метода на произвеждане. В поддръжка на това изказване е и фактът, че през 1295 година е публикуван нов закон, който не разрешава на майсторите да напущат острова, а всички стъкларни в други градове във Венецианската република са разрушени.

 Отначало в Мурано се изработвали предмети единствено от цветно стъкло, декорирани с гланц и злато в сходство с традициите от Близкия Изток. През 13 в. на острова се преселват византийски стъклари, които донасят знания за направата на стъклената мозайка (смалт).

 През идващите епохи на острова се раждат разнообразни технологии за обработка на стъклото, които се употребяват и до наши дни. Например авантюриновото стъкло – стъклената маса се смесва с частици от мед, които при изстиването ѝ кристализират и основават резултат на блестящи точки. Технологията е открита инцидентно, когато един от майсторите несъзнателно поръсил мед на прахуляк в горещата стъклена примес, над която работел.

 Друг локален тип стъкло се назовава кракелаж - неговата конструкция припомня натрошен лед, голям брой пукнатини, които оформят самобитна рисунка. Ефектът се реализира, откакто още топлият стъклен предмет се потапя в хладка вода, а формираните пукнатини по-късно се покриват с различен стъклен пласт. Отначало по този метод правели фалшификати на старинни съдове от времето на Римската империя, само че последователно той станал доста известен и за истински произведения.

 През 15 в. бил изнамерен способ за направа на кристал, вследствие на което островът станал единственият производител на кристални огледала в Европа. Там са основани кристалното, емайлираното, многоцветното и млечнобялото стъкло, както и имитационните скъпоценни камъни. Продукцията на остров Мурано била доста търсена от европейските кралски дворове, които плащали добре за нея.

 Въпреки възбраната стъкларите да напущат острова, някъде в края на 15 в. някои майстори съумели да емигрират във Франция и Моравия и там основали първите конкурентни центрове за произвеждане на стъкло. По-късно такива центрове се появили в Англия и Холандия. Колкото и да се стараели тамошните майстори обаче, на никое място не могли да основат стъкло с такава бистра бистрота като венецианското (Мурано).

 Тайната на муранското стъкло се крие във висококачествената ръчна направа и в спазването на истинската технология. Основният материал, от който се създават стъклените произведения, е силициев диоксид, който се втечнява под въздействието на висока температура. За да стане материалът по-лесен за обработка, към него се прибавят други съставни елементи, които трансформират твърдостта му. Получената стъклена маса се оформя на пръти, които се нагряват на газова горелка, до момента в който стъклото стартира да се разтопява и да се изтегля под формата на нишка. В това положение материалът разрешава оформяне посредством издухване, придвижване на ръцете или специфични принадлежности.

 Макар че главната технология е една и съща, има разнообразни техники за направа на мъниста и предмети от изтеглено стъкло. Най-известна е техниката " мурине ", при която другите цветни пластове се наслагват един върху различен и след това стъкленият кол се нарязва под ъгъл – по този начин се разкрива цветният претекст, заложен при напластяването. Стъклената мозайка, наричана " милефиори ", се получава, когато в матрица с формата на звезда се наслагват един върху различен разноцветни пластове - след нарязването се открива флорален претекст.

 И до ден сегашен някои от най-старите работилници не престават да се трудят по истинската технология, а доста от тях са се трансформирали и в известни марки за фешън аксесоари и предмети за бита - да вземем за пример " Antica Murrina Veneziana ", " Ercole Moretti ", " Corte Murrina " и други

Автор: Тоня Василева

Инфо: www.edna.bg