Стадирането при рака на млечната жлеза по време на бременност

Стадирането при рака на млечната жлеза по време на бременност не се разграничава от общоприетото стадиране на онкозаболявания, където се оценя размера на тумора, разпространяването му, ангажирането на лимфните възли и на далечните метастази . Стадирането е значимо, с цел да се дефинира най-адекватното лекуване и резултата му както върху главното заболяване, по този начин и върху развиването на плода.

(За повече информация по тематиката можеш да прочетеш публикацията „ Рак на млечната жлеза по време на бременност”.)

Поради обстоятелството, че този карцином най-често метастазира в костите, черния дроб и белите дробове, би трябвало да се създадат образни проучвания на съответните области. Белите дробове се оценят с рентгенова фотография с защитен щит на коремната област или с компютърна томография. От своя страна, магнитният резонанс без контрастност се избира за оценка на положението на черния дроб и костите, а също и ехография за черния дроб. Костна сцинтиграфия не се употребява поради риска за радиационна експозиция на плода.

Трябва да се знае, че както онкологичното заболяване, по този начин и бременността може да докара до анемия и повишение на алкалната фосфатаза – ензим, който се отделя от костите. Анемията при бременността е резултат от повишението на циркулиращия размер кръв и „ разреждането” на клетъчните кръвни детайли. Алкалната фосфата, от своя страна, се усилва при рака на млечната жлеза (и не само), когато болестта метастазира в костите.

Хирургия върху гърда може безвредно да се прави по време на всички триместри на бременността, само че от време на време хирурзите биха изчакали отстраняването на първичното огнище след 12-тата гестационна седмица, тъй като по-късно се счита, че рискът за импровизиран аборт понижава. Прилагането на цялостна упойка при мастектомия не се свързва с по-голям риск за дамата или плода, в сравнение с упойка при каквато и да е било друга интервенция. Според международните стандарти времето сред 16-тата и 20-тата гестационна седмица е пожеланото време за осъществяването на хирургична намеса.

Друг способ за лекуване на карцинома на гърдата е лъчетерапията . Подходящата районна терапия (лъчелечение и хирургия) би трябвало да се извърши макар диагнозата на онкологично заболяване по време на сходно внимателно положение като бременността. Лъчелечението се прави единствено след края на бременността. Експозицията на радиационна сила на фетуса може да докара до гибелта на плода, малформации, физическа и ментална ретардация. Особено рискова е радиационната сила е през първия триместър, когато се оформят органите на плода.

Свързани публикации.. Рак на млечната жлеза по време на бременност 1 Функционален окситоцинов тест и биофизикален профил на плода 0 Наследствен и ненаследствен рак на млечната жлеза? Разликите 2

Химиотерапията е последният способ за лекуване на онкологични болести. Въпреки, че всички химиотерапевтични лекарства са Категория D с висок риск за плода, съществуват изследвания, които демонстрират, че някои медикаменти могат да се ползват по време на бременност. Отново не се предлага систематичното лекарствено лекуване за рак на млечната жлеза през първия триместър по същите аргументи. Съществува риск от до 20% за развиване на вродени малформации при приложение на химиотерапия през първите 12 седмици.

Режимът с най-нисък риск за плода е комбинацията от 5-флуороурацил, доксорубицин и циклофосфамид, приложена след първия триместър. Препоръчва се оптималният брой курсове по време на бременност да не минава шест. При опция използването на химиотерапия би трябвало да се задържи до 35-тата седмица от бременността, с цел да се сведе до най-малко риска от неутропения (намален брой неутрофили – кафези на имунната система, борещи се против инфекциите). Алтернатива на схемата от 5-флуороурацил, доксорубицин и циклофосфамид е приложението на така наречен таксан-базирна терапия с лекарства като паклитаксел или доцетаксел.

Биологичните сътрудници като трастузумаб не се предлагат за лекуване на карцинома на гърдата по време на бременност поради риска от развиване на анхидрамнион/ олигодрамнион – понижаване размера на околоплодната течност. Същото се отнася за ендокринната терапия с ароматазни инхибитори. При неотложно иницииране се поучава да се изчака приключването на бременността.

Бременни с рак на млечната жлеза би трябвало да се насочат към акушер-гинеколог, който да следи рисковата бременност. Преди започване на химиотерапия се удостоверява гестационната възраст на плода и неговите морфологични особености – растеж, телесна маса. Следенето на бременността става посредством ехографско проучване, фетален nonstress test и биофизикален профил, а също и амниоцентеза при нужда.

Раждането би трябвало да се съгласува с администрирането на химиотерапевтичните медикаменти. Последният курс би трябвало да е не по-малко от 2 седмици от раждането, с цел да се минимализира риска от неутропения. След раждането заради обстоятелството, че множеството химиотерапевтици се екскретират през кърмата, кърменето не се предлага. 4712