Борисов срещу Радев: Гъстата мъгла, криеща грозната истина
Сряда вечер, време за ваучър – само че политически. Президентът Румен Радев дава изявление в предаването " Лице в лице " на bTV. Интервюто е самобитна втора серия на безконечния политически сериал в България, откакто преди седмица министър председателят Бойко Борисов приказва в същото предаване.
Лично за мен изявлението беше едва. Радев съумя доста добре да нацвъка куп красиви приказки, галещи егото на гласоподавателя и избяга от значими тематики, тъй като нямаше кой да го притисне. Но някои от клишетата му направиха извънредно усещане – да вземем за пример това по какъв начин решил при втория път да подпише за Иван Гешев да стане основен прокурор, само че не тъй като се страхувал от импийчмънт, а тъй като... в действителност да кажем, че общото му опрощение е " Конституцията ". А за какво това е плахо и неубедително опрощение към този момент разясних – който желае, може да си напомни този материал! Накратко – Радев можеше да тръгне по пътя на борбата за правда и да преобърне даже Конституцията без да разреши одобряването на Иван Гешев, само че не го направи. И не го направи, тъй като е подвластен – дали го е боязън от импийчмънт, дали против него като против всеки политик в България на по-значим пост има и избрани компромати, той си знае.
В тона на огромен воин обаче, Радев взе да подлага на критика предлагането на държавното управление за въвеждане на поста на " самостоятелен прокурор ", който да проверява основния прокурор в случаи на съзнателно закононарушение от общ темперамент. За такова предложение би трябвало изменение на Конституцията, беше главната му теза – теза, която умерено можеше да приложи и при избора на Иван Гешев, само че не го направи, да го кажа още веднъж за всички лапнишарани, харесващи го единствено тъй като се сеща да приказва срещу Бойко Борисов.
А Борисов, в жанр Кучето на Павлов, незабавно се възползва – избълва един куп нападки против Радев, омесвайки ги хубаво в личния си прочит на триумфите на ръководството си. Шоу в характерен премиерски жанр – с звук и думички, които се употребяват в кварталната механа, от " народа " и предопределени тъкмо за този народ, който не прави разлика сред механа и министър председател.
Но зад цялото това говорене малко по малко откъм гърба се изниза една доста значима тематика. А точно – по какъв начин по този начин кажи речи половината от присъствалите през вчерашния ден (12 декември) депутати от Българска социалистическа партия гласоподаваха в поддръжка на Сотир Цацаров – да оглави Антикорупционната комисия, откакто при изявленията преди гласуването и Корнелия Нинова, и Крум Зарков обясняваха по какъв начин алената парламентарна група е срещу? Изводът е крещящо явен – Българска социалистическа партия в този си тип не е опция на статуквото. По-виден знак на това статукво от Цацаров мъчно се намира – за 7 години той не повдигна нито едно действително издържащо в съда обвиняване за корупция против върховен политик, отвън делата против Цветанов, които бързо-бързо завършиха щом ГЕРБ отново се върна устойчиво на власт след ерата " Орешарски ". И единственият въпрос е дали настоящето ръкводоство на Българска социалистическа партия в лицето на Нинова просто се маскира като опция или Нинова не може да се оправи със статуквото в Българска социалистическа партия, което е част от статуквото в страната?
Няма значение какъв е отговорът – ситуацията е такова, че за следващ път има симбиоза сред всички в Народното събрание пристигна ли ред на основно решение, от което зависи ориста на най-видните ни политици. Защото надали има човек в страната с капка ум в главата, който да се съмнява, че в случай че едно без значение и уверено правораздаване подхване политическите ни герои, ще гледаме сериалчето " Банани със затворнически пижами ". И това е същинската вест – а не джафкането на тематика двуличност сред Борисов и Радев!
Автор: Ивайло Ачев
Лично за мен изявлението беше едва. Радев съумя доста добре да нацвъка куп красиви приказки, галещи егото на гласоподавателя и избяга от значими тематики, тъй като нямаше кой да го притисне. Но някои от клишетата му направиха извънредно усещане – да вземем за пример това по какъв начин решил при втория път да подпише за Иван Гешев да стане основен прокурор, само че не тъй като се страхувал от импийчмънт, а тъй като... в действителност да кажем, че общото му опрощение е " Конституцията ". А за какво това е плахо и неубедително опрощение към този момент разясних – който желае, може да си напомни този материал! Накратко – Радев можеше да тръгне по пътя на борбата за правда и да преобърне даже Конституцията без да разреши одобряването на Иван Гешев, само че не го направи. И не го направи, тъй като е подвластен – дали го е боязън от импийчмънт, дали против него като против всеки политик в България на по-значим пост има и избрани компромати, той си знае.
В тона на огромен воин обаче, Радев взе да подлага на критика предлагането на държавното управление за въвеждане на поста на " самостоятелен прокурор ", който да проверява основния прокурор в случаи на съзнателно закононарушение от общ темперамент. За такова предложение би трябвало изменение на Конституцията, беше главната му теза – теза, която умерено можеше да приложи и при избора на Иван Гешев, само че не го направи, да го кажа още веднъж за всички лапнишарани, харесващи го единствено тъй като се сеща да приказва срещу Бойко Борисов.
А Борисов, в жанр Кучето на Павлов, незабавно се възползва – избълва един куп нападки против Радев, омесвайки ги хубаво в личния си прочит на триумфите на ръководството си. Шоу в характерен премиерски жанр – с звук и думички, които се употребяват в кварталната механа, от " народа " и предопределени тъкмо за този народ, който не прави разлика сред механа и министър председател.
Но зад цялото това говорене малко по малко откъм гърба се изниза една доста значима тематика. А точно – по какъв начин по този начин кажи речи половината от присъствалите през вчерашния ден (12 декември) депутати от Българска социалистическа партия гласоподаваха в поддръжка на Сотир Цацаров – да оглави Антикорупционната комисия, откакто при изявленията преди гласуването и Корнелия Нинова, и Крум Зарков обясняваха по какъв начин алената парламентарна група е срещу? Изводът е крещящо явен – Българска социалистическа партия в този си тип не е опция на статуквото. По-виден знак на това статукво от Цацаров мъчно се намира – за 7 години той не повдигна нито едно действително издържащо в съда обвиняване за корупция против върховен политик, отвън делата против Цветанов, които бързо-бързо завършиха щом ГЕРБ отново се върна устойчиво на власт след ерата " Орешарски ". И единственият въпрос е дали настоящето ръкводоство на Българска социалистическа партия в лицето на Нинова просто се маскира като опция или Нинова не може да се оправи със статуквото в Българска социалистическа партия, което е част от статуквото в страната?
Няма значение какъв е отговорът – ситуацията е такова, че за следващ път има симбиоза сред всички в Народното събрание пристигна ли ред на основно решение, от което зависи ориста на най-видните ни политици. Защото надали има човек в страната с капка ум в главата, който да се съмнява, че в случай че едно без значение и уверено правораздаване подхване политическите ни герои, ще гледаме сериалчето " Банани със затворнически пижами ". И това е същинската вест – а не джафкането на тематика двуличност сред Борисов и Радев!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ