Как кризата с турската валута се отразява върху бизнеса
Сривът на турската лира ще се отрази най-пряко върху комерсиалния поток, тъй като той е по-чувствителен и реагира на краткосрочни шокове, а по-късно се възвръща. Това сподели за предаването " 12+3 " Милена Виденова, началник на компания за корпоративно обезпечаване.
Българският експорт за Турция за 2017 година е бил към 4% от брутния ни вътрешен артикул. Виденова обясни, че в макроикономически проект спадът на турската лира няма да окаже съществено въздействие върху българската стопанска система. Освен това броят на компаниите в България, които са благосъстоятелност на турския капитал, се е нараснал и упованието е да продължи да нараства:
" По отношение на вложенията от началото на тази година се следи по скоро понижение, от януари до март - към 50 милиона евра понижение на вложенията. Иначе това, което се следи като наклонност е, че броят на турските компании в България се усилва и растежът от 2017 към 2018 година е към 4,7 %. Това са близо осем хиляди компании в България. За момента няма индикации за налагане на финансов надзор, тъй че по-скоро се чака броят на компаниите, които оперират в България, отсам имат експорт и са турска благосъстоятелност, да се усили, защото техните индикатори като доходи от продажби нарастват.
Специално за турските компании в България, които също имат експорт, само че там по-скоро моделът е - те са дъщерни сдружения на майките, отсам създават - автомобилна промишленост, текстил и изнасят непосредствено за Европейски Съюз. При тези компании по-скоро, това е по този начин наречената smart тактика, нещата би трябвало да вървят добре, защото пазарите не са в Турция, съвсем не връщат към майката, тъй като България е част от Европейски Съюз. За българските компании като български капитал - те са в разнообразни сектори, в това число метали, полупреработени детайли, селскостопанска продукция, търговия на ток (там доста понижа износът на ток за Турция заради други аргументи, още преди тяхното обезценяване на лирата). За момента няма бранш, за който да кажем, че е по-слабо обиден. "
Според Виденова на самостоятелно равнище има огромно значение какви ограничения са подхванали компаниите, с цел да се предпазят от предстоящото утежняване на разплащанията и банковите портфейли в Турция поради високото равнище на инфлация и обезценяване на лирата.
Трудно е да бъде направена по-дългосрочна прогноза, тъй като би трябвало да бъдат взети поради освен икономическите фактори, но геополитическото влияние, счита още Милена Виденова: " Реално сега обезценката на лирата не е толкоз поради разхлабена парична политика, а по-скоро поради напрежение във взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Турция и налагането на разнообразни търговски наказания, които в по-дългосрочен аспект е мъчно да се плануват по какъв начин тъкмо биха се развили. "
Факт е, че интервенцията на турската Централна банка към този момент дава резултат, добави специалистът.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Българският експорт за Турция за 2017 година е бил към 4% от брутния ни вътрешен артикул. Виденова обясни, че в макроикономически проект спадът на турската лира няма да окаже съществено въздействие върху българската стопанска система. Освен това броят на компаниите в България, които са благосъстоятелност на турския капитал, се е нараснал и упованието е да продължи да нараства:
" По отношение на вложенията от началото на тази година се следи по скоро понижение, от януари до март - към 50 милиона евра понижение на вложенията. Иначе това, което се следи като наклонност е, че броят на турските компании в България се усилва и растежът от 2017 към 2018 година е към 4,7 %. Това са близо осем хиляди компании в България. За момента няма индикации за налагане на финансов надзор, тъй че по-скоро се чака броят на компаниите, които оперират в България, отсам имат експорт и са турска благосъстоятелност, да се усили, защото техните индикатори като доходи от продажби нарастват.
Специално за турските компании в България, които също имат експорт, само че там по-скоро моделът е - те са дъщерни сдружения на майките, отсам създават - автомобилна промишленост, текстил и изнасят непосредствено за Европейски Съюз. При тези компании по-скоро, това е по този начин наречената smart тактика, нещата би трябвало да вървят добре, защото пазарите не са в Турция, съвсем не връщат към майката, тъй като България е част от Европейски Съюз. За българските компании като български капитал - те са в разнообразни сектори, в това число метали, полупреработени детайли, селскостопанска продукция, търговия на ток (там доста понижа износът на ток за Турция заради други аргументи, още преди тяхното обезценяване на лирата). За момента няма бранш, за който да кажем, че е по-слабо обиден. "
Според Виденова на самостоятелно равнище има огромно значение какви ограничения са подхванали компаниите, с цел да се предпазят от предстоящото утежняване на разплащанията и банковите портфейли в Турция поради високото равнище на инфлация и обезценяване на лирата.
Трудно е да бъде направена по-дългосрочна прогноза, тъй като би трябвало да бъдат взети поради освен икономическите фактори, но геополитическото влияние, счита още Милена Виденова: " Реално сега обезценката на лирата не е толкоз поради разхлабена парична политика, а по-скоро поради напрежение във взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Турция и налагането на разнообразни търговски наказания, които в по-дългосрочен аспект е мъчно да се плануват по какъв начин тъкмо биха се развили. "
Факт е, че интервенцията на турската Централна банка към този момент дава резултат, добави специалистът.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ