Удо Булман, председател на Групата социалистите и демократите в Европарламента, пред „Труд“: Европа трябва да работи “за мнозината”, не “за малцината”
Срещата на върха в София за европейските перспекиви за Западните Балкани, гвоздеят на програмата на ротационното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, отшумя. Пред обединената част на Европа стоят голям брой неразбираеми вероятности, изключително във вътрешнополитически проект. С наближаването на Брекзит през март последваща година, и единствено два месеца по-късно избори за Европейски парламент – за бъдещите вероятни алианси, за новия бюджет на Европейски Съюз за идващия програмен интервал и плануваните в него ограничения и за това накъде отива европейската левица, беседваме с новоизбраният ръководител на Групата на Прогресивният алианс на социалистите и демократите в Европарламента, немският политик Удо Булман .
– Г-н Булман, като новоизбран водач на фракцията на Прогресивния алианс на социалисти и демократи (С&Д) в Европейския парламент, какви най-важни провокации се обрисуват пред парламентарната ви група в светлината на приближаващите следващата година европейски избори?
– Изправени сме пред много сложен набор от провокации. Като стартираме от климатичните промени в международен мащаб и стигнем до рецесията в връзките Север-Юг и Изток-Запад в Европа. Не съществува действителна единодушие сред страните членки. Миграцията също по този начин е голямо предизвикателство. В последна сметка най-често приказваме за хора, останали без всякаква вяра, изплашени за живота си, които напущат родните си страни, и Европа би трябвало да показва, че е на висота да бъде на тяхна страна. Това е мъчно, само че би трябвало да се направи. На световно равнище битката за запаси е идващият доста значим въпрос – ще има ли идващото потомство на Земята задоволително питейна вода, примерно, с цел да оцелее. Трансформациите на технологиите, дигитализацията, за индустриализираните общества се оказа по-съществено предизвикателство, в сравнение с Тейлъризмът преди 100 години. В такава обстановка всичко е заложено на риск. И не става въпрос единствено да оформим някаква концепция за идващите четири или 10 години. Живеем в епоха на трансформации и в тази епоха има потребност от съответно държание. И в случай че прогресивното ни придвижване, учредено преди над 150 години, желае да продължи да има потенциала да е насочваща мощ в идващото потомство, ще би трябвало да възобновим себе си, наличието на посланията си, методите, по които споделяме с хората, и ги ангажираме към концепциите си. Това е най-същественото предизвикателство и ще би трябвало да се оправим с него.
– Ще промени ли и по какъв начин методите си на връзка с гласоподавателите С&Д по време на акцията за изборите през май 2019 година, в светлината на следения в цяла Европа напредък на популисти и евроскептици?
– Хората са разочаровани, тъй като Европа не извършва упованията им. Как можем с огромните разширявания и резултатите на стопанска система с голям пазар от 500 милиона души, в същото време да не се поставят никакви старания по обществените въпроси, общественото включване? Да не се вършат политики „ за мнозината “, а единствено „ за малцината “? Европа би трябвало да оправдае упованията на всички. Ако имаш стопанска система и пазар от 500 млн. души, не може да искаш хората да чакат резултатите, които им е давала националната страна последните 100 години. Затова би трябвало да оборудваме Европа тъй че тази идея „ за мнозината “ да е изцяло постижима.
– „ За мнозината, не за малцината “ не беше ли лозунгът на лейбъристите на предварителните парламентарни избори във Англия предходната година?
– Точно по този начин. И важи с цялостна мощ и за нас.
– Разполага ли Европа с потенциала да реализира това?
– Да изцяло! Най-малкото, тъй като националната страна не може да го реализира. Какви са световните други възможности? Можем да се обърнем към китайския модел, с радикална пазарна стопанска система в комунистическа страна, която изисква конструкция на политическо ръководство отгоре-надолу. Да се обърнем към американския модел, където имаме пазарно-радикализирана стопанска система, с обезпечени персонални свободи, само че без взаимност и обществена конструкция. Единственият отговор е Европа. Ние имаме обичаи в построяването на мощни национални страни със обществени гаранции, които балансират сред капитала и труда. Затова и имаме мощни профсъюзни придвижвания. Предизвикателството е да трансформираме тези постижения на националните страни на европейско ниво.
– Следващите европейски избори ще са първите след Брекзит. На доктрина Англия към този момент няма да е член на Европейски Съюз. Какво съгласно вас следва? Предвид че на по-малко от година от 29 март 2019 година, когато би трябвало да е завършил процесът, всички съществени въпроси са още нерешени – от статута на границата в Ирландия, до Митническия съюз и бъдещите търговски връзки.
-Брекзит беше голям потрес за всички. Но да не избързваме, към момента нищо не е завършило. Тези, които водеха акцията за Брекзит, излъгаха своите гласоподаватели. Седмица, откакто излязоха резултатите, и те към този момент си признаваха, че са „ сбъркали “, че няма непотребни средства, които да бъдат вложени в националната им работа за опазване на здравето. Няма да има повече риба в Ирландско море в следствие от излизането на Англия от Европейски Съюз. И малко по малко хората започнаха да се осъзнават. Особено младежите. Така че по-скоро бих изчакал, когато популацията, елементарните жителите на страната видят сумата на сметката, която ще им коства взетото решение.
– Смятате, че ще се откажат от Брекзит?
– Не съм доверчив, решението им е взето. Но историята се движи със личен ход. Правителството на Тереза Мей беше задължено и от двете камари на Народното събрание да им показа оценките за окончателните разноски за Брекзит и ще се приема законодателство по този въпрос. Така че дано да изчакаме малко. Също по този начин сте прав да посочите, че има голям брой нерешени фундаментални въпроси – британците към момента нямат концепция по какъв начин да провеждат ирландската граница или дали ще бъдат или не част от Митническия съюз. Единственото, което има сега, е разделяне на два лагера в ръководещата партия на консерваторите. Едните желаят да запазят всичките си привилегии на участието в Единния пазар и да не заплащат за това, а другите споделят – нас това изобщо не ни интересува. А това им лишава от парламентарното болшинство, което имат за Брекзит. Така че, уповавам се хората да се преборят за правото си да имат последната дума за излизането от Европейски Съюз. Но отново споделям, че вярата ми е в младото потомство.
– Отново в тази връзка един различен въпрос, по какъв начин смятате, че ще се отрази Брекзит на салдото на силите ляво-дясно в Европейския парламент? В подтекста на това, че групата С&Д ще загуби лейбъристите като членове, до момента в който английските консерватори напуснаха фракцията на Европейската национална партия (ЕНП) още след изборите през 2009 година
– Ако британците изоставен, ние освен губим членове, както се изразихте, само че и губим сътрудници. Смели хора. В историята на английската делегация в групата на С&Д те постоянно са отивали оттатък границите. Спомням си ги по какъв начин гласоподаваха за резолюциите против иракската война – против Тони Блеър и личното си държавно управление. Шапки долу, както се споделя. И в действителност не ми се желае да си потеглят, те са велики хора. Но в случай че в действителност си тръгнат, според настоящето систематизиране, плюс-минус 20 членове на Екологичен потенциал ще значи, че ще би трябвало да компенсираме непременно. Но тази борба към момента не е пред нас. Това, в което аз имам вяра, е това, което някои философи като Хабермас назовават демократично поляризиране. Не можем да си позволим необятни обединения в Европа. И про-демократите би трябвало да покажем какви са политическите други възможности. С&Д да вземем за пример би трябвало да бъде по-близо до хората. Ние не сме с йерархията, огромния бизнес и капитали, а единствено и само на страната на хората. И това би трябвало ясно да разбираем чрез нашите политики, нашата връзка с жителите. На второ място, в наши дни съществува плурализъм на прогресивните сили. Ние от С&Д имаме максимален брой сега представители в Екологичен потенциал, само че има и прогресивни измежду Зелените, както и измежду членовете на групата на Северната левица и на партията на Меленшон във Франция…
– Което ме навежда на въпроса – във Франция има и друга политическа мощ, партията „ Напред “ на Еманюел Макрон, която опустоши обичайна левица предходната година, и обра огромна част от гласоподавателите й. Виждате ли ги като евентуални бъдещи съдружници на С&Д след изборите следващата година, поради острото ви изявление към него в Екологичен потенциал преди месец?
– С&Д би трябвало да водят прогресивните сили в Европа. Ние сме най-голямата група зад тази идеология и аз персонално последните 12 месеца работих върху нова стратегия, която приехме и нова скица за връзки, която да интегрира членовете ни на най-основно ниво. Говоря за стратегия, с която да възобновим социалдемокрацията, която идва, тъй че да можем да оправдаем упованията на Организация на обединените нации, заложени в задачите за развиване на човечеството до 2030 година Програма, вследствие на която всеки да се усеща участник в процесите и да води по-добър живот. Това е универсална тактика, в която Европа е на кормилото и би трябвало да остане там, в случай че желае да успее. За това и желаеме да убедим Зелени, леви партии, даже и тези националисти, които не страдат от назадничаво мислене и са по-прогресивни европейци. Искаме да убедим и прогресивните либерали, несъмнено. Що се отнася до Макрон, моят въпрос не беше дали можем да реализираме алианс, а дали той се счита за прогресивно мислещ. И той към момента не ми е дал отговор. Защото такива са лозунгите му, само че френската политика в Съвета на Европейски Съюз напълно не е прогресивна. Блокират таксите върху финансовите транзакции, блокират директивата за по този начин наречения „ баланс живот-работа “, който би разрешил на самотна майка след майчинство да се завърне на работното си място при същите условия. Така че въпросът ми към Макрон е, вие Голист ли сте, и смятате ли че отбраната само на това, което смятате за френски национални ползи, ви прави прогресивно мислещ европеец?
– В подтекста на провелата се предходната седмица в София среща на върха ЕС-Западни Балкани, желая да ви попитам, за вас действителни ли са европейските вероятности пред страните от района? Било в кратковременен или дълготраен проект. Европейските социалисти постоянно са били моторът на разширението на Европейски Съюз на Изток.
– Няма опция на присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. И в Европейския съюз знаем, че това ще е печелившо и за двете страни. Къде другаде биха се насочили политически и стопански страните от Западните Балкани, в случай че не към Европейски Съюз. И е значимо да кажем, че Европа се излага на риск, в случай че не интегрира изцяло района. Източното разширение сподели неточности, само че те могат да бъдат избегнати в бъдеще.
– Няма по какъв начин с последното да ни ви попитам, в развой на разискване на идната Многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2021-27 година, която съдържа и предложение за въвеждането на спомагателни наказателни финансови ограничения, за държавите-членки, които не дават отговор на критериите за господство на закона, по които са признати в Европейски Съюз. България и Румъния са към този момент 11 години под Механизма за наблюдаване и инспекция, който съгласно мнозина не реализира задачите си.
– Ако искаш да си член на Европейски Съюз, би трябвало да отстояваш нашите общи полезности. Не става въпрос империята да е пристигнала при теб и да те е задължила да приемеш нейните разбирания. Не, ние сме ги основали дружно. И в случай че държавни управления предават народите си, тъй като на пазят свободата на медиите, на самостоятелното изложение, това би трябвало да им се каже. И тук не става въпрос за наказване, а за взаимното разбиране на една и съща просвета. И нашите общества следва да имат груповата мощ да се провеждат по този начин, че държавните управления да се преценяват с тях, с гражданските им права и с полезностите на Европейски Съюз. Има и различен проблем – при разминаването сред разпоредбите на Единния пазар, които либерализират всичко, и неналичието на устойчива страна, която да подсигурява гражданските права, имаме няколко виновници. От една страна това е съответната държава-член, само че от другата е и Европейски Съюз, който приема законодателства, които би трябвало да подсигурява гражданските права, персоналния живот, свободата на словото и така нататък Това е и ролята на Европейската комисия, да следи да спазването и да припомня на страните членки, които излизат от граници с съответни ограничения. Затова и не става въпрос за наказване против един или различен народ, а за увещание към неговите управници, че хората които съставляват имат своите права.
Нашият посетител
Удо Булман е немски политик, член на Екологичен потенциал и водач на фракцията на С&Д в законодателното заседание. Роден е на 8 юни 1956 година в Гисен, тогавашната Федерална Република Германия. Докторантурата си по социология Булман пази в университета в родния си град през 1988 година Присъединява към редиците ГСДП още като възпитаник през 1979 година През 1999 година е определен за член на Екологичен потенциал от листата на ГСДП. Във всичките си мандати като евродепутат до 2014 година е бил член на комисията по стопански и финансови въпроси на Екологичен потенциал. През март тази година Удо Булман бе определен за правоприемник на досегашният ръководител на фракцията на С&Д в европейското законодателно заседание, Джани Питела.
– Г-н Булман, като новоизбран водач на фракцията на Прогресивния алианс на социалисти и демократи (С&Д) в Европейския парламент, какви най-важни провокации се обрисуват пред парламентарната ви група в светлината на приближаващите следващата година европейски избори?
– Изправени сме пред много сложен набор от провокации. Като стартираме от климатичните промени в международен мащаб и стигнем до рецесията в връзките Север-Юг и Изток-Запад в Европа. Не съществува действителна единодушие сред страните членки. Миграцията също по този начин е голямо предизвикателство. В последна сметка най-често приказваме за хора, останали без всякаква вяра, изплашени за живота си, които напущат родните си страни, и Европа би трябвало да показва, че е на висота да бъде на тяхна страна. Това е мъчно, само че би трябвало да се направи. На световно равнище битката за запаси е идващият доста значим въпрос – ще има ли идващото потомство на Земята задоволително питейна вода, примерно, с цел да оцелее. Трансформациите на технологиите, дигитализацията, за индустриализираните общества се оказа по-съществено предизвикателство, в сравнение с Тейлъризмът преди 100 години. В такава обстановка всичко е заложено на риск. И не става въпрос единствено да оформим някаква концепция за идващите четири или 10 години. Живеем в епоха на трансформации и в тази епоха има потребност от съответно държание. И в случай че прогресивното ни придвижване, учредено преди над 150 години, желае да продължи да има потенциала да е насочваща мощ в идващото потомство, ще би трябвало да възобновим себе си, наличието на посланията си, методите, по които споделяме с хората, и ги ангажираме към концепциите си. Това е най-същественото предизвикателство и ще би трябвало да се оправим с него.
– Ще промени ли и по какъв начин методите си на връзка с гласоподавателите С&Д по време на акцията за изборите през май 2019 година, в светлината на следения в цяла Европа напредък на популисти и евроскептици?
– Хората са разочаровани, тъй като Европа не извършва упованията им. Как можем с огромните разширявания и резултатите на стопанска система с голям пазар от 500 милиона души, в същото време да не се поставят никакви старания по обществените въпроси, общественото включване? Да не се вършат политики „ за мнозината “, а единствено „ за малцината “? Европа би трябвало да оправдае упованията на всички. Ако имаш стопанска система и пазар от 500 млн. души, не може да искаш хората да чакат резултатите, които им е давала националната страна последните 100 години. Затова би трябвало да оборудваме Европа тъй че тази идея „ за мнозината “ да е изцяло постижима.
– „ За мнозината, не за малцината “ не беше ли лозунгът на лейбъристите на предварителните парламентарни избори във Англия предходната година?
– Точно по този начин. И важи с цялостна мощ и за нас.
– Разполага ли Европа с потенциала да реализира това?
– Да изцяло! Най-малкото, тъй като националната страна не може да го реализира. Какви са световните други възможности? Можем да се обърнем към китайския модел, с радикална пазарна стопанска система в комунистическа страна, която изисква конструкция на политическо ръководство отгоре-надолу. Да се обърнем към американския модел, където имаме пазарно-радикализирана стопанска система, с обезпечени персонални свободи, само че без взаимност и обществена конструкция. Единственият отговор е Европа. Ние имаме обичаи в построяването на мощни национални страни със обществени гаранции, които балансират сред капитала и труда. Затова и имаме мощни профсъюзни придвижвания. Предизвикателството е да трансформираме тези постижения на националните страни на европейско ниво.
– Следващите европейски избори ще са първите след Брекзит. На доктрина Англия към този момент няма да е член на Европейски Съюз. Какво съгласно вас следва? Предвид че на по-малко от година от 29 март 2019 година, когато би трябвало да е завършил процесът, всички съществени въпроси са още нерешени – от статута на границата в Ирландия, до Митническия съюз и бъдещите търговски връзки.
-Брекзит беше голям потрес за всички. Но да не избързваме, към момента нищо не е завършило. Тези, които водеха акцията за Брекзит, излъгаха своите гласоподаватели. Седмица, откакто излязоха резултатите, и те към този момент си признаваха, че са „ сбъркали “, че няма непотребни средства, които да бъдат вложени в националната им работа за опазване на здравето. Няма да има повече риба в Ирландско море в следствие от излизането на Англия от Европейски Съюз. И малко по малко хората започнаха да се осъзнават. Особено младежите. Така че по-скоро бих изчакал, когато популацията, елементарните жителите на страната видят сумата на сметката, която ще им коства взетото решение.
– Смятате, че ще се откажат от Брекзит?
– Не съм доверчив, решението им е взето. Но историята се движи със личен ход. Правителството на Тереза Мей беше задължено и от двете камари на Народното събрание да им показа оценките за окончателните разноски за Брекзит и ще се приема законодателство по този въпрос. Така че дано да изчакаме малко. Също по този начин сте прав да посочите, че има голям брой нерешени фундаментални въпроси – британците към момента нямат концепция по какъв начин да провеждат ирландската граница или дали ще бъдат или не част от Митническия съюз. Единственото, което има сега, е разделяне на два лагера в ръководещата партия на консерваторите. Едните желаят да запазят всичките си привилегии на участието в Единния пазар и да не заплащат за това, а другите споделят – нас това изобщо не ни интересува. А това им лишава от парламентарното болшинство, което имат за Брекзит. Така че, уповавам се хората да се преборят за правото си да имат последната дума за излизането от Европейски Съюз. Но отново споделям, че вярата ми е в младото потомство.
– Отново в тази връзка един различен въпрос, по какъв начин смятате, че ще се отрази Брекзит на салдото на силите ляво-дясно в Европейския парламент? В подтекста на това, че групата С&Д ще загуби лейбъристите като членове, до момента в който английските консерватори напуснаха фракцията на Европейската национална партия (ЕНП) още след изборите през 2009 година
– Ако британците изоставен, ние освен губим членове, както се изразихте, само че и губим сътрудници. Смели хора. В историята на английската делегация в групата на С&Д те постоянно са отивали оттатък границите. Спомням си ги по какъв начин гласоподаваха за резолюциите против иракската война – против Тони Блеър и личното си държавно управление. Шапки долу, както се споделя. И в действителност не ми се желае да си потеглят, те са велики хора. Но в случай че в действителност си тръгнат, според настоящето систематизиране, плюс-минус 20 членове на Екологичен потенциал ще значи, че ще би трябвало да компенсираме непременно. Но тази борба към момента не е пред нас. Това, в което аз имам вяра, е това, което някои философи като Хабермас назовават демократично поляризиране. Не можем да си позволим необятни обединения в Европа. И про-демократите би трябвало да покажем какви са политическите други възможности. С&Д да вземем за пример би трябвало да бъде по-близо до хората. Ние не сме с йерархията, огромния бизнес и капитали, а единствено и само на страната на хората. И това би трябвало ясно да разбираем чрез нашите политики, нашата връзка с жителите. На второ място, в наши дни съществува плурализъм на прогресивните сили. Ние от С&Д имаме максимален брой сега представители в Екологичен потенциал, само че има и прогресивни измежду Зелените, както и измежду членовете на групата на Северната левица и на партията на Меленшон във Франция…
– Което ме навежда на въпроса – във Франция има и друга политическа мощ, партията „ Напред “ на Еманюел Макрон, която опустоши обичайна левица предходната година, и обра огромна част от гласоподавателите й. Виждате ли ги като евентуални бъдещи съдружници на С&Д след изборите следващата година, поради острото ви изявление към него в Екологичен потенциал преди месец?
– С&Д би трябвало да водят прогресивните сили в Европа. Ние сме най-голямата група зад тази идеология и аз персонално последните 12 месеца работих върху нова стратегия, която приехме и нова скица за връзки, която да интегрира членовете ни на най-основно ниво. Говоря за стратегия, с която да възобновим социалдемокрацията, която идва, тъй че да можем да оправдаем упованията на Организация на обединените нации, заложени в задачите за развиване на човечеството до 2030 година Програма, вследствие на която всеки да се усеща участник в процесите и да води по-добър живот. Това е универсална тактика, в която Европа е на кормилото и би трябвало да остане там, в случай че желае да успее. За това и желаеме да убедим Зелени, леви партии, даже и тези националисти, които не страдат от назадничаво мислене и са по-прогресивни европейци. Искаме да убедим и прогресивните либерали, несъмнено. Що се отнася до Макрон, моят въпрос не беше дали можем да реализираме алианс, а дали той се счита за прогресивно мислещ. И той към момента не ми е дал отговор. Защото такива са лозунгите му, само че френската политика в Съвета на Европейски Съюз напълно не е прогресивна. Блокират таксите върху финансовите транзакции, блокират директивата за по този начин наречения „ баланс живот-работа “, който би разрешил на самотна майка след майчинство да се завърне на работното си място при същите условия. Така че въпросът ми към Макрон е, вие Голист ли сте, и смятате ли че отбраната само на това, което смятате за френски национални ползи, ви прави прогресивно мислещ европеец?
– В подтекста на провелата се предходната седмица в София среща на върха ЕС-Западни Балкани, желая да ви попитам, за вас действителни ли са европейските вероятности пред страните от района? Било в кратковременен или дълготраен проект. Европейските социалисти постоянно са били моторът на разширението на Европейски Съюз на Изток.
– Няма опция на присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз. И в Европейския съюз знаем, че това ще е печелившо и за двете страни. Къде другаде биха се насочили политически и стопански страните от Западните Балкани, в случай че не към Европейски Съюз. И е значимо да кажем, че Европа се излага на риск, в случай че не интегрира изцяло района. Източното разширение сподели неточности, само че те могат да бъдат избегнати в бъдеще.
– Няма по какъв начин с последното да ни ви попитам, в развой на разискване на идната Многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2021-27 година, която съдържа и предложение за въвеждането на спомагателни наказателни финансови ограничения, за държавите-членки, които не дават отговор на критериите за господство на закона, по които са признати в Европейски Съюз. България и Румъния са към този момент 11 години под Механизма за наблюдаване и инспекция, който съгласно мнозина не реализира задачите си.
– Ако искаш да си член на Европейски Съюз, би трябвало да отстояваш нашите общи полезности. Не става въпрос империята да е пристигнала при теб и да те е задължила да приемеш нейните разбирания. Не, ние сме ги основали дружно. И в случай че държавни управления предават народите си, тъй като на пазят свободата на медиите, на самостоятелното изложение, това би трябвало да им се каже. И тук не става въпрос за наказване, а за взаимното разбиране на една и съща просвета. И нашите общества следва да имат груповата мощ да се провеждат по този начин, че държавните управления да се преценяват с тях, с гражданските им права и с полезностите на Европейски Съюз. Има и различен проблем – при разминаването сред разпоредбите на Единния пазар, които либерализират всичко, и неналичието на устойчива страна, която да подсигурява гражданските права, имаме няколко виновници. От една страна това е съответната държава-член, само че от другата е и Европейски Съюз, който приема законодателства, които би трябвало да подсигурява гражданските права, персоналния живот, свободата на словото и така нататък Това е и ролята на Европейската комисия, да следи да спазването и да припомня на страните членки, които излизат от граници с съответни ограничения. Затова и не става въпрос за наказване против един или различен народ, а за увещание към неговите управници, че хората които съставляват имат своите права.
Нашият посетител
Удо Булман е немски политик, член на Екологичен потенциал и водач на фракцията на С&Д в законодателното заседание. Роден е на 8 юни 1956 година в Гисен, тогавашната Федерална Република Германия. Докторантурата си по социология Булман пази в университета в родния си град през 1988 година Присъединява към редиците ГСДП още като възпитаник през 1979 година През 1999 година е определен за член на Екологичен потенциал от листата на ГСДП. Във всичките си мандати като евродепутат до 2014 година е бил член на комисията по стопански и финансови въпроси на Екологичен потенциал. През март тази година Удо Булман бе определен за правоприемник на досегашният ръководител на фракцията на С&Д в европейското законодателно заседание, Джани Питела.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ