Отбелязваме Зимна Богородица или Петльовден, ден на синовете
Сретение Господне е краят на считания за мръсен интервал. Днес Православната черква отбелязва Сретение Господне, наричано още Зимна Богородица и Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, отдадени на Божията майка.
Смята се, че Богородица закриля бременните дами, майките, раждаемостта и фамилията. С тях е обвързвана и обредността на празника. Майките водят в храма дребните си деца и оставят подарък, наименуван за здравето и благополучието им.
Сретение Господне е краят на считания за мръсен интервал, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. След него е наложително очистването им. Така новороденото става част от света на възрастните хора. Затова дамите и децата са най-многобройни в храмовете на този ден. Своята молитва към Света Богородица те влагат в омесените особено за празника огромни погачи. Една от тях се разчупва пред икона със запалена свещ и с вяра за здрава рожба и благополучна година.
Като множеството християнски празници в България и Сретение Господне носи наследството на антични езически култове. В тълкуването му е заложена многостранната природа на великата богиня майка, обвързвана с космоса и раждането, с умиращия и възкръсващ Бог, с хаоса и гибелта. В празника е вплетена почитта към Дева Мария и помиряване на злите сили посредством самоограничение и доста други забрани. През този ден не се работи, тъй като децата се раждат белязани. Ако вземеш пари, ще взимаш цяла година, в случай че дадеш, ще даваш до края й. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре, а в случай че времето е хубаво, 40 дни ще бъде все такова.
В деня, в който православната черква отбелязва Сретение Господне — 2 февруари, националната памет отбелязва по остарял жанр още един празник — така наречен Петльов ден.
По народному празникът е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Историята му ни връща към времето на турското иго, когато управляващите в Османската империя събирали жестокия „ кръвен данък”.
Смята се, че Богородица закриля бременните дами, майките, раждаемостта и фамилията. С тях е обвързвана и обредността на празника. Майките водят в храма дребните си деца и оставят подарък, наименуван за здравето и благополучието им.
Сретение Господне е краят на считания за мръсен интервал, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. След него е наложително очистването им. Така новороденото става част от света на възрастните хора. Затова дамите и децата са най-многобройни в храмовете на този ден. Своята молитва към Света Богородица те влагат в омесените особено за празника огромни погачи. Една от тях се разчупва пред икона със запалена свещ и с вяра за здрава рожба и благополучна година.
Като множеството християнски празници в България и Сретение Господне носи наследството на антични езически култове. В тълкуването му е заложена многостранната природа на великата богиня майка, обвързвана с космоса и раждането, с умиращия и възкръсващ Бог, с хаоса и гибелта. В празника е вплетена почитта към Дева Мария и помиряване на злите сили посредством самоограничение и доста други забрани. През този ден не се работи, тъй като децата се раждат белязани. Ако вземеш пари, ще взимаш цяла година, в случай че дадеш, ще даваш до края й. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре, а в случай че времето е хубаво, 40 дни ще бъде все такова.
В деня, в който православната черква отбелязва Сретение Господне — 2 февруари, националната памет отбелязва по остарял жанр още един празник — така наречен Петльов ден.
По народному празникът е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Историята му ни връща към времето на турското иго, когато управляващите в Османската империя събирали жестокия „ кръвен данък”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ