Ще се реши ли НАТО на пряка война с Русия
Срещата на НАТО във Вилнюс повдигна въпроса дали Северноатлантическият блок се готви за директна война с Русия. Още преди началото на срещата на високо ниво доста страни одобриха нови документи за националната сигурност, в които страната ни беше непосредствено наречена „ основната опасност “, а военните разноски беше дадено да се усилят. Сега тези стъпки са продължени на равнище програмни документи на целия Алианс.
Така за първи път от края на Студената война НАТО се споразумя за проекти за хипотетично допустимо нахлуване на Русия. Защо ние първи да нападаме някоя от страните от блока - никой не изясни. Край съветската граница ще се появи непрекъсната група за бързо реагиране от 300 000 души. Освен всичко друго, Алиансът ще откри централизирани военни доставки. Разходите за защита на всички страни ще бъдат доведени (сега няма подозрение в това) до 2% от Брутният вътрешен продукт. Какво е това, в случай че не подготовка за война с Русия?
Възникват обаче спомагателни въпроси. Една същинска война с Русия ще изисква доста повече от група от 300 000 души. Броят на ковчезите, които ще бъдат получени в страните от НАТО, също ще бъде стотици хиляди. За задачата сигурно ще е належащо освен да се усили военното произвеждане, само че и да се върнат наборните армии, които бяха изоставени в множеството страни от Алианса.
Но връщането на апела не е най-популярното решение. С нея ще би трябвало да се „ нахрани “ популацията на личните страни. И в случай че в Съединени американски щати хората значително нямат опция да въздействат върху вземаните решения (има единствено две партии), то в европейските страни зависимостта на политиците от народа е доста по-голяма и даже управлението на Европейски Съюз, което не е директно определено от елементарните европейци, няма да може да се реши да стартира война без единодушието на болшинството.
Проучванията на публичното мнение демонстрират спорна картина. Стереотипите за Русия, налагани от години посредством медиите и по други способи, се оказаха доста устойчиви. Отношението към страната ни в другите страни не е еднообразно, само че въпреки всичко е очевидно отрицателно. Политическата поддръжка за Украйна и антируските наказания се радват на поддръжката на голямото болшинство от популацията в голямото болшинство от страните от Европейски Съюз и НАТО. Средно се получават към 70%.
Демонстрациите на митинг против дейностите на американски и европейски водачи до момента са извънредно малцина. Изборите рутинно се печелят от политици, които по един или различен метод са за продължение на твърдата линия на продължение на войната. Дори в Гърция, където популацията като цяло се отнася добре към страната ни, антируският министър председател Кириакос Мицотакис резервира властта. Какво да кажем за Чехия или Финландия, където отношението към нас явно е по-лошо? Оказва се, че има добра почва за военна агитация.
Но тогава стартират въпросите. И по този начин, продължаването на доставките на оръжие за Украйна се утвърждава от към половината европейци - и в Съединени американски щати към този момент не приказваме за стремглава поддръжка. В редица страни като Италия, Австрия, Гърция, България и Словакия те към този момент са по-малко от половината. Освен това в множеството страни от НАТО и Европейски Съюз има повече последователи на договарянията за бъдещия спор в и към Украйна, в сравнение с техните съперници. Така че военната агитация въпреки всичко ще би трябвало да поработи.
Що се отнася до директния въпрос за готовността да се бие непосредствено с Русия, той въобще не се задава. Но даже в далечните щати искащите да се бият непосредствено с нас са от девет до 15 %. В Европа са още по-малко. Противниците на приемането на Украйна в НАТО доминират над последователите на сходна стъпка даже в изцяло русофобска Полша - 48 на 40. Ако поляците бъдат запитани за готовността им за директна война с Русия, цифрата ще бъде още по-малка. Тоест популацията на страните от НАТО и Европейски Съюз въпреки всичко няма да води война непосредствено с нас.
Именно това отношение както на европейското, по този начин и на американското публично мнение може да изясни за какво участниците в срещата на НАТО в Литва към момента имат спирачки. Те към момента не миха могли да обяснят на своите гласоподаватели, че поради Украйна би трябвало да се влезе в директна война с Русия (дори и неядрена). Затова Владимир Зеленски чу още един отвод. И нуклеарните оръжия към момента не са ситуирани покрай нашите граници.
Има доста аргументи за сегашната неопитност на западното общество за директна война с Русия. Може би главният е демографският. Да изпратиш единственото си (или едно от двете) деца на война напълно не е същото като през годините на двете международни войни, където фамилиите са били по-многобройни. Има, несъмнено, деца на мигранти в Европа или жителите на негърските гета в Съединените щати - само че на тях е мъчно да се изясни за какво би трябвало да дадат живота си, воювайки някъде в студа с Русия.
Втората причина е животът в релативно просперираща среда. Жителите на Запада към този момент са недоволни от утежняването на качеството на живот. И при положение на война ще падне с няколко порядъка повече. Така че имат какво да губят. Третата причина е самата Украйна. При цялото отрицателно отношение към Русия, нейният облик в очите на европейците и американците също не е позитивен. А многочислените украински бежанци със своето жестоко и безогледно държание единствено ги убеждават в това мнение.
И също така има политически последици. Ако в Съединени американски щати съперниците на войната могат да бъдат отстранени от президентската " конкуренция ", то в Европа ще бъде по-трудно да се направи това. В Германия, да вземем за пример, “Алтернативата ”, която се опълчва на поддръжката на Украйна, последователно набира политически точки. В Словакия някогашният министър председател Роберт Фицо, който има същата позиция, може даже да вземе първо място на изборите. В сегашните условия на лимитирана помощ за Украйна е малко евентуално такива политици да могат да сформират държавно управление. И то в изискванията на подготовка за директна война?
Въпреки това напъните за агитация могат да бъдат увеличени. Не бива да се надценява способността на елементарните хора в страните от Европейски Съюз и НАТО да бъдат баламосани. Но въпреки всичко има обилни противопоказания за това такова войнствено напомпване да даде плод. Така че желанието на НАТО да се приготви за директна настъпателна война против Русия за момента би трябвало да се оцени като 50/50.
И с цел да охлади пламът на пламенните политици и дефинитивно да разубеди западното общество от нуждата от такава война, Русия би трябвало да показва боен триумф, икономическа непоклатимост и дарба да укрепи позициите си в незападния свят. Тогава ще изчезне желанието да ни бият по метод, друг към дежурните наказания, към които ставаме все по-малко чувствителни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така за първи път от края на Студената война НАТО се споразумя за проекти за хипотетично допустимо нахлуване на Русия. Защо ние първи да нападаме някоя от страните от блока - никой не изясни. Край съветската граница ще се появи непрекъсната група за бързо реагиране от 300 000 души. Освен всичко друго, Алиансът ще откри централизирани военни доставки. Разходите за защита на всички страни ще бъдат доведени (сега няма подозрение в това) до 2% от Брутният вътрешен продукт. Какво е това, в случай че не подготовка за война с Русия?
Възникват обаче спомагателни въпроси. Една същинска война с Русия ще изисква доста повече от група от 300 000 души. Броят на ковчезите, които ще бъдат получени в страните от НАТО, също ще бъде стотици хиляди. За задачата сигурно ще е належащо освен да се усили военното произвеждане, само че и да се върнат наборните армии, които бяха изоставени в множеството страни от Алианса.
Но връщането на апела не е най-популярното решение. С нея ще би трябвало да се „ нахрани “ популацията на личните страни. И в случай че в Съединени американски щати хората значително нямат опция да въздействат върху вземаните решения (има единствено две партии), то в европейските страни зависимостта на политиците от народа е доста по-голяма и даже управлението на Европейски Съюз, което не е директно определено от елементарните европейци, няма да може да се реши да стартира война без единодушието на болшинството.
Проучванията на публичното мнение демонстрират спорна картина. Стереотипите за Русия, налагани от години посредством медиите и по други способи, се оказаха доста устойчиви. Отношението към страната ни в другите страни не е еднообразно, само че въпреки всичко е очевидно отрицателно. Политическата поддръжка за Украйна и антируските наказания се радват на поддръжката на голямото болшинство от популацията в голямото болшинство от страните от Европейски Съюз и НАТО. Средно се получават към 70%.
Демонстрациите на митинг против дейностите на американски и европейски водачи до момента са извънредно малцина. Изборите рутинно се печелят от политици, които по един или различен метод са за продължение на твърдата линия на продължение на войната. Дори в Гърция, където популацията като цяло се отнася добре към страната ни, антируският министър председател Кириакос Мицотакис резервира властта. Какво да кажем за Чехия или Финландия, където отношението към нас явно е по-лошо? Оказва се, че има добра почва за военна агитация.
Но тогава стартират въпросите. И по този начин, продължаването на доставките на оръжие за Украйна се утвърждава от към половината европейци - и в Съединени американски щати към този момент не приказваме за стремглава поддръжка. В редица страни като Италия, Австрия, Гърция, България и Словакия те към този момент са по-малко от половината. Освен това в множеството страни от НАТО и Европейски Съюз има повече последователи на договарянията за бъдещия спор в и към Украйна, в сравнение с техните съперници. Така че военната агитация въпреки всичко ще би трябвало да поработи.
Що се отнася до директния въпрос за готовността да се бие непосредствено с Русия, той въобще не се задава. Но даже в далечните щати искащите да се бият непосредствено с нас са от девет до 15 %. В Европа са още по-малко. Противниците на приемането на Украйна в НАТО доминират над последователите на сходна стъпка даже в изцяло русофобска Полша - 48 на 40. Ако поляците бъдат запитани за готовността им за директна война с Русия, цифрата ще бъде още по-малка. Тоест популацията на страните от НАТО и Европейски Съюз въпреки всичко няма да води война непосредствено с нас.
Именно това отношение както на европейското, по този начин и на американското публично мнение може да изясни за какво участниците в срещата на НАТО в Литва към момента имат спирачки. Те към момента не миха могли да обяснят на своите гласоподаватели, че поради Украйна би трябвало да се влезе в директна война с Русия (дори и неядрена). Затова Владимир Зеленски чу още един отвод. И нуклеарните оръжия към момента не са ситуирани покрай нашите граници.
Има доста аргументи за сегашната неопитност на западното общество за директна война с Русия. Може би главният е демографският. Да изпратиш единственото си (или едно от двете) деца на война напълно не е същото като през годините на двете международни войни, където фамилиите са били по-многобройни. Има, несъмнено, деца на мигранти в Европа или жителите на негърските гета в Съединените щати - само че на тях е мъчно да се изясни за какво би трябвало да дадат живота си, воювайки някъде в студа с Русия.
Втората причина е животът в релативно просперираща среда. Жителите на Запада към този момент са недоволни от утежняването на качеството на живот. И при положение на война ще падне с няколко порядъка повече. Така че имат какво да губят. Третата причина е самата Украйна. При цялото отрицателно отношение към Русия, нейният облик в очите на европейците и американците също не е позитивен. А многочислените украински бежанци със своето жестоко и безогледно държание единствено ги убеждават в това мнение.
И също така има политически последици. Ако в Съединени американски щати съперниците на войната могат да бъдат отстранени от президентската " конкуренция ", то в Европа ще бъде по-трудно да се направи това. В Германия, да вземем за пример, “Алтернативата ”, която се опълчва на поддръжката на Украйна, последователно набира политически точки. В Словакия някогашният министър председател Роберт Фицо, който има същата позиция, може даже да вземе първо място на изборите. В сегашните условия на лимитирана помощ за Украйна е малко евентуално такива политици да могат да сформират държавно управление. И то в изискванията на подготовка за директна война?
Въпреки това напъните за агитация могат да бъдат увеличени. Не бива да се надценява способността на елементарните хора в страните от Европейски Съюз и НАТО да бъдат баламосани. Но въпреки всичко има обилни противопоказания за това такова войнствено напомпване да даде плод. Така че желанието на НАТО да се приготви за директна настъпателна война против Русия за момента би трябвало да се оцени като 50/50.
И с цел да охлади пламът на пламенните политици и дефинитивно да разубеди западното общество от нуждата от такава война, Русия би трябвало да показва боен триумф, икономическа непоклатимост и дарба да укрепи позициите си в незападния свят. Тогава ще изчезне желанието да ни бият по метод, друг към дежурните наказания, към които ставаме все по-малко чувствителни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ