Ст. Ст. влезе в магазина за хляб и цигари. Купи

Ст. Ст. влезе в магазина за самун и цигари. Купи си самун, тъй като върху неговата опаковка нямаше картинки на тлъст чичка, нито предизвестие, че глутенът е лепило, което води до пристрастяване и предизвиква най-пъстри разкошотии като диабет и атеросклероза. Но цигари не си купи. Посегна да го направи. Понечи да вземе кутия от обичаната си марка, само че картинката на човек с дупка в гърлото по този начин го потресе, че кашля цели петнайсет минути и в душата му нахлу сенчест лъх. Ст. Ст. омерзен върна кутията на мястото ù. Магии ще му вършат те...

Помисли си с злоба, че тази политика е зверска. Нас всичко ни убива по малко всеки ден. Въздухът ни окислява, ръждясваме, радиацията от джиесемите ни бърка в мозъците централно през ушите, гравитацията на планетата ни натиска все по-надолу, до момента в който някой ден не ни вкара на два метра дълбочина да си хортуваме с червеите, слънчевите лъчи се пробват да ни изпепелят, за похлупак и дамата не стопира да ни трови с благите си думи… И какво ли още не! А те ни предизвестяват за тютюна. Мошеническа история. Вярно, никой богат човек към този момент не пуши, това наслаждение остана единствено за плебеите. Но неговото пристрастяване изобщо не му пречеше, беше персонален и съзнателен избор и имаше предпочитание все по този начин безшумно да продължава да съжителства с дима и неговите резултати във вените му.

Лицемери. Хайде бе! Кратери в гръкляна, кръв по кърпичката, гангренясали и отрязани пръсти на краката, тумори в макро проект, импотенти, инфарктаджии, повредени деца на пушачи, ослепели… Някой дава пари на някого, с цел да измисли допустимо по-гнусно нещо, което да се постави върху кутията с цигарите. С цел да ме отвратят и ужасят. И съумяват. Стоян Стоянов е погнусен и ужасяващ. И продължава да се отвращава и ужасява – ами като им пука за нас толкоз, да ги забранят бе! Ама не им стиска! Сърце не им дава, нали! Обаче по този начин хем ми ги продават и ми взимат парите, хем си обезпечават оправдание и чиста съвест. Ама това е мръсна чиста съвест. Мръсотия на квадрат и насмешка с индивида. Дори за пред юристите не им служи, когато пукна, а само за оскърбление. Хем го тровиш индивида, хем му взимаш кинтите, хем той е изцяло наясно за всички последствия… и за похлупак върху всички тези очевидности идват картинките, брат! Защо? Кому е нужна тази свирепост?

Прекалено е, само че очевидно към този момент живеем в толкоз мръсно временце, когато пиарът замества безусловно всичко. Показали сме ви картинките и сме си измили ръцете. Обаче не сме равнодушни, обичаме ви и ни пука за вас. Не желаеме да умирате, преди да сте се пенсионирали. Но да се разберем, не сме отговорни за заболяванията ви, тъй като вие сте си купували цигарите ни с картинките върху тях. Бяхте предизвестени, нещастници. Мрете в кофите, като сте глупави. Но от парите ви няма да се откажем. Не. Преди години всичко беше по-честно. По-мъжки. Но достойнството и мъжеството бяха хвърлени в тюрма. Развихриха се отчаянието, подлостта, дребнавостта и жестокостта. И тяхна квинтесенция, техен синтезиран облик са тези изображения върху кутиите с цигарите.

Обаче не са поредни копелетата, не поставят картинки с дупки в мозъка върху дисковете с поп-фолк. Нито има надписи при започване на сериалите, които да предизвестяват, че гледането им води до меланхолия и разнообразни форми на дебилност. И в никакъв случай, но в никакъв случай няма да очеплезят табелки по входовете на учебните заведения, върху които да написа ясно и с огромни букви, че даскалото е прекомерно рисково за вашата фикция и има голям брой нежелани странични резултати като световъртеж, гадене, отвод от независимост, окалъпяване, вкаменяване и гласоподаване на изборите за най-тъпия претендент. Те единствено се вършат на ангажирани и откровени, другояче са си доста мизерни.

Известно време Ст. Ст. пробва да реши казуса си посредством четене на книжки за мотивация. Добри душици са създателите, реши индивидът, само че тяхната доброта няма нищо общо с желанието му да възпламени цигара. Мислите му го изпълваха със обективен яд, до момента в който ходеше от магазин на магазин. И търсеше. По-малкото зло. Почна да учи изображенията едно по едно. Да вниква в детайлите. Пушеше му се. Опитваше се да преодолее неприязънта си, като избираше.

Тази – не! Тази – отврат. Тази – ще повърна. Тази – блякс… Тази – за какво ми го причинявате!? Защо ме измъчвате? Какво желаете от мен повече! Да си призная, че съм безличие ли? Малко преди да изгуби и последната си вяра, минути преди да се строполи на пода, съкрушен от издевателството на всички ония копелдаци, които са взели решението да се гаврят с него, той попадна на един по-различен сюжет. Купи си цели пет кутии. Излезе бързо, отвори едната, извади цигара, възпламени я и опъна смукача, вдиша, издиша, успокои се. От този момент нататък през ден през два рано заран Ст. Ст. обикаляше магазините на града от единия край до другия. Продавачките го научиха, нормално беше първият им клиент и отдалече го посрещаха с усмивка.

– Дядо Стояне, нямаме от вдовиците – хилеха се отсреща му.

– Дядо Стояне, имаме от вдовиците – и отново се хилеха.

В взаимозависимост от изречението той или си купуваше, или продължаваше в издирването.

Един мъж се е свлякъл на пода. Бере душа. Получил е сърдечен или мозъчен удар заради някаква причина, клеветата е, че цигарите са му помогнали да е в това безпомощно положение. До него долу седи разплакана и повърхностно заголила бедро жена му. Държи главата му в ръце. Моли му се да не умира. Нещастна е. Но това бедро… по този начин хитро разкрито… Е, ще почине индивидът. Няма по какъв начин. Но животът продължава. 40 дни ще го пожали… А след това – кой знае… Живот! Една колкото трагична сцена, толкоз и загадъчна. Има цялостен роман в нея. Ама и артисти са подбрали, Холивуд, брат. Хубав баджак, строен, не някоя трътка. На оня по този начин му било писано – взел, дал. Ама у нея самун още има. Хич да не е, колкото и да го е обичала, но може ли такава жена с такива крайници сама да остане!